Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.09.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1686
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „Б.Е.И.“
ЕООД, вписан в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: *******,
срещу отказ № 20190530104808/15.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със
Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е неправилен поради нарушение на закона и поради необоснованост. Поддържа,
че доколкото в приложената към заявлението декларация Б.Ж.О.Ф.е деклариран като
действителен собственик на основание косвено притежание на 100 % от
дружествените дялове на дружеството „Б.Е.И.“ ЕООД, то и правилно част ІІ на
декларацията не е попълнена, съответно не е заявено вписването на обстоятелства
относно юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или
непряко се упражнява контрол. С оглед на това няма задължение да представя и доказателства.
Посочва, че в търговския регистър е извършено вписване по отношение на друго
юридическо лице при идентични обстоятелства, поради което атакуваният отказ е в
противоречие с провъзгласения в чл. 2а, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ принцип, че
регистрацията, воденото, съхраняването и достъпът до търговския регистър и
регистъра на юридическите лице с нестопанска цел се осъществяват чрез прилагане
на еднакви критерии при равни условия по закон. Твърди, че буди недоумение и
фактът, че се отказва вписването на едни от заявените обстоятелства, а се
допуска вписването на други. Счита, че търговците сами следва да преценят какво
да декларират, като правилността на преценката на търговците не подлежи на
контрол от длъжностните лица по регистрацията, а от Държавна агенция „Национална
сигурност“ с оглед на това, че административнонаказателната отговорност за
неизпълнение на задължението за деклариране на действителен собственик е
предвидена в ЗМИП. Предвид изложеното иска да се отмени обжалвания отказ и да
се дадат задължителни указания на търговския регистър при Агенция по
вписванията за вписване на заявените обстоятелства.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.
В конкретния случай е подадено
заявление Б7 с искане за вписване на обстоятелства относно действителните
собственици по партидата на „Б.Е.И.“ ЕООД.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че предвид вписаното като едноличен собственик на капитала чуждестранно
юридическо лице и описанието на притежаваните права в декларацията, са налице
данни за косвено притежание, респ. вероятно косвено притежание се упражнява
пряко или непряко чрез юридически лица, но в представената декларация по чл. 63 ЗМИП липсва съдържание относно такива лица. Не са заявени за вписване такива
данни в полета 537 и 538. Предвид отбелязаното в декларацията основание по § 2,
ал. 1, т . 1 ДР на ЗМИП действителните собственици следва да се заявят за
вписване ведно с юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол. Счита, че е недопустимо вписване на незаявени обстоятелства.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за
производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно
действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър
БУЛСТАТ. Налице е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица
или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол“.
В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено,
че учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят
за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните
разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици
на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици
на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания,
задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по
ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на
участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни
образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези
юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на
Република България.
Съгласно дадената легална дефиниция
в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция,
сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени условия.
Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е посочено по
т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава
достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо
лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Съгласно разпоредбата на
чл. 50а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се
посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Утвърдения с
наредбата образец се състои от две части - Част I. Обстоятелства по чл. 63, ал.
1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Част II. Обстоятелства по
чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата,
регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен решим, контролираните от тях
лица и техните действителни собственици.
В разглеждания случай заявителят „Б.Е.И.“
ЕООД е подал заявление Б7 по образец, в което е попълнил данните, съобразно
представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Мотивите на длъжностното лице,
че декларацията е с непълно съдържание, тъй като не са посочени и юридически
лица, са извън обхвата на проверката, която длъжностното лице дължи. Заявените
обстоятелства относно физическото лице и наличие на основанията по чл. 63 ЗЗМИП
са съответни на представената декларация, поради което подлежат на вписване.
Съдът споделя довода на
жалбоподателя, че атакуваният отказ е в противоречие с провъзгласения в чл. 2а,
т. 3 ЗТРРЮЛНЦ принцип, че регистрацията, воденото, съхраняването и достъпът до
търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел се
осъществяват чрез прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон,
доколкото в търговския регистър е извършено вписване при същите обстоятелства
по отношение на друго дружество „А. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Предвид изложените съображения и
доколкото със заявлението са представени редовни от външна страна документи,
установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че
постановеният отказ следва да се отмени и да се дадат указания за извършване на
вписване на заявените обстоятелства.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „Б.Е.И.“ ЕООД, вписан в търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК: *******, отказ № 20190530104808/15.08.2019
г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да
извърши вписване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на
основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ЗМИП/ по партидата на дружеството.
УКАЗВА на Агенция по вписванията, търговски
регистър да извърши вписване на обстоятелствата по заявление Б7 с вх. № 20190530104808
по партидата на „Б.Е.И.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: