М О Т И В И
по присъда №7/12.04.2017г.
по н.о.х.дело №41/2017г. по описа на Д.кия окръжен съд
Д.ката
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.Г.
***, с ЕГН **********
по
чл.343 ал.І б.”в”
във вр. с чл.342
ал.І от НК и по чл.343 ал.І б.„б” във вр. с чл.342 ал.І от НК.
Преди даване
ход на делото е постъпила молба от подс.Г.Г.М., чрез защитника му адв.С. С. от АК-гр.Д.,
производството пред първата
инстанция да бъде
проведено по реда
на глава 27
от НПК като съкратено
съдебно следствие, а
по-точно по реда на чл.371 т.2 от НПК,
тъй като признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт срещу него.Съдът
прецени, че са налице
условията за разглеждане
на делото по
реда на чл.371 т.2 и следващите от НПК, поради което разпореди
освобождаването на свидетелите
и вещите лица
от явяване и участие в съдебно
заседание с изключение на наследниците на пострадалия.В съдебно заседание отново бе направено изрично
искане от подс.Г.Г.М. и неговият защитник, производството пред
първата инстанция да
бъде проведено като
съкратено съдебно следствие
по реда на чл.370 и сл. от НПК, тъй като подсъдимия признавал изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.
Прокурорът не взе становище по искането за
провеждане на производството по реда на
глава 27 от НПК.
Съдът,
като прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, т.е. налице са условията
за разглеждане на
делото по реда
на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4
вр. с чл.371 т.2
от НПК, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и допусна
провеждането на производството по
реда на глава
27 от НПК.
В
съдебно заседание бе направено
изрично искане от Д.П.К., с ЕГН ********** ***, лично и чрез нейния процесуален представител – адв.Й.Д. ***,
с което
се отправя искане
да бъде конституирана в качеството на частен обвинител в процеса, както
и нежеланието й да предяви граждански иск срещу подсъдимия, респ. да бъде
конституирана като граждански ищец по делото.Навеждат се доводи, че същата е
наследник на пострадалия от престъплението – К.Ю.А. /неин син/, което се
установява от приложеното по делото удостоверение за наследници.Съдът прие, че
са налице обстоятелствата за това и конституира Д.П.К. като частен обвинител в наказателния процес, а
адв.Й.Д. ***, като неин повереник.
Идентично искане бе направено и от другия
пострадал от престъплението - Р.Х.Ж.,
с ЕГН ********** ***, лично и чрез неговия
процесуален представител – адв.Х.Д. ***.Съдът прие, че са налице
обстоятелствата за това и конституира
Р.Х.Ж. като
частен обвинител в наказателния процес, а адв.Х.Д. ***, като негов
повереник.
Представителят на Д.ка окръжна прокуратура
поддържа изцяло така предявеното обвинение по чл.343 ал.І б.”в”
във вр. с чл.342 ал.І от НК и по чл.343 ал.І б.„б” във вр. с чл.342 ал.І от НК, твърдейки, че
същото се доказва
по безспорен и категоричен начин
от събраните както на предварителното разследване, така и по време на съдебното
следствие доказателства.Отчитайки квалификацията на извършените престъпления и
всички доказателства по
делото отправя предложение, при
определяне на наказанието съдът да
се съобрази с
конкретните обстоятелства и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок над минимума, предвиден в закона за всяко едно от
деянията, към които наказания следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а
от НК, т.е. да бъдат редуцирани с 1/3, като окончателното наказание за всяко да
бъде „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.Сочи, че са
налице условията да прилагане на чл.23 от НК спрямо двете наказания, като иска
да бъде определено за изтърпяване по-тежкото от тях.Предвид данните за личността на
подсъдимия предлага да се отложи изтърпяването на това общо наказание, на основание чл.66 ал.І от НК, с изпитателен срок от 5/пет/ години.
Иска се на основание чл.343г от НК същият
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 3/три/ години.По този начин
се счита, че ще бъдат постигнати целите
на превъзпитанието.
Повереникът на частния обвинител Д.П.К. - адв.Й.Д. споделя
становището на представителя на ДОП и се придържа към казаното от него,
като пледира на подсъдимия да бъде наложено минималното предвидено от
законодателя наказание от вида „лишаване от свобода“, но счита, че не следва да се прилага института на
условното осъждане, не поради лично отношение към подсъдимия, а поради факта, че е крайно време генералната превенция да вземе превес
при този вид деяния, поради тяхната масовост.
Претендира се, на основание чл.343г от НК
подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС, като отново се придържа към
исканото от прокурора наказание.
Частният обвинител - Д.П.К. подкрепи изказаното
от повереника й становище по отношение на исканото наказание.
Повереникът на частния обвинител Р.Х.Ж. -
адв.Х.Д. споделя становището на
представителя на ДОП и се
придържа към казаното от него, като пледира на подсъдимия да бъде наложено
минималното предвидено от законодателя наказание от вида „лишаване от свобода“,
като предоставя на съда, преценката за приложение или не института на условното осъждане.Претендира се, на основание чл.343г от НК подсъдимия да бъде
лишен от право да управлява МПС, като отново се придържа към исканото от
прокурора наказание.
Частният обвинител - Р.Х.Ж. подкрепи изказаното
от повереника му становище по отношение на исканото наказание.
Защитникът на подсъдимия – адв.С. С. от
АК-гр.Д. изразява становище, че
действително и категорично
се доказва авторството
на деяниета от
страна на неговия подзащитен.Навежда доводи, че исканите
от представителя на ДОП наказания са несъразмерно високи, тъй като подсъдимият
е млад човек, от датата на събитието до момента няма други висящи производства,
не е извършвал други деяния, почти няма нарушения по ЗДвП, липсва алкохол в
кръвта му, разбрал е грешката си, както
и съжалява за
извършеното от него.Предвид факта, че от субективна страна
подсъдимият е извършил престъпленията при форма на вината непредпазливост, моли
съда да се съобрази и му наложи предвиденото минимално наказание за всяко от
тях.Спрямо тези наказания иска да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК,
т.е. да бъдат редуцирани с 1/3, като сочи, че са налице и условията да
прилагане на чл.23 от НК спрямо двете наказания, като иска да бъде определено
за изтърпяване по-тежкото от тях.Предвид данните за личността на подсъдимия предлага
да се отложи изтърпяването
на това общо наказание, на основание чл.66 ал.І от НК с изпитателен срок от 3/три/ години.
Сочи, че нарушаването правилата за движение, от страна на подс.М. не е умишлено, а по скоро се дължи на невнимание от негова
страна и мократа пътна настилка.Подзащитният му бил нарушил правилата за
движение по пътищата спрямо водача на другия автомобил, а не спрямо загиналия, което
според него не го оправдавало и той следва да носи наказателна
отговорност, но следвало да се прецени и това много важно обстоятелство, досежно степента на обществена опасност на деянието.Претендира да се
направи разлика, между извършеното от подзащитния му по невнимание нарушение на правилата на
движение по пътищата и едно навлизане в насрещното движение съвсем
съзнателно или едно шофиране със скорост максимално превишаваща
разрешената.Моли да се
имат предвид и други смекчаващи отговорността му обстоятелства - малкия брой нарушения, които е допуснал на ЗДвП и ППЗДвП имайки предвид
професията му на управител и шофьор, липсата на противообществени прояви, както
и много добрите му
характеристични данни.
По отношение лишаването от право да
управлява МПС се иска то също да е за минимален срок, тъй като деянието е
извършено поради валящия дъжд, моли да се има предвид и обстоятелството, че към момента неговата, макар и не на трудов договор дейност, се свързва с
управляване на автомобил, тъй като извършва търговска
дейност – стопанисва заведение за обществено хранене и се занимава със снабдяването му.
При предоставената му последна дума
подсъдимият Г.Г.М. призна напълно вината си и изказа съболезнования към
близките на починалия.
Разпитан
на предварителното производство и
в съдебно заседание подсъдимият се признава
за виновен, но не дава обяснения
по фактите на
делото, а съжаление за извършеното изрази единствено при последната
си дума.
Съдът, след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
Подс.Г.Г.М. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи като управител на „***”ООД,
неосъждан /реабилитиран по право/, с ЕГН **********
Подсъдимият Г.М. е правоспособен
водач на МПС от 16.01.1997г., категории – B, C, T
и М, като е притежавал свидетелство за управление на МПС №*********/06.04.2007г.,
издадено на Г.М., с валидност до 05.04.2017г.
Подсъдимият Г.Г.М. е осъждан през
2009г., но е реабилитиран по право към момента на извършване на деянието, както
и към момента на постановяване на настоящата присъда спрямо него.
Към 04.05.2016г. подс.М. извършвал
търговска дейност – стопанисвал заведение за обществено хранене в с.Е., общ.Ш.
и се занимавал със снабдяването му и транспорта на работниците от други
населени места.За целта използвал собственият си лек
автомобил - „Seat Leon” с ДК №***.Пострадалият
К.Ю.А. работел като сервитьор в заведението на подсъдимия.
На 04.05.2016г. той бил в почивка, но преди
обяд бил извънредно повикан на работа от работодателя си подс.Г.М..Подсъдимият
управлявал личния си автомобил - „Seat Leon” с ДК №***, с който взел от дома му
пострадалия К.А., за да го закара до ресторанта и тръгнали в посока с.Е..През
цялото време до възникване на ПТП автомобилът е бил управляван от подсъдимия, а
пострадалия Алексиев се е возил на предната дясна седалка.По същото време в
посока от с.Е. към гр.Ка*** се движел лек автомобил марка „Ореl
Аstra” с ДК №***, управляван от свид.Р.Х.Ж..
Непосредствено преди произшествието,
наближавайки километър 24+031, при плавен ляв завой в края му, подсъдимият
загубил контрол над управлението на автомобила, при което в следствието на
възникналите инерционни сили на движението по кривата на завоя, се отклонил в
ляво и навлязъл в лентата за насрещно движени.При това подсъдимият направил
опит да върне автомобила в лентата си за движение, като силно завъртял волана в
дясно, но така и не успял да направи това.Виждайки, че автомобила на подсъдимия
се намира в неговото платно за движение свид.Ж. отклонил управлявания от него
автомобил „Ореl Аstra” в дясната част на
платното за движение.При създалата се ситуация настъпил удар между задната
дясна част на управлявания от подсъдимия автомобил и предната лява част на
управлявания от свид.Ж. лек автомобил.Вследствие на това автомобила на свид.Ж.
бил изхвърлен назад по посоката му на движение и със задната и дясна част се е
качил върху металната мантинела и след това се установил в покой на мястото
посочено в протокола за оглед на местопроизшествието и скицата към него.Вследствие
на удара автомобилът на подсъдимия се отклонил в дясно, завъртал се около вертикалната
си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, ударил се в мантинелата и
също се установил в покой в лентата за движение по посока с.Д..Минути след
настъпването на пътно транспортното произшествие покрай мястото на инцидента
минал свид.М.С..След като се доближил до управлявания от подсъдимия автомобил
видял, че в него има двама мъже, попитал ги как са, но никой от двамата не
отговорил.След това отишъл до автомобила, управляван от свид.Ж. и също попитал
за състоянието му, но и той не отговорил.Тогава свид.С. позвънил на свид.В.В. и
го помолил да звънне на полицията и на спешна медицинска помощ.След като
сигнализирал посочените институции свид.В. отишъл на мястото на инцидента, при
което установил, че и в двете коли имало пострадали лица.Когато на
местопроизшествието пристигнали служителите на РСПБЗН-гр.Ш., свидетелите Е.М.К.
и Н.И.Н., те констатирали, че в лекия автомобил „Seat Leon”
се намират пострадалия К.А. и подс.М., като главата на последния била затисната
между задната колонка и подглавника.Вътре в лекия автомобил „Ореl
Аstra” на шофьорското място бил свид.Р.Ж..
Няколко минути след уведомяването за
инцидента на място пристигнал екип на спешна медицинската помощ - гр.Ш., който
констатирал смъртта на возещия се на предната дясна седалка в лекия автомобил „Seat Leon”
- К.Ю.А..Водачите на участващите в ПТП автомобили – подс.Г.М. и свид.Р.Ж. били
отведени с линейка, съответно първия в МБАЛ „Св. Анна „ - гр. ***, а втория в
МБАЛ - гр. Д., като и двамата били с опасност за живота.След линейките
пристигнали и служители на Полицията, които направили огледа на
местопроизшествието, сложил началото на настоящото наказателно производство.
Относими към предмета на доказване и
допринасящи за изясняване на обективната истина са заключенията, направени от
вещите лица по назначените и изготвени по делото три автотехнически, две
съдебно медицински, две химически и една
комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехнически експертизи и две
химически експертизи за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта на участниците в настъпилото ПТП.
Видно от заключението на ВЛ по назначената в
хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза за
аутопсия на трупа на К.Ю.А. е, че при възникналото ПТП на Алексиев са
били причинени - гръдна травма, коремна
травма и лицева травма.Като причина за смъртта на Алексиев вещото лице е
посочило ТЕЖКАТА КОРЕМНА ТРАВМА, ИЗРАЗЯВАЩА СЕ В РАЗКЪСВАНЕ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И
СЛЕЗКАТА, ДОВЕЛА ДО ОСТЪР ВЪТРЕКОРЕМЕН КРЪВОИЗЛИВ, които са били и
непосредствен механизъм на настъпването на смъртта.Установена е била
причинноследствена връзка между получените травми и смъртта на К.Ю.А. /Том
II л. 2 - л.4/.
От заключението на ВЛ по назначената в хода
на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на
живо лице по
писмени данни №146/2016г. е видно,
че на процесната дата свид.Р.Ж. е получил -разкъсване
на ляв диафрагмален купол с проникване на част от стомаха и слезката в гръдната
кухина; многофрагментно счупване на лява бедрена кост.Заключението на
експерта е в насока, че СЧУПВАНЕТО НА ЛЯВАТА БЕДРЕНА КОСТ Е ДОВЕЛО ДО ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЯВ ДОЛЕН КРАЙНИК ЗА ПЕРИОД ОТ ОКОЛО 5-6 МЕСЕЦА. С
ОГЛЕД НА ТАКА УСТАНОВЕНИТЕ УВРЕЖДАНИЯ Е НАПРАВЕН ИЗВОДА, ЧЕ СЪЩИТЕ СА
ОБУСЛОВИЛИ ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА/Том II л.19
- л.23/.
От заключението на ВЛ по назначената в хода
на досъдебното производство и приета по делото първа по ред автотехническа
експертиза е, че при огледа на кормилния механизъм, окачването на
предния мост, задни мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил
„Seat Leon„
с рег. № ***, не са установени повреди, които да са съществували преди
произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване /Том
I л.59 - л.62/.
От заключенията на ВЛ по назначената в хода
на досъдебното производство и приета по делото втора по ред автотехническа
експертиза, е видно, че непосредствено преди произшествието подс.М. е
управлявал лекия си автомобил със скорост около 134 км./ч., при което зоната
за неговото спиране е имала дължина около 176м. В същото време експерта прави
заключение, че при разрешената скорост за движение от 90 км./ч. опасната зона за
спиране на този лек автомобил е следвало да има дължина около 90м.По отношение
скоростта на движение на другия участващ в произшествието лек автомобил „Ореl
Аstra” заключението на
вещото лице е, че непосредствено преди произшествието същия се е движел със
скорост около 51 км./ч.,
което очевидно е далеч под разрешената скорост на движение от 90 км./ч. извън населено място.При
това положение опасната зона на спиране на управлявания от свид.Ж. лек автомобил
е имала дължина около 37м.По отношение на отстоянието на двата автомобила един
спрямо друг вещото лице е направило заключение, че лекия автомобил на свид.Ж.
се е намирало на отстояние около 9м. преди мястото на удара в момента, в който
лекия автомобил „Seat Leon„ е навлязъл в лентата му за движение.Експерта е направил
извод, че ако свид.Ж. е реагирал своевременно и е предприел интензивно спиране
в момента, в който подс.М. е навлязъл в лентата му за движение, той не е имал
техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си
преди мястото на удара между двата автомобила.Причината за настъпването на ПТП
от технически характер, според вещото лице, е загубването на контрол над
управлението на лекия автомобил „Seat Leon,, от страна на водача му, респ. на подс.М. и навлизането му
в лентата за насрещно движение, където всъщност е настъпил и фаталния удар с
лекия автомобил, управляван от свид.Ж./Том I л.80 - л.92/.
От
заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета
по делото комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа
експертиза е видно, че удара между двата автомобила се осъществил между задната
дясна част на автомобила на подс.Г.М. и предната лява част на автомобила на свид.Р.Ж..В
момента на удара предната част на автомобила на свид.Ж. е била насочена в
посока гр.Ка***, задното му дясно колело се е намирало на около 2м. в ляво от
десния край на платното за движение.
По отношение на допуснатото от подс.М. ПТП
експертите посочват, че същото е станало при запазена и много добра асфалтова
настилка, без неравности и повреди по нея.По отношение на механизма на ПТП констатациите
на експертите са, че непосредствено преди произшествието, наближавайки
километър 24+031 при преодоляване на плавен ляв завой, в края му, подс.М.
загубил контрол над управлението на автомобила си, при което вследствие на
възникналите инерционни сили при движението по кривата на завоя автомобила
започва да се завърта около вертикалната си ос, отклонява се вляво и навлиза в
лентата за насрещно движение.Подсъдимият направил опит да възстанови
устойчивото състояние на автомобила и да го върне в лентата си на движение,
като за целта завъртял волана вдясно, но не успял.В този момент свид.Ж.
възприел поведението на насрещно движещия се автомобил, при което отклонил
управлявания от него автомобил в дясната част на платното за движение.При
създалата се ситуация, в резултат на навлизането на лекия автомобил, управляван
от подс.М. в лентата за насрещно движение и пресичането на коридора на движение
на лекия автомобил, управляван от свид.Ж. настъпил удар между задната дясна
част на първия автомобил и предната лява част на втория автомобил.Вследствие на
възникналите моментни сили, в резултат на посоките на движение, скоростите на
движение, масите на двата автомобила и вида на удара, след неговото настъпване
автомобила на свид.Ж. е изхвърлен назад по посоката му на движение, завърта се
около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка и в процес
на транслация и ротация се предвижва в посока назад на разстояние на около
2м.-3м., като със задната си дясна част се качва върху металната мантинела и
след като изразходвал своята кинетична енергия се установил в покой на мястото,
посочено в протокола за оглед и скицата към него.Вследствие на удара
управлявания от подс.М. лек автомобил се отклонява вдясно, завърта се около
вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, под ъгъл около
210°, в процес на транслация и ротация се предвижва в посока напред и вдясно,
като след удар в металната мантинела се установил в покой в лентата за движение
по посока с.Д. /Том I л.98 -л.110/.
От заключението на ВЛ по назначените в хода
на досъдебното производство и приети по делото две химически експертизи за
определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта им,
е видно, че и при пострадалия К.А. и при подс.Г.М. не се установява наличие на
алкохол или друго упойващо вещество /Виж Том II л.29 и л.24/.По отношение на водача на другия
автомобил - свид.Р.Ж. не е било възможно да бъде взета кръвна проба за анализ поради
това, че в Спешния център в МБАЛ-гр.Д., предвид влошеното му здравословно
състояние, са му били вливани медикаменти, които биха повлияли резултата от
изследването.
Заключенията
на вещите лица по описаните експертизи не бяха оспорени от подс.Г.Г.М. и
неговият процесуален представител, както и от останалите участници в процеса и
се кредитират изцяло от настоящата
инстанция, като изготвени напълно
безпристрастно от компетентни лица имащи специални знания и в
съответствие с изискванията в конкретната област.
От изложеното дотук следва, че въпроса за
вината на водача на лекия автомобил „Seat Leon,, следва да бъде преценявана изключително въз основа на
изискуемите от закона действия, които
той е следвало да предприеме в подобна ситуация и съответно извършените от него
фактически действия.По отношение на начина и скоростта на движение на
автомобила преди инцидента съдът приема, че гласните и писмени доказателства са
безпротиворечиви, че именно подс.Г.Г.М. е управлявал процесното
МПС, което е било технически изправно, със скорост около 134км/ч., т.е.
над допустимата за движение извън
населено място от 90км/ч.Така също скоростта му на движение не е била
съобразена както с конкретните условия на пътя, така и с неговите възможности
като водач на МПС.Подсъдимият е трябвало да съобрази създадената сравнително
сложна пътна ситуация, а именно мократа пътна настилка, валящия дъжд и обратния
вираж на завоя, въз основа на което да предприеме адекватни действия
по намаляване на
скоростта толкова, доколкото да
може да предотврати
евентуалното настъпване на ПТП.Не
е съобразен и факта, че навлиза в завой с обратен вираж, в който следва
да намали скоростта, което като последица е
довело, до процесното пътнотранспортно произшествие.
Подс.Г.Г.М. е следвало да вземе мерки за
обезопасяване на движението
/чрез намаляване скоростта на
движение/ и като
не е изпълнил
това си задължение, той е
нарушил предписанието на
нормите на чл.5 ал.1, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, задължаващи го с поведението си да не създава опасност и пречка за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди, да контролира непрекъснато ППС, което управлява и при
управление на същото да не превишава стойностите на скоростта, визирани в ал.1
на чл.21 от ЗДвП, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати неблагоприятния резултат
от възникналия инцидент.В
тази връзка причина за настъпване на произшествието
следва да се търси изключително в поведението на водача.От една страна
сравнително неблагоприятните метеорологични
условия, а от друга
страна ненавременното
предприемане на действия за предотвратяване на произшествието.Несъобразената с
пътната обстановка, сравнително висока скорост на движение в завой с обратен
вираж също е довела до ненавременното предприемане на действия за
предотвратяване на произшествието.Като не е бил достатъчно концентриран,
подсъдимият не е действал своевременно и адекватно спрямо създадената
опасност за движението
и по този
начин, сам се е поставил в невъзможност
да намали или
спре при възникналата на пътя опасност, както и да предотврати настъпването на произшествието.В случая се
касае за недооценяване на пътната
обстановка и прекалено голяма самоувереност демонстрирана от подсъдимия.В
потвърждение на този извод е заключението на автотехническата експертиза по
делото, а именно, че скоростта на движение
на лекия автомобил „Seat Leon,, непосредствено преди произшествието е била около 134км/ч.,
а максимално допустимата е 90км/ч.При скорост на движение от 134км/ч опасната
му зона за спиране е имала дължина от около 176 метра.Скоростта на
движение на лекия автомобил „Seat Leon,, непосредствено преди произшествието и непредприетите
своевременно действия от подс.Г.Г.М. за интензивното намаляване на скоростта
или спиране на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на
произшествието.
Така описания механизъм на протичане на
транспортното произшествие съдът
прие след задълбочен
анализ на всички доказателства по
делото: гласни – обясненията на подсъдимия Г.Г.М. и показанията на разпитаните
свидетели – Р.Х.Ж., Д.П.К., А.И.А., Е.М.К., Н.И.Н., В.П.В., М.И.С., Й.И.Н. и С.В.Н.;
писмени – протокол за оглед на
местопроизшествие, както и скица и фотоалбум
към него, техническите, съдебно-медицински,
техническата-фоноскопна, комплексната, оценъчната и автотехнически експертизи, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са
изготвени от специалисти
притежаващи необходимите умения
и знания в своите
области и при използване на съвременни научни методи, както и останалите
писмени доказателства -
свидетелство за съдимост, характеристика, справки от КАТ, протоколи за
химически експертизи,
свидетелства за управление
на МПС и от всички, приобщени към
делото писмени, гласни и веществени доказателства.
Съдебният състав кредитира
обясненията на подс.Г.Г.М., дотолкова, че възпроизвеждайки
отчасти своето поведение внася някаква яснота по повод станалия пътен
инцидент.Самопризнанията на
подсъдимия се явяват
като база за
анализ и сравнение
с извършените по делото
оперативни действия и събрани по надлежния ред доказателства, които
кореспондират изцяло с направените от подсъдимия самопризнания.Може да се каже,
че подс.М. демонстрира лоялно отношение към воденото срещу него наказателно
производство, както и че спомага за изясняване на фактическата обстановка и за
установяване на обективната действителност по повод на станалото ПТП, като с
направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК дава възможност за
процесуална икономия и бързина на процеса.
При така установената фактическа
обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие,
че подс.Г.Г.М. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията визирани в чл.343
ал.І б.”в” във вр. с чл.342 ал.І от
НК, наказуемо с “лишаване
от свобода” от 2/две/ до 6/шест/ години, като
На 04.05.2016г.
в гр. Ш., по главен път І-9, при управление на МПС – лек автомобил „Seat Leon” с рег. №***, е нарушил правилата
за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.5 ал.І – „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
- чл.20 ал.І - “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- чл.20 ал.ІІ – „Водачите на пътни транспортни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидено препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”
и
- чл.21 ал.І - „При
избиране на скоростта на движение на пътното превозно средство е забранено
превишаването на следните стойности на скоростта в км. - 90/км/ч. извън
населено място“, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта
на К.Ю.А..
И
този в чл.343 ал.І б.”б” във вр. с чл.342 ал.І от НК, наказуемо с “лишаване
от свобода” до 4/четири/ години, като
На 04.05.2016г.
в гр. Ш., по главен път І-9, при управление на МПС – лек автомобил „Seat Leon” с рег. №***, е нарушил правилата
за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.5 ал.І – „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
- чл.20 ал.І - “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;
- чл.20 ал.ІІ – „Водачите на пътни транспортни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидено препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”
и
- чл.21 ал.І - „При
избиране на скоростта на движение на пътното превозно средство е забранено
превишаването на следните стойности на скоростта в км. - 90/км/ч. извън
населено място“ и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Р.Х.Ж.,
с ЕГН ********** ***, изразяваща се в разкъсване на ляв диафрагмален купол с
проникване на част от стомаха и слезката в гръдната кухина, многофрагментно
счупване на лява бедрена кост.
Този резултат е пряка
и непосредствена причина от действията на подс.Г.Г.М..Същият при управление на лек
автомобил „Seat Leon”
с рег. №***, при сравнително неблагоприятни атмосферни условия – мократа пътна
настилка, валящия дъжд и обратния вираж на завоя, навлизайки в завоя се е движел със скорост от 134 км/ч, т.е. над допустимата за движение извън населено място от 90км/ч. и вместо да изпълни задълженията си
произтичащи от ЗДвП - да вземе мерки за
обезопасяване на движението
/чрез намаляване скоростта на
движение/ и като
не е изпълнил
това си задължение, той е
нарушил предписанието на
нормите на чл.5 ал.1, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, задължаващи го с поведението си да не създава опасност и пречка за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди, да контролира непрекъснато ППС, което управлява и при
управление на същото да не превишава стойностите на скоростта, визирани в ал.1
на чл.21 от ЗДвП, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати неблагоприятния резултат
от възникналия инцидент.Непосредствено преди произшествието,
наближавайки километър 24+031 при преодоляване на плавен ляв завой, в края му, подс.М.
загубил контрол над управлението на автомобила си, при което вследствие на
възникналите инерционни сили при движението по кривата на завоя автомобила
започва да се завърта около вертикалната си ос, отклонява се вляво и навлиза в
лентата за насрещно движение.Подсъдимият направил опит да възстанови
устойчивото състояние на автомобила и да го върне в лентата си на движение,
като за целта завъртял волана вдясно, но не успял.В този момент свид.Ж.
възприел поведението на насрещно движещия се автомобил, при което отклонил
управлявания от него автомобил в дясната част на платното за движение.При
създалата се ситуация, в резултат на навлизането на лекия автомобил, управляван
от подс.М. в лентата за насрещно движение и пресичането на коридора на движение
на лекия автомобил, управляван от свид.Ж. настъпил удар между задната дясна
част на първия автомобил и предната лява част на втория автомобил.Вследствие на
възникналите моментни сили, в резултат на посоките на движение, скоростите на
движение, масите на двата автомобила и вида на удара, след неговото настъпване
автомобила на свид.Ж. е изхвърлен назад по посоката му на движение, завърта се
около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка и в процес
на транслация и ротация се предвижва в посока назад на разстояние на около
2м.-3м., като със задната си дясна част се качва върху металната мантинела и
след като изразходвал своята кинетична енергия се установил в покой на мястото,
посочено в протокола за оглед и скицата към него.Вследствие на удара
управлявания от подс.М. лек автомобил се отклонява вдясно, завърта се около
вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, под ъгъл около
210°, в процес на транслация и ротация се предвижва в посока напред и вдясно,
като след удар в металната мантинела се установил в покой в лентата за движение
по посока с.Д..Вследствие на това пътно-транспортно произшествие К.Ю.А. е получил увреждания несъвместими с живота и довели до смъртта му, а на Р.Х.Ж.
били нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на ляв
диафрагмален купол с проникване на част от стомаха и слезката в гръдната кухина,
многофрагментно счупване на лява бедрена кост.
Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на възведения престъпен състав.Обективираните в протокола за оглед на
ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното
деяние.Гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Г.Г.М.
е управлявал процесното МПС, което е било технически изправно, като не взел
мерки за обезопасяване на движението
/чрез намаляване на скоростта/ и като не
е изпълнил това
си задължение, той е
нарушил предписанието на
нормите на чл.5 ал.1, чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, задължаващи го с поведението си да не създава опасност и пречка за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди, да контролира непрекъснато ППС, което управлява и при
управление на същото да не превишава стойностите на скоростта, визирани в ал.1
на чл.21 от ЗДвП.
От обективна страна – установи се по безспорен начин, че подс.Г.Г.М. е нарушил
правилото за движение по пътищата, описано подробно по-горе.
От
субективна страна подс.Г.Г.М. е
извършил деянието при
форма на вината – непредпазливост, в нейното
проявление “самонадеяност” по смисъла на
чл.11 ал.3 предл.“първо“ от НК – не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.У подс.М.
е съществувала една субективната увереност, че контролира
автомобила, което според настоящия състав и се явява решаващ мотив за извършване на
деянието.По принцип определяща при самонадеяността е
необосноваността на тази увереност, дължаща се на непроявена грижа,
предвидливост и внимание.
В хода на съдебно производство не
възникнаха съмнения у съдебния състав, изхождайки от поведението на лицето
относно възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките и действията си, поради което не е назначавана СПЕ.
Обвинението
е доказано по
несъмнен начин по
смисъла на чл.303 ал.II от
НПК.
Субекти на престъпленията по чл.342 ал.I
респ. чл.343 от НК, са всички наказателно отговорни лица, притежаващи или не
притежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен
железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство,
плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за
движение и с това виновно причинят съставомерни
последици.Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират
непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини,
но дават задължителни разпореждания по движението им.В случая, както стана дума по-горе подсъдимият Г.Г.М.
е водач на МПС от 1997г. и притежава свидетелство за управление.
Няма
никакво съмнение, че допуснатите
нарушения на правилата за
движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат.Деецът макар и
да не е
предвиждал обществено опасните
последици е бил
длъжен и е могъл да
ги предвиди, след като се е движил със сравнително висока
скорост, на границата на допустимата и не е могъл да наблюдава на безопасно разстояние
възникващите опасности за движението, извън възможностите му да ги предотврати.
Съдът установи, че самопризнанията на подс.Г.Г.М.
се подкрепят изцяло от събраните в
досъдебното производство доказателства, както и с оглед процесуална
икономия, то цялото съдебно производство се проведе по реда на глава
27 от НПК.При това
положение и доколкото подсъдимия М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, то съдът е
задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи нормата
на чл.58а от НК, съгласно
разпоредбата на чл.373 ал.II от НПК.
При определяне
на наказанията съдът прецени всички правно релевантни за това обстоятелства и прие за смекчаващи вината следните от тях – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене, направените пълни самопризнания в хода на досъдебното производство и липсата на неприключили наказателни производства срещу него, а като отежняващи вината обстоятелства – високата степен на
обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат и немалкия брой
нарушения на ЗДвП и ППЗДвП-4 влезли в сила наказателни постановления и още 4
със съставен фиш, за период от няколко години, т.е. при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства.В случая не са налице
материално-правните предпоставки за прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І
т.1 от НК/, тъй като деянията са извършени при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства.Този правен извод
се налага и от факта, че деянията му са инцидентна проява, тъй като подсъдимия няма други осъждания, както и други наказателни
дела на производство.След като съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК,
указваща задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанията
следва да бъдат от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да
наложи спрямо подс.Г.Г.М. за конкретните деяния наказания от вида “Лишаване от свобода”
прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.Г.М. за деянието по чл.343 ал.І б.”в” във вр. с чл.342 ал.І от НК наказание “лишаване от свобода“ за срок
от 2/две/ години, което на основание чл.58а ал.І от НК намали
с 1/3, като наложи на подс.М. наказание „лишаване от свобода”, за срок
от 1/една/ година и 4/четири/ месеца.За деянието по чл.343 ал.І б.”б” във вр. с чл.342 ал.І от НК му определи наказание “лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, което на
основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подс.М. наказание „лишаване от свобода”, за срок от 8/осем/ месеца.Настоящият
съдебен състав, счете, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на
чл.23 във вр. с чл.25 от НК и групира двете наложени наказания, като определи
за изтърпяване по-тежкото от тях, а именно „лишаване
от свобода”, за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца.Съдът констатира,
че са налице материално правните предпоставки на чл.66 ал.І от НК и
изпълнението на така определеното общо наказание може
да бъде отложено.С оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда,
данните за личността му и не на последно място влошеното
здравословно състояние вследствие на претърпяната катастрофа, за да
предизвика съответна промяна
в съзнанието на
дееца, за да го превъзпита към спазване на правилата, свързани с правилното
движение по пътищата съдът намери, че не
е наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, поради което
отложи изтърпяването за срок от 4/четири/
години.Цялостната преценка на
личността на подс.Г.Г.М.,
изразена в най-голяма степен, но не и
единствено чрез осъщественото от него деяние, дава основание да се стигне до
горния извод.Това наказание, съдът
счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно,
превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а също така и превантивно влияние
относно другите членове на обществото.
Разпоредбата на чл.343г от НК, предвижда във всички случаи на извършеното престъпление по чл.343 и 343а от НК,
правоспособният водач задължително да се лишава от право
да управлява моторно превозно средство.С предписанието "във всички
случаи" законът е изключил
алтернативата да не се определя такова
наказание, както в общата част е предвидено в чл.55 ал.III
от НК.Касае се до едно изключване на предписание от общите разпореждания със
специална норма, когато се извърши транспортно престъпление.Предписанието,
да бъде задължително лишен водач от
моторно превозно средство
при извършване на
транспортно престъпление е
продиктувано от необходимостта да се осигури
безопасност на движението,
като задължително се
отстрани за определен срок или завинаги всеки, който е
извършил опасно нарушение
на правилата за
движение.Така, в съответствие с императивната разпоредба на чл.343г от НК и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав постанови по
отношение на подс.Г.Г.М. и лишаване от правоуправление на
МПС за срок
от 1/една/ година и
6/шест/ месеца.Началният
срок започва да тече от датата на
влизане в сила на съдебния акт, съгласно ясното и категорично предписание на чл.49 ал.III от НК.
Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило
на изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както на личната,
така и на генералната превенция.
Възпитателната работа
по отношение на подс.Г.Г.М. по време на определения
изпитателен срок от 4/четири/ години, на основание чл.67 ал.ІІ от НК бе възложена на районен
инспектор от РУ на МВР-гр.Ка***, по местоживеене на подсъдимия.
На основание чл.189
ал.III от НПК, подс.Г.Г.М., с ЕГН ********** бе осъден да
заплати и сторените по делото разноски в размер на 1 824.66 лева по сметка на
ОД на МВР-гр.Д. и в размер на 30.00 лева по сметка на Окръжен съд-гр.Д.,
представляващи възнаграждения на вещи лица
Веществените
доказателства: - Лек автомобил марка „Opel”, модел „Astra”
с рег.№ ***, намиращ се на съхранение в двора на РСПБЗН гр. Ш., Удостоверение за техническа
изправност на ПТС на лек автомобил марка „Opel”,
модел „Astra” с рег.№ ***; част от ключ за лек автомобил марка „Opel”,
модел „Astra” с рег.№ ***, следва, да
се върнат на собственика им Р.Х.Ж., с ЕГН ********** след влизане на
присъдата в сила, а останалите
- Лек автомобил
марка „Seat”, модел „Leon” с рег.№ ***, намиращ се на съхранение в
двора на РСПБЗН гр. Ш., Свидетелство за
регистрация на лек автомобил, Част ІІ,
за лек автомобил марка „Seat”, модел „Leon”
с рег.№ ***; ключ за лек автомобил марка
„Seat”, модел „Leon” с рег.№ ***, следва, да се върнат, на подсъдимия Г.Г.М., с ЕГН ********** след влизане
на присъдата в сила.
Причини за
извършване на престъплението са
незачитане на установения
правов ред в Р България,
както и неспазване правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП.
На основание чл.309 ал.I
във вр. с чл.57 от НПК, съдът наложи спрямо подсъдимия Г.Г.М. мярка за
неотклонение - „Подписка“, до влизане на
присъдата в сила.
На основание
изложените фактически констатации и правни изводи, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: