№ 844
гр. София, 17.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. В.
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. В. Административно
наказателно дело № 20221110200966 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 966 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе с решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – чл.63д) от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Б. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-023706 от 18.11.2021г., издадено от Началника на 01 Група „Административно-
наказателна дейност” при Отдел „Пътна полиция” на Столична дирекция на вътрешните
работи (ОПП-СДВР), с което на осн. чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба” в
размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право за управлява МПС” за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а на осн. чл.3, ал.1 и
чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
(обн., ДВ, бр.1 от 2012г. – в сила от 04.02.2013г., с изм. и доп.) (накр. Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР) е предвидено отнемането на 12 (дванадесет) контролни точки.
В жалбата се посочва, че оспорваното наказателно постановление било
незаконосъобразно, защото не били спазени процесуалните правила, на изискванията за
компетентност и в противоречие с материалния закон, а и наказанието било явно
1
несправедливо. В тази връзка се сочи, че в съставения Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) не се съдържало точно описание на действителните
фактически обстоятелства, а отразените като нарушени законови разпоредби не били
относими към конкретния случай, като нарушаването на императивното изискване на чл.42,
ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН водело и до опорочаване на крайния санкционен акт – оспореното
наказателно постановление. Твърди се, че наказващият административен орган не бил
извършил проверка за законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН, което
нарушавало изискванията на чл.52 – чл.54 от ЗАНН, а се оспорва и компетентността на
наказващия орган. В жалбата са релевирани и доводи, свързани с липса на точно описание
на нарушението в издаденото НП, на обстоятелствата по неговото извършване, неясноти
относно мястото на извършване на нарушението, както и липсата на качество „водач” по
смис. на § 6, т.25 от Допълнителни разпоредби (ДР) на ЗДвП, защото не е управлявал
автомобила, а бил в него за вземане на документи. Имало нарушения и на материалния
закон при издаването на НП, доколкото жалбоподателят не е управлявал въпросното
моторно превозно средство (МПС), което не обуславяло налагане на такива високи
наказания, както и липсвало основание за приложение на принудителната мярка за отнемане
на контролни точки. Отправено е искане за отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. Б. М., редовно призован, не се явява лично, а
се представлява от адв. Ю. Б. (вж. л.7), която поддържа жалбата с изложените в нея доводи
и съображения, като се претендират и разноски (вж. л.73-74).
Наказващият орган (и въззиваема страна) – началник Група „АНД” при Отдел „Пътна
полиция” – СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. Д.Б. (вж. л.72), който смята
за неоснователна жалбата, също претендира разноски и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното
наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби, намира за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 11.11.2021г., ок. 16:30 ч., в гр. София, ж.к. „Дружба”, жалбоподателят Р. М.
управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „****** с рег.
№ ******** (собственост на „*******, като се движел по ул. „Безименна”, с посока на
движение от ул. „Мария Нейкова” към ул. „Обиколна”.
В близост до бл.206 в столичния квартал автомобилът, управляван от жалб. М.,
предприел маневри за паркиране. Полицейските служители на 08 РПУ – СДВР, назначени в
наряд като ППГ-836 – свидетелите Ж. К. и Г. Д. подали звуков и светлинен сигнал към
автомобила на жалб. М., за да го спрат и да извършат проверка (вж. л.12).
Полицейските служители установили при извършената проверка на документите, че
водачът на превозното средство е жалб. Р. Б. М., който бил в леко нетрезво състояние. При
2
разговор с полицаите водачът съобщил, че употребил алкохол. За случая полицейският екип
докладвал на ОДЧ-80 (дежурната част на полицейското управление), за да поиска
изпращането на екип на пътната полиция, който да извърши тестване на водача.
След известно време, на мястото пристигнали служителите на ОПП-
СДВР – свидетелят В. В. и колегата му З.Х.. Водачът Р. М. отказал да бъде тестван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM-0207 за наличие на алкохол.
Пред служителите на пътната полиция жалб. М. отказал да получи и талона за изследване
(вж. л.10), а въпреки издадения полицай Х. талон за изследване №
087946/11.11.2021г. – жалб. Р. М. не посетил и болничното заведение (столичната УМБАЛ
„Света Анна – София” АД), за да даде проби от кръв за изследване.
Свидетелят В. В. преценил, че има данни за административно нарушение, и затова в
присъствието на жалб. Г. Н. и на свидетелите Ж. К. и Г. Д., съставил АУАН рег. № GA-
550062/11.11.2021г., в който били описани обстоятелствата по проверката, фактическото
описание на нарушението (управление на посочените дата, място и време на горното МПС
и отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото средство), както и
нарушените законови разпоредби – на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и двамата свидетели, предявен бил на нарушителя, който отказал да го
подпише, като отбелязал, че има възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения вх. № УРИ-433200-
117281/12.11.2021г. (вж. л.11).
Въз основа на съставения АУАН рег. № GA-550062/11.11.2021г., на 18.11.2021г.
началникът на 01 Група „АНД” при ОПП – СДВР издала процесното НП № 21-4332-
023706/18.11.2021г., в който били отразени обстоятелствата по извършването на
нарушението, било отразено неговото фактическо описание (управление на горното МПС
на посочените дата, място и време и при извършената проверка отказва да бъде изпробван
за употреба на алкохол с гореспоменатото техническо средство – отказва извършване на
проверка с техническо средство и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на проби за химическо лабораторно
изследване), както и неговата правна квалификация – чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, като на
осн. чл.174, ал.3, предл.1 от цит. з. на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за това нарушение, а на осн. чл.3,
ал.1 и чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. е предвидено отнемане на
12 (дванадесет) контролни точки.
Процесното НП било връчено с разписка на жалбоподателя на 04.01.2022г., а с жалба
от 10.01.2022г. същото е обжалвано пред СРС и е образувано настоящото дело.
Горните фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите В. Р. В., Г. И. Д., Ж. Б. К. и К. А. А. (частично), и в писмените доказателства
3
по делото: АУАН рег. № GA-550062/11.11.2021г., писмо от 20.01.2022г. от ОПП – СДВР
(л.9), талон за изследване № 087946/11.11.2021г .(л.10), писмени възражения (л.11),
полицейски доклад (л.12), справка-картон на водач на МПС с данни за нарушения по ЗДвП
(л.13-15), заповед № 8121з-13180/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи (л.16),
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи (л.17-18), писмо от
Дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР (л.36), писмо от 08 РПУ – СДВР (л.44), писмо от
Сектор „СС” в ДКИС – МВР (л.46), приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от
НПК.
Показанията на двамата полицейски служители Ж. К. и Г. Д. , макар и не така пълни
и подробни (обяснимо с оглед на периода от време, който е изминал до техния разпит и
множеството проверки, които те осъществяват при изпълнение на служебните си
задължения), излагат обстоятелствата относно водача на автомобила, наличието на
движение на превозното средство и спирането му за проверка със звуков и светлинен
сигнал, поведението на жалбоподателя и видимите белези на нетрезво състояние,
извикването на екип за тестване на водача, дават данни за мястото на събитията, както и
отказа на спрения водач да бъде проверен с техническо средство за наличие на употреба на
алкохол, като показанията на двамата свидетели кореспондират с показанията на третия
свидетел (В. В.), както и с наличните по делото писмени документи, поради което съдът
гради фактическите си изводи въз основа на тях.
Свидетелските показания на В. В. този съдебен състав намира за обективни и
логични, като същият споделя спомените си от извършената от него проверка (съдействие)
на други колеги, спрели водач на МПС, за който са имали „съмнения” за употреба на
алкохол, потвърждава и информацията, че водачът на автомобила е бил установен от първия
екип на полицията, споделя и личните си възприятия за състоянието на водача („видимо
употребил алкохол”), като дава и данни за основните характеристики на нарушението, вкл.
дата и място, отказът да бъде извършено тестване за употреба на алкохол у водача, като
показанията на въпросния свидетел напълно кореспондират с наличните по делото
писмени документи (полицейски доклад, АУАН, справки от ОПП-СДВР), поради което
съдът кредитира в цялост показанията на въпросния свидетел и ги ползва при формирането
на фактическите си изводи.
Що се отнася до показанията на свидетелката К. А., съставът на съда намира, че
същите в една част са напълно неотносими към процесния случай – вземането назаем на
автомобила на жалбоподателя за известно време е извън предмета на делото; второ,
свидетелката говори за събития, станали преди инкриминирания случай (ок. 16:00 ч.), когато
същата съобщава да е паркирала колата и да се е отправила в заведение за празнуване на
сключване на договор, което също остава „извън предмета” на делото; трето, тази
свидетелка говори, че жалбоподателят е излязъл от заведението, а тя била видяла началото
на проверката от полицията, след това се върнала в заведението и жалб. М. се забавил 40-
50 мин. и се е върнал след полицейската проверка, но съобщеното категорично се
опровергава от наличните в делото гласни и писмени доказателства, доколкото полицаите
4
не съобщават каквито и да било граждани да са идвали и да са се приближавали към тях,
от което следва, че няма как свидетелката да е видяла проверката; четвърто, ясно е заявено
от двамата полицейски служители, че са наблюдавали движещ се автомобил, който след
техния сигнал, е предприел паркиране на паркинга, и след това е установен водачът му;
следва да се приеме, че именно в периода, в който „е бил отвън и се е бавил”
жалбоподателят, са се случили процесните събития, поради което свидетелските показания
на А. не биха могли въобще да опровергаят преките впечатления на полицейските
служители от полицейското управление – същите ясно сочат, че са видели движещ се
автомобил, спрели са го за проверка и са установили водача му (жалб. М.). Затова и
съдебният състав цени показанията на тази свидетелка само в частта им, в която е налице
съответствието им с останалите доказателствени източници.
Показанията на посочените свидетели намират подкрепа и в писмените
доказателства по делото, надлежно приобщени към материалите по делото, като следва да
се посочи, че евентуалните пропуски и липсата на спомени у свидетелите за някои
обстоятелства, успешно се допълва и изяснява от наличната по делото документация, като
писмените доказателства (в частност – съставения АУАН, полицейския доклад и писмените
справки) спомагат за доизясняване на релевантните обстоятелства.
Анализът на доказателствените материали позволява формиране на еднозначни и
еднопосочни изводи, като не се налага обсъждане на доказателствата при усл. на чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя, отразени в жалбата, че нямало
доказателства за извършеното нарушение, този съдебен състав счита, че по делото са
налице достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа на т. нар. „административно
обвинение”; обратно – „не са налице” доказателства, които да опровергават изложените
фактически обстоятелства, като разпитаната свид. А. не опровергава съобщеното от
останалите свидетели, което води до извод за неоснователност на твърденията.
Вторият довод в жалбата е, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, а същият
е бил с изгасен двигател, но от показанията на свидетелите ясно се установява, че
самоличността на водача е установена от полицейските служители, и това е бил
жалб. Р. М., като оттук следва и извода, че именно това лице е управлявало автомобила.
Както двамата полицейски служители на РПУ (Д. и К.), които са наблюдавали движението
на автомобила, така и наличните писмени документи, сочат, че автомобилът е бил в
движение и е спрян за извършването на проверка. На този съдебен състав не е известна
технология или механизъм „в световен мащаб” на извършване на проверки за употреба на
алкохол или на наркотици чрез съответните технически средства „в движение” или докато
водачът управлява превозното средство, каквито желания явно прозират зад доводите в
жалбата. Логично и житейски оправдано е автомобилът да бъде спрян за проверка, да се
изясни лицето, което го управлява и на това именно лице (а не на друго!) да бъдат
извършени съответни тестове чрез технически средства за употреба на алкохол или на
наркотични вещества. Също така е препоръчително от гледна точка на сигурността
5
спрелият автомобил да е и „с изгасен двигател” и водачът да излезе от него без стартер ,
за да се предотврати опасна ситуация, свързана с внезапното му потегляне и бягство от
местонарушението, съотв. увреждане на полицаи (напр. тяхното блъскане с потеглил
„рязко” автомобил), каквито примери са известни в полицейската практика. В случая това е
било извършено – движещият се автомобил с водач Р. М. е бил спрян за проверка,
установена е самоличността на водача, а пристигналият екип на пътната полиция,
заварил водача извън колата, е поискал проверката му за употреба на алкохол, т. к. е бил
във видимо нетрезво състояние, която е била отказана. Затова и доводите за „изгасения
двигател” и тезата „аз не съм карал” този съдебен състав преценява като несъстоятелни.
Въз основа на установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), подадена е в
преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 04.01.2022г., а
жалбата е от 10.01.2022г.), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административно-наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.
Съдът, при извършената служебна проверка, не констатира допуснати в
производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката съществени нарушения на процесуалните правила относно
компетентността на длъжностните лица съставили АУАН, съотв. издали процесното
НП – компетентно длъжностно лице съгл. т.1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи е съставило АУАН (на длъжност „младши
автоконтрольор”), и компетентно длъжностно лице съгл. т.2.10. от същата заповед, заемащо
длъжността „началник група АНД” на ОПП – СДВР, е издало оспорваното НП, с което са
изпълнени изискванията на чл.189, ал.1 вр. чл.165, ал.2 и на чл.189, ал.12 от ЗДвП (вж. и
л.16-18).
Спазени са и разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието
на двама свидетели, присъствали на извършването и установяването на нарушението (Г. Д.
и Ж. К.), и съгл. чл.43, ал.1 от ЗАНН е подписан и от свидетелите, връчен е екземпляр на
нарушителя, който го е подписал и е изложил възраженията си, вкл. и писмени.
Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН – три месеца от
установяване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, са били
спазени. Няма нарушение и на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП – до шест
месеца от датата на АУАН, както е видно от датите на двата документа.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна досежно нарушението.
Съдът, при извършената служебна проверка, не констатира допуснати в
производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен от
овластено длъжностно лице, съобразно цитираната заповед на министъра на вътрешните
работи, а НП е издадено от надлежно оправомощено длъжностно лице – началника на група
6
„АНД” в Отдел „Пътна полиция” – СДВР. При съставянето на АУАН са спазени
разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН относно свидетелите, в присъствието на които Актът
се съставя; спазени са и разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.43 от ЗАНН за реквизитите и за
начина на връчване на съставения АУАН. В Акта са отразени всички обстоятелства по
твърдяното административно нарушение, вкл. времето и мястото на извършването му,
както и нарушената законова разпоредба. Идентично е и положението с издаденото НП,
което съдържа необходимите реквизити, отразени са обстоятелствата по това
административно нарушение и законовите разпоредби, които жалб. Р. М. е нарушил., т. е.
спазен е чл.57, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка не са налице според този съдебен състав
съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на наказаното лице,
каквито доводи са изложени в жалбата.
Така от обективна страна, жалбоподателят Р. М. е осъществил състава на
административното нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.84 от
08.10.2021г.), в сила към датата на деянието, тъй като на посочената дата и място, същият
като водач на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол . По делото се установява с
наличните гласни и писмени (най-вече) доказателства, че жалб. М. като водач на спрения за
проверка автомобил е отказал да бъде изпробван за наличие употреба на алкохол с
техническо средство (алкохолен анализатор) „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM-
0207, с което съставът на процесното административно нарушение, което по своите
характеристики представлява нарушение от категорията на т. нар. „формални нарушения”, и
се осъществява с предприетото от наказаното лице бездействие – да откаже проверка с
техническото средство, е реализиран от обективна страна, като това е било мотивирано
изцяло от съзнателното поведение на жалбоподателя да пречи на полицейските
служители – като отказал да бъде изследван с техническото средство, като е без значение
причината за това (вкл. и дали преди няколко часа е бил проверяван или не). Нещо
повече – същият дори е отказал да получи талона за изследване (вж. л.10) и да даде кръвна
проба, която при всички случаи дава по-точни, при това лабораторни резултати, за
наличието на алкохол в кръвта на лицето.
Бездействието на едно лице, което е водач на МПС, свързано с отказа да бъде
проверено с техническо средство води до ангажиране на административно-наказателната му
отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като от субективна страна жалбоподателят съвсем
съзнателно е отказал и цялостното му поведение да осуети проверяващите полицейски
служители доказва този факт.
Разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.84 от 08.10.2021г.,
действала по време на случая) предвижда, че се наказва с наказание „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от две години и „глоба” от 2 000 лева водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
7
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му , и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
В конкретния случай наказващият орган правилно е приложил материалния закон
и за извършеното административно нарушение от Р. М. му е наложил и двете предвидени в
закона административни наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, като
относно техния размер, съдебният състав счита, че наказващият орган е определил и двете
наказания в техния абсолютен законов размер, като това препятства изобщо възможността
за тяхното намаляване (арг. чл.27, ал.5 от ЗАНН). В тази връзка съдебният състав счита тези
наказания за справедливи и същите биха допринесли поведението на жалбоподателя да бъде
коригирано в положителна посока и би препятствало извършването на нарушения в бъдеще.
За посоченото нарушение чл.3, ал.1 и чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР (ред., ДВ, бр.58 от 23.07.2019г.) предвижда отнемането на
12 (дванадесет) контролни точки, колкото е предвидено да бъдат отнети в процесното НП,
ако същото влезе в сила.
При законосъобразно образувано административно-наказателно производство без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до засягане правото на
защита на наказаното лице, установеност категорично на нарушението с неговия автор и със
справедливост на наложените наказания, оспореното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че учреждението
(СДВР), чийто орган е издал оспорения акт, има право да му бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, които са направени за защита на неговия интерес, т. к.
наказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт, като размерът на тези разноски
следва да бъде минималното възнаграждение за подобен вид дела – сумата от
80.00 (осемдесет) лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Изводът
следва въз основа на систематичното тълкуване и субсидиарно прилагане на
закона – разпоредбите на чл.63, ал.4 вр. ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 и ал.4 вр. чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, и в светлината на
задължителна тълкувателна практика на върховните съдилища, съдържаща се в т.2, б. „а” от
Тълк. реш. № 3/1985г. по н. д. № 98/1984г. на ОСНК на ВКС и Тълк. реш. № 3 от 2010г. по
тълк. д. № 5/2009г. на ОСК на ВАС.
По горните съображения и на осн. чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 и чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН
(ред., ДВ, бр.109 от 2020г. – в сила от 23.12.2021г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно постановление
№ 21-4332-023706 от 18.11.2021г. , издадено от Началника на Група „АНД” при Отдел
„Пътна полиция” – СДВР, с което на осн. чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя Р.
Б. М. са наложени административни наказания „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 2 (две) години и „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на същата
разпоредба – чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на горепосоченото основание жалбоподателят Р. Б. М. ДА ЗАПЛАТИ в
полза и по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от
80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9