№ 1307
гр. Благоевград, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501045 по описа за 2021 година
Производството по настоящото в.ч.гр.д.№1045/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по частна жалба вх.№903088/07.04.2021г., подадена от
„****“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, район „...“, ул.“...
№1, представлявано от А.В. Д. и М.М., чрез адв. А.П., против Определение
№.../05.03.2021г. по ч.гр.д.№152/2020г. по описа на Районен съд-С., с което е
обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №375/13.02.2020г.
В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Настоява се, че частният жалбоподател /заявител в заповедното
производство/, съобразно дадените указания от заповедния съд, е представил в срок
доказателства за предявяване на установителен иск за вземанията си по заповедта за
изпълнение. Твърди се, че книжата са изпратени в съда на 01.03.2021г., а не на
посочената върху пощенския плик дата 02.03.2021г. С частната жалба са представени
писмени доказателства за опровергаване на отразената с пощенското клеймо дата на
изпращане на пратката – Протокол-опис №**** за предаване на пратки с известие за
доставяне с подател Адвокатско дружество „П.А и П.“ от дата 01.03.2021г.; обратна
разписка с баркод ...; Удостоверение от „****“ ООД. По подробно изложените в
частната жалба съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт.
Отговор на частната жалба не е подаден от насрещната страна.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и обсъди
доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
1
съдебен акт и от надлежна страна, поради което е редовна и допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№152/2020г. по описа на Районен съд-С. е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.
№571/11.02.2020г., подадено от заявителя „****“ ЕАД, срещу длъжника ЕМ. АЛ. Д.,
ЕГН **********, за дължими суми по Рамков договор за електронни съобщителни
услуги и продукти на изплащане с номер *********. Съдът е уважил заявлението и е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№375/13.02.2020г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което с Разпореждане от 08.01.2021г., на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе
дължимата държавна такса, както и че следва в същия срок да представи доказателства,
че е предявил иска си в посочения срок. Заявителят е бил предупреден изрично, че при
непредставяне на доказателства за предявяване на иск в указания срок, съдът ще
обезсили издадената заповед за изпълнение. Съобщението с дадените указания е
редовно връчено на заявителя „****“ ЕАД на посочения съдебен адрес на 01.02.2021г.
Срокът за предявяване на иск по чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК и за представяне на
доказателства пред заповедния съд за предявяването на такъв иск е изтекъл на
01.03.2021г.
След изтичане на посочения срок, с нарочна молба вх.№901993/04.03.2021г.,
подадена с пощенски плик по куриер на 02.03.2021г. /съобразно поставеното клеймо
върху пощенския плик/, процесуалният представител на заявителя „****“ ЕАД –
адв.А.П., е представила пред заповедния съд доказателства за предявяване на иск по
чл.415 от ГПК, а именно - екземпляр от искова молба, по която е образувано гр.д.
№280/2021г. по описа на Районен съд-С.. Видно от представения екземпляр, исковата
молба е с вх.№.../04.03.2021г. и е подадена по пощата на 02.03.2021г. /съобразно
поставеното клеймо върху пощенския плик/. Молбата с представените доказателства за
предявяване на иска и самата искова молба по чл.415 от ГПК са подадени до Районен
съд-С. по куриер „****“ ООД като обща пратка с един пощенски плик с баркод ..., с
поставено върху него датно клеймо 02.03.2021г. С частната жалба е представено и
известие за доставяне /със същия баркод .../ на пратка, съдържаща искова молба и
молба за предявяване на иск по ч.гр.д.№152/2020г., върху което е поставено клеймо с
дата на приемане 02.03.2021г.
С Определение №.../05.03.2021г. по ч.гр.д.№152/2020г. по описа на Районен съд-С.,
заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение №375/13.02.2020г.
Приел е, че срокът за представяне на доказателства за предявяване в срок на иска по
чл.422, ал.1 от ГПК е изтекъл на 01.03.2021г., в рамките на който заявителят не е
представил такива доказателства. Едва след изтичане на горепосочения срок била
2
постъпила молба от заявителя, с която представял копие на искова молба, постъпила в
плик с пощенско клеймо от 02.03.2021г., т.е. искът бил предявен извън указания срок.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за
изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418. За да
предотврати обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист
по чл.418 от ГПК заявителят трябва в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК да
представи пред заповедния съд писмени доказателства за предявяване на иска. Това
може да бъде препис от исковата молба с отбелязване за датата на подаването й или
пък удостоверение от компетентния съд, пред който е образувано исковото
производство. Ако искът действително е предявен в срок, но не са представени
доказателства за това пред съда, който е издал заповедта за изпълнение, заповедта
подлежи на обезсилване. Заповедният съд няма задължението да извършва служебна
проверка дали е предявен иск. Служебната проверка на заповедния съд се изразява
единствено до това дали заявителят е представил доказателства за предявяване на иска
в срок.
В настоящия случай заявителят твърди, че е спазил едномесечния срок по чл.415,
ал.4 от ГПК за предявяване на установителен иск и в същия срок бил изпратил до
заповедния съд доказателства за предявяването на иска /копие от искова молба/. Видно
от материалите по делото, исковата молба по чл.422 от ГПК, както и адресираната до
заповедния съд молба за представяне на доказателства за предявен иск с приложено
към нея копие от искова молба, са подадени по куриер с пощенски плик с баркод ... с
поставено датно клеймо за приемане на пратката - 02.03.2021г. Пратката е била
съпроводена с известие за доставяне с номер ... /който номер съвпада с номера на
пратката отразен върху пощенския плик/, върху което е поставено клеймо с дата на
приемане 02.03.2021г. Разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.1 от ГПК установява, че срокът
не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.
Дружеството „****“ ООД, ЕИК **** извършва дейност като пощенски оператор по
смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ за предоставяне на услуги, включени в
обхвата на универсалната пощенска услуга, в т.ч. приемане, пренасяне и доставяне на
пощенски пратки /чл.3, ал.1, т.1 от ЗПУ/. Последното се установява от Публичния
регистър на оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл.39 от ЗПУ.
Разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПУ определя „приемането на пощенски пратки“
като дейност на пощенските оператори по получаване на пощенски пратки, подадени
от подателите в точките за достъп. Съобразно нормата на чл.77, ал.4 от ЗПУ,
пощенските оператори, лицензирани за извършване на услуги по чл.39 от същия закон,
използват датни клейма и/или друга форма, съдържаща информация относно датата, за
подпечатване на пощенските пратки, на документите за приемане и доставяне на
пощенски пратки, както и за приемане и изплащане на пощенски парични преводи.
3
Съгласно §1 т.2 от ДР Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската
сигурност „пощенски печати и датни клейма“ са средства, с които пощенските
оператори подпечатват съпроводителните документи или пощенските
пратки. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗПУ към пощенската услуга по ал.1, т.1 /приемане,
пренасяне и доставяне на пощенски пратки/ могат да се предоставят и допълнителни
услуги, в т.ч. известие за доставяне. Това означава, че законът определя начина на
удостоверяване на датата на приемане на пощенската пратка, а именно посредством
датно клеймо или друга форма за подпечатване на пощенския плик, както и на
съпровождащите документи за приемане и доставяне на пратката, в т.ч. на известието
за доставяне. Поставеното от пощенския оператор датно клеймо удостоверява по
предвиден в закона начин датата на приемане на пратката, поради което има характера
на официално удостоверяване.
Преценката за спазване на срока за предявяване на установителен иск и за
представяне на доказателства за предявяването му следва да се съобрази с
разпоредбите на ЗПУ. В настоящия случай датното клеймо поставено от пощенския
оператор върху пощенския плик за удостоверяване датата на приемането на процесната
пощенска пратка е 02.03.2021г. Датно клеймо със същата дата е поставено от
пощенския оператор и върху съпровождащото пратката известие за доставяне. И двете
датни клейма са ясни и четливи. С поставяне на датното клеймо съответният служител
на пощенския оператор удостоверява датата, на която е приета пратката. С оглед на
така удостоверената от пощенския оператор дата на приемане на пратката,
изпращането й е станало след законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от
ГПК.
В настоящия случай частният жалбоподател, който твърди, че това удостоверяване е
невярно, носи тежестта да докаже, че пратката е предадена на друга дата. По същество
твърдението му, че книжата са предадени на пощенския оператор на 01.03.2021г.,
представлява оспорване на материалната доказателствена сила на пощенското клеймо,
което е официален удостоверителен документ, съгласно чл.77, ал.4 от ЗПУ, който по
силата на чл.179, ал.1 от ГПК се полза с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостоверените в него правнорелевантни факти, а именно момента на
предаване на пощенската пратка от адресата на пощенския служител.
Съдебната практика приема, че при спор относно датата на подаване на пратката,
същата може да се установи не само чрез плика и поставеното на него пощенско
клеймо, но и чрез друг издаден от пощенския оператор документ - известие за
доставяне на препоръчана пратка, разписка, фискален бон, извлечение от съответните
книги или нарочно удостоверение /Определение №353/27.06.2017г. по т.д.№893/2017г.
на ВКС; Определение №252/21.05.2009г. по ч.гр.д. №102/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о.;
Oпределение №714/20.12.2010г. по ч.гр.д. №635/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./.
В тази връзка с частната жалба е представен Протокол-опис №**** за предаване на
4
пратки с известие за доставяне с подател Адвокатско дружество „П.А и П.“ от дата
01.03.2021г., в който фигурира пратка до Районен съд-С., съдържаща искова молба и
молба за предявяване на иск по ч.гр.д.№152/2020г., с известие за доставяне с номер ....
Така представеният опис е съставен от представител на жалбоподателя, упълномощен
да осъществява правна защита по настоящото дело, и не може да удостовери
предаването на процесната пратка на пощенския оператор, нито датата, на която е
предадена. В графата „приел“ се съдържа подпис на лице, без същото да е
индивидуализирано чрез име или длъжностно качество, за да се направи извод на кого
е предадена пратката респ. предадена ли е на служител на пощенския оператор;
отразена е единствено датата на отпечатване на документа, но не и датата на
предаването на описаните пратки.
Представено е и Удостоверение изх.№21-181-2/31.03.2021г. с положен подпис и
печат на „****“ ООД, в което е отразено, че пощенска пратка с номер ..., съдържаща
искова молба и молба за предявяване на иск по ч.гр.д.№152/2020г., адресирана до
Районен съд-С., е получена в пощенски офис на „****“ ООД за изпращане на
01.03.2021г., за което е съставен двустранно-подписан приемо-предавателен Протокол-
опис №****; както и че върху известието за доставяне на описаната пратка била
поставена дата 02.03.2021г., което се дължало на техническа неточност и за валидна
следвало да се приеме датата 01.03.2021г. В така представеното удостоверение не е
посочен издателят на същото – съдържа се подпис, без посочено име и длъжност, за да
се направи преценка за автентичност на документа, както и за преценка изхожда ли
същия от служител на пощенския оператор, респ. има ли този служител подобни
удостоверителни правомощия, касае ли се до лицето, което непосредствено е
извършило действията по приемане на посочената пратка, въз основа на какви
документи са проверени и удостоверени изложените факти и пр. В подкрепа на тези
изводи е Определение №129/27.02.2018г. по т.д.№2403/2017г. на ВКС.
Предвид изложеното съдът счита, че горепосочените частни документи /Протокол-
опис и Удостоверение/, не опровергават официалната удостоверителна сила на
пощенското клеймо.
С частната жалба е представено и известие за доставяне с номер ... /който номер
съвпада с номера на пратката отразен върху пощенския плик/, върху което е поставено
клеймо с дата на приемане 02.03.2021г. Както беше посочено по-горе, поставената
върху известието за доставяне дата, която има обвързваща за трети лица материална
доказателствена сила, не се опроверга от Удостоверение изх.№21-181-2/31.03.2021г.,
поради което е в подкрепа на поставената върху пощенския плик дата /за чиято
недостоверност изобщо не се сочи в удостоверението/.
За да се приеме, че оспорването на верността на пощенското клеймо е успешно,
следва от доказателствата да се направи категоричен и несъмнен извод, че
удостоверената по предвидения в закона ред и форма дата е различна от датата, на
5
която пратката в действителност е приета, което в случая не е направено.
Удостоверената с пощенското клеймо върху плика дата не би могла да бъде
опровергана от представените с частната жалба доказателства. Нещо повече – с
частната жалба се представя известие за доставяне, в което е удостоверена същата дата
като тази върху пощенския плик, която също не се опроверга.
След като с представените от частния жалбоподател доказателства не се установява
по безспорен начин, че в указания от заповедния съд едномесечен срок заявителят е
представил доказателства за предявяване на установителен иск, както и предвид
липсата на доказателства самият установителен иск да е предявен в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК, то липсва основание за отмяна на атакуваното съдебно определение,
поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№903088/07.04.2021г., подадена от
„****“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, район „...“, ул.“...
№1, представлявано от А.В. Д. и М.М., чрез адв. А.П., против Определение
№.../05.03.2021г. по ч.гр.д.№152/2020г. по описа на Районен съд-С..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6