№ 1435
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100513776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20181241 от 07.09.2021 г., постановено по гр. д. № 38088/2020 г. на
Софийски районен съд, 74-ти състав, е осъдено на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД
„ДЗИ Общо-Застраховане“ АД, ЕИК *******, да заплати на „Е.” АД, ЕИК *******, сумата
от 3311,87 лева, представляващи невъзстановено платено от застрахователя по застраховка
“Каско”, застрахователно обезщетение по щета № ********** от 10.05.2019 г. за вреди на
лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № *******, причинени от застрахователно събитие -
ПТП, настъпило на 09.05.2019 г. на главен път I-9, на регулирано Т-образно кръстовище до
м-н „Хелиос“, около 207 км, община Несебър, по вина на водач на лек автомобил „Дачия
Докер”, с peг. № ******* НА, със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ с включени ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.08.2020 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 86 , ал. 1 ЗЗД за сумата от 299,01 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.09.2019 г. до 17.08.2020
г.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „ДЗИ
Общо-Застраховане“ АД, действащо чрез процесуалния си представител за сумата над
2505.90 лв. до уважения размер от 3311,87 лв. Изложените доводи във въззивната жалба са
за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на
събраните доказателства, районният съд е приел за доказан и основателен предявения иск.
1
Изтъква се, че съдът не е съобразил при определянето на размера на дължимото
обезщетение заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза с
уточнението, че стойността на увредената врата на вторичния пазар възлиза на 150 лева. В
тази насока поддържа, че неправилно в стойността на ремонта е включена стойността на
нова оригинална врата, а не такава на вторичния пазар и при положение, че процесното
ПТП е била на 9 години. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като
предявеният иск за главница бъде изцяло отхвърлен за сумата над 2505.90 лв., а акцесорният
иск за лихва бъде отхвърлен за сумата над 226. 23 лв. Претендира се присъждане на
сторените в първоинстанционното и във въззивното производство разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Е.” АД, действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. С него
излага съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд в
обжалваната част. Иска се присъждане на разноски в полза на въззиваемото дружество от
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което исковете са уважени,
първоинстанционният съд е правилно е установил релевантаната фактическа обстановка. От
приетите в първоинстанционното производство доказателства (в това число констативен
Протокол за ПТП и съставените въз основа на него АУАН и НП, приетата съдебно-
автотехническа експертиза и свидетелските показания) се установява, че на посочената в
исковата молба дата при управление на лек автомобил л. а. „Дачия Докер” с peг. № *******
2
НА, К.К. е станал предпоставка за ПТП - не е спрял на знак Б2 в рамките на регулирано
кръстовище и за да избегне удар с него, водачът на л.а. „Опел Астра“ е отбил в ляво и е
реализира ПТП с движещ се в лява лента автомобил. С тези си действия водачът на л. а.
„Дачия Докер“ е причинил вреди на застрахования при ищеца лек автомобил. Доказан по
безспорен начин е механизмът на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка
между констатираните увреждания по автомобила и настъпилото ПТП. както и
противоправното поведение на водач на лек автомобил, за който със сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника. Не е спорно, че между застрахователя „Е.” АД и
собственика на увредения автомобил има сключен договор за застраховка „Каско”. При
действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка за настъпило на
09.05.2019 г. ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3296,87 лева.
Безспорно установено е също така, съществуването на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника и собственика на л. а. „Дачия Докер” с peг. №
******* НА със срок на валидност, включващ датата 09.05.2019 г. Спорен в настоящото
въззивно производство е размерът на определено обезщетение – стойността на вредите,
причинени от делинквента.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивника относно размера на стойността
на вредите, причинени на процесното МПС и в част стойността на увредената му врата. В
разглежданият случай правилно районният съд е съобразил и присъдил средната пазарната
стойност на вредите, посочена в заключението на съдебно-техническата експертиза, което
въззивният съд също кредитира като компетентно и обективно изготвено. За отстраняването
на повредите правилно е закупена в случая оригинална нова врата, а не такава от вторични
пазар. Както е посочено в експертизата и устно от вещото лице при изслушването му за
качественото извършване на ремонта единственият вариант е този детайл (предната лява
врата) да бъде заменен със закупен нов детайл. Нито автосервизът, който е осъществил
ремонта, нито застрахователят по застраховка „Каско”, са имали основание да търсят и да
закупят този детайл на вторичния пазар, което при всички положения би засегнало
качественото на ремонта на уведения автомобил. Поради изложеното настоящият съдебен
състав счита за установени по категоричен начин всички елементи от фактическия състав на
иска по чл. 411 КЗ, включително неговият размер, който правилно е уважен от районния съд
за сумата 3311,87 лева. Основателността на главния иск е обусловила и основателността на
акцесорния такъв за мораторна лихва.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди в обжалваната
част.
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да му бъдат
3
присъдени сторените във въззвиното производство разноски в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20181241 от 07.09.2021 г.,
постановено по гр. д. № 38088/2020 г. на Софийски районен съд, 74-ти състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо-Застраховане“ АД, ЕИК *******, да заплати на „Е.” АД, ЕИК
*******, сумата от 100 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4