Решение по дело №1542/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 15
Дата: 7 януари 2020 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20195300501542
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 15

гр. Пловдив,06.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и първи октомври,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Изева

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  Радостина Стефанова

                                                                               Зорница Тухчиева

 

при секретар Петя Цонкова,като разгледа  докладваното от председателя в.гр.д.№ 1542/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Образувано по две жалби-въззивна и частна,подадени от „ЧЕЗ Електро България“АД,ЕИК-*********,гр.София.

С въззивната жалба се атакува решение № 1472/18.04.19г.,постановено по гр.д.№ 10929/18г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните,че „Легендарно Барбекю“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив не дължи на  „ЧЕЗ Електро България“АД сумата от 3689,68лв.,представляваща неоснователно претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода 20.12.2017г.-02.03.2018г.,за която сума е издадена фактура № **********/31.05.2018г.Излагат се подробни оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на решението,като постановено в нарушение на материалния закон по съображения в жалбата.Иска се от съда същото да бъде отменено изцяло,като вместо него се постанови друго,с което да се  отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендират се разноски пред двете инстанции съгласно приложен списък на разноските.Прави се възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение  на  противната страна.

Въззиваемото по тази жалба дружество-„Легендарно Барбекю“ООД изразява становище за неоснователност на  жалбата по подробни съображения,изложени в писмен отговор и в съдебно заседание.Претендира разноски  за въззивното производство по представен списък.Също прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна юрск.възнаграждение.

С частната въззивна жалба „ЧЕЗ Електро България“АД обжалва определение от 05.06.19г.,с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 от ГПК на „ЧЕЗ Електро България“АД за изменение на решението в частта му за разноските.Твърди се неправилност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна,като се уважи молбата за изменение на решението в частта му за разноските и се намали присъденото в полза на ищеца адв.възнаграждение от 610лв.на 300лв.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Легендарно Барбекю“ООД,в който се излагат съображения за неоснователност на същата.Претендират се разноски.        

                  ПОС намира жалбите за процесуално допустими.Подадени са в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакуваните съдебни актове.

                 1.При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

                 Предявен е от „Легендарно Барбекю“ООД,гр.Пловдив против „ЧЕЗ Електро България“АД ,гр.София отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди,че има качеството на потребител предвид сключеният между него и ответното дружество договор за доставка на ел. енергия,като при проверка на текущите задължения на дружеството установил,че му е издадена фактура № **********/31.05.2018г.на стойност 3689,68 лв.,сумата по която е начислена въз основа на констативен протокол за периода 03.12.2017г.-02.03.2018г.,каквото количество ищцовото дружество твърди,че не е потребило.След направена справка от ищцовото дружество,служители на ответника обяснили,че била извършена проверка на електромера,при която се установило,че той не измерва точно потребената ел.енергия и бил съставен констативен протокол,въз основа на който ответното дружество едностранно коригирало сметката за ел.енергия за минал период и съставило процесната фактура.Твърденията на ищеца са,че той не е страна по договор за доставка на ел.енергия с „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесния период и съответно не дължи суми за потребена ел.енергия.Подал  заявление за продажба на ел.енергия на 07.02.2018г.,от който момент следвало да се счита за сключен договорът и към който момент възникват правата и задълженията на страните по него.Констативният протокол не пораждал правните последици по чл.47 и сл.от ПИКЕЕ.Ответникът нямал правото да извършва проверки по реда на ПИКЕЕ към 02.03.2018г.предвид отмяната на всички норми на ПИКЕЕ с влязъл в сила акт.Според ищеца ответното дружество нямало право да извършва корекция за максимално допустимия срок,без да е доказало предходна извършена проверка по реда на ПИКЕЕ.Общите условия на ответника не го обвързвали,доколкото не били публикувани в местен всекидневник. Освен това ищцовото дружество твърди, че процесният електромер бил метрологично негодно средство за измерване,тъй като не бил от одобрен тип и не бил преминал първоначална проверка,както и че проверката по ПИКЕЕ била извършена с метрологично негоден еталонен уред.Отделно от това твърди,че при приемане на нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ ДКЕВР е излязъл извън законовата делегация, както и че нормите на чл. 48-чл. 51 от ПИКЕЕ са нищожни.Твърди се също,че ответното дружество не е изпълнило вменените му в ЗЕ задължения да измени общите си условия, като предвиди ред за уведомяване на клиента. На основание чл.17,ал.2 от ГПК моли съда инцидентно да установи незаконосъобразност на нормата на чл.48 ПИКЕЕ.

Ответникът от своя страна твърди,че ищецът потребявал ел.енергия като страна по договор за доставка на ел. енергия за стопански нужди от 07.02.2018г.,като бил приел със споразумение общите условия,които били действащи през исковия период-общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия и на договорите за ползване на електрическа енергия. През този период адресът на ищеца бил обслужван от електромер,монтиран на 18.10.2017г.след установена манипулация върху предходно монтирания на адреса електромер.Подмяната била извършена в присъствието на тогавашния потребител Ц. В.,като електромерът бил произведен през 2013г. и бил трифазен.Към датата на проверката електромерът бил с доказана метрологична годност.

На 02.03.2018г.служители на оператора на ел. мрежа извършили проверка на електромера, за което бил съставен КП № 1019702/02.03.2018г.,в присъствието на двама независими свидетели от Федерацията на потребителите,както и на представител на ищеца–служителката Е. Т.,подписали протокола.В протокола е отразено,че липсва пломба на щита на ел.таблото,нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера, както и двата холограмни стикера на електромера,двете пломби /метрологична и фирмена/ на големия капак на електромера.Отразено е,че електромерът е демонтиран и заявен за метрологична експертиза,като е монтиран нов.Твърди се спазване от страна на служителите на ответника на установените правила.Било налице основание за корекция на сметката, съгл.чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.48,ал.1,т.2б от ПИКЕЕ.Клиентът бил уведомен писмено за корекцията и издадената фактура, с писма с обратна разписка.На демонтирания електромер била извършена метрологична експертиза, за която е съставен констативен протокол,издаден от БИМ и представляващ официален свидетелстващ документ.При  метрологичната експертиза се установявало по категоричен и безпристрастен начин,че е извършена манипулация върху СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребяваната в домакинството на ищеца електрическа енергия.При спазване на установения ред за това на основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.48,ал.1,т.2,б.„б“ от ПИКЕЕ е направено преизчисление на количеството електрическа енергия на клиента и с приложената към исковата молба фактура е коригирана сметката му.Твърди се,че преизчисляването е извършено по методиката при липса на точен измерител по една трета от максималния ток на електромера,тъй като при включване с цел изследване от БИМ не е могъл да бъде измерен процентът на грешката, т.е. липсва точен измерител на грешката,с която електромерът е работел след като е бил манипулиран.Оспорват се твърденията на ищеца,че КЕВР не е имал делегация да приеме ПИКЕЕ, както и че ищецът не е могъл реално да потреби това количество допълнително начислена електроенергия.Относно искането за осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност на ПИКЕЕ, се сочи, че същото не следва да бъде разглеждано, доколкото разпоредбата на чл. 17 ГПК касае индивидуални и общи административни актове,а ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт.Исковата сума била начислена и претендирана правомерно на основание чл.98а,ал.2,т. 6 и чл.104а,ал.2,т.5 от ЗЕ във вр.с чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ,вр.с чл.4 от ПИКЕЕ,като посочва, че коригираните количества са изчислени при спазване на методиката,съдържаща се в чл. 50 от ПИКЕЕ и остойностени съгласно чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ. Твърди наличие на облигационна връзка с потребителя за доставката и ползването на ел. енергия, като продажбата й се осъществявала при публично известни общи условия.

Ответникът е изложил съображения,че едностранната корекция била извършена по реда на чл.51,ал.1,вр. с чл.50, вр. с чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ,като тя не била санкция за абоната за определено противоправно поведение,а целяла изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване на енергийното дружество.

По делото е безспорно,че ищецът е потребител на електрическа енергия,за което са представени подписани между страните договори и договор за наем на процесния имот.

При извършена на 18.10.2017г.проверка е съставен Констативен протокол № 1018660 за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия,от който е видно,че е извършена проверка на адрес: гр. ******* – магазин.Демонтиран е електромер с фабричен номер **********–година на производство 2013г. и е заявен за метрологична експертиза в БИМ. Отразено е,че липсва пломба на щита на таблото, както и на капачката на клемния блок на електромера,като пломбите (метрологична и фирмена) на големия капак на електромера са неоригинални. Монтиран е бил нов електромер,който мери в класа на точност с фабр. № **********.

На 07.02.2018г.между ищецът в качеството на купувач и ответникът в качеството на продавач е сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност,по силата на който ответникът продава на ищеца електрическа енергия на местата за доставка, съгласно споразуменията към този договор при условията на българското законодателство и общите условия на Договорите за продажба на електрическа енергия.Като място на доставка на електрическа енергия е отразено ******.В подписаното споразумение,неразделна част от договора,ищецът изрично е декларирал чрез подписа си,че приема Общите условия на Договорите за продажба на електрическа енергия. 

Видно от приетия като доказателство констативен протокол № 1019702/02.03.2018г.,на тази дата е извършена проверка на ресторант,находящ се на адрес **********, в който е отразена проверка на електромер с фабр. № **********,поставен при предходната проверка и монтиране на нов електромер с фабр. № **********.В протокола е отразено, че проверката е извършена в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите, като протоколът е подписан и от представител на ищцовото дружество-служител Е. Д.При проверката е констатирано,че холограмният стикер  на големия капак на електромера е нарушен както отляво,така и отдясно.Липсва пломба на щита на ел.таблото. Нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера,както и пломбите (метрологична и фирмена) на големия капак.Електромерът е демонтиран и заявен за метрологична експертиза.

На 06.03.2018г.ответникът изпратил на ищеца писмо, с което го уведомява за извършената проверка на СТИ с фабричен номер **********.Писмото е изпратено до седалището и адреса на управление на дружеството,но липсват данни за получаването. Лепени са два стикера със съобщения за изпратено писмо.

В констативния протокол на БИМ от 29.05.2018г.е отразено отсъствие на механични дефекти на кутията,на клемите,на клемния блок на електромера,както и че пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера са унищожени или нарушени.В заключение се установява, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.При четене на енергонезависимата памет се констатира,че форматът на записа е променен, което говори за намеса на софтуера на електромера,която не е от производителя. Не се установява обаче СТИ да измерва с грешка извън допустимата.

На 06.06.2018г.на представител на ищцовото дружество на адреса на управление е връчено писмо с обр.разписка от ответника, с което го уведомява за извършената метрологична експертиза,като се посочва,че ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана електрическа енергия по констативен протокол № 1019702/02.03.2018г.

По делото е прието като доказателство предложение за корекция на сметка от ЧЕЗ Разпределение България АД,като въз основа на това предложение за корекция е изготвена фактура № **********/31.05.2018г.на стойност 3689,68лв. 

Приети са като доказателство фактура от 27.03.2018г.на стойност 2215,97 лв. за период от 17.02.2018г.до 01.03.2018г.и фактура  от 25.02.2018г.за периода от 19.01.2018г.до 16.02.2018г.на стойност 3610,81лв.,като и двете касаят процесния електромер и място на доставка.

Събрани са и гласни доказателства.Разпитани са двама свидетели на ответника-Д. Т.,доброволец във Федерация на потребителите, присъствал на проверката и Г. М.-ел.техник,осъществил проверката, отразена в Констативен протокол от 02.03.2018г.Свидетелят Т.,присъствал по време на цялата проверка,не си спомня дали е констатирана грешка в измерването на електромера.От разпита на св.М. се установява,че към датата на проверката на място в ресторанта е установено,че липсват пломби на щита на ел.таблото и са нарушени всички пломби и холограмни стикери върху електромера,както и всички знаци,които защитават вътрешността на електромера.На проверката през цялото време присъствали представители на Федерация на потребителите,като не били повикани представители на МВР,тъй като нямало видимо изменение на схемата на свързване на електромера.Електромерът се намирал на гърба на сградата в пластмасово табло,което обаче свидетелят не си спомня дали е било заключено.Бил демонтиран заради нарушените знаци,а не поради някакви несъответствия,констатирани с еталонен уред.

По делото е работила комплексна софтуерна и електро съдебно–техническа експертиза.В приетото заключение на същата вещото лице К. приема,че може да се направи извод за осъществяван достъп до клемното отделение на електромера,както и до неговата вътрешност,но не може със сигурност да се установи каква е била целта на нарушаването на пломбите и стикерите.При изследване на електромера се установява, че записаният в паметта му софтуер е предназначен за по–стара версия на електромера,а именно: модел „ ZE312.DR.D1T042-033“,докато версията на електромера,с която е фабрично произведен,е „ZPA5ZE312.v33_042“.В обясненията си,дадени в съдебно заседание вещото лице заявява,че не може да се установи дали от произвеждането си електромерът е работил с по-старата версия на софтуера или същата е променена впоследствие.Не може да се каже с категоричност дали наличието на по-стар софтуер се отразява на точността на измерваните от електромера данни.При разпита в съдебно заседание вещото лице Костадинов посочва,че според него електромерът е мерил правилно по време на измерванията,като се отчитат по–голям брой прекъсвания само на една от фазите и макар и с по–стар софтуер този електромер е работил изрядно.В конкретния случай не можело да се каже с категоричност каква е била намесата в софтуера на изследвания електромер.

Установява се, че са налице голям брой отпадания на напрежението на измервателната трета фаза,докато на другите две фази само по 1 отпадане,което е довело до неотчитането на потребяваната ел.енергия по тази фаза за времето на прекъсванията.Не се установява обаче от представения запис на паметта на електромера и от другите събрани по делото доказателства каква е продължителността на тези прекъсвания,която според вещите лица е невъзможно да се установи.Според обясненията на в.л. К. в съд.заседание не може да се установи дали е налице създадена нерегламентирана тарифа.Към момента на извършване на експертизата на БИМ връзката на третата фаза е била налична, като електромерът е измервал с трите си измервателни системи,но в процесния период от три месеца се сочи,че са констатирани 47 прекъсвания на третата фаза.Вещото лице К. посочва, че неизмерването в трета фаза по време на прекъсванията би могло да доведе до промяна в измерването на реално потребената енергия,без да има промяна в точността на измервателния уред. Вещото лице К. счита, че има промяна в схемата,тъй като не се подава на едно напрежение,а вещото лице К. допълва, че тези 47 прекъсвания на трета фаза обуславят извод за неточно сумиране на ползваната енергия от трите фази.Дали обаче тези прекъсвания са били  5-10 секунди или 3 дни не може да се каже.Според вещите лица преизчисляването на електрическата енергия, извършено в Предложение за корекция на сметка е извършено в съответствие с методиката по реда на чл.48,ал.1,т.2,б.„б“ от ПИКЕЕ.Вещото лице К. установява,че в период от 90 дни преди датата 02.03.2018 г. служители на ЧЕЗ не са извършвали техническа проверка на изправността на електромер с № **********.                                                                                              

При така установената фактическа обстановка ПдРС е приел,че ответника основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца,поради което за това следва да установи предпоставките за неговото упражняване.Приел е,че извършената едностранна корекция от страна на ответника се основава на разпоредбите на чл.98а,ал.2,т.6 и чл.104а,ал.2,т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ,чл.45,ал.1 и чл.51,ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г.,като съгласно посочените разпоредби общите условия,при които се извършва продажбата на ел.енергия,съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ПИКЕЕ). Тези правила (чл.45, ал.1) от своя страна предвиждат, че когато при проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол и приложението към правилата,неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно от кога датира неточното измерване,количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от правилата.

Съдът е констатирал,че периодът,за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.,както и че ПИКЕЕ са отменени поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане,с изключение на чл.48-чл.51 с решение от 06.02.2017г.на ВАС по адм.д.№ 2385/2016г.,5-членен с-в,обн.в ДВ,бр. 15/14.02.2017г.,като с оглед действието за напред на цитираното решение на петчленния състав на ВАС относно извършената на 02.03.2018г.проверка на СТИ, ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.) съставляват приложим материален закон.

         Прието е,че съгласно разпоредбите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ,регламентиращи случаите,в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава,тези случаи като цяло се свеждат до две групи: на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и .на субективно въздействие върху измервателната система.Районният съд коментира въвеждането на обективна отговорност на потребителя като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди в смисъл,че корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване (СТИ) със заложените нормативи (т.е. при отчитане на грешки извън допустимите).

         В тази връзка е възприета по-новата съдебна практика на ВКС,според  която с изменението на ЗЕ от 2012г.вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,но при условие,че е изпълнил задължението си по чл.98а,ал.2,т.6 и по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,регламентиращи принципите на измерване,начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване,включително за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Така съдът е стигнал до извода,че едностранната корекция на оператора след 16.11.2013г.е допустима само при наличието на три предпоставки:

1.Предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка;

2.Наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване,вкл. за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия и

         3.Спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,регламентиращи принципите за измерване,начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване,като е приел,че в конкретния казус не са изпълнени първата и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ищеца.

         По отношение на неспазването на първото условие следва да се отбележи,че настоящата инстанция не споделя доводите на дружеството жалбоподател относно наличието на ред за уведомяване,предвиден в Общите му условия.Действително,ако такъв е вече уреден в съответните ОУ,не е необходимо същите да бъдат изменяни с оглед въвеждането на изискванията на чл.98,ал.2,т.6 от ЗЕ.В случая такъв ред не фигурира в ОУ на жалбоподателя.В цитирания от него чл.17,ал.2 се посочва само,че продавачът изготвя справка за дължимите суми и в седмодневен срок уведомява потребителя за сумите,които последният дължи.Какъв е обаче реда,по който се осъществява уведомяванито,не е уточнено.В цитираният чл.49,ал.2 от ОУ е посочено само на кой адрес следва да се изпращат съобщенията и уведомленията до потребителя,но отново не се конкретизира реда на уведомяване.Уведомяването може да бъде извършено по много различни начини-по пощата,чрез куриерска фирма,с препоръчано писмо,с електронно съобщение,нотариална покана и т.н.В ОУ следва да се посочи кой (или кои) от тези начини ще са приложими в отношенията  продавач-потребител.

         Отделно от това настоящата инстанция не споделя становището на дружеството-жалбоподател,че това представлява само техническо оформление,което е ирелевантно,след като клиентът бил уведомен в срок на посочения от него адрес. Целта на въведеното задължително изискване към енергопреносното предприятие да включи в общите си условия ред за уведомяване на абонатите за извършени корекции е преди всичко потребителят да узнае за задължението си,за да може своевременно да организира защитата си,ако счита корекцията за неправилна.При липсата на конкретика в ОУ как да се връчва уведомлението,не може да се установи дали изобщо абонатът е уведомен за корекцията.Ако приемем,че уведомяването следва да се извършва по пощата,то трябва да е посочено в ОУ в кои случаи то е редовно-редът е различен,когато е  изпратено с писмо с обратна разписка или само по пощата,или с куриерска фирма.Така например писмото с изх.№NTZ91400/06.03.18г.на  ответника е  изпратено чрез куриерската фирма „М и МБ Експрес“ с известие  за доставяне,като на самото известие фигурира единствено печат с дата на получаване-08.03.18г.и макар то да е доставено на правилния адрес на ищеца съобразно правилата на чл.49,ал.2 от ОУ,няма никакви данни той да го е получил-липсват подписи както на получателя,така и на  доставилия известието,а също и печат на куриерската фирма,каквито реквизити се съдържат в известието за доставяне от 06.06.18г.Впрочем,посоченото известие от 06.06.18г.е единственото,за което може да се приеме,че е достигнало до получателя си,но то не е достатъчно,за да се приеме,че ищецът е бил уведомен за корекцията преди нейното извършване,в какъвто смисъл е и цитираното от ПдРС решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014г., II т. о.

         Ето защо правилни са изводите на първоинстанционният съд,че  липсва надлежна регламентация,в т.ч. в ОУ за реда за уведомяване на потребителя за  извършената корекция,поради което неговите права се явяват нарушени,доколкото е извършена корекция,за която той не научава преди осъществяването й и не получава съставените документи.Така операторът начислява суми по свои данни,като изцяло лишава абоната от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности, което не е допустимо.

Правилен е и изводът на районния съд,че не се установява при условията на пълно и главно доказване да е налице някоя от хипотезите на чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ,тъй като не се установява,че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата.Дори и да се приеме обаче,че СТИ е измервало с такава грешка извън допустимата,то пак не са налице и трите коментирани по-горе предпоставки за допустимост на едностранната корекция на сметката на ответника.Липсата на първата предпоставка е достатъчна,за да обоснове извода на ПдРС за основателност на исковата претенция.

 

 

 

 

С оглед на гореизложеното ПдРС е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

2.По отношение на частната жалба настоящият състав на ПдОС намира следното:

С атакуваното решение районният съд е присъдил разноски на ищеца с оглед уважаването изцяло на претенцията му,в размер на 610лв.,като действително не е коментирал своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на  адв.възнаграждение на пълномощника на ищцовото дружество.Това е направено с обжалваното определение от 05.06.19г.,постановено по молба на ответника по реда на чл.248 от ГПК,като съдът е оставил без уважение молбата с мотиви,че заплатеното от ищеца адв.възнаграждение е близо до минималният размер от 488,27лв.съобразно чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ,а също отчита и усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото,включително осигуряването на преупълномощено лице в провежданите открити съдени заседания.

В частната жалба се излагат съображения,че съдът не е обвързан при определяне на адв.възнаграждение с предвиденият в НМРАВ № 1/04г.минимален размер,като в тази насока се цитира и решение на СЕС от 23.11.17г.по съединени дела С-427/16 и С-428/16.Настоящата инстанция по принцип споделя становището на частния жалбоподател,че определените в цитираната наредба минимални размери на адв.възнаграждения не обвързват съда в светлината на цитираната практика на СЕС.Тази практика обаче не означава,че съдът не следва да се съобрази в преценката си относно размера на адв.възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото и обема на свършената от пълномощника работа.В случая въззивният съд намира,че делото е с правна и фактическа сложност-от една страна пълномощникът е следвало да  съобрази значителна по обем и при това динамична нормативна уредба,както и формираната обемна съдебна практика при подготвянето на исковата молба и в отговор на възраженията на ответника,от друга страна самото дело е протекло при проведени няколко съдебни заседания,при които участието на пълномощник е било наложително с оглед  допуснатата и приета СТЕ и разпит на вещи лица и свидетели.Освен това факта,че доказателствената тежест по делото е била изцяло на ответното дружество не означава,че ищецът не може да провежда насрещно доказване,каквото в случая е направено.

Ето защо настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.Атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна за адв.възнаграждение пред настоящата инстанция предвид,че са претендирани и са представени доказателства за размера и заплащането им.Направено е възражение от жалбоподателя за прекомерност на същите,което е основателно.Претендирано е адв.възнаграждение в размер на 589лв.съгласно представените ДПЗС и списък на разноските.Това възнаграждение е прекомерно предвид  обстоятелството,че макар да е изготвен подробен и обстоен отговор на въззивната жалба,по делото е проведено само едно съдебно заседание,на което не са извършвани  процесуални действия по събиране на доказателства.Ето защо съдът намира,че и адв.възнаграждение следва да бъде в по-нисък размер от посочения в ДПЗС,като  настоящата инстанция намира за  съответстващ такъв в размер на 450лв.

Ето защо следва в този размер да се уважи искането за разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.

Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1472/18.04.19г.,постановено по гр.д.№ 10929/18г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД,ЕИК: ********* да заплати на „Легендарно Барбекю“ООД,ЕИК: ********* сумата от 450 (четиристотин и петдесет)лв.адв.възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

         Решението  е окончателно.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: