Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 03.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 11.04.2018г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емилия Донкова
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 232 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от А.Л.Р.
срещу решението от 15.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 169/2015 г.
по описа на РС - гр. Етрополе, с което е допусната делба на урегулиран поземлен
имот, и е отхвърлен искът за делба на второстепенните постройки в него.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва
пороци на изготвения от първоинстанционния съд доклад
на делото. Твърди, че не била разпределена доказателствената
тежест, както и че не било указано на страните, за кои твърдени от тях факти те
не сочат доказателства. Изтъква, че ЕРС се бил произнесъл по непредявен иск за
делба на поземления имот. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта му,
с която искът за делба е отхвърлен, и да го обезсили в частта му, с която е
допуснат до делба поземленият имот.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор единствено от процесуалния представител
на съделителя Ц.Р. – адв. В.Х.
- Б., която намира жалбата за основателна в частта й, касаеща
произнасянето на първоинстанционния съд по непредявен
иск, и счита, че в тази част решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено. В останалата част оспорва жалбата и изразява становище за
правилност на обжалваното решение, като счита, че същото следва да бъде
потвърдено. Изтъква, че не бил изяснен моментът на построяване на делбените сгради. Излага конкретни съображения за някои от
тях. Позовава се на заключението по СТЕ, съгласно което всички второстепенни
сгради са незаконни, но повечето от тях представляват търпими строежи.
Претендира разноски.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А.,
която поддържа жалбата, представя доказателства за изпълнение на дадените
указания, и моли съда да я уважи. Счита, че решението следва да се обезсили в
частта за поземления имот, и да се допуснат до делба съществуващите в него
сгради. Заявява, че построените от съделителя Ц.Р.
сгради били придобити от жалбоподателя по приращение.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК (л. 40 и л. 78 от
делото.) Прави възражение за прекомерност на заплатения от Ц.Р. и Л.Л. адвокатски хонорар.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция съделителите Ц.Р. и Л.Л. не се явяват.
Представляват се от адв. Б., която поддържа отговора
на въззивната жалба и счита обжалваното решение за
частично недопустимо. Представя писмени бележки. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
От
останалите съделители в открито съдебно заседание
пред въззивната инстанция се явява единствено С.Л.,
която не изразява становище по съществото на спора и предоставя решаването му
на съда.
Съделителката
М.К. не се явява, не се представлява и не изразява становище в проведените пред
въззивния съд открити съдебни заседания.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
е описана изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да
се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В
производството пред въззивната инстанция съдът е
оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищците А.Р. и М.К. да
отстранят нейните нередовности чрез уточняване, между
кои лица, на какво основание и при какви квоти е възникнала съсобственост върху
част делбените сгради, кога и от кого са построени
те, както да впишат исковата молба.
Указанията
са били съобщени на ищците чрез адв. А., но не са
били изпълнени в определения от съда срок.
Независимо
от това, предходният съдия- докладчик е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Впоследствие
съдът е констатирал, че указанията до ищците са били нередовно връчени чрез адв. А. и е предприел действия по надлежното уведомяване на
последните.
В
отговор на дадените указания е било представено удостоверение за идентичност на
лице с различни имена (А.Л. Ц. и А.Л.Р.), като жалбоподателят е уточнил, кога и
от кого са построени паянтовите делбени сгради, както
и двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 25 кв.м.
Представени
са и доказателства за вписване на исковата молба.
С
молба от 14.03.2018г. е представен заверен препис от удостоверение за
граждански брак № 023569/18.06.1978г., от което се установява, че на тази дата А.Л.
Ц. и Ц. Н. М. са сключили граждански брак.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
Същото, обаче, е недопустимо, тъй
като при разглеждане на делото не са взели участие всички лица, притежаващи
част от правото на собственост върху делбените имоти.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид приетото като доказателство по
делото удостоверение за граждански брак № 023569/18.06.1978г. Както се посочи
по- горе, от него се установява, че на 18.06.1978г. А.Л. Ц. и Ц. Н. М. са
сключили граждански брак. От друга страна, по делото е останало недоказано,
кога са построени част от делбените сгради, а за
други в.л. П. е дало становище, че са строени през 80- те години на двадесети
век, поради което (независимо от едностранните твърдения на жалбоподателя) не
може да се изключи възможността, някои от тях да са възникнали като обекти на
правото на собственост след сключването на брака на жалбоподателя с Ц. М..
Поради това, последната също е следвало да участва в делбеното
производство (респ. въпросът за момента на построяването на сградите е трябвало
да бъде разрешен с нейно участие), тъй като в него всички съсобственици имат качеството на задължителни необходими другари. При
този вид другарство, участието на всички
другари в процеса е условие за неговата допустимост. Ако правото на участие на
задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното
решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да
се санира чрез конституирането на това лице във въззивното
производство. Същевременно, съдът (вкл. въззивният) е длъжен да следи служебно за правилното
конституиране на страните на всеки етап от производството въз основа на данните
по делото за това обстоятелство. Затова, когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на
задължителен другар, то следва да се обезсили, а делото - да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на този
другар. В същия смисъл е
тълкуването, дадено с т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
По
така изложените съображения, обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен,
а делото – върнато
на ЕРС за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да предприеме действия
за установяване на всички съсобственици на делбените
имоти (напр. съпрузи на съделителите, вкл. съпругата
на жалбоподателя Ц. Н. Ц.а), и да даде указания на ищците да поискат
конституирането им като страни по делото, като при неизпълнение на това
указание исковата молба следва да бъде върната, а производството – прекратено.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва също така да прецени, дали
исковата молба е редовна, с оглед констатираните с определение №
334/04.05.2017г. нередовности и дадените в него
указания, като в случай на тяхното неизпълнение или констатиране на друга
нередовност – да върне исковата молба.
Следва да бъде изяснен и статутът на
сградите – предмет на делбата, с оглед правилото, че несамостоятелните обекти
не подлежат на делба отделно от поземления имот, в който са построени, а се
приемат за подобрения и се делят само заедно с него.
Допълнително основание за обезсилване на
първоинстанционното решение в частта му, с която е
допуснат до делба УПИ ХVІ-530 в кв. 47 по плана на гр. Е., с площ от 457 кв.м.,
е обстоятелството, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като този
имот не е бил въведен от никоя от страните като предмет на делбата.
С
оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и
липсата на произнасяне по съществото на спора към настоящия момент, на страните
не следва да се присъждат разноски, независимо от направените искания в този
смисъл.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението от 15.11.2016 г., постановено по
гражданско дело № 169/2015 г. по описа на РС - гр. Етрополе.
ВРЪЩА делото на Етрополския районен съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав, който да предприеме действия за установяване
на всички съсобственици на делбените имоти и да даде
указания на ищците да поискат конституирането им като страни по делото, както и
да прецени, дали исковата молба е редовна, с оглед констатираните с определение
№ 334/04.05.2017г. по в.гр.д. № 232/2017г. на ОС- София нередовности
и дадените в него указания, а също и да изясни статута на сградите – предмет на
делбата.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.