Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен,16.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на тридесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д.
№ 381 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск с правно основание
чл.26 ал.1 ЗЗД от П.К.Б. с ЕГН **********,***
против „И.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителят С.Б.. Ищецът твърди, че на 08.05.2013г. на автогарата в *** се
срещнал с И.М.И., за да се уговорят за сеч на дървесина от собствените му гори.
Твърди, че имал наследствени съсобствени с други сънаследници 43 дка гори, от
които той искал да бъдат изсечени 11 дка. Твърди, че И. му дал да подпише документи, като му обяснил, че
подписва пълномощни в повече екземпляри, тъй като това било необходимо. Твърди,
че никога не е имал уговорка с И.М.И. да подписва договор. Ищецът твърди, че
предупредил И., че не вижда, тъй като има проблеми с очите, но И. го успокоил,
че може да му се довери, както и че имал и горски служител към фирмата му,
който да извади позволителното за сечта. Ищецът твърди, че казал на И., че
други документи за сеч няма да подписва и ново позволително за сеч няма да се
издава. Твърди, че поради здравословни проблеми, на 01.10.2013г. му била
извършена операция на едното око, а през пролетта на 2014г. – и на другото. Ищецът
твърди, че след 08.05.2013г. не е подписвал никакви документи. Твърди, че с И.
се срещнал последно на 30.06.2013г., когато се уточнил с него, че отношенията
им са приключени и никой на никого не дължи нищо. Ищецът твърди, че на
08.05.2013г. са му дадени и е подписал и другите документи -
приемо-предавателни протоколи, в които са вписани на ръка количество дървесина,
каквото той не е получавал. Твърди, че не е имал намерение да подписва договор.
Твърди, че едва през есента на 2014г. разбрал, че И. е извадил второ
позволително за сеч и е извършил сечта, за която претендира заплащане на суми.
Твърди, че не е получавал никаква дървесина и не е подписвал
приемо-предавателни протоколи. Твърди, че при уговорката никога не се е
задължавал да заплаща на И. каквито и да е суми за това, че ответникът ще
извършва сеч от собствената му гора. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да обяви за нищожен процесния договор от 08.05.2013г. поради
липса на съгласие. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че
договорът е нищожен поради липса на съгласие, моли съда да постанови решение, с
което да го унищожи поради измама. В съдебно заседание ищецът
чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск за нищожност по чл.26 ЗЗД и при условия на евентуалност
за унищожаемост но договора. Оспорва твърдението на ответника, че платил сумата
от 1541 лева на ответника и твърди, че такава сума не е внасял. Твърди, че към
датата на подписване на договора е имал заболяване поради което не е могъл да вижда и не е знаел, че подписва
договор. В представените писмени бележки твърди, че не е давал съгласие за договора,
и независимо дали ищеца е виждал или не, то договорът е сключен при липса на
съгласие. Ищецът твърди, че е продал на ответника дървесината и между тях
никога не е имало уговорки ответното дружество да извършва само сеч и извоз на
дървесина, за която услуга ищецът да му дължи суми. Моли съда, ако не приеме,
че липсва съгласие, то да приеме, че ищецът е подписал договора поради измама
или грешка.
В
едномесечния срок е представен писмен отговор, с който ответникът оспорва иска.
Оспорва твърденията, че ищецът е подписал договора без да го е прочел и
мислейки, че подписва пълномощни. Ответникът твърди, че ищецът е подписал и три
броя приемо-предавателни протокола,
както и банково извлечение, от което се установява, че ищецът е превел парична
сума по договора от 08.05.2013г. Ответникът твърди, че на 08.05.2013г., в
гр.Плевен между ищеца и ответното дружество представлявано от И.М.И. е подписан
договор за добив на дървесина, по силата на който, ответникът се задължил да извърши сеч и извоз
до временен склад и рампиране на добитата дървесина от имот № ***с площ от
43,010 дка в землището на ***. Твърди, че в договора страните са уговорили срок
до 30.12.2013г. като възложителят, т.е. ищецът следвало да заплати на
изпълнителя по банков път сумата в размер на 10 лева с ДДС за всеки куб.метър в
стоящо положение, след подписване на приемо-предавателен протокол. Ответникът
твърди, че на 01.07.2013, на 29.11.2013г. и на 20.12.2013г. между страните са
подписани приемо-предавателни протоколи, в които е отразено, че ищецът е приел
изсечената дървесина съответно 154,1 пл.куб.м., 132,94 пл. куб.м. и 146,8
пл.куб.м. и се е задължил да заплати на ответника съответно сумите 1541 лева,
1329,35 лева и 1468 лева, като за трите суми били издадени и фактури.
Ответникът твърди, че ищецът е знаел, че подписва договор, което се доказва от
приемо-предавателните протоколи, които е подписал. В представените си писмени
бележки ответникът поддържа заявеното в писмения отговор и в съдебно заседание,
че не е налице нито нищожност, нито измама при подписване на договора.
Като съобрази събраните по делото
писмени и гласни доказателства, включително и приобщените към Преписка
№2018/2014г. по описа на РП *** писмени доказателства, съдът приема за
установено следното:
Ищецът
П.Б. притежавал в съсобственост с други наследници гора. Това се установява от
представеното Решение на Общинска служба Земеделие ***и от удостоверение за
наследници, приложени по Преписката на РП ***. На 08.05.2013г. ищецът се
срещнал в *** с И.М.И., като представител на ответното дружество и му възложил извършване
на сеч и извоз до временен склад и рампиране на добитата дървесина от имот
№75054.266,12 с площ от 43,010 дка в землището на с.***. В договора страните са
уговорили това да стане в срок до 30.12.2013г. Уговорили също услугата да бъде
извършена срещу цена от 10 лева за кубик. На същата дата бил подписан и договор
за възлагане на управление на поземлени имоти в горски територии за същия имот
– с № ***с площ от 43,010 дка в землището на с.***като този договор бил сключен
между ищеца в качеството на възложител и И.И.Д.в качеството на изпълнител. На
същата дата ищецът е подписал и декларация, че отговаря пред другите
съсобственици и за правилно поставяне границите на имотите. Тези писмени
доказателства са приложени по Преписка на РП *** и ищецът не спори, че е
положил подписа си в тях.
Спорно по делото е дали към същата
дата – 08.05.2013г. ищецът е бил в състояние да прочете текста на Договора за
възлагане, сключен с ответното дружество, както и дали представителя на
ответното дружество го е заблудил, че подписва пълномощни. За изясняване на
спорното обстоятелство, съдът допусна до изслушване и назначи
съдебно-медицинска експертиза – единична и тройна и допусна до изслушване
множество свидетели.
С
оглед твърденията на ищеца, в негова тежест съдът възложи да докаже твърдението
си, че към 08.05.2013г. е страдал от заболяване на очите, което не му е
позволявало да прочете текста на процесния договор. В тази връзка по делото е
прието заключение на две единични и една тройно съдебно-медицински експертизи.
В първата изготвена по делото експертиза, вещото лице е дало заключение на база
медицинската документация и извършения преглед, че зрението на ищеца П.Б. е
било много слабо и не е могъл да чете текст преди 30.09.2013г.
След
съдебно заседание, в което е прието заключението на вещото лице, ищецът е
представил нов амбулаторен лист № 1324/17.06.2013г. от извършен преглед на
посочената дата от специалист по очни болести. При последващата експертиза, при
която е съобразено и това доказателство, вещото лице е дало заключение, че към
08.05.2013г. ищецът П.К.Б. е могъл да прочете текста на Договор №3/08.05.2013г.
за възлагане на извършване на добив на дърва само с лявото око. По молба на
ищеца е допусната и назначена тройна съдебно-медицинска експертиза, която
потвърди заключението на втората единична. В заключението си вещото лице
потвърди, че към 08.05.2013г. ищецът е могъл да прочете текста в договора,
което категорично се установява от приложения амбулаторен лист от 17.06.2013г.,
в който е отразено „очно дъно ляво око
б.о. за възрастта“, означаващо, че с лявото око ищецът е виждал. Вещото лице във
втората експертиза заяви, че щом в листа е отразено, че лявото око е без
отклонение (б.о.), означава, че дъното му може да се огледа. Заяви, че за
дясното око в листа е отразено, че дъното не се оглежда, което означава, че с
това око ищецът не е могъл да вижда. В тройната експертиза, трите вещи лица
изчерпателно потвърдиха заключението си и обясниха, че различните заключения са
в резултат на представения впоследствие от ищеца амбулаторен лист. Заявиха, че
извършения един месец след подписване на договора преглед сочи, че дъното на
лявото око може да се огледа и няма отклонения – в листа е отразено б.о. (без
отклонения) – което означава, че с лявото око ищецът е виждал. За разлика от
това, дъното на дясното око не е можело да се огледа, което означава, че на
дясното око ищецът е страдал от „перде“ и с него не е могъл да вижда.
В
подкрепа на твърдението на ответника, че ищецът е прочел договора, който е
подписал са и показанията на свидетеля И.М.И.. При преценка на показанията му
съдът съобрази, че свидетелят е работил в ответното дружество, но от друга
страна, показанията му са дадени след като му е разяснена наказателната отговорност
за лъжесвидетелстване. Свидетелят разказа подробно кога и при какви
обстоятелства се е запознал с ищеца, как са се договорили, как са правили оглед
на гората заедно с другия свидетел С.С., а по-късно договорът е изготвен в
счетоводството на дружеството. Показанията на свидетеля М. кореспондират както
с показанията на свидетеля С.С., така и с другите писмени доказателства, а
именно Договор за възлагане на управление на поземлени имоти в горски територии
(лист 43 и 72), декларация от ищеца от
08.05.2013г. (лист 45 и 71), Приемо-предавателни протоколи от 01.07.2013г.
(лист 99), от 29.11.2013г. (лист 101) и от 20.12.2013г. (лист 103), всички от
Преписката на РП ***. От показания на свидетелите И. и С. се установи
категорично, че ищецът и свидетелят И.М.И. са се договорили за условията на
сечта, като по- късно, на 08.05.2013г. е изготвен и договор. И. и С.
свидетелстваха, че през лятото добитата дървесина е складирвана на сечището,
където ищецът е подписвал приемо-предавателни протоколи. С показанията им
кореспондират и приложените към преписката на РП *** Приемо-предавателни
протоколи, съпроводени с фактури от лист 99 до лист 104 на преписката. В противоречие
с тези показания са показанията на свидетеля Н.Н., в които твърди, че не е
ставало въпрос ищецът да плаща на И.М., след което твърди, че може и да е
ставало, но той не бил чувал. Обстоятелството кой е управлявал колата от ***до ***
е правноирелевантно в случая, тъй като не касае процесния договор. Дори да се
установи от фактическа страна, че свидетелят е закарал ищеца до *** това по
никакъв начин не доказва твърдението на ищеца, че не е могъл да прочете
договора или че свидетелят И. го е въвел в заблуждение.
Отделно от това, в Договора за възлагане на
управление на поземлени имоти в горски територии от същата дата – 08.05.2013г.,
ищецът е написал името си собственоръчно и го е подписал на първа страница.
Противно на всякаква житейска логика е, подписвайки документ, на който не знае
какво пише, защото не вижда, ищецът да впише трите си имена и да го подпише.
Приетата
от съда фактическа обстановка се подкрепя и от преводно нареждане от
08.07.2013г. за сумата от 1541,00 лева. Това платежно нареждане кореспондира
както по дата, така и по сума с представения приемо-предавателен протокол от 01.07.2013г.
(лист 99) и фактура към него от 15.07.2013г (лист 100), в които изрично е
посочено, че е за 154 кубика дърва сеч и извоз и за сумата от 1541,00 лева. Твърденията
на ищеца от съдебно заседание на 06.02.2017г. са, че тази сума е внесена на
ответното дружество на каса и не била внесена от ищеца. В тази връзка, съдът
изиска от *** документ, с който сумата е внесена. На лист 50 от делото е
приложено преводното нареждане (от 08.07.2013г.), от което е видно, че от
сметка на ищеца в същата банка № BG29 BPBI 7923 1001 0791 01 e преведена на ответника сумата от 1541 лева, и изрично е
отразено, че сумата е по Приемо-предавателен протокол №1 по Договор №3/08.05.2013г.
Касае се за преводно нареждане, с което ищецът е превел на ответника сума и
това не може да стане без съгласие на титуляра на сметката, каквито са
твърденията на ищеца.
При
така обсъдените доказателства, съдът приема за установено, че ищецът не доказа
предявения иск по чл.26 ал.2 ЗЗД, че договорът е нищожен поради липса на
съгласие от страна на ищеца. Установи се, че при подписване на договора ищецът
е могъл да прочете текста в договора и е знаел какво точно подписва, като в
изпълнение на задълженията си по този договор, на 08.07.2013г. е превел и сума
по същия. Ако ищецът все пак не е бил съгласен с договора не би превел суми по
същия два месеца по-късно.
При условия на евентуалност, съдът
следва да се произнесе и по иска по чл.27 ЗЗД за унищожаване на сключения между
страните Договор от 08.05.2013г. като сключен при измама. За основателността на този иск, ищецът следваше да
докаже няколко кумулативно съществуващи
факта – сключена между страните сделка, ищецът да е бил въведен в заблуждение
относно сделката, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна
или от трето лице и ищецът да е сключил сделката поради заблуждението. Този сложен фактически състав и
съответстващите му юридически факти следва да бъдат установени в хода на
съдебното производство, за да е налице основание за унищожаемост на договора.
Ищецът
твърди, че с ответното дружество имал уговорка за извършване на сеч и продажба
на добитата дървесина. Твърди, че не е имал намерение да възложи на ответното
дружество само извършване на сеч срещу заплащане и е сключил договора, защото
ответното дружество чрез представителя си го е заблудило, че ще закупи добитата
дървесина. Твърденията му са, че е въведен в заблуждение, тъй като ако е знаел,
че договорът е само за добив, а не за добив и продажба, не би го сключил. Тези
негови твърдения, се опровергаха от описаната фактическа обстановка, която
съдът прие. След като се установи, че два месеца след сключване на договора
ищецът е подписал приемо-предавателни протоколи, с които е приел добитата
дървесина и е извършил плащане по договора, то следва да се приеме, че е бил наясно
с условията на договора и е бил съгласен с тях. Отделно от това, след като се
установи от фактическа страна, че ищецът е могъл да прочете договора от
08.05.2013г, който е подписал, то в същия е отразена цена на кубичен метър за
добив, а не за продажба. При така установеното от фактическа страна, ищецът не доказа, че представителят на
ответното дружество го е въвел в заблуждение и сключеният на 08.05.2013г.
договор е унищожаем като сключен поради заблуждение.
Съдът
не следва да се произнася за унищожаемост поради сключване на договора при
грешка, тъй като това искане е въведено едва в писмените бележки на ищеца и не
е направено своевременно при предявяване на насрещния иск или при приемане на
доклада по делото.
При
този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество разноски по делото в размер на 804 лева, от които 500 лева адвокатско
възнаграждение и 304 лева за вещи лица.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Б. с ЕГН **********,***
против „И.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителят С.Б., иск с правно
основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от Закона за задълженията и договорите,
за прогласяване на нищожността на сключения на 08.05.2013г. Договор №3
за възлагане на извършване на добив на дървесина поради липса на съгласие, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Б. с ЕГН **********,***
против „И.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителят С.Б., иск с правно
основание чл.27 вр. чл.29 от Закона за задълженията и договорите, за
унищожаване на сключения на 08.05.2013г. Договор №3 за възлагане на извършване на
добив на дървесина, като сключен при
измама, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.К.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителят С.Б. направените
деловодни разноски по настоящото дело, в размер на 804 лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: