Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
гр.Р, 15.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при секретаря С. К., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2010 по описа за 2011г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по иск за делба, с правно основание чл.34 от ЗС и се
намира във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение № 1200/2011г. по гр.дело № 2010/2011г.
на РРС е допуснат до делба следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр.Р, по бул.Л №,
представляващ 240/331 идеални части от дворно място, цялото с площ от 331
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда на 70.50 кв.м., шапрон и
дворищна тоалетна, представляващ ПИ 4557 в кв.413 по регулационния план на гр.Р,
при граници: ПИ 4554 на Г А Г, ПИ 4556 на Е А Г и Община Русе, бул.Л и ул.С,
или Поземлен имот с идентификатор 63427.2.4557 съгласно кадастрална карта и
кадастралните регистри, целият с площ от 342 кв.м. при граници и съседи:
63427.2.4556, 63427.2.5104, 63427.2.4789, 63427.2.4554, 63427.2.4555, заедно с
построените в него сгради 63427.2.4557.1 със застроена площ 77 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: сграда за обитаване, при права 3/6 идеални
части за С.П.П., 2/6 идеални части за Й.Р.Д. и 1/6 идеална част за А.А.К..
От заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза – л.61-72 от делото, се установява, че
допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем съобразно правата на страните,
начина на застрояване на жилищната сграда и изискванията на чл.19 и чл.40 от ЗУТ, като пазарната стойност на същия възлиза на сумата от 30 000.00 лева, като
вещото лице е посочило и стойността на дяловете на отделните съделители. Съдът,
като взе предвид вида на имота допуснат до делба, местонахождението му и
инфраструктурното му положение, намира посочената оценка за съответстваща на
състоянието на пазара и съставляваща неговата действителна стойност.
Съдебната делба е правен институт,
който има за цел прекратяване на общността между страните. Основен принцип в
делбата е всеки съсобственик да получи своя дял в натура.От заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем съобразно правата на
страните, начина на застрояване на жилищната сграда и изискванията на чл.19 и
чл.40 от ЗУТ. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза – л.102-107
от делото, съгласно която делбения имот може да бъде разделен на два
самостоятелни дяла. В тази връзка е и становището на главния архитект на гр.Р,
но делбата на два дяла може да бъде извършена само след изготвяне на
инвестиционен проект в Община – гр.Р, който да бъде одобрен. Съдът намира
обаче, че делбата не може да бъде извършена по този проект за делба изготвен от
вещото лице, тъй като съделителите по делото са трима, имота не може да се
раздели на три отделни дяла, за да може всеки от съделителите да получи своя
дял в натура. Няма и искане от съделителите някой от двата обособени дяла да им
бъде възложен в общ дял, а и това е следвало да стане още в първата фаза на
делбеното производство.
Искане за възлагане на недвижимия
имот на основание чл.349 от ГПК е направила ответницата Й.Д.. Съдът намира обаче,
че същото е неоснователно. Делбеният имот не е бил съпружеска имуществена
общност, нито е придобит по наследство, поради което и не са налице
предпоставките на чл.349 от ГПК.
Като съобрази, че процесния недвижим имот е реално
неподеляем съобразно правата на страните, начина на застрояване на жилищната
сграда и изискванията на чл.19 и чл.40 от ЗУТ, то следва на основание чл.348 от ГПК същият да бъде изнесен на публична продан, като всеки от съделителите
следва да се удоволетвори от продажната цена съобразно правата си.
По делото е прието за съвместно
разглеждане направено искане по сметки от Й.Р.Д. против С.П.П. за сумата от
общо 19 430.00 лева, представляваща направени подобрения в имота за
материали и труд – подробно описани по пера в молбата по сметки.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза и показанията на всички разпитани по
делото свидетели, се установява, че подобренията са били правени от ответницата
Й.Д. с нейни средства през периода след 2002г. до 2011г., със знанието и без
противопоставянето на ищцата. В таблица към експертизата са посочени
стойностите на отделните видове СМР, извършени в имота, като строително
монтажните работи възлизат на 9 290.00 лева, в това число материали за
5 060.00 лева. Тези подобрения са увеличили стойността на имота с
3 500.00 лева. В експертизата е посочено от вещото лице, че жилищната
сграда е търпима. В случая Й.Д. се явява добросъвестен владелец по отношение на
притежаваните от нея 2/6 идеални части недобросъвестен владелец по отношение на
притежаваните от останалите съделители 4/6 идеални части, което е било
установено и с влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 3085/2007г. по
описа на РРС, мотивите на което се ползват с доказателствена сила между
страните. Поради това и Й.Д. на основание чл.74 във вр.с чл.72 от ЗС, може да
претендира за подбренията, които е направила, само сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Съдът не следва да
обсъжда наведените доводи дали разноските за подобренията са били необходими
или полезни, тъй като липсва такава претенция от страните. Претендира се
стойността на подобренията, а не на необходимите разноски за запазването на
вещта. Поради това направените искания по сметки от страна на първата ответница
се явяват доказани по своето правно основание и до размера от 3 500.00
лева – сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези
подобрения, до който размер следва да се уважат, като ищцата бъде осъдена да й
заплати тази парична сума. Искането по сметки в частта от 3 500.00 лева до
пълния предявен размер от 19 430.00 лева, следва да се отхвърли като
неоснователно.
По делото е прието за съвместно разглеждане направено
искане по сметки от Й.Р.Д. против С.П.П. за сумите от 200.00 лева месечно,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот
за периода 01.01.2006г. до окончателното освобождаване на същия, както и за
сумата от 60.00 лева месечно, представляваща стойността на доходите получени от
Й.Д. в резултат на отдаване на имота под наем, съотвестваща на дела на С.П.,
считано от 01.01.2006г. до окончателното освобождаване на имота, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 21.09.2011г. до окончателното им
изплащане.
Правното основание на тези искания по сметките е
чл.31, ал.2 от ЗС и чл.55 от ЗЗД. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. От
показанията на разпитаните по делото свидетели по несъмнен начин се установява
от 01.01.2006г. делбения имот се ползва единствено от първата ответница. По
делото не е представена обаче писмена покана отправена от страна на С.П. до Й.Д.,
с която първата да е поискала обезщетение за лишаване от ползването на имота.
Дори да се приеме, че искова молба представлява такава покана, както е отразено
в самата нея – подадена на 01.03.2011г., то видно от представения протокол по
изпълнително дело № 118/2010г. /л.82 от делото/, още на 13.12.2010г.
притежаваните от ищцата 3/6 идеални части от имота са били отнети от Й.Д. и
предадени във владение на С.П., чрез адвоката и пълномощник, получила е ключ от
имота и достъп до него. Поради това искането по сметки с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС се явява изцяло неоснователно, поради липса на предвидените в закона
предпоставки за присъждане на този вид обезщетение и като такова следва да бъде
отхвърлено.
По отношение на другото искане по сметки с правно
основание чл.55 от ЗЗД, съдът намира същото за недоказано, а от там и
неоснователно. По делото не е доказано, че за периода след 01.01.2006г. Й.Д. е
имала сключен договор за наем с други лица, те са наели процесния недвижим имот
– или само част от него, заплащали на същата някакъв месечен наем, както и
размера на последния. В показанията си свидетелите Д.М.Д. и Тонка Г.Н. твърдят,
че знаят, че в имота има наематели и до настоящия момент, в частта, където били
помещенията, които преди 2000г. ищцата използвала – първият ги е бил виждал, но
не им е известно дали заплащат наем и в какъв размер. От показанията на
свидетелката Н.М.Г. обаче е видно, че от 2009г. ползва част от къщата, която й
била предоставена от Й.Д., но не заплаща наем за ползването им, тъй като тя има
нужда от хора, които да живеят при нея за да й помагат. Ползващите и преди нея
тези помещения не са били заплащали наем. Като съобрази тези доказателства,
съдът намира, че не е доказано по делото първата ответница да е получавала да
претендирания период някакви граждански плодове от имота, изразяващи се в наем и в какъв размер, за да претендира ищцата
заплащане на част от него съответсваща на дяла й, с която Д. да се е обогатила
неоснователно. Поради горното и това искане по сметките следва да бъде
отхвърлено.
Съделителите следва да бъдат осъдени
да заплатят по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Р, държавна такса в размер
на 4% върху стойността на дяловете си. На основание чл.78, ал.6 от ГПК С.П.
следва да бъде осъдена да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Р
държавна такса върху уважения размер на искането по сметки на Й.Д. от 140.00
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр.Р, по бул.Л №,
представляващ 240/331 идеални части от дворно място, цялото с площ от 331
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда на 70.50 кв.м., шапрон и
дворищна тоалетна, представляващ ПИ 4557 в кв.413 по регулационния план на гр.Р,
при граници: ПИ 4554 на Г А Г, ПИ 4556 на Е А Г и Община Русе, бул.Л и ул.С,
или Поземлен имот с идентификатор 63427.2.4557 съгласно кадастрална карта и
кадастралните регистри, целият с площ от 342 кв.м. при граници и съседи:
63427.2.4556, 63427.2.5104, 63427.2.4789, 63427.2.4554, 63427.2.4555, заедно с
построените в него сгради 63427.2.4557.1 със застроена площ 77 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: сграда за обитаване, при първоначална пазарна цена от 30
000.00 /тридесет хиляди/ лева.
Получената от продажбата цена да се
разпредели между съделителите както следва: 3/6 идеални части за С.П.П., с ЕГН:
**********, */6 идеални части за Й.Р.Д., с ЕГН: ********** и 1/6 идеална част
за А.А.К., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА
С.П.П., с ЕГН: ********** ***, пл.Х К, к-с Б, ет., офис – адвокат Р.К., да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Р, държавна такса върху
стойността на дяла си в размер на 600.00 /шестстотин/ лева и държавна такса
върху уважения размер на искането по сметки в размер на 140.00 /сто и
четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Й.Р.Д. ***, с ЕГН: **********,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Р, държавна такса върху
стойността на дяла си в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА А.А.К. ***, с ЕГН: **********,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Р, държавна такса върху
стойността на дяла си в размер на 200.00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН: ********** ***, пл.Х К, к-с Б,
ет., офис – адвокат Р.К., да заплати на Й.Р.Д. ***, с ЕГН: **********, сумата
от 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лева – направени подобрения в
делбения имот, с които те са увеличили стойността му.
ОТХВЪРЛЯ направеното от Й.Р.Д. ***, с ЕГН: **********,
против С.П.П., с ЕГН: **********, искане по сметки за претендирани подобрения в
недвижим имот в частта от 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лева до пълния
предявен размер от 19 430.00 /деветнадесет хиляди четиристотин и тридесет/
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ направените от С.П.П., с ЕГН: ********** ***,
пл.Х К, к-с Б, ет., офис – адвокат Р.К., да заплати на Й.Р.Д. ***, с ЕГН: **********,
искания по сметки, за сумите от 200.00 /двеста/ лева месечно, представляващи
обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот за периода
01.01.2006г. до окончателното освобождаване на същия и за сумата от 60.00
/шестдесет/ лева месечно, представляваща стойността на доходите получени в
резултат на отдаване на имота под наем, съотвестваща на дела й, считано от 01.01.2006г.
до окончателното освобождаване на имота, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 21.09.2011г. до окончателното им изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: