Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
11.11.2016г. |
|
Град |
Асеновград |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Петнадесети Октомври |
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
445 |
по описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №18-1030-011064/03.01.2019г.
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор пътна Полиция
Пловдив, с което на Г.Р.К. *** с ЕГН*********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП,е наложено
административно наказание –„ГЛОБА” в размер на 50 /петдесет / лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
му били отнети и 6 контролни точки.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №18-1030-011064/03.01.2019г.
издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор пътна Полиция Пловдив, с което на Г.Р.К. *** с ЕГН********* на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП,е наложено административно
наказание –„ГЛОБА” в размер на 50 /петдесет / лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
му били отнети и 6 контролни точки.
Жалбоподателят Г.Р.К. не се явява
лично в съдебно заседание. Чрез депозираната жалба оспорва изцяло издаденото му
НП, като счита същото за незаконосъобразно и издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител и не взема становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелите Р.Д.Ж. и Д.Г.Р.
работят като полицейски служители в група „Сигма“, Сектор „СПС“ към ОД на МВР
Пловдив. На 05.12.2018г. двамата свидетели били на работа съгласно утвърден
график от Началник сектор СПС със Заповед №2372р-19187/ 26.11.2018г. Съгласно Заповед №317з-46838/04.12.2018г. на
Директора на ОД на МВР Пловдив, за времето от 14.00 часа на 05.12.2018г. до
02.00 часа на 06.12.2018г. двамата свидетели изпълнявали своите задължения по
провеждане на СПО на територията на РУ на МВР Асеновград. По време на
дежурство, двамата свидетели се придвижвали със служебен патрулен автомобил
„Опел Астра“ с ДК№ РВ 4116 МХ, който не бил оборудван със система за
видеорегистрация, заснемаща извършването на проверките от контролните органи
/справка лист 14 от съд.дело/. По времето на тяхното дежурството, от св. Р.Ж. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №977314/05.12.2018г. с който е
констатирано, че на същата дата, около 17.10 часа, в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, на ул. „Цар Иван Асен II“ до №42, жалбоподателят
Г.Р.К. управлява лек автомобил „Мазда 626“ с ДК№ РВ 2813 РН, като в същото
време, по време на движение, водачът не използва обезопасителния колан, с който бил оборудван автомобила. Констатираното
нарушение било квалифицирано като такова по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, връчен без възражения на
нарушителя, е издадено атакуваното наказателно постановление.
Приетата от съда фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които съдът изцяло кредитира.
По делото са приложени следните
писмени доказателства: Заповед №8121з-515/14.05.2018. на Министъра на МВР, писмо
вх.№9587/26.06.2019г. от Началника на Сектор
СПС при ОДМВР Пловдив, справка относно регистрацията
на жалбоподателят Г.Р.К. ***.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за допустима, но за неоснователна. Безспорно по делото е
установено, че на 05.12.2018г. в 17.10 часа, в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен II“ до №42, жалбоподателят Г.Р.К. управлява лек автомобил
„Мазда 626“ с ДК№ РВ 2813 РН, като в същото време не е използвал
обезопасителния колан с който е било оборудвано превозното средство. По време на проверката се е установило, че той
е извършил вмененото му нарушение, като същия не е имал никакви възражения при
съставяне и връчване на акта.
Въпреки, че той оспорва
констатациите отразени в АУАН и НП, то доказателства подкрепящи неговите твърдения не бяха нито представени,
нито събрани в хода на съдебното следствие. Обстоятелствата стоящи извън
проверката извършена спрямо нарушителя, се явяват без значение по отношение на
констатираното спрямо него нарушение, тъй като по никакъв начин не е било
нарушено правото на защита на лицето да разбере какво му се вменява във вина,
както и правилно да организира своята защита. Тъй като при връчване на
съставения АУАН, нарушителят не е имал никакви възражения относно проверката и
констатираното с акта нарушение, то без значение се явява и факта, че проверката
не е била заснета с видеорегистратор. Презумптивната доказателствена сила на акта, придадена с
нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП, не бе разколебана. В хода на съдебното
производство, се установи, че акта е бил съставен от компетентен орган
съобразно неговите правомощия предвид издадената Заповед №8121з-515/14.05.2018.
на Министъра на МВР.
Крайния извод на съда е, че
отразеното в НП административно нарушение е извършено, като описанието му
неговата квалификация са били извършени, съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП.
Правилно същото е било квалифицирано, като такова по чл.137а, ал.1 от ЗДвП,като
не са налице предпоставките по ал.2 за отпадане на отговорността на нарушителя.
Правилно тя е била ангажирана на основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП. По отношение
на наложеното наказание „Глоба” съдът
намира, че неговия размер е бил напълно съобразен с текста на чл. 183, ал.4,т.7
от ЗДвП който предвижда , че се наказва се с глоба в размер на 50 лв. водач,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. В случая за
АНО не е имало възможност да определи по различен размер от предвиденото в
закона.
Отнемането на контролните точки,
за констатираните нарушение, не представлява административно наказание, като
въпреки това, съдът извърши проверка и по
отношение на това обстоятелство. Отнемането на общо 6 к.т. на жалбоподателя е
извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП във вр.чл.6, ал.1, т.9 от Наредба
№Із-2539/17.12.2012г. на МВР. Съгласно
чл.157, ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение”.
Отнемането на контролните точки
за нарушението по чл.137а, от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.9 от
Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, Съгласно този текст, се отнемат 6 КТ за неизпълнение на задължението
за използване на предпазен колан или за носене на каска (т.е. при нарушения
свързани с чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП).
Предвид извършеното нарушение, то е очевидно че отнемането на общо 6 КТ
се явява основателно.
Направеното от страна на
жалбоподателя възражение относно неправилно посочване на адреса на нарушението
и посочване на съда пред който издаденото НП може да се обжалва , съдът намира
за неоснователни. Правилната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
водят до извода, че при провеждане на
административно наказателното производство не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. При
извършване на проверката и установяване на нарушението спрямо жалбоподателя,
актосъставителя е изпълнил задълженията си по чл.43,ал.5 от ЗАНН и връчил
препис от АУАН. Нарушителят освен това е подписал първия екземпляр от акта,
което означава, че се е запознал с неговото съдържание, не е имал никакви
възражения-нито относно обстоятелствата касаещи самата проверка, нито относно
мястото на самото нарушение. За самия нарушител е била налице възможност в тридневния срок да
направи възражение, като оспори и обстоятелствата отразени във връчения му
препис от АУАН, като той не е упражнил това си право. Нарушителят не се е
възползвал от правото си да депозира възражения в този срок, като тяхната
липса, прави оплакванията му неоснователни. Чрез издаденото НП, за
жалбоподателя е била налице възможност да упражни в пълна степен гарантираното
му от закона право за защита, като видно от подадената жалба, той е реализирал.
С оглед на установеното по
делото, съдът е на становище, че жалбоподателя е осъществил описаните в АУАН и
НП нарушения. Останалите направени възражения също се явяват неоснователни,
поради което обжалваното НП следва да се потвърди.
Мотивиран от горното Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: