Р Е Ш Е Н И Е

№ 260005

Гр. Сливница, 08.02.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. НИКОЛОВ

при участието на секретаря ЖАНЕТА БОЖИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 472 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Х.А. (Н.А.), гражданин на Р. Турция, роден на ***г. в, чрез упълномощения си защитник адв. Д.С. ***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0000436 от 09.05.2019г. на Началник на ОО „АА” гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 12 § 7 б. „б” т. (ii) изр. посл. от Предложение „Контролен уред”, на основание чл. 53 от ЗАНН, му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева на основание чл. 93в ал. 17 т. 3 от ЗАвПр.

Жалбоподателя оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП, като счита, че последното е издадено в противоречие на материалния и процесуален закон. Твърди, че жалбоподателят не владее български език и не е могъл да се запознае със съдържанието на АУАН и НП. Тъй като в хода на АНП на лицето не  е била предоставена възможност да се запознае с издадените актове на разбираем за него език и не му е бил назначен преводач, е било нарушено правото му на защита, което представлява съществено процесуално нарушение изключващо носенето на административно наказателната му отговорност.

Моли, да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки с изложение обосноваващо незаконосъобразността на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган –  ОО „АА“, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по така подадената жалба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а съдът намира за безспорно установено, че на посочената в АУАН № 264969/14.07.2019г. дата, час и място свидетелите Р.Б.А. и Г.Н.А., спрели за проверка описания подробно в НП и АУАН товарен автомобил с турска регистрация, извършващ международен транзитен превоз на товари, който бил управляван от жалбоподателя. При проверка се установило, че водача не представил данни за дейности за период от 13.20 часа на 25.06.2019г. до 23.00 часа на 27.06.2019г., както и тахографски листа и документи за почивка за посочения период.

За констатираното нарушение на място му бил съставен АУАН с посочения по – горе номер, екземпляр от който бил връчен на водача срещу подпис. Според свидетелите, на жалбоподателя било обяснено на турски език какво нарушение е извършено и контролните органи го запознали със съдържанието на акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, чието съдържание буквално възпроизвежда отразеното в АУАН. НП било връчено срещу подпис на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна

За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение. На първо място следва да се отграничи и обоснове наличието на противоправното деяние /действие, или бездействие/. В тежест на административно наказващият орган обаче е доказването на тези обстоятелства – чл. 53 ал. 1 от ЗАНН.

В конкретния случай, съдът приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване правото на защита на лицето жалбоподател. Съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от НПК приложима на основание препращата норма на чл. 84 от ЗАНН, в административно наказателното производство, когато участващото в производството лице не владее български език, органът извършващ съответните действия е длъжен да му осигури преводач с цел обезпечаване на адекватно и справедливо участие в процеса по установяване на нарушението, събирането на доказателства и реализация на процесуалните му права.

В случая, по безспорен и несъмнен начин е установено по делото, че на жалбоподателя е бил връчен посочения по – горе АУАН, без да му е извършен превод на съдържанието на акта. АНО не е установил, че лицето на което е връчен акта владее български език и не се нуждае от превод на съдържанието му. Факта, че жалбоподателят е попълнил разписката за получаването на акта на латиница, също е аргумент в посока, че същия не е владеел български език. Следва да се отбележи, че твърдението на свидетелите, че лицето е запознато служителите на ДАИ на турски език със съдържанието на акта не може да се възприеме за валидно извършен превод, тъй като дори това да е вярно, то никъде не е отразено в така издадените административни актове, а и липсва процесуална възможност представител на административния орган да извършва превод в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание.   

Задължение на административния орган пред който се развива производството е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство. Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие преводач може и да не бъде назначен. В конкретния случай за отказ от преводач от страна на жалбоподателя, липсват каквито и да било доказателства, включително и писмени изявления в тази насока от страна на наказаното лице. Такъв отказ не е бил документиран, или обективиран по друг начин и при връчване на наказателното постановление.

Независимо от обстоятелството, че съобразно нормата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставения акт се предоставя незабавно на наказващия орган, то и тогава нарушителят има право да депозира обяснения или възражения по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, ако е имал такива с оглед защита на своите права. Ето защо, дори и при тази ускорена процедура на развитие на АНП, АНО е длъжен да се съобрази с цитираната законова разпоредба и обезпечи неотменимото право на защита на нарушителя, което в случая не е било сторено. 

Обстоятелството, че в цялата АНП, респективно в АУАН липсват данни на какъв език е бил запознат със съдържанието на акта и доказателствата въз основа на които е било установено нарушението, водят до извода, че в случая е било нарушено правото на защита на лицето жалбоподател. В този смисъл е нарушена нормата на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, която предвижда след съставянето на акта, същия да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Липсата на надлежен превод на текста на акта, предполага, че нарушителя не е бил запознат с неговото съдържание, което от своя страна се явява съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност да се ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като нарушител лице.

Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че същите са от категорията на съществените, което предполага отмяната на обжалваното НП.

            Воден от горното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42-0000436 от 09.05.2019г. на Началник на ОО „АА” гр. София, с което на Х.А. (Н.А.), гражданин на Р. Турция, роден на ***г. в, за нарушение на разпоредбата на чл. 12 § 7 б. „б” т. (ii) изр. посл. от Предложение „Контролен уред”, на основание чл. 53 от ЗАНН, му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева на основание чл. 93в ал. 17 т. 3 от ЗАвПр.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: