Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….06.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1988 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от ”ВГ-5” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”
№51Б, ет.4, представлявано от К.-К.Д., действаща чрез адв.Р.М.,***, Офис парк
”Експо 2000”, сграда ”Фаза 4”, ет.1, АД ”Волф Тайс”, против “Енерго-Про
Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес:***, с която са предявени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, както следва: -сумата от 83299.02лв.,
представляваща дължима по Договор за изкупуване на електрическа енергия №87 от
09.12.2009г. цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец октомври на 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; -сумата от
24596.42лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 83299.02лв. за
периода от 01.01.2017г. до 01.12.2019г.; сумата от 170246.56лв., представляваща
дължима по Договор за изкупуване на електрическа енергия №87 от 09.12.2009г.
цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
ноември 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и -сумата от
50269.97лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 170242.56лв. за
периода от 01.01.2017г. до 01.12.2019г. Претендират се деловодни разноски. Сочи
се банкова сметка, ***лжимите суми, а именно сметка с IBAN: ***, BIC: ***, че
ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който
продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа
централа, по регулирани от КЕВР
преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от ответника
съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия №87 от 09.12.2009г.
Вятърната електрическа централа на ищеца е присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия
№ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г. По
силата на договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството
си на производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при
условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба
№1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. За месец
октомври 2016г., ищецът е произвел и доставил на ответника електроенергия в
размер на 385.145 MWh, за която е издал Фактура №98/14.11.2016г. на стойност
3723.72лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 385.145 MWh е
8.0570лв./MWh, което е цената на електроенергия за излишък на балансиращ пазар.
Фактурата е издадена по тези цени, тъй като съответните количества
електроенергия са произведени докато централата, в рамките на същия месец, е
работила под 2250 часа при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично
производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. През м.ноември
2016г. ВяЕЦ е надминала 2250 часа работа, без да е достигнат прагът от 2300 MWh
нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност,
поради което ищецът е издал на ответника Дебитно известие №99/30.11.2016г. към
Фактура №98/14.11.2016г. за сумата от 83299.02лв. с ДДС за количествата
електроенергия произведени през м.октомври, която не е платена и понастоящем.
Считано от 01.01.2017г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца
обезщетение за забава до датата на подаване на настоящата искова молба в размер
на 24596.42лв. За месец ноември 2016г., ищецът е произвел и доставил на
ответника електроенергия в размер на 815.855 MWh, за която е издал Фактура
№100/30.11.2016г. на стойност 180433.26 лв. с ДДС, като продажната цена за
количеството от 614.855 MWh е 188.29лв./MWh, която е приложимата цена за
електроенергия, произведена преди достигане на 2250 часа работа и след
достигане на 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност, а за количеството от 200.000 MWh цената е
172.95лв./MWh, която е приложимата преференциална цена за електроенергия,
произведена след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 MWh
нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.
Понастоящем ответникът е заплатил единствено сумата от 10186.70лв., като е
останало да дължи сумата от 170246.56 лв. с ДДС. Считано от 01.01.2017г.
ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за забава до датата
на подаване на настоящата искова молба в размер на 50269.97лв. В подкрепа на
горното се поддържа, че за процесните количество ел.енергия и период, е
приложима преференциална цена съгласно чл.18, ал.1 от договора за изкупуване,
която на основание ал.2 от посочената клауза от договора, в случай че с решение
на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде
променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в
сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между
страните. С Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически
централи, като е въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен
източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз
основа на този критерий са определени две различни преференциални цени за
изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко
работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.8
на Решение Ц-10 е определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни електрически
централи, работили до 2250 часа и в т.9 на решението е определена цена от
172.95лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2250 часа. По
силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на
единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената
електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.8 и след
достигането на тези часове по цената определена в т.9 от решението. Сочи се, че
съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по
въпросната преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като
според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми
източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето
на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г.,
е въведена промяна количествата електроенергия от възобновяеми източници, които
подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата
преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният
снабдител-ответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия
от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за
конкретните типове производители, а за количества произведена електроенергия
надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества -
по утвърдената от КЕВР цена по която общественият доставчик продава
електроенергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при
надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С последващото
изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя
преференциалната цена, подлежащите на изкупуване количествата електроенергия,
се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен
критерий-“нетното специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за
надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар. С Решение
№СП-1/31.07.2015г., КЕВР установява НСПЕ, въз основа на което през периода
2008-2015г., са определени преференциални цени. С оглед определените стойности
на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г.
в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана
мощност на вятърната електрическа централа, ответникът следва да изкупува
количествата електроенергия, произведени от нея, по преференциална цена по т.8
и т.9 от решението, т.е. на цена от 188.29 лв./MWh, без ДДС до 2000 kWh за
централи, работещи до 2250 часа и на цена от 172.95 лв./MWh. без ДДС до 2300
kWh за централи, работещи над 2250 часа. Ето защо се поддържа, че до достигане
на 2250 ефективни годишни часове работа на вятърната електрическа централа на
ищеца, ответникът следва да изкупува произведените количества електроенергия,
съответно по т.8 до 2000 kWh и по т.9 от за горницата от 2000 kWh до 2300 kWh.
На следващо място се сочи, че след окончателната отмяна на т.1.7. от Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, е прието Решение №СП-5/28.03.2019г., с което е
определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по т.8 и т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. Понастоящем
Решение №СП-5/28.03.2019г., е обявено за нищожно с по адм.д.№4422/2019г. и тази
нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, респективно същото е
неприложимо в отношенията между страните. Развити са подробни съображения за
приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба,
включително касетелно всички изменения /редакции/ на същата. В заключение се
поддържа, че неправилно и в противоречие с нормативната уредба, и с условията
на договорите между страните, ответникът не е заплатил пълният размер на
процесната произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в
качеството на краен снабдител и по силата на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията
на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“ ЕАД, в качеството му на
обществен доставчик, изкупените от първия от количества електрическа енергия от
възобновяеми източници, която втория е задължен да закупи по силата на чл. 94
от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на договора между страните и
относимата нормативна уредба, регулираща специфичните отношения по процесния
договор, цялото количество произведена от ищеца електрическа енергия през
процесния месец, е платена по съответната цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от “ЕСО“ ЕАД, в резултат от което ищецът е получил плащане в
размер на 3921.04лв. поддържа се, че ако се възприеме разбирането на ищеца, че
след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от 24.07.2015г./ и въведената с него
нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е допустимо преминаването от една
категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в друга категория, след достигането
на годишните ефективни часове по първата категория, би се постигнал резултат
противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те са определени от законодателя в
мотивите на законопроекта. Ето защо се поддържа, че в противоречие с чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е определил приложимата цена за
закупуване на електрическа енергия, произведена от собствените му
ветрогенератори, след достигане на нетното специфично производство, определено
в т.1.7. от Решение №СП-1 от 31.07.2015г., като е фактурирал произведената
електрическа енергия над 2000 kWh по цена различна от цената за излишък на
балансиращия пазар. Развити са подробни съображения за приложимата към договора
за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително настъпилите
изменения на същата.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковите претенция, както и за неоснователност на
възраженията на ответника. Моли се съдът да се произнесе инцидентно по
валидността на Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, като релевантно за изхода на
настоящия спор.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите за
неоснователност на исковете. Оспорват се доводите на ищеца за осъществяване на
инцидентен съдебен контрол по отношение на Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР,
като се поддържа, че не е налице първата предпоставка за такъв контрол,
доколкото решението преюдициално за изхода на търговският спор между страните.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник,
поддържа исковата молба, моли за уважаване на исковете и присъждане на
деловодни разноски. С писмени бележки са доразвити доводи в подкрепа на
основателността на претенциите.
Ответника, чрез
пълномощник, оспорва исковете, поддържа отговора си и моли за отхвърляне на
претенцията.
Трето лице помагач на страната на
ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана от Петър
Асенов Илиев, чрез юрисконсулт е депозирало писмено становище за
неоснователност на претенциите, основано на съображения за възприемане на
тълкуването на правната уредба като изключваща ползването на двете
преференциални цени от един и същ производител за една календарна година.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е налице спор и от събраните доказателства се установи, че
ищеца е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана
мощност от 2000 kW, присъединена към електроразпределителната мрежа на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от
04.08.2008г. Безспорно е, че ответното дружество е краен снабдител на
електрическа енергия и е титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с
последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/. Не се спори и че между
страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №87 от
09.12.2009г., като за процесния период и централа, ищецът е издал Фактура
№98/14.11.2016г. за сумата от 3723.72лв. с ДДС и Дебитно известие
№99/30.11.2016г. към Фактура №98/14.11.2016г. за сумата от 83299.02лв. с ДДС за
количествата електроенергия произведени през м.октомври, като сумата по
дебитното известие не е платена, както и Фактура №100/30.11.2016г. на стойност
180433.26 лв. с ДДС, представляваща дължима цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016г., от която не е заплатена
сумата от 170246.56лв. Няма спор, че
процесното количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък и
относно факта, че изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ, са
продадени на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са
получени от обществения доставчик;
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В разглежданият казус спорният по делото въпрос, който е и от значение
за основателността на претенциите, е дали съществува нормативно ограничение в
рамките на едногодишен период ВяЕЦ да попадат едновременно в две ценови
категории за заплащане на преференциални цени определени с решение на КЕВР.
Според настоящия съдебен състав, отговора на този въпрос е положителен. По силата на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, ответникът, като краен снабдител на
ел.енергия, е задължен да изкупува ел.енергия, произведена от възобновяеми
източници по преференциална цена, действала към датата на съставяне на
констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект, съгласно
чл.176, ал.1 от ЗУТ. Наред с това според ал.4 на посочената правна норма цената на електрическата енергия от възобновяеми източници,
не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал.2, освен в случаите по
чл.32, ал.4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се
предоставят. Съгласно изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ /в сила от
24.07.2015г./ обществения доставчик, съответно крайните снабдители, са
задължени да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена, като за определяне на количествата ел.енергия, се използва
критерият-“нетното специфично производство на ел.енергия“. В §1, т.29 от ДР на
ЗЕВИ е дадено легално определение на “нетно специфично производство на
електрическа енергия“, а имено това е средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. На
основание § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране
приема решение, с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
След отмяната на Решение №СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР, комисията е приела Решение №СП-5/27.03.2019г., което се прилага,
считано от 31.07.2015г., като обратното действие на административния акт, е
придадено със закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон. С Решение №СП-5/27.03.2019г. на КЕВР, е определено нетно специфично производство на електрическа енергия за
вятърни електрически централи /каквато е централата на ищцовото дружество/ в
размер на 2000 kWh при централи работещи до 2250 часа при цена за изкупуване определена с Решение
№Ц-010 от 30.03.2011г. във връзка с Решение № Ц-013 от 28.06.2006г. на КЕВР,
т.е. в размер на 188.29лв./MWh, без ДДС.
Видно от справка в системите на Ад.ССГ и ВАС, понастоящем с невлязло в
сила Решение №6355/29.10.2019г. по адм.д.№4422/2019г., по описа на Ад.ССГ, е
прогласено за нищожно Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с което обаче не се
спира изпълнението и приложението на атакувания адм.акт, тъй като съгласно
чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение,
а искането за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение, е
недопустимо, освен в изчерпателно посочени хипотези, сред които не попада
процесната такава. В горецитираната норма е предвидено изключение от общото
правило в административния процес, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. В случая със специален закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания
индивидуален административен акт, уредено в общия закон. Ето защо и към момента
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на изпълнение и намира приложение в
отношенията между страните по спора.
Както се посочи по горе с въпросното решение, считано от 31.07.2015г. по
отношение на процесният ВяЕЦ е установено НСП на електрическа енергия в размер
на 2000 kWh, въз основа на която следва да се определя преференциална цена и по
конкретно според т.8 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР във връзка с
Решение №Ц-013/28.06.2006г. на КЕВР. В този смисъл последователното преминаване
от една тарифна група за преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне
на заложените прагове /случая от т.8 в т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г./, е
недопустимо. Това е така предвид въведеното с
изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, ограничение на количеството ел.енергия
произведена от възобновяеми източници, което общественият доставчик, съответно
крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена,
определено въз основа НСП на ел.енергия. посочената разпоредба е приета с цел
охраняване на обществения интерес, в резултат от което същата е от императивен
порядък. Извода за недопустимост за преминаване от една тарифна група в друга,
се подкрепя от мотивите към законопроекта за изменение на въпросната норма от
ЗЕВИ, където изрично е записано, че замяната на понятието “средногодишна
продължителност на работата“ с “нетно специфично производство на ел.енергия“
цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани, само онези
количества ел.енергия, “които осигуряват приходи на производителите от
възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в
определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Очевидно
целта на изменението на закона, е да се постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните. Съгласно чл.18, ал.1 от еднотипните договори
за изкупуване на ел.енергия сключени между всеки от ищците и ответника, цената
за изкупуване на ел.енергия е регулирана и се определена от КЕВР, като в ал.4 е
заложен праг от 2250 пълни ефективни часове на работа годишно, при който
произведената ел.енергия ще се изкупува по максимална преференциална цена, след
което заплащането става по занижена цена. Поначало правата и задълженията на страните по договора се определят съобразно
закона, действал в момента на сключване на сделката, ако обаче новият закон е
императивен, за в бъдеще правата и задълженията се определят от него. Тук е
мястото да се посочи, че в случая не се касае за обратно действие на закона, а
за действие спрямо заварени правоотношения възникнали на основание
гражданскоправни сделки, които се преуреждат за в бъдеще от повелителните норми
на закона. Следователно, след влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ, договора за продажба на ел.енергия, е изменен от императивната разпоредба
на закона и издаденото на основание §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, Решение
№СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
На следващо място следва да се има
предвид, че промяната, наложена от законодателя с въвеждането на понятието
“нетно специфично производство“, не съставлява промяна на критериите, въведени
с Решение Ц-13/2006г. на ДКЕВР за определяне на две групи преференциални цени.
Посоченото решение определя преференциална цена за продажба на електрическа
енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се най-вече със
средната годишна производителност на ветровите генератори и размера на
инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на ветровите
генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни часове на
тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество ел.енергия за
едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност на ветровата
централа. В България, тези ефективни часове на работа на ветровите генератори
трябва да са съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в
най-перспективните от енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези
изследвания, България може условно да бъде разделена на две ветрови зони: зона
с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа
включително; зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори над 2250 часа. Въз основа на горните показатели в решението се
определят два вида преференциални цени за ел.енергията, произведена от ветрови
генератори-за ветрови генератори с пълни ефективни годишни на работа до 2250
часа и за такива с пълни ефективни годишни на работа над 2250 часа. Изложеното
сочи, че подхода на законодателя е принципен и се ръководи от параметрите на
централата и възможността ѝ за ефективна работа, поради което извода, че
една вятърна централа може да попада едновременно в две тарифни групи, е
неприемлив. Освен това този извод противоречи на формалната икономическа
логика, тъй като ако централа работеща по принцип до 2250 часа може да
преминава за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh в следващата тарифна група, то тя винаги би била по печеливша
от централа поначало работеща над 2250 часа, предвид значителната разлика в
цената за първите 2000 kWh. Наред с това този подход за определяне на изкупната
цена би обезсмисли наличието на две тарифни групи, доколкото ако се следва довода,
за преминаване при достигане на съответния праг, в следващата тарифна група, то
не би следвало да има различни изкупни цени за вятърните централи, независимо
от възможността им за определена ефективна годишна часова работа или НСП, а
следва да е налице еднаква начална цена за всички, като тези от тях които
преминат прага от 2250 часа и 2000 kWh да получават заплащане по другата
тарифа. В тази връзка следва да се има в предвид, че както се посочи по-горе въвеждането на
преференциални изкупни цени и НСП, целят осигуряване на изкупуването на
количествата ел.енергия, които да осигуряват приходи на производителите от
възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост, с
оглед приоритетното развитие на този вид производство на енергия.
В заключение съдът намира, че със
заплащането на ищеца на преференциална цена за
произведената от ВяЕЦ с нетното специфично производство от 2000 КWh в
размер от 188.29лв./МWh, а произведеното над това количество ел.енергия за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh по цена за излишък на балансиращия пазар, ответникът
надлежно е изпълнил договорните си задължение, поради което предявените
претенции се явяват неоснователни и като такива, следва да бъде отхвърлени.
Предвид неоснователността на главният иск, неоснователна се явява и
акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответникът се дължат деловодни разноски, които според доказателствата за
извършени такива и списъка на разноски, съставляват заплатен адвокатския
хонорар в размер на 11568лв. Налице са обаче основания за редуциране на
въпросният хонорар, по възражението на ищецът за прекомерност, доколкото
съобразно приложимата към процесният казус
разпоредба на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 8098.24лв. Тук е мястото да се посочи,
че не е налице основание за определяне на отделно възнаграждение по всеки иск,
тъй като съобразно горецитираната наредба хонорара се определя на база интерес,
т.е. върху съвкупно претендираните парични средства. На следващо място делото е
с ниска фактическа сложност, а факта, че настоящият спор е пореден такъв за
ответната страна, води до понижаване на правната му сложност. Ето защо съдът
намира, че е налице основание за редукция на хонорара на основание чл.78, ал.5
от ГПК до сумата от 8100лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на ”ВГ-5” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №51Б, ет.4, представлявано
от К.-К.Д., за
осъждане на “Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама
от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., да заплати, както
следва:
-сумата от 83299.02лв., представляваща дължима по Договор за
изкупуване на електрическа енергия №87 от 09.12.2009г. цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври на 2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението; -сумата
от 24596.42лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
83299.02лв. за периода от 01.01.2017г. до 01.12.2019г.; -сумата от 170246.56лв., представляваща дължима по Договор за
изкупуване на електрическа енергия №87 от 09.12.2009г. цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението и -сумата
от 50269.97лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
170242.56лв. за периода от 01.01.2017г. до 01.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ”ВГ-5” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №51Б, ет.4,
представлявано от К.-К.Д., да заплати на
“Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е,
представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата от 8100лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника-“Национална Електрическа Компания”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Триадица” №8, представлявана от Петър Асенов Илиев.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: