Решение по дело №16944/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2975
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20183110116944
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

..…/02.07.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16944 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е образувано по искова молба от ”П.И.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено по отношение на И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** съществуването на вземане за сумата от 4200 евро, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-000801/21.12.2010г., сумата от 3197,96 евро  просрочена договорна лихва, дължима за периода от 21.12.2010 г. – 15.12.2015 г., сумата от 3313,44 евро просрочена наказателна лихва за периода от 21.02.2011г. до 18.12.2017г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№19160/2017г. на ВРС, 16- ми състав,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда19.12.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за Договор за банков кредит № 014LD-R-000801/21.12.2010г. банката е предоставила на ответника в заем сумата от 4200 евро при уговорен срок на издължаване do 15.12.2017г. Навежда се, че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя. Позовава, че за  използвания кредитен ресурс съгл ч.л. 4 от договора кредитополучателят заплаща  годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката плюс надбавка 10,01 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката в евро възлиза на 7,99 %. За непогасените на падежа вноски кредиторът начислява наказателна лихва в размер на договорената възнаградителна лихва плюс надбавка в размер на законната лихва. Навежда се още, че договорът е сключен при действието на ОУ на банката за кредити на физически лица, които са предоставени на кредитополучателя и са одобрени от него. Сочи се, че ответникът е извършил само две погашения на 27.01.2011г. -445,94 евро и на 21.02.2011г. -4,48 евро. Тъй като към крайната падежна дата кредитополучателят е заплатил дължимите по договора суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е направени възражение за изсрочване на вземанията по давност.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.

Ищцовата страна е ангажирала подробни и аргументирани писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:     

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, образувано по искова молба за установяване на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Едномесечният срок за предявяване на иска е спазен.

От приложения по  делото договор за банков кредит 014LD-R-00801/21/12/2010г. се установява, че между „П.и.б.“ АД и ответника И.К.К. е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което на последния е предоставен сумата от 4200 евро срещу задължение за връщане на 84 месечни вноски в рамките на утвърдения от страните погасителен план (л. 14 и сл. по ч.гр.д.№19160/2017). Съгласно т. 3 от договора крайнияt срок на погасяване на дълга е 15.12.2017г. В т. 4 е определен размера на дължимата възнаградителна лихва- базов лихвен процент на банката за евро + 10,01 пункта. Съгл. т. 10 неиздължените на падежа вноски се олихвяват с уговорения в т. 4 лихвен процент плюс надбавка в размер на законната лихва.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че заемната сума в размер на 4200 евро е усвоена по банкова сметка ***. Не се е твърдяло друго, а и от заключението на ССчЕ става ясно, че след усвояване на кредита ответникът е погасил едва сумата от 50,32 евро, които са отнесени за погасяване на наказателна лихва.  Следователно към крайния срок на погасяване на дълга – 15.12.2017г. ответникът не е изплатил каквато и да било част от усвоената главница и дължимата възнаградителна лихва, поради което всички задължения за редовно падежирали към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Уведомление за настъпване падежа на отделните вноски кредиторът няма задължение да изпраща до длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на  погасяване и са фиксирани падежите на отделните анюитетни вноски. Така доколкото е настъпил крайния падеж на задълженията по договора, а длъжникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, то следва извода, че претенцията за неиздължена главница и възнаградителна лихва са доказани по основание. 

В заключение и вземайки предвид становището на вещото лице съдът приема, че претенцията е основателна за сумата от 4200 евро- главица по кредита.

По отношение на договорната лихва вещото лице, изготвило ССчЕ не е констатирало банката да е предприела едностранно изменение на уговорения лихвен процент. От друга страна съдът констатира, че уговорения размер на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите така както са уговорени не влизат е противоречие с изискването за добросъвестност при договарянето, като не нарушават  и императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит. Ответникът също не е въвел доводи за нищожност на договорната клауза, с която се определя размера на възнаградителната лихва, поради което този въпрос не се нужда от детайлно обсъждане. По отношение конкретния размер на главницата, вещото лице е изчислило, че за исковия период 21.12.2010 г. – 15.12.2015 г.,същата се равнява на сумата от 2841,22 евро. Следователно за сумата над 2841,22 евро до претендираните 3197,96 евро  претенцията се явява неоснователна. Този размер ( 3197,96 евро)  е фактически начислен до 2017г., но процесния период е до 15.12.2015г., поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът присъжда по-малката сума.

По отношение на претенцията за наказателна лихва, съдът преценява клаузата на т. 10 от договора, на която ищецът основава вземането си за противоречаща на императивни разпоредби, уреждащи потребителската закрила.Видно от съдържанието на коментираната разпоредба при допусната от кредитополучателя забава, вноските се отнасят в просрочие и се олихвяват с лихва, образуван от величината на договорната лихва по т. 4 от договор и законната лихва. Тази договора уредба противоречи на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, регламентираща че при забава потребителя дължи единствено законна лихва. В  отклонение на императива на закона в разглеждания по делото случай се постига резултат при който длъжникът ще дължи два пъти размера на възнаградителна лихва и в добавка - законна лихва.

Като противоречаща на императивна законова уредба въпросната клауза не следва да се зачита от съда, съответно следва да се счита за невъзникнало основанието, на което ищецът основава вземането си наказателна лихва по т 10 от договора.

В заключение следва да се приеме, че претенцията е основателна за сумата от 4200 евро главница и  за сумата от 2841,22 евро – възнаградителна лихва, като иска се отхвърли за пълния размер на претенцията за мораторна лихва.

По възражението за давност:

По отношение на главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението поето от ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция. Целта на института на погасителната давност е да се отрече правото на принудително изпълнение на кредитор, който в определен в закона период от време е пропуснал да извърши активни действия за събиране на вземането си. След като кредиторът е имал възможност да предяви вземанията си веднага след настъпване падежа на съответната вноски и същият е бездействал в срока по чл. 110 от ЗЗД, вземанията му по вноските с настъпил падеж повече от 5 години преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК следва да се считат за покрити с давност. /решение по гр.д. № 6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, II ТО; решение №83/26.05.2017г. по търг. дело №50394/2016 ГК; решение №161/08.02.2016г. по търг. дело №1153/2014, 2 -ро ТК; Решение по възз.т.д № 1457/2018 г. по описа на ВОС/

При разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка погасителна вноска става изискуема с настъпване на съответния падеж, поради което и падежиралите вноски преди 20.12.2012г. / 5 години преди датата на подаване на заявлението/ се явяват погасени по давност. Така съобразно т. 4.1 от заключението размерът на дължимата главница необхванат от възражението за давност възлиза на сумата от 3472,66 евро. До този размер претенцията за главница се явява основателна и следва да бъде уважена. Остатъкът до 4200 евро подлежи на отхвърляне.

По отношение на възнаградителната лихва приложение следва да намери също петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, защото по естеството си възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, респ. тя се плаща независимо от неизпълнението на главното задължение и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. И факта, че погасяването на възнаградителната лихва е уговорено да става на определени вноски по приет от страните погасителен план, не му придава характер на периодично вземане по смисъла на чл. 111, б.“В“ ЗЗД, за да се приеме, че следва да е приложима кратката тригодишна давност/ така Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011г., IV ГО, ГК/. Ето защо, следва да се приеме, че възражението за давност е основателно за част от вземането- вноските, чийто падеж е настъпил на дата преди 15.12.2012г. Така дължима възнаградителната лихва за възлиза на 1846,74 евро съгл. т. 5.1 от заключението. До този размер и за периода 20.12.2012г. до 15.12.2015г. претенцията е основателна. Следва следва да се отхвърли иска за само за разликата до 2841,22 евро като погасена по давност, а  от 2841,22 евро до 3197,96 евро като неоснователна по изложените по-горе съображения.

По разноските:

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 220 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на исковете, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 10403,17 лева ( 5319,06 евро)  и общо и признати разноски за държавна такса (418,99 лева), възнаграждение за особен представител ( 700 лева), възнаграждение за вещо лице ( 300 лева) и за юк. възнаграждение (220 лева) се присъждат 813,88 лева.

Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не се изменят разноските по издадената заповед, какъвто е настоящия случай.  По делото следва да се присъдят сторените разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за установени в настоящото производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 232,89  лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

                                        Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ”П.И.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№19160/2017г. на ВРС, 16- ми състав, както следва:

 

- сумата от 3472,66 евро, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-000801/21.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на исковата молба до окончателното издължаване на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 4200 евро, като погасен по давност;

- сумата от 1846,74 евро просрочена договорна лихва, дължима за периода от 20.12.2012г. до 15.12.2015г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 1846,74 евро до 3197,96 евро  и за периода 21.12.2010г. до 19.12.2012г. като неоснователна и погасена по давност.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за сумата от 3313,44 евро просрочена наказателна лихва за периода от 21.02.2011г. до 18.12.2017г.

 

ОСЪЖДА     И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ”П.И.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 813,88 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 232,89  лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.