Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.03.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-13 състав,
в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН Д.
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Д. гражданско дело № 20012 по описа за 2014 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "Е.К.
М." ЕООД, ЕИК ******** в ликвидация,
твърди в подадената искова молба, че по силата на Договор за заем от
27.01.2009 г., сключен между него в
качеството му на Заемодател и О.С.Г. в
качеството му на Заемател, на последния бе предоставена в заем сума в размер на
80 000,00 евро.
Левовата равностойност
на горната сума-156 416 лв. била преведена по банкова сметка ***.01.2009
г.Твърди,че ответникът е върнал част от предоставения му
заем-главница в размер на 36 817,42 евро и е изплатил част от дължимата договорна лихва .
С нотариална
покана връчена на 26.11.2014 г. на О.С.Г. последния е поканен да върне на дружеството главницата
по заема и дължимата лихва,но въпреки това плащане не е последвало.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 43
182,58 евро на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД- получена от
ответника сума съгласно Договор за заем от 27.01.2009 г. и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД- сумата от 7185.60 евро- представляваща договорна лихва по Договор
за заем от 27.01.2009г. в размер на 6М- EUR LIBOR + 3,5
пункта годипшо, считано от 04.01.2011 г. до 12.12.2014г.
С протоколно определение от 24.03.2016 год. са приети за
разглеждане два инцидентни установителни искове за
прогласяване на нищожността на протоколни решения
на Общо събрание на съдружниците на "Е.К.М." ООД - от 01.12.2010 г. и от 28.02.2013 г., поради липса на съгласие при
провеждане на първото-чл.26,ал.2,предл. второ ЗЗД /гласувал в него е вече
напуснал съдружник/и поради накърняване на добрите нрави/възнаграждението и срока на договора за управление е увеличено
единствено с оглед предстояща продажба на дяловете/- чл.26,ал.1,предл. трето ЗЗД и поради противоречие на закона при
второто ОС-чл.26,ал.1,предл. първо ЗЗД-липса на покана до единия от
съдружниците за общото събрание и липса на представителна власт.
С оглед на горното ищецът моли съдът на основание чл.212 ГПК да разгледа инцидентните искове и да прогласи нищожността на двете решение
на ОС на дружеството "Е.К.М." ООД от 01.12.2010 г. и от 28.02.2013 г.
Претендира
присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът О.С.Г. оспорва
предявените искове.Твърди,че задълженията му към ищцовото дружество, произтичащи
от Договор за заем от 27.01.2009 г. са изцяло погасени, считано от 19.09.2014
г. чрез усвояване на учредена в полза на "Е.К.М." ООД гаранция, както
и чрез прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД.
Оспорва истинността и съдържанието на приложения към исковата молба
екземпляр на Договор за заем от 27.01.2009 г., с
твърденията,че съдържанието му се различава от реално
постигнатите договорки между него
и ищеца, че в договора са записани
изцяло нови текстове по отношение срока
на действие, реда и условията за изискуемост на задълженията по него и дължими лихви, а също с оглед факта,че
липсва на негов подпис върху
всяка страница от договора не може да бъде направен извод за неговата
цялост.
На практика не
оспорва,че е получил в заем въпросната сума от 80 000 евро по неговата
банкова сметка,*** 6 месеца, а впоследствие с анекси срока за връщането на
заема бил удължаван няколкократно като последния падеж е бил на
27.07.2014 г., като задължението е погасено изцяло по силата на удръжки
от трудовото му възнаграждение по силата на анекс 3 от 01.03.2013 год. към
договора за управление и прихващане с обезщетението уговорено с Допълнително
споразумение от 01.12.2010 г. към Договор за възлагане на управлението,което прихващането е извършено с изявление от 19.09.2014
г. до дружеството.
Моли съда да отхвърли исковете и
да му присъди разноските по делото.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
представените по делото Договор за заем от 27.01.2009 г., Платежно нареждане от 27.01.2009 г. и извлечения от 18.06.2009 г., 11.12.2009 г. , 14.12.2009 г. и 03.01.2011
г. от банкова сметка *** "Е.К.М."
ООД се установява,че на 27.01.2009
г. е сключен договор за заем,по силата на който
заемодателя "Е.К.М." ООД представляван от управителя О.С.Г. е предоставил на О.С.Г. заем в размер на 80 000 евро. Сумата е преведена в
левовата й равностойност по банкова сметка ***,а последния е върнал част от
заема с посочените по-горе четири пращания-20 645 евро и две плащания по 15 000 лв. и едно плащане от
12 000 лв. или общо 42 119 евро,с които е погасена главница от
36 817.42 евро и 5302 евро лихва за
забава за периода от 04.01.2011г. до 12.12.2014г.
Поради факта,че ищецът не е
представил оригинала на заемния договор с протоколно определение от съдебно
заседание проведено на 04.05.2017 год. /на л.581/ съдът го е изключил от
доказателствения материал по делото.
По
горните факти страните практически не спорят.
Установено
е и не се спори също, че от 19.08.2008 г. до 24.09.2014
г. управител на „Е.К. М.“ ЕООД
е бил О.С.Г.. Същият е бил
приет за съдружник през 2008 год. с дялово участие от 1% от уставния капитал на
дружеството /5000 лв./ , като останалата част от 99% се е притежавала от
съдружника Д.Т.П.. Последния е продал дружествения си дял на „РДХР.Д.Х.“
АГ с договор от 04.11.2010 г., но
промяната е отразена в Търговския регистър на 11.12.2010 год.
На 12.08.2014 г. О.Г. е продал дела си в „Е.К. М.“ ЕООД на „РДХР.Д.Х.“ АГ и на същата дата е
взето решение на ОСС на „Е.К. М.“ ООД,
за освобождаването на О.Г. като съдружник в „Е.К. М.“ ЕООД ,като
решението е вписано по партидата на дружеството на 18.08.2014
год.
От ответника по делото са
представени две протоколни решения на Общо
събрание на съдружниците на "Е.К.М." ООД -
от 01.12.2010 г. /с участието на
съдружниците Д.Т.П. и О.С.Г./ и от 28.02.2013 г./с участието на
съдружниците „РДХР.Д.Х.“
АГ
представлявано от О.С.Г. и самия О.С.Г. , Допълнително
споразумение към
Договор за възлагане на управление на "Е.К.М." ООД от 01.12.2010 г., Анекс № 3 от 01.03.2013 г. към Договор за управление
от 11.07.2008 г. на "Е.К.М."
ООД , Изявление за прихващане от
19.09.2014 г. от О.С.Г.
до "Е.К.М." ЕООД и Протокол за прихващане на насрещни задължения от 19.09.2014 г., от които се установява,че срока на договора за управление е бил фиксиран
на 5 години считано от 01.12.2010 год./до този момент е бил безсрочен/, че
дружеството е поело задължение да заплати на управителя сумата от 82 800
лв./12 брутни заплати по 6900 лв/ при предсрочно прекратяване на договора за
управление,че считано от 01.03.2013 год. част от възнаграждението на
управителя-3400 лв. се задържа от дружеството за погасяване на заема от
27.01.2009 год. до пълното му погасяване, а също,че на 19.09.2014 год.
ответникът е направил изявление за прихващане до дружеството и на същата дата е
подписан протокол за прихващане на насрещни вземания,според който остатъка от
вземанията на дружеството по договора за заем от 2009 год. към датата на
прихващането-19.09.2014 год. в размер на 50 100.15 евро/97 987.39 лв./ са
били погасени изцяло чрез погасяване от възнаграждението в продължение на 19
месеца и прихващане с обезщетение за предсрочно прекратяване на договора за
управление.
По делото е представено пълномощно от
04.10.2010 год. валидно до 04.10.2011 год., с което „РДХР.Д.Х.“
АГ е упълномощило О.С.Г. с множество правомощия, вкл. да подпише договора за
закупуването на дружествения дял на Д.Т.П.,а
също да представлява дружеството на всички общи събрания на "Е.К.М." ООД.
Представено е и второ
пълномощно/л.81/от 14.06.2012 год. валидно до края на 2013 год. за
представителната му власт от името на „РДХР.Д.Х.“ АГ да участва и гласува в общото събрание на "Е.К.М." ООД.
От представения на л.194 превод на
български език на протокол от събрание на съвета на директорите на „РДХР.Д.Х.“
АГ от 05.02.2013 год. се установява,че горното дружество е
взело решение заплатата на управителя на "Е.К.М." ООД от 01.03.2013 год. да е в размер на 3500 лв.,а също писмо до ликвидатора на
ищцовото дружество от 12.10.2015 год. с което му съобщават,че не са били
уведомени за общо събрание на "Е.К.М."
ООД от 28.02.2013 год. с точка от
дневния ред за прихващане на сумата от 3400 лв. от възнаграждението на
управителя за погасяване на заем към дружеството „Е.К. М.” ООД.
С решение на съвета на директорите
на „РДХР.Д.Х.“
АГ от 28.08.2014 год./л.272/ О.С.Г. е освободен като управител на "Е.К.М." ООД
От приетата по делото ССЕ се
установява, че лихвата
за периода от 04.01.2011 г. до 12.12.2014г. върху
сумата от 43 182.58 евро е в размер на 15 734.38
евро.В счетоводството на ответника за периода от 2011 год. до 2014 год. е
отразена като дължима главница от 84 457.79 лв. и лихва в размер на
14 419.46 лв.,като в съдебно заседание посочва,че договорната лихва за
периода при 6% месечен юрибор плюс 3.5 пункта надбавка е в размер на 7185.68
евро.
За периода от м.февруари 2013 год. до м.август 2014 год.
реални ответникът е получавал възнаграждение в размер на 3500 лв.,с изключение
месец февруари 2013 год.,когато е получил 6900 лв.
Според експерт счетоводителя в документите на дружеството
няма счетоводни записвания за задържане /прихващане/ на част от
възнаграждението на О.С.Г. за погасяване на
дължимото по заемния договор,нито има данни за прихващане на цялата дължима
сума по договора за заем с насрещни вземане на ответника.
По делото са приети първоначално и две допълнителни
заключения на съдебно-графическа експертиза,които съдът възприема като
обективни и професионални. Експерта е категоричен,че подписите положени в
протоколите от общото събрание на дружеството от 01.12.2010 г. и допълнителното споразумение към
договора за управление от същата дата на "Е.К.М." ООД действително са
положени от Д.Т.П., като в първата допълнителна експертиза допуска с висока
степен на вероятност,че подписите с оглед тяхната специфика могат да се отнесат
към 2015 год.,но във втората допълнителната експертиза само предполага,но не е
сигурен,че подписа на това лице върху посочените документи има повече прилики с
начина му на подписване след 2014-2015 год.,т.е. към 2010 год. подписа му е бил
предимно с други вариации.
Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Правното
основание на главната искова претенция
е чл.240,ал.1 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД.
По дефиниция заемът за потребление е реален, неформален
, консенсуален договор, при който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За действителността
на договора не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено
форма за доказване /по аргумент от
чл.164,ал.1,т.3 ГПК/.
В
производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца,
претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже
възраженията си, че средствата са дадени на друго
основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и пр.
факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска.
На първо място съдът следва да отговори на въпроса налице
ли е договор за заем между страните по делото. С оглед липсата на писмен
договор за заем/приетия такъв е изключен от доказателствения материал/,съдът
следва да се произнесе по въпроса за действителните отношения между страните по
делото на базата на събраните по делото доказателства.
Според настоящия състав налице е действителен договор за
заем за сумата от 80 000 евро от дата 27.01.2009
год., сключен от заемодателя "Е.К.М."
ООД и заемополучателя О.С.Г.. Заемната сума в левовата й равностойност е преведена по
банкова сметка ***та на сключване на договора с изрично основание-договор за
заем от 27.01.2009 год./няма спор за датата на сключения договор/.
Страните не спорят,че ответникът е върнал на дружеството
част от главницата - 36 817.42 евро
и сумата от 5302 евро лихва за забава.
Спорен е въпросът погасил ли е
ответникът заемното си задължение и ако да , кога и в какъв размер. След
анализа на доказателствата становището на състава е,че след последното частично
погашение по договора за заем от 03.01.2011
г. в размер
на 12 000 лв. други такива не са били правени. Неоснователно е
възражението на ответника,че 19 месеца му е удържана сума от заплатата/3400 лв.
месечно за погасяване на заема/,тъй като на първо място Анекс № 3 от 01.03.2013 г. към Договор за управление
от 11.07.2008 г. на "Е.К.М."
ООД/който ответника е сключил от свое
име с представляваното от него дружество/ е нищожен,тъй като е подписан без
валидно решение на общото събрание,каквото е необходимо с оглед спецификата на
представителството. Извода,че няма валидно решение на ОС се базира на факта,че
на общото събрание от 28.02.2013 год.
няма съгласие за каквото и да е решение,тъй като ответникът е представлявал
мажоритарния съдружник без да има представителна власт и няма данни действията
да са потвърдени-напротив категорично са отхвърлени.
Дори горните решения и
сключените въз основа на тях анекси и допълнителни споразумения да бяха валидни
същите са очевидно частни документи с дата,което бе оспорена от ищеца и
достоверността на която не бе установена от ответника.Доколкото решенията на ОС
не са подлежали на вписване,а допълнителното споразумение от 2010 год. и анекса
от 2013 год. не са намерили данъчно-счетоводно отражение съдът би следвало да
приеме за основателно оспорването на ищеца,че датите на тези документи не са
достоверни .
За прихващането по изявлението
и протокола от 19.09.2014 г. важи в съща степен
казаното по-горе-липсва санкция на ОС с оглед на факта,че практически в двата
документа ответникът е договарял сам със себе си.
Ето защо искът за
връщане на непогасения остатък на дадената в заем сума от
80 000 евро е основателен в пълния си размер и ответникът следва да бъде
осъден да върне/заплати на ищцовото дружество, а размера на непогасената
главница предвид доказателствата по делото и ССЕ е в размер на 43 182.58
евро.
При това положение основателна е и
лихвената претенция на ищеца в размер на сумата от 7185.60 евро - представляваща договорна лихва по Договор за заем от
27.01.2009 г. в размер на 6М- EUR LIBOR + 3,5
пункта годишно за периода от 04.01.2011 г. до 12.12.2014 г.,като размера на горната сума е формиран и предвид изчисленото от експерта
погашение на лихва от страна на ответника.
Инцидентните искове на ищеца за
прогласяване нищожност на две решения на Общо
събрание на съдружниците на "Е.К.М." ООД -
от 01.12.2010 г. и от 28.02.2013 г. са основателни. Съгласно Тълк.
решение № 1/2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК подобни
искове са допустими.
Първото общо събрание е
проведено с участието на вече напуснал съдружник,т.е. решението е взето без
съгласие на действителните съдружници в "Е.К.М." ООД , а между един настоящ
и един бивш такъв Д.Т.П. /последния е с 495
дружествени дяла към 1 дружествен дял на О.С.Г.,макар в случая пропорцията да не е релевантна/. Категорично е нарушен
Закона-чл.136,ал.1 ТЗ,където е казано кратко и ясно -
Общото събрание се състои от съдружниците.Нарушението
на Закона и решение практически взето без съгласие на съдружниците в
дружеството води до нищожност на това решение по субсидиарно приложимите
правила на ЗЗД-чл.26,ал.1,предл. първо и чл.26,ал.2,предл. второ ЗЗД.
Нищожно е и второто решение на ОС от 28.02.2013 г. доколкото за това общо събрание няма
данни О.С.Г. да е бил
надлежно упълномощен да представлява съдружника „РДХР.Д.Х.“
АГ, доколкото и двете пълномощни по делото касаят други периоди
преди и след това общо събрание. Налице е решение без съгласие на мажоритарния
съдружник , което е нищожно на основание чл.26,ал.2,предл. второ ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11684 лева-
разноски по делото съгласно приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК.Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се възприемат с
оглед продължителността на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Предвид изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА О.С.Г.,
ЕГН ********** чрез адв. С.Ч., вписан в САК, с адрес: *** да заплати на "Е.К. М." ЕООД, ЕИК ******** – в ликвидация, Съдебен
адрес:***, хотел Рила, офис 411 на основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 43 182.58 евро – неизплатена част от главница по договор за заем от 27.01.2009 год., заедно със законната лихва върху тази сума считано
от 12.12.2014 год. до окончателното й изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата
от 7185.60 евро - представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 04.01.2011 г. до 12.12.2014 г., а също и разноски по делото в общ размер на разноски по делото в размер на 11684 лева.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26,ал.1,предл. първо и чл.26,ал.2,предл.
второ във връзка с чл.136,ал.1 ТЗ за
нищожни като противоречащи на Закона и взети без съгласие на съдружниците решения на Общо събрание на съдружниците на „Е.К. М.”*** от 01.12.2010 г. и от 28.02.2013 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: