Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 23.12.2020г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 24.11.2020г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                                     Председател: ДИМИТЪР ХРИСТОВ                                                                                                Членове:  РУМЯНА ТАНЕВА 

                                                                                                 Х. СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                                     

И секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1541 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Д.З.“АД, гр. София, ЕИК *** против Решение №23/20.04.2018г. по гр.дело №913/2017г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта му, с което се осъжда дружеството да заплати на Х.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от 2 500 лева, представляваща  претърпените от него неимуществени вреди, следствие на настъпилата на 26.02.2017 г. смърт на неговия брат Б. Д.Г., причинена от М.С.В., с ЕГН ********** чрез застрахованото към ответното дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ № BG/08/116001932972.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени решение в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият Х.Г. заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

 Предмет на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ е реализиране правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

С оглед направените във възивната жалба възражения, спорно е, на първо място, дали ищецът е сред лицата, които могат да ангажират отговорността на ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на прекия причинител на ПТП, при което е починал брата на ищеца.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на Върховния касационен съд, „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“

Ето защо, в настоящия случай следва да се прецени дали е доказано по делото ищецът да е създал с брат си такава трайна и дълбока емоционална връзка връзка и дали търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

От разпита допуснатите пред първата инстанция свидетели се установява, че ищецът и брат му са поддържали много добри отношения през целия им живот, събирали се често, помежду им имало голямо уважение, редовно се събирали по празници и по други поводи, помагали си и се подкрепяли. С оглед на това, съдът приема, че освен формалната връзка на родство, между ищеца и брат му е била установена трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайните отношения между такива роднини, поради съдържанието на която ищецът е претърпял силни емоционални болки и страдания от смъртта му. Според показанията на разпитаните свидетели, след смъртта на брат му, ищецът се затворил в себе си, не говорел, променил се и много страдал за брат си. Съдът счита, че по делото е доказано, че ищецът действително е претърпял и продължава да търпи продължителни болки и страдания от смъртта на брат си, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Ето защо, съдът намира, че ищецът има право да бъде обезщетен за действително претърпените от него неимуществени вреди от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по която застраховано лице е делинквентът.

На следващо място, въззивникът е възразил, че не е доказано безспорно извършено противоправно деяние от страна на застраховано при него лице, в пряка причинно-следствена връзка с което ищецът да търпи посочените в ИМ вреди. Въззивният съд не споделя тези доводи, доколкото е налице влязла в сила Присъда № 4/28.01.2020 г. по НОХД 525/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора, от която е видно, че М.С.В., ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 22.02.2017 г. в гр. Казанлък при управление на МПС - товарен автомобил с марка „Мерцедес“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение, като по непредпазливост е причинил смъртта на  Б. Д.Г.. Същата, на основание чл.300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно извършената от съда служебна справка, направена и приложена по делото предвид възраженията на въззивника, присъдата е влязла в сила на 13.02.2020г. Ето защо, възраженията на застрахователя, че водачът М.С.В. не е виновен за настъпилото ПТП и за смъртта на велосипедиста, са абсолютно необосновани. Следва да се има предвид, че присъденото от първата инстанция обезщетение е определено при прието от съда 50 % съпричиняване от страна на пострадалия велосипедист, като във въззивната жалба не са изтъкнати конкретни доводи, обосноваващи извод за по-висок процент на съпричиняване. Всички изложени в жалбата доводи за липса на неправомерно поведение от водача на камиона противоречат на влязлата в сила присъда, а твърденията на въззивника за предпоставки за определяне на по-висок от 50% процент на съпричиняване са недоказани.  В конкретния случай, съдът намира за правилен изводът на първоинстанционния съд относно степента на съпричиняване на пострадалия, като в случая, се отчита, че основната заслуга за настъпване на ПТП има водачът на камиона, който не е спазил законовите разпоредби на ЗДП и в частност чл.50, ал.1 ЗДП, чл.46, ал.2 ЗДП и чл.25, ал.1 ЗДП и който, ако не бе допуснал тези нарушения, изобщо нямаше да се стига до преценката дали е било могло да бъде избегнато ПТП чрез предприемане на определени действия от страна на пострадалия велосипедист.

Съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 2500 лв отговаря на критерия за справедливост и съответства на доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца. С оглед всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен доказан до размер от 2500 лв. Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод и е уважил иска в посочения размер, обжалваното Решение №23/20.04.2018г. по гр.дело №913/2017г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта му, с която се осъжда дружеството да заплати на Х.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от 2 500 лева, представляваща  претърпените от него неимуществени вреди, следствие на настъпилата на 26.02.2017 г. смърт на неговия брат Б. Д.Г., причинена от М.С.В., с ЕГН ********** чрез застрахованото към ответното дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ № BG/08/116001932972., ще бъде потвърдено в тази част. На основание чл.272 ГПК, въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които изцяло споделя.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 400 лв за адв. хонорар. Съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляване на същото като прекомерно, в която връзка е направено възражение от въззивника, тъй като, от една страна, делото не е с ниска фактическа и правна сложност и уговорената сума съответства на степента му на сложност. От друга страна, възнаграждението е определено в рамките на свободата на договаряне между адвокат и клиент, а визираните в наредбата минимуми при процесния материален интерес имат съвсем друг роля, различна от това да са база за определяне на обичайното адвокатско възнаграждение при дела с определен интерес.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                            РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/20.04.2018г. по гр.дело №913/2017г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта му, с което се осъжда ЗД “Д.З.“ АД, гр. София, ЕИК *** със седалище и  адрес на управление: гр. ***,  представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д.да заплати на Х.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от 2 500 лева, представляваща  претърпените от него неимуществени вреди, следствие на настъпилата на 26.02.2017 г. смърт на неговия брат Б. Д.Г., причинена от М.С.В., с ЕГН **********, чрез застрахованото към ответното дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ № BG/08/116001932972, както и 450 лв разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗД “Д.З.“ АД, гр. София, ЕИК *** със седалище и  адрес на управление: гр. ***,  представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д.да заплати на Х.Д.Г., ЕГН ********** *** разноските пред настоящата инстанция от 400 лв за адв. хонорар.

Решението не подлежи на обжалване. В необжалваната му част, решението е влязло в законна сила.

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                  

 

                                                           

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                1.

                                                                                 

         

 

            2.