О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….……../…...........08.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №56 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от Г.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.А.С. и адвокат Н.В.,
против “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК
21265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“,
ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Димитров, със съдебен адрес:***, чрез: адв.Т.С.,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени от
първия неимуществени вреди-болки, страдания и силен психически стрес в резултат
от травми причинени при ПТП настъпило на 23.11.2018г., в гр.***, в двора на
фирма “Монтажи-Варна“, по вина на водача на товарен автомобил “***“, с рег.№***,
който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2020г.-датата на изтичане на
срока за произнасяне от страна на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 2382.32лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди-разходи за проведено лечение на увреждания,
претърпени в резултат от гореописаното ПТП.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По
доказателствените искания на страните:
Представените от
страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Следва да се
допуснат поисканите от страните съдебно медицинска експертиза и комплексна експертиза,
тъй като отговорите на формулираните от страните въпроси ще послужат за
изясняване на спора от фактическа страна.
Искането на ищецът
за събирането на гласни доказателства посредством разпита на свидетел за
доказване на претърпените неимуществени вреди, следва да се уважи, с оглед
факта, че показанията на свидетеля ще установяват относими за спора
обстоятелства. По изложените съображения, следва да се уважи и насрещното
искане на ответникът за събиране на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП, респективно на съпричиняване.
Следва да се уважи искането
на ответникът за изискване на воденото за процесното ПТП досъдебното производство, тъй като с
материалите по същото ще се установяват релевантни за спора факти.
Искането на ответникът за изискване на документи от трето неучастващо в
спора лице, следва да се уважи, тъй като въпросните
доказателствата, са относими към установяване на факта на съпричиняване на
вредоносният резултата,м съответно към отговорността на застрахователят.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба,
с препис за ответника да посочи банкова сметка ***те обезщетения.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от Г.С.Н., против “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от първия неимуществени вреди-болки, страдания и силен психически
стрес в резултат от травми причинени при ПТП настъпило на 23.11.2018г., в гр.***,
в двора на фирма “Монтажи-Варна“, по вина на водача на товарен автомобил “***“,
с рег.№***, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2020г.-датата на изтичане на
срока за произнасяне от страна на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 2382.32лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за проведено лечение на
увреждания, претърпени в резултат от гореописаното ПТП.
В исковата молба се
твърди, че на 23.11.2018г., в гр.***, в двора на фирма “Монтажи-Варна“ АД,
ищецът, като пешеходец бил ударен от маневриращият товарен автомобил “***“, с
рег.№***, резултат от което получил значителни увреди на дясна подбедрица.
Твърди се, че към дата на датата на инцидента за въпросният товарен автомобил е
имало сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност“, с ответникът. Сочи
се, че след настъпилото ПТП ищецът е
приет по спешност в МБАЛ “Света Анна“-гр.Варна, където е извършено открито наместване
на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Сочи се, че
09.01.2019г., ищецът е приет за оперативно лечение в МБАЛ “Еврохоспитал“
ООД, където са свалени част от имплантираните уреди, като същата процедура била
проведена и на 05.06.2019г. Поддържа се, че поради сложността на настъпилите
счупвания на дясната подбедрица, възстановяването на ищецът е надхвърлило
обикновения период при сходни травми, като не са изключени допълнителни
негативни последици от уврежданията. Твърди се, че посоченото предопределя
значителен интензитет на претърпени болки и страдания, като същевременно ищецът
е претърпял и силен психически стрес от невъзможността да се грижи
самостоятелно за нуждите си за един некратьк период.
Твърди се още, че възстановяването на ищецът от получените физическа и
психическа травми продължава и към момента. Сочи се, че на 11.10.2019г. ищецът
предявил претенция пред ответното дружество за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, като на 06.12.2019г., с допълнителна молба, представил
всички необходими материали, изготвени в хода на досъдебното производство.
Поддържа се, че ищецът е направил множество разходи за заплащане на лекарствени
препарати/медикаменти, медицински изделия и и рехабилитационни
средства, свързани с възстановяването на уврежданията, претърпени от него при
процесното ПТП, като същите са подробно описани, ведно с представени
разходно-оправдателни документи. Твърди се, че и понастоящем ответника не е
определил и изплатил обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди, което е основание и е мотивирало ищецът да предяви настоящата претенция.
Сочи се банкова сметка, ***щетение за вреди, а именно
сметка в “Тексимбанк“ АД с IBAN ***.
С депозирания
в срока по чл.367, ал.1
от ГПК писмен отговор от
ответника, се поддържа становище за частична неоснователност
на претенциите. Не се
оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на
т.а.“***“, с рег.№***, е била застрахована при ответното дружество със
Застрахователна полица №BG/23/118003261085 за застраховка “Гражданска
отговорност“, със срок на застраховката от 21.11.2018г. до 20.11.2019г.
Оспорват се претенциите за неимуществени вреди за разликата над 5000лв. и за
имуществени вреди за разликата над 2247.71лв. На основание чл.237, ал.1 от ГПК
се прави изрично признание на иска за неимуществени вреди по основание и до
размера от 5000лв., които ответникът е изразил готовност да заплати още на 08.01.2020г.
с отправено предложение за сключване на извънсъдебно споразумение. Сочи се, че
Искане с вх.№99-4480/11.10.2019г. ищецът е заявил претенция пред застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от имуществени и
неимуществени вреди, за което е образувана преписка по Щета
№0411-630-0003/2019. Сочи се, че с Писмо с изх.№99-4483/11.10.2019г. на
основание чл.107, ал.1 от КЗ, ответникът е изискал от СПП на ОД на МВР-гр.Варна
копие от съставения АУАН и/или влязло в сила наказателно постановление за
водача на застрахования автомобил и едновременно с това е изискал и от ищеца с
Писмо с изх.№99-4484/11.10.2019г. нотариално заверено пълномощно на основание
чл.338, ал.1 от КЗ. Сочи се, че с Писмо с вх.№99-4743 от 28.10.2019г.
застрахователят е уведомен от СПП на ОД на МВР-гр.Варна, че по случая е
образувано ДП №1619/2018г. по описа на Трето РУ Варна. Сочи се, че в последствие
на основание чл.106, ал.3 от КЗ с Писмо с изх.№99-4748/28.10.2019г.
застрахователят е изискал от пострадалия да представи нужните документи за окомплектоване
на преписката и за изясняване на обстоятелствата и причините, довели до
настъпването на щетата, както и нотариално заверено пълномощно. Поддържа се, че
изисканите документи, са представени на застрахователя с Писмо с вх.№99-5409 от
06.12.2019г. и с e-mail от 09.12.2019г., с изключение
на нотариално заверено пълномощно в полза на упълномощения адвокат. Сочи се, че
с Писмо с изх.№99-167 от 08.01.2020г. застрахователят е отправил предложение
към ищеца за сключване на извънсъдебно споразумение, като е изразил готовност
за заплащане на обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди в размер
на 5000лв. и имуществени в размер на 2247.71лв. Сочи се, че с Писмо с
вх.№99-689 от 23.01.2020г. ищецът изразил съгласие с определеният размер на
обезщетението за имуществени вреди и несъгласие с размера на обезщетение за
неимуществени вреди. Сочи се, че след преразглеждане на претенцията,
становището на застрахователят е останало непроменено, за което ищецът е
уведомен с Писмо с изх.№99-741 от 24.01.2020г. Сочи се, че нотариално заверено
пълномощно от 03.02.2020г., което спазва изискването на чл.338, ал.1 от КЗ,
респективно обуславя заплащане на обезщетение по посочената в застрахователната
претенция банкова сметка ***вреденото лице, е
представено на застрахователя с Писмо с вх.№99-1273/10.02.2020г. Ето защо се
поддържа, че ищецът е поставил в невъзможност застрахователя да му заплати
надлежно определеното застрахователно обезщетение преди датата на депозиране на
исковата молба. По отношение на претенцията за неимуществени вреди се поддържа,
че в случая се касае за телесни повреди, които не предполагат наличието на
трайни последици за здравето на ищеца. Сочи се, че според приложената
медицинска документация ищецът е приет на 23.11.2018г. с травма в областта на
десния глезен, като на 24.11.2018г. под спинална анестезия е извършено открито наместване на
фрактура на дясна глезенна става с вътрешна фиксация тибия и фибула, извършена е репозиция на ставата и фиксация с
метална остосинтеза, поставена е гипсова имобилизация, като няма настъпили усложнения. На
09.01.2019г. и на 06.06.2019г. са извършени две
операции за отстраняване на поставените импланти и остеосинтезни средства, които са преминали без усложнения.
Сочи се, че според заключението на съдебна медицинска експертиза изготвена в ДП
№1619/2018г. претърпяното от ищеца многофрагментно
счупване в областта на дясната глезенна става е обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период от около 3 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес. Сочи се, че ищецът не представил медицинска
документация или други доказателства, свързани с психическото му състояние в
периода след ПТП. Сочи се, че по делото не са ангажирани доказателства за твърдяната
психическа травма у ищеца, както и същият да се е подлагал на терапия за
лечение на такава. В тази връзка се оспорва съществуването на
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, понесени от ищеца
при процесното ПТП и последващо психично неразположение, което да продължава и
до днес. Оспорва се възникването на описаните от ищеца като вид и характер
вреди, както и твърденията за тяхната продължителност. Поддържа се, че иска за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, е в изключително завишен размер
и не съответства на степента и характера на получените травми, и на критерият
за справедливост обективиран в чл.52 от ЗЗД. Поддържа се още, че е налице
съпричиняване на вредоносният резултат, което обуславя приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД, като се оспорва изключителната вина на водача на застрахования при
ответника товарен автомобил за настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че
ищецът е нарушил разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ, съгласно която всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, като е подценил риска
от движение на камиона на заден ход, намирайки се в зона зад него. Твърди се,
че пострадалият е бил длъжен и е могъл да предвиди и е осъзнавал евентуалното
настъпване на процесния инцидент. Твърди се, че е налице причинно-следствена връзка между неспазването
на законоустановено изискване от страна на
пострадалото лице за здравословни и безопасни условия на труд и настъпилата
злополука. В заключение се поддържа, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение, което да компенсира неимуществените вредни, в
периода, в който е доказано тяхното проявление, възлиза на сумата от 5000лв.,
като определянето на обезщетение над този размер, би било прекомерно, предвид
установената съдебна практика и критериите за справедливост. По отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се сочи, че ищецът
е представил на застрахователя разходно-оправдателни документи идентични с
приложените към исковата молба. Сочи се, че застрахователят е уважил всички
извършени разходи, с изключение на посочените във Фактура №********** от
25.02.2019г. на стойност 102.35лв., удостоверяваща покупка на спортни артикули,
тъй като същите нямат връзка с понесените травматични увреждания и тяхното
лечение. Сочи се, че след завеждане на иска, с Писмо с вх.№99-689/23.01.2020г.,
ищецът се е съгласил с размера на така определеното обезщетение за претърпени
имуществени вреди от 2247.71лв., както и че застрахователят се е произнесъл по
застрахователната претенция на 08.01.2020г., т.е. в законоустановения
срок-до 12.01.2020г. Ето защо се поддържа, че с поведението си ответникът не е
дал повод за завеждане на иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, тъй като липсва отказ на застрахователят и несъгласие на увреденото лице
с размера на определеното обезщетение. По отношение на акцесорния иск за
заплащане на законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, се
поддържа, че не са налице предпоставки за присъждане на такава за периода преди
предявяване на иска.
С подадената от
ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на
ответника изложени в отговора на исковата молба. По конкретно относно
възражението, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото иск, се
поддържа, че въпреки извършеното признание на иска и определеното по доброволен
ред обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, понастоящем
застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да изплати определения
размер на обезщетение. Ето защо се поддържа, че и към настоящия момент
ответникът се намира в забава относно задълженията си.
С отговора на
ответника на допълнителната искова молба, се поддържат доводите за частична
неоснователността на претенциите. Сочи се, че с допълнителната искова молба не
са наведени нови твърдения или доводи, които да водят до промяна в становището
за недоказаност на претенциите. Оспорват се доводите на ищцата, че
представените от нея доказателства с предявената претенция пред застрахователя,
са били достатъчни за определяне на размера на дължимото обезщетение,
респективно се поддържа становището, че лихвата за забава се дължи считано от
датата на предявяване на иска.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелството“
-на 23.11.2018г., в гр.***, в двора на фирма “Монтажи-Варна“ АД, ищецът,
като пешеходец бил ударен от маневриращият товарен автомобил “***“, с рег.№***,
резултат от което получил телесни увреди;
-към датата на процесното ПТП, с ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно т.а.“***“, с рег.№***, обективирано
в Застрахователна полица №BG/23/118003261085, с период на валидност със срок на
застраховката от 21.11.2018г. до 20.11.2019г.-
-ответникът признава иса за неимуществени реди до размера от 5000лв. и
за имуществени вреди до размера от 2247.71лв.
Всички останали права,
факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка
от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и
относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца следва да установи,
че е пострадал в резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача
на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с
ответника и какъв е размера на претърпените вреди, а ответника обстоятелствата
изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че
поведението на същия не е виновно и противоправно, както обстоятелства
редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването
от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните писмени доказателства.
ДА се изиска ДП №1619/2018г. по описа на Трето РУ при ОД
на МВР Варна, за послужване.
НАЗНАЧАВА Съдебно медицинска експертиза, вещото
лице, по които да отговори на въпросите формулирани в исковата молба и в
отговора на същата.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Д.А.Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 400лв., вносими
по равно от страните /по 200лв./ в едноседмичен срок от съобщаването, за което
следва да се представят доказателства по делото.
Да се съобщи задачата на вещото лице и се призове за
о.с.з.
Указва на в.л., че
следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно медицинска и
авто-техническа експертиза, с вещи лица, с компетентност в
областта на здравословните и безопасни условия на труд и автотехниката,
които да отговорят на въпросите формулирани от ответника в отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Н. П.А. и Й.Л.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 700лв., вносими
от ответника в едноседмичен срок от съобщаването, за което следва да се
представят доказателства по делото.
След представяне на
доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещите лица и се
призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират
заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ЗАДЪЛЖАВА “Монтажи- Варна“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Константин Величков“ №59, представлявано от Георги
Николов Хекимов, основание чл.192 от ГПК да представи
съставен от НОИ Протокол за разследване на трудова злополука от 23.11.2018г. с
пострадало лице Г.С.Н. с ЕГН ********** и Платежно нареждане за извършено
плащане на обезщетение по чл.200, ал. 1 от КТ към Г.С.Н. в резултат на трудова
злополука, осъществила се на 23.11.2018г.
Да се изпрати до третото неучастващо в производството
лице, препис от молбата по чл.192, ал.1 от ГПК на ответника.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на един свидетел, при
режим на водене, за установяване на емоционалната връзка с починалото лице и за
търпените неимуществени вреди.
ДАВА възможност на ответника да се ползва от показанията на свидетелят Н. А.Н.при режим на призоваване чрез работодателя
“ПИМ“ ООД, на адрес: гр.Хасково, бул.“Васил Левски“ №6, за установяване на
обстоятелствата свързани с настъпване на процесното ПТП и наличието на
съпричиняване на страна на пострадалото лице.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в едноседмичен срок от съобщаването да посочи самоличността
и адреса за призоваване на свидетелят, както и да представи доказателства за внесен депозит за призоваване на
свидетелите в размер на 75лв., от който 5лв. за разноски.
НАСРОЧВА производството по т.д.№56/2020г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата и
препис от допълнителният отговор на исковата молба.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера
на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: