РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110208373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Х. И. К., ЕГН: **********, чрез процесуалния
му представител адв. М., срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-
806/03.07.2022 г., издадена от полицейски орган при 07 РУ - С..
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
задържането. Сочи се, че в заповедта за задържане не са посочени
фактическите обстоятелства, дали основание за задържането на Х. И. К..
Претендира се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се от адв. М. и адв. Х, с пълномощно по делото. Същите
поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като адв. М. сочи, че
оспорваната заповед съдържа единствено цифрова квалификация, но не и
словесно описание на фактите, сочещи основанието за задържане. В
допълнение излага, че образуваното във връзка със случая досъдебно
производство е прекратено с постановление на прокурор при СРП. Моли за
отмяна на атакуваната заповед и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата, не се явява, представлява се от юрк. Х, който
оспорва жалбата. Процесуалният представител намира, че процесната заповед
отговаря на законовите изисквания и са били налице основания за нейното
издаване, като излага допълнителни аргументи в писмени бележки. Моли за
потвърждение на обжалваната заповед за задържане. Прави възражение за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско
такова.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2022 г. било образувано бързо производство № 3382-ЗМК-
936/2022 г. по описа на 07 РУ – С., пр. пр. № 23548/2022 г. по описа на СРП,
водено за това, че около 00:15 часа на 03.07.2022 г. в гр. С, ж. к. „М“, бл. , вх.
, ет. е държано без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП високорисково
наркотично вещество – полиетиленово пликче с растителна маса, като случаят
е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК.
На 03.07.2022 г., в 00:30 часа жалбоподателят Х. И. К. е бил задържан за
срок до 24 часа въз основа на оспорената заповед за задържане на лице рег. №
3382зз-806/03.07.2022 г., издадена от В. И. А., на длъжност „командир на
отделение” при 07 РУ – С.. Като правно основание за задържане на лицето
била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо
основание – „чл. 354а от НК“. При задържането на К. са му били разяснени
правата, извършен му е обиск в 00:30 ч. на 03.07.2022 г., като в 09:40 часа на
същия ден Х. К. е бил освободен.
Била изготвена докладна записка, в която било отразено, че полицейски
екип се отзовал на сигнал от ОДЧ-70 за адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
бл. 467, вх. 5, ет. 8, ап. ляв. Съгласно докладната записка при пристигането на
полицейските служители Христяин К. бил във нетрезво състояния, викал,
псувал и посягал да удари баща си. Били снети сведения от лицата и Х. К. бил
задържан в 07 РУ-С., като били използвани и помощни средства. Преди да
качат К. в служебния автомобил, полицейските служители го запитали дали
има забранени и опасни вещи, на което същият отговорил, че има марихуана
в джоба на панталона си и желае да я предаде.
С постановление от 08.07.2022 г. прокурор при СРП е прекратил
наказателното производство по бързо производство № 3382-ЗМК-936/ 2022 г.
по описа на 07 РУ – С., пр. пр. № 23548/2022 г. по описа на СРП, на основание
чл. 357, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е приел, че е налице
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото макар и деянието формално да
осъществява елементите от престъпния състав на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3
от НК, същото не е престъпно, тъй като поради своята малозначителност не е
общественоопасно.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства -
Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-806/03.07.2022 г., протокол за
личен обиск на Х. И. К., декларация от Х. И. К., удостоверение от отдел
„Човешки ресурси“ при С., копие от материали по бързо производство №
3382-ЗМК-936/ 2022 г. по описа на 07 РУ – С., пр. пр. № 23548/2022 г. по
описа на СРП.
2
Съдът намира посочените източници за вътрешно непротиворечиви,
съответни едни на други и взаимодопълващи се, като не са налице основания
за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от
приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност
допринасят за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащо на
съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима,
а разгледана по същество е основателна.
Атакуваната заповед е издадена от компетентно лице, доколкото видно
от приложеното по делото удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при С.
В. И. А. е назначен на длъжност командир на отделение в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 07 РУ – С..
Заповедта за задържането е издадена в писмена форма и препис от
същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и
кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата по
самото задържане.
В конкретния казус, видно от посоченото в оспорената заповед,
задържането е осъществено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която
разпоредба допуска задържане по отношение на лице, „за което има данни, че
е извършило престъпление“. По правната си същност задържането на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
При преглед на процесната заповед съдът установи, че в същата не се
съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването ,
липсва изложение на обстоятелствата, обосновали задържането, съответно
наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В
издадената заповед единствено се сочи разпоредбата на чл. 354а от НК, но с
това описание не може да се приеме, че са изпълнени изискванията за
изложение на конкретни обстоятелства за задържането. Съгласно Решение от
24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П. и П. срещу България
на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
към престъпно деяние. В настоящия случай фактическите основания за
задържането, отразени в заповедта, се свеждат единствено до цифров текст от
Наказателния кодекс, което съдържание само по себе си не носи каквато и да
е допълнителна информация. В тази връзка е уместно да се посочи, че
3
разпоредбата на чл. 354а от НК съдържа пет отделни алинеи, всяка от които
регламентира различен престъпен състав, като за съда, а навярно и за самия
жалбоподател и неговия процесуален представител, не става ясно фактически
данни за кое от посочените престъпни посегателства са били налице и са
мотивирали полицейския орган да ограничи правото на свободно
придвижване на Х. И. К..
Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело №
4/2002 г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е
свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не
съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност
фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие, да
бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт
чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне
целта на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по
които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно
да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. По делото е налична
впоследствие изготвена докладна записка, за която обаче няма данни да е
съобщена на жалбоподателя и съответно същият да се е запознал с
фактическите констатации в нея и да организира защитата си. Нещо повече
видно от самата докладна записка К. е задържан във връзка с осъществено от
негова страна агресивно поведение спрямо родителите му, а не както е
4
посочено в заповедта, на основание „чл. 354а от НК“. Едва след като е бил
задържан същият е предал намираща се в него марихуана. С оглед
изложеното фактическото основание за задържането на К. отразено в
докладната записка противоречи на посоченото в заповедта празно основание
„чл. 354а от НК“.
С оглед изложеното съдът намира, че процесната заповед не отговаря на
изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, доколкото в нея не се съдържат
фактическите основания за издаването . В същото време, при липса на
описание на фактическите основания за задържането е нарушено правото на
задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
задържането си, залегнало както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на
ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането.
С оглед на горното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя
Х. И. К. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен
са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за
задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява
достатъчно основание за определяне на задържането като незаконно от
процедурна страна и за отмяна на издадената заповед.
По изложените мотиви съдът намира, че извършеното на 03.07.2022 г.
задържане на Х. И. К. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски –
възнаграждение, заплатено на един адвокат, и заплатената държавна такса, за
което е направено съответно искане. Съгласно отразеното в приложения
договор за правна защита и съдействие от 04.07.2022 г., жалбоподателят е
заплатил в брой сумата от 400 лева за осъществяване на процесуално
представителство по делото. Съдът намира, че така заплатеното адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно предвид представената по делото
правна защита, поради което искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено в цялост. В
ползва на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 10 лева –
държавна такса, за която има доказателства по делото, че е внесена.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СРС, НО, 115 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на Х. И. К., ЕГН: ********** по
Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-806/03.07.2022 г., като ОТМЕНЯ
същата.
ОСЪЖДА С. да заплати на Х. И. К., ЕГН: ********** сумата от 410
5
(четиристотин) лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - гр. София в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6