Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     3425                       24.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3494 по описа за 2018 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на **по договор за цесия е придобил вземането на „Провидент файненшъл България” ООД против ответника по договор за потребителски кредит от **Съгласно договора кредит на кредитополучателя бил предоставена сумата 600 лв. която следвало да върне, заедно с лихва в размер на 118,35 лв. на 60 месечни вноски в периода от 03.09.2016г. до 22.10.2017г. С подписването на договора кредитополучателят се задължил да заплати и такса от 30 лева за оценка на кредитно досие, както и да ползва допълнителни услуги – **свързани с предоставяне на сумата по заема в дома, както и събиране на дължимите суми също в дома. Дължимите вноски по кредита не били изцяло заплатени, независимо от настъпване на крайната падежна дата. Предвид това, след прехвърляне на вземането ищецът бил дружеството цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което по гр.д. №17478/2017г. на ПРС, била издадена заповед за изпълнение за сумите: 423,26 лв. главница; 83,49 лв. договорна лихва от 01.01.2017г. до 22.10.2017г.; 19,11лв. таса за оценка на досие от 29.01.2017г. до 22.10.2017г.; 363,08лв. такса за услуга  **от 01.01.2017г. до 22.10.2017г.; 18,74 лв. обезщетение за забава от **до 02.11.2017г. Предвид това се иска да бъде установено съществуването на вземането.  

Ответницата П.П.Д., чрез ***, прави възражение относно това, че цесията не е била съобщена. Оспорва също така и прехвърлянето на вземането, като поддържа, че не е доказано, че точно задължението на ищцата е предмет на договора за цесия. Оспорва подписа на длъжника положена под договора за кредит. Освен това поддържа, че искът е  за периодично вземане, което е погасено поради изтичане на давност. Поради това счита, че искът следва да се отхвърли.

Съдът намери за установено следното:

            На **между „Провидент Файненшъл България“ООД и ответницата П.П.Д. бил сключен договор за кредит, по силата на който дружеството предоставило до 600 лева при уговорена възнаградителна лихва от 31,82% годишно и 48,10% годишен процент на разходите. Дължими били и следните такси, за които страните се уговорили: 30 лв. за оценка на досие и 511,78 лв. допълнителна услуга, предоставена по изрично желание на ищцата и изразяваща се в предаване на заетата сума в дома на ищцата и седмично събиране от дома на ищцата на вноските по  кредита. Срокът на договора бил определен на 60 седмици като размерът на седмичното плащане бил определен на 21,01 лв., а  последното плащане възлизало на 20,54 лева. Общо дължимата по кредита сума, включваща главница, такси и лихви възлизала на 1260,13 лева /лист 4/.

            С договор за прехвърляне на вземания от **дружеството кредитор прехвърлило на настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания“ вземанията си по договори за заем, сред които видно от извадката към него и вземането по процесния договор № **, което към момента на прехвърляне било на обща стойност 888,94лв. /лист 11-19/. Цедентът упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ да съобщи длъжниците по прехвърлените вземания за цесията /лист 20/. Във връзка с това дружеството ищец е изпратило до кредитополучателката уведомително писмо от 6.06.2017 г., с което е съобщило размера на дълга, както и че вземането е станало предсрочно изискуемо от 19.05.2017 г. поради неплащане на погасителни вноски. Видно от представената обратна разписка, при опита за връчване е било установено, че получателят се е преместил на друг адрес /лист 23/.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че остатъкът от задължението по договора за паричен заем, сключен на **възлиза на общо на 888,94 лв. От тях 423,26 лв. са главница, 83,49 лв. договорна лихва, 19,11 лв. такса за оценка на кредит и 363,08 лв. такса за предоставената услуга **. в.л. е установило също така, че цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е начислил върху непогасените главници допълнително 18,74 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на 18,84 лв. от датата на договора за цесия 09.05.2017г. до 02.11.2017 г. – датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според изчисленията на в.л. за посочения по-горе период на забава размерът на законната лихва е 19,86 лева /лист 92/.

            На 02.11.2017 г. дружеството ищец е подало заявление по чл.410  ГПК, по което е било образувано  приложеното дело № 1747/2017 г. и издадена заповед за изпълнение за следните суми: 423,26 лв. главница, 83,49 лв. договорна лихва за времето от 01.01.2017г. до 22.10.2017 г., 19,11 лв. такса за оценка на досие от 29.01.2017г. до 22.10.2017 г., 363,08 лв. такса за услуга **за периода от 01.01.2017г. до 22.10.2017 г. и 18,74 лв. обезщетение за забава за времето от 19.05.2017 г.  датата на сключване на договора за цесия до подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит. Съдържащите се в писмения отговор възражения на особения представител, че договорът за кредит не е  подписан от ответницата не са доказани в настоящото производство. Не са представени доказателства, че подписите не са изпълнени от ответницата, въпреки, че тя носи тежестта да докаже  този факт съгласно правилата относно установяване на истинност на частен документ - аргумент от чл.193 ал.3 ГПК.

            От заключението на експертизата съдът намира, че сумата е била усвоена, поради което ищцата дължи връщане както на получената главница, така и на уговорената възнаградителна лихва и начислени такси. Дължи се и таксата за допълнителни услуги, тъй като видно от представения договор за кредит, ищцата е дала съгласието си знаейки, че не е задължена да приема допълнителна услуга, за да получи кредита. Тя освен това е била уведомена, че това е свързано с допълнителни разходи по връщането на кредита. Предоставените услуги са допълнителни по смисъла чл.10а, ал.1 ЗПК и не са свързани с неговото отпускане и усвояване, а засягат физически действия – донасяне на отпуснатата в заем сума до адреса на ответницата и събиране на погасителните вноски.

            Неоснователни са възраженията на особения представител по чл. 99, ал.3 ЗЗД във връзка със съобщаването на цесията, както и възражението, че не е доказано вземането да е прехвърлено. Видно е от приложените документи, че към договора за цесия има приложение, в което е описано вземането по договора с ответницата. От друга страна се установява, че е изпратено уведомление до длъжника, но то не е връчено тъй като ответницата не е била открита на адреса, който сама е посочила в договора.  В тази връзка съдът съобрази, че и в заповедното производство ответницата не е била открита както на адреса, посочен в договора, така и на другия регистриран официално адрес, поради което заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Нито кредитодателят цедент, нито цесионерът при тези обстоятелства следва да носят отговорност за недобросъвестността на длъжника, който следва да осигури възможност да получава кореспонденция на посочения в договора адрес. Това произтича от принципите на добросъвестността и спазването на договора – аргумент чл.8, ал.2 и чл.20а, ал.1 ЗЗД. Неоснователни са поради гореизложеното и доводите на особения представител, свързани с настъпването на предсрочната изискуемост и нейното съобщаване. Неприложим в случая е режимът на чл.47 ГПК, на който се позовава особения представител в писменият отговор. В отношенията между страните по договор за кредит тези разпоредби на ГПК не следва да се прилагат, тъй като не съществува препращане към тях в сключения договор, нито такова следва от норми на Закона за потребителския кредит.

            Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. В случая не е налице периодично вземане на кредитора към длъжника, а съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части по смисъла на чл.66 ЗЗД. Поради това позоваването на тълкувателно решение от 12.04.2012 г. по дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГК е неоснователно.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване на вземането е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

            Съдът следва да разпредели отговорността за разноските както в настоящото, така и в заповедното производство. Тъй като страната ищец е била представлявана от **, размерът на възнаграждението му за двете производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в настоящата редакция /ДВ бр.8/2017г./. Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в чл.37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на делото, която не е висока, съдът намира, че размерът на възнаграждението за **, следва да се определи на 50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така за заповедното производство  ищецът следва да получи от ответника ответницата 75лв. За исковото производство се дължи общо сумата 754 лв. от които: 225 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за **, 329 лв. депозит за ***, 100 лева разходи за експертиза.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против П.П.Д. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 423,26 лв. /четиристотин двадесет и три лева и 26 ст./ главница по договор за паричен заем  №** от **., сключен между ответницата и „Провидент Файненшъл България“ ООД; 83,49 лв. /осемдесет и три лева и 49 ст./ – договорна лихва от 01.01.2017г. до 22.10.2017 г.; 19,11лв. /деветнадесет лева и 11ст./ такса за оценка на досие за периода от 29.01.2017г. до 22.10.2017 г.; 363,08 лв./ триста шестдесет и три лева и 8 лв./ такса за услуга **за периода от 01.01.2017г. от 22.10.2017г.; 18,74 лв./ осемнадесет лева и 74 ст./ обезщетение за забава за времето от **до 01.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2017г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение №10614 от 03.11.2017г. по ч.гр.д.№17478/2017г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА П.П.Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 754 лв. /седемстотин петдесет и четири лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 75лв./седемдесет и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 17478/2017г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

ЖИВКО ЖЕЛЕВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.