ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2716
гр. Пловдив, 08.03.2019
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в закрито
съдебно заседание на 08.03.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
разгледа гр. д. № 19143/2018
г. и намери следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С.Н.Д. в лично качество и като пълномощник на
Е.Ж.Н. и Н.Ж.Д. против В.П.Д. и Л.А.Т. за
осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумите, представляващи обезщетение
за ползване на съсобствен недвижим имот,
находящ се в *** , както следва: В.Д. да заплати общата сума от 1820,70 лв. за периода от
01.07.2017 г. до 20.02.2018 г. – равностойност на 19/40 идеални части от средно
пазарна наемна цена от 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано
от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане и Л.А.Т. да заплати общата сума в
размер от 317,30 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 10.11.2018 г. равностойна на
19/40 идеални части от средно – пазарна наемна цена 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано
от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Твърди се в исковата
молба, че ищците са собственици на общо 19/40 идеални части магазинно помещение
от ***, заемащо целият първи етаж от двуетажна жилищна сграда на *** при следните
квоти на съсобствеността, както следва – С.Д. – 17/40 ид. части, Н.Д. – 1/40 ид.
части и Е.Д. 1/40 ид. части. Посочва се, че първата ответница В.Д. е притежавала
21/40 идеални части от магазина, които е дарила на втория ответник Л.Т. на
21.02.2018 г. Относно правата на собственост
се сочи, че по силата на констативен акт за право на собственост № *** С.И., Н.Д., М.Б., Е.Д. и Й. Ф. са признати за
собственици на: ½ идеални части от жилищната сграда, състояща се от *** т.е
общата наследодателка на всички страни – Е. И. Д. е призната за собственик на
1/10 от магазина /първия етаж/. С нотариален акт за дарение *** Е.Д. е дарила на
*** 1/20 идеална част от магазинно помещение - ***, която след смъртта й притежаваната
от нея 1/20 идеална част се наследява от децата й Ж. Д. и В. Д.. На *** г. е ***
В. Д., като нейните 1/40 идеални части се поделят между ***, като всеки от тях получава
по 1/120 идеални части, като през 2007 г. ***и *** продават на *** своите 2/120
идеални части от магазинно помещение, вследствие на което В.Д. придобива 3/120 идеални
части или 1/40 идеални части от него. На 29.03.2007 г. В.Д. закупува от друг собственик
на имота ½ идеална част от магазина, вследствие на което става собственик
на общо 21/40 идеални части от магазинното помещение, заемащо първия етаж на двуетажната
сграда. Другият наследник на Е.Д. – Ж. Д.
след смъртта на *** притежава освен 1/ 40 идеални части по наследство и 1/20 идеални
части от имота въз основана на горепосоченото дарение, извършена през *** т.е. притежава
общо 3/40 идеални части от магазинното помещение. На *** Ж. Д. умира, като неговите
наследници – *** – общо трима придобиват по наследство по 1/40 идеална част от магазинното
помещение. През 2008 г. *** на Ж. Д. – С.Д. закупува от други съсобственици 4/10, равняващи се на 16/40 идеални части от
магазинното помещение т.е. същата става собственик на общо 17/40 идеални части от
магазинното помещение, а ***, ищци по делото и наследници на Ж. Д. са собственици
на по 1/40 идеална част от магазинното помещение. Посочва се, че В.Д., като собственик
на 21/40 идеални части от процесния имот –
мажоритарен собственик , без да уведоми и съгласува с другите съсобственици,
е сключила Договор за наем от *** за съсобствения магазин за срок от 10 години с
наемател ***. Посочва се, че в този период В.Д. е декларирала доход от наем с друг
наемател ***. През периода от 10 години В.Д. се сочи, че е получавала доходи от
наем, без да заплаща припадащата се част на ищците, като съсобственици, като вследствие
на успешно водени съдебни дела са уважени предявени срещу нея искове за периода
от м. август 2015 г. до м. юни 2017 г. На 05.12.2016 г. се сочи, че ищците са отправили
до В.Д. нотариална покана за прекратяване на договора за наем, поради изтичане на
срока. На 21.12.2017 г. ищците сключили договор за наем с *** с начало на действие
05.01.2018 г., като е отправена покана, ведно с наемателя до В.Д. да осигури достъп
до имота, като е отразено, че в противен случай ще дължи обезщетение на база договорена
пазарна цена 250 евро. Поканата е върната поради неуспешно предаване на В.Д.. Сочи
се, че многократно са правени опити дори чрез лицата, които ползват имота да се
получи достъп и същият да се отдава под наем при пазарни условия, но ключът се задържа
от двамата ответници, които го отдават под наем, без да се съгласува с ищците и
без да им се заплащат никакви суми. На 02.10.2018 г. ищците са отправили покана
до втория ответник за заплащане на обезщетение, определено на база средно – пазарен
месечен наем от 500 лв., но ответникът не е се я вил да вземе поканата от куриерската
фирма.
С Разпореждане от 11.02.2019 г. съдът е указал на ищците да
заявят дали твърдят да е налице лично ползване от страна на ответниците или отдаване
под наем с оглед констатиране на противоречия в тази насока, както и с оглед заявения
петитум. С молба от 15.02.2019 г. ищците са заявили, че ищците претендират заплащане
на обезщетение от ответниците, които препятстват достъпа на ищците до имота и упражняват
фактическа власт върху цялата вещ по начин, че препятстват достъпа на другите съсобственици
и се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението. Изрично сочи,
че се касае за претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, като средство за защита на лишените
от възможност пряко да си служат с общата вещ, съобразно притежавания дял съсобственици
и компенсация срещу неправомерно ползване на един от съсобствениците.
Ответникът В.Д. чрез ***Н.А. твърди, че предявената
искова молба дори след уточнението, направено в указания срок все още е
нередовна, тъй като е налице
противоречие между изложеното в исковата молба и заявения петитум. Моли
исковата молба да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Претендира разноски.
Съдът счита, че констатираните с Разпореждане от
11.02.2019 г. нередовности на исковата молба не са отстранени в указания срок.
Ищците, чрез процесуалния им представител, са представили цитати от
Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК, без да посочат
конкретно дали се касае за лично ползване от ответниците, в какъвто смисъл е
заявения им петитум, с който претендират заплащане на обезщетение за ползата,
от която са лишени, поради лично ползване на общата вещ от двамата
съсобственици – ответници по делото.
Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ. Ползването
може да бъде за лично служене (т.е. упражняване на фактическа власт за задоволяване
на собствените нужди) или за извличане на плодовете от вещта. Отношенията между
съсобствениците във връзка с личното ползване на вещта се отличават от отношенията
между тях във връзка с извличането и разпределението на плодовете и при липса на
съгласие по тези въпроси се регламентират от нормите на чл. 31, ал. 2 и чл. 30,
ал. 3 от ЗС, които съставляват конкретни хипотези, основани на принципа за недопустимост
на неоснователно обогатяване.
Налице е противоречие между изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, в която се сочи, че ответниците задържат ключа, предоставят под наем имота,
без да се съгласуват с ищците и без да има заплащат никакви суми и изложеното в
петитума на исковата молба и в уточнителната молба, че се иска обезщетение
поради лично ползване на общата вещ от
двамата съсобственици. Въпреки дадената възможност това противоречие не е
отстранено в срок, което възпрепятства определяне правната квалификация на предявените искове и
съответно предмета на доказване и осъществяване на защита с оглед на този
предмет.
С оглед горното и
доколкото съдът е указал последиците от
неотстраняване на нередовностите в срок, то исковата молба следва да
бъде върната, а производството прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника В.Д.
следва да се присъдят разноски в размер
на заплатения адвокатски хонорар от 400 лв.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба от С.Н.Д.
в лично качество и като пълномощник на Е.Ж.Н. и Н.Ж.Д. против В.П.Д. и Л.А.Т. за
осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумите, представляващи обезщетение
за ползване на съсобствен недвижим имот,
находящ се в *** , както следва: В.Д. да заплати общата сума от 1820,70 лв. за периода от
01.07.2017 г. до 20.02.2018 г. – равностойност на 19/40 идеални части от средно
пазарна наемна цена от 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано
от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане и Л.А.Т. да заплати общата сума в
размер от 317,30 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 10.11.2018 г. равностойна на
19/40 идеални части от средно – пазарна наемна цена 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано
от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН: **********, Н.Ж.Д., ЕГН **********, Е.Ж.Н.,
ЕГН ********** да заплатят на В.П.Д., ЕГН ********** общо сумата от 400 лв.-
заплатен адвокатски хонорар.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18036/2018 г.
по описа на ПРС, V-ти състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ОС –
Пловдив в 1 – седмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ