РЕШЕНИЕ
№ 22309
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110128966 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от А. Й. Д., ЕГН ********** , с адрес /адрес/, чрез адв. П., за
признаване за установено по отношение на ответника „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че не дължи следните суми: сумата от 4245,37 лв.,
представляваща неплатена топлинна, ведно със законната лихва от 12.09.2011 г. до
изплащане на вземането, сумата от 524,22 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 03.03.2009г. до 01.09.2011г. и сумата от 378,48 лв., представляваща
разноски по гр.д.№ 12928/2011 г. по описа на СРС, по което на 23.01.2012г. е издаден
изпълнителен лист за посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по гр.д.№ 12928/2011 г. по описа на СРС, е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника срещу длъжниците П.Й.Д., А. Й. Д. и Б.П.Д..
Ищцата се легитимирала, като единствен наследник на длъжниците, въз основана което
излага съображения за наличе на парвен интерес от предявяване на иска.
Поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени по
давност. Твърди, че въз основа на издадения в полза на „Т.С.“ ЕАД изпълнителен лист от
23.01.2012г., е образувано изп.дело № 20248600400158 по описа на ЧСИ В.М.. Сочи, че от
23.01.2012г., когато е издаден изпълнителния лист до дата на образуване на изпълнителното
производсвто е изтекъл 3-годишен период, през който ответника не е предприел действия за
събиране на вземането и същото е било погасено по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения, че с действията си е прекъснал течащата погасителна
давност за вземанията си, присъдени по гр.д.№ 12928/2011 г. по описа на СРС, като такава
не е изтекла в полза на ищцата. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява адв. П., който поддържа исковата молба
и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.
1
Ответника, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила
молба, ведно с приложени писмени доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 23.01.2012г., издаден по гр.д.№
12928/2011 г. по описа на СРС, 83 състав, е видно, че в полза на ответното дружество са
присъдени вземания от длъжниците П.Й.Д., А. Й. Д. и Б.П.Д., за главница за потребена
топлинна енергия, в размер на сумата от 4245,37 лв., ведно със законна лихва от 12.09.2011
г. до изплащане на вземането, сумата от 524,22 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 03.03.2009г. до 01.09.2011г. и сумата от 378,48 лв. – разноски, като
сумите са присъдени разделно – 4/6 за Б.Д. и по 1/6 за П.Д. и А. Д..
С молба вх. №4489/04.04.2012г. до ЧСИ У.Д., е образувано изп. д. №196/20212г., въз
основа на изпълнителен лист от 23.01.2012 г., издаден по гр.д.№ 12928/2011 г. на СРС.
Представени са писмо от П.Б. АД от 03.07.2012г. за наложен запор на сметките на
длъжника А. Й. Д., запорно съобщение от 26.06.2012г. за наложен запор в „У.Б.“ АД, запорно
съобщение от 29.06.2012г. за наложен запор в „О.Б.“ АД, запорно съобщение от 28.06.2012г.
за наложен запор в „Р.Б.“ ЕАД, запорно съобщение от 10.06.2012г. за наложен запор на
трудовото възнаграждение от „Е.“ ЕООД, писмо от „Б.Д.“ ЕАД от 29.06.2012г. за наложен
запор на сметките на длъжника А. Й. Д., писмо от „О.“ АД от 04.07.2012г. за наложен запор
на сметките на длъжника А. Й. Д..
С молба вх. №16928/02.02.2017г. и молба вх. №5970/28.02.2019г. по изп. д.
№196/20212г. по описа на ЧСИ У.Д., ответника е поискал налагане на запор по банковите
сметки на длъжниците.
С молба вх. №3555/17.01.2024г. до ЧСИ В.М., е образувано изп. д. №158/2024г., въз
основа на изпълнителен лист от 23.01.2012 г., издаден по гр.д.№ 12928/2011 г. на СРС.
Съгласно удостоверение за наследници на Б.П.Д., последната е починала на
31.12.2015г., като е оставила за свои законни наследници А. Й. Д.- дъщеря и П.Й.Д.- син.
Съгласно удостоверение за наследници на П.Й.Д., последния е починал на
22.12.2021г., като е оставил за свои законни наследници Д.П.П. и И.П. Д.- дъщери.
Видно от служебна справка от 31.10.2021г. от особената книга за приемане и отказ от
наследство на СРС, под №1856/25.09.2023г. и №1726/01.09.2023г. са вписани откази от
наследството, оставено от П.Й.Д., от страна на наследниците му Д.П.П. и И.П. Д..
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
От приетите по делото удостоверения за наследници на Б.П.Д. и П.Й.Д., както и от
служебна справка от 31.10.2021г. от особената книга за приемане и отказ от наследство на
СРС, се установява, че ищцата е единствен длъжник по издадения на 23.01.2012г. по гр.д.№
12928/2011 г. на СРС изпълнителен лист, лично и като наследник на Б.Д. и П.Д., за
дължимите на ответника суми за потребена топлинна енергия.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че непосредствено след
издаването на изпълнителния лист ответникът е образувал и изпълнително
дело№196/20212г. по описа на ЧСИ У.Д., като съгласно представените запорни съобщения,
последното изпълнително действие, което е предприето по изпълнителното дело, е
наложения на длъжника А. Й. Д. запор на 04.07.2012г., съгласно писмо от „О.“ АД от същата
дата. С оглед на това следва да се приеме, че след прекъсването на давността с наложения
запор, е започнала да тече нова давност, която както се посочи по-горе е 3-годишна и която е
изтекла на 04.07.2015г. Т.е. към датата на подаване на исковата молба, вземането на
ответника е погасено по давност.
2
По отношение вида на действията на кредитора, с които се прекъсва давността съдът
следва да се съобрази с приетото в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС /т.10 от
същото/, където е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. По отношение
действията на съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, се приема, че такова е
всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, а
именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но
се счита настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла (в този см.
Решение № 132/08.01.2024 г. на СГС по в.г.д.№ 12398/2022г., Решение № 896/15.02.2024 г. на
СГС по в.г.д.№ 10622/2022г.). Същинско изпълнително действие би съставлявало налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. В случая, последното
действие на ЧСИ, прекъсващо давността е наложения от „О.“ АД запор, съгласно писмо от
04.07.2012г. По делото не се установява да са извършвани изпълнителни действия в периода
от 04.07.2012г. до подаване на настоящата искова молба- 20.05.2024 г., като по делото не са
ангажирани и доказателства, че подадените от страна на ответника молби (вх.
№16928/02.02.2017г. и молба вх. №5970/28.02.2019г.) до ЧСИ У.Д., с които е поискано
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, са били удовлетворени и съответно е
бил наложен запор. С оглед на това следва да се приеме, че след прекъсването на давността с
наложения запор от 04.07.2012г., е започнала да тече нова давност, която независимо дали е
3-годишна или 5-годишна, е изтекла най-късно на 04.07.2017 г. Т.е. към датата на подаване
на исковата молба, вземането на ответника е погасено по давност. По делото не са
ангажирани никакви доказателства за предприети изпълнителни действия срещу Б.Д. и П.Д.,
поради което и в тази част вземането е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, предявения иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските и ДПЗС.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
същото е изчислено под предвидения минимум съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 802,96 лв.,, от които 102,96 лв. за държавна
такса и 700 лв. за адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане юрисконсулстко
възнаграждение на ищеца.
3
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, че А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес /адрес/, не
му дължи присъдените с изпълнителен лист от 23.01.2012г., издаден по гр.д.№ 12928/2011 г.
по описа на СРС, 83 състав, суми, както следва: сумата от 4245,37 лв., представляваща
неплатена топлинна, ведно със законната лихва от 12.09.2011 г. до изплащане на вземането,
сумата от 524,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
03.03.2009г. до 01.09.2011г. и сумата от 378,48 лв., представляваща разноски по гр.д.№
12928/2011 г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 802,96 лева
(осемстотин и два лева и 96 стотинки), представляваща направени по делото разноски, от
които сумата от 102,96 лв. за държавна такса, а сумата от 700 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4