Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 17.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14114 по
описа за 2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.Т.Б. срещу Прокуратурата на
Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с
присъда от 08.06.2020 г. по НОХД № 14653/2018 г. по описа на СРС, Н.О., 18
състав, влязла в сила на 14.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното
й изплащане.
Ищецът
твърди, че с горепосочената присъда, потвърдена от Софийски градски съд, е бил
признат за невиновен в престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. (при второ разглеждане
на делото от първата инстанция). Твърди, че необосновано повдигнатото му обвинение му е
причинило емоционални страдания, силно
напрежение, и сърдечно заболяване. Поддържа в исковата молба, че в продължение
на четири години е бил обвиняем и подсъдим, като през целия този период е бил
силно притеснен, че ще получи ефективна присъда и ще му бъде конфискувано
имуществото. Изпаднал е в тежка депресия, нямал е желание за нищо, затворил се
в себе си, не контактувал с никого.
Ищецът Р.Т.Б.
твърди, че през целия този период, явно от силно напрежение и стрес, във връзка
с обвиненията срещу него, получил сърдечно заболяване и на 01.10.2018 г.
постъпил по спешност в УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД, където му е направено
сърдечно-съдова операция. На следващата година - на 04.08.2019 г. отново е постъпил
в същата болница за втора сърдечна операция. Поддържа, че и двете операции е
претърпял по време на водения наказателен процес. Сочи, че са уронени честта,
достойнството и доброто му име, много негови колеги, близки и приятели се
отдръпнали от него.
Ответникът
Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва исковата претенция като недоказана и неоснователна. Сочи, че ищецът не
е представил доказателства за датата на влизане в сила на оправдателната
присъда. Поддържа, че искът е в завишен размер, като не е съобразено с
икономическия стандарт в страната.
Ответникът
счита, че от приложените доказателства, не може да се направи извод, че
периодът на разследване надвишава разумния срок. Отделно от това, спрямо ищецът
е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, която не е довела до
значително ограничаване на правата му.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 29.03.2016 г., ищецът Р.Т.Б. е
привлечен под наказателна отговорност на същата дата, за престъпление по чл.
211, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за измама в особено големи
размери, извършена при условията на продължавано престъпление.
С разпореждане от 07.11.2016 г., по
НОХД № 18266/2016 г. на СРС, НО, 5 състав, делото е насрочено за разглеждане за
13.12.2016 г.
С
присъда от 24.01.2018 г. по НОХД № 18266/2016 г. по описа на СРС, Н.О., 5
състав, Р.Т.Б. е признат за невиновен по повдигнатите обвинения за престъпление
по чл. 211, вр. чл. 209 , ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
С
решение № 921 от 21.08.2018 г., постановено по ВНОХД № 1502/2018 г. на СГС, НО,
VI въззивен наказателен състав, е отменена присъда на
СРС, НО, 5 с-в от 24.01.2018 г. по НОХД № 18266/2016 г. по описа на СРС, Н.О.,
5 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
С разпореждане от 24.10.2018 г., по НОХД № 14653/2018 г. по описа на СРС,
Н.О., 18 състав, делото е насрочено за разглеждане за 19.11.2018 г. от 10,30 ч.
С
присъда от 08.06.2020 г. по НОХД № 14653/2018 г. по описа на СРС,
Н.О., 18 състав, Р.Т.Б. отново е оправдан по повдигнатото обвинение за измама. С
решение от 14.08.2020 г., постановено по ВОХД № 2539/2020 г. на СГС, НО, IX – ти въззивен състав, е потвърдена присъда от 08.06.2020
г. по НОХД № 14653/2018 г. по описа на СРС, Н.О., 18 състав. Решението на СГС е окончателно, поради което
неоснователни са възраженията на ответника, че няма доказателства, че втората
оправдателна присъда е влязла в сила.
Представени
са по делото 4 броя епикризи за лечение в болнично заведение на Р.Т.Б.,
издадени от УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД.
По
делото са изслушани показанията на свидетелката С.П.А., която сочи, че е
адвокат и заедно с ищеца са работили заедно в А. – дружество с нестопанска цел.
Знае за делото за измама в особено големи размери, дори е била адвокат по това
дело, което е продължило четири години. Когато
е трябвало да се явява в заседание, ищецът е бил притеснен, идвал и
силно зачервен, ставало му е зле в залата. Знае, че има сложен байпас в болница
Св. Екатерина. Преди наказателното дело е имал хипертония. По време на
наказателното производство членовете на А. и негови познати са се дистанцирали.
Ищецът се е затворил в себе си и не е искал да контактува с околните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на
предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на
обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с
влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и
причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи
и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са
налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на
ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. чл. 211, вр. с чл. 209,ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
по което е
оправдан на с влязла в сила присъда, при повторно разглеждане на дело. Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство
(4 години), при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия
и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, съдът намира, съобразявайки
социално – икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на Р.Т.
за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 8 000 лв.
Съдът намира, че обстоятелството че ищецът е претърпял сърдечни операции
не е в резултат от обвинението, защото видно от епикризите, същият страда от
ИБС и коронарна болест, основните фактори за които са атеросклероза (запушвания
на съдовете) и наследствени
фактори.
По
горните съображение, искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000
лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се
дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 14.08.2020 г.
С
оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса. На основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Е.М.К. следва да бъде присъдено
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, в размер на 346 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на Р.Т.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът
е оправдан с влязла в сила от присъда от присъда от 08.06.2020
г. по НОХД № 14653/2018 г. по описа на СРС, Н.О., 18 състав, ведно със законна
лихва, считано от 14.08.2020 г. (датата на влизане на присъдата) до
окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8 000
лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на Р.Т.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Е.М.К. от САК, на
основание 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 346 лв., адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: