Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IX тричленен състав, в публично съдебно
заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието
на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Мирослав Георгиев, разгледа докладваното от съдия Станислава
Стоева КНАД № 1348/2022 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XII от АПК.
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на К.С.К.,
ЕГН **********, от гр. Варна, чрез адв. И.Д. от ***, против Решение № 579/26.04.2022г. по АНД № 562/2022г. по описа
на Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 02/21.01.2022 г. на Началник ГПУ Летище – Варна при Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с което на К.С.К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева,
за нарушение на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.
С депозираната жалба твърди, че решението на въззивният
съд е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 27 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
Излагат се твърдения, че в НП и АУАН липсват мотиви, както и че
административнонаказващият орган не е направил преценка на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства и на обществената опасност на извършеното
нарушение, за да приеме, че глобата, която следва да се наложи, следва да е в
максимален размер. Сочи, че мотивите, изложени от първостепенният съд за това,
че нарушението не е маловажно са неправилни, като твърди, че самото нарушение
непредставяне на документ за самоличност не се отличава с голяма обществена
опасност. Излага доводи, че като районният съд е приел, че са налице отегчаващи
вината обстоятелства на база на факти, извън предмет на доказване, е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил неправилно
решение, като е наложил явно несправедливо наказание, в максимално определения
размер. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено, като се постанови
ново, с което да се измени размера на наложената с НП глоба. Отправя искане за
присъждане на адвокатски хонорар, на основание чл. 38 от ЗА, за двете
инстанции.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа, по същество на спора се сочи, че няма доказателства, че касаторът не е
извършвал други нарушения, които да се възприемат като отегчаващи вината
обстоятелства.
Ответникът – Началник
ГПУ Летище Варна, ГДГП – МВР, в писмени бележки чрез гл. юрисконсулт А. Н., оспорва касационната жалба.
Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл.
218 ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211 ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С решението си районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 06.01.2022г. около 14:20 на Летище – Варна, от борда
на кацащ самолет, изпълняващ полет Лондон – Варна е получена информация за
това, че К. буйствал и не изпълнявал нарежданията на екипажа за спазване на
противоепидемичните мерки. Към К. било дадено устно предупреждение от граничен
полицай с указания за използване на предпазна маска, на което той се
възпротивил. С цел установяване на данните на лицето полицейски служители му
поискали документите, но той е отказал с мотив, че е незаконно. За нарушението
е съставен АУАН, който е връчен по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е депозирано писмено възражение. Възприемайки
изцяло данните в АУАН, административнонаказващият орган е издал и процесното
НП.
За да потвърди издаденото
наказателно постановление Районен съд – Варна, приема, че АУАН и НП са издадени
в предвидените срокове и от компетентни лица. Нарушението е описано пълно и
точно, както от фактическа, така и от правна страна. Като неоснователно е
възприето възражението, че АУАН не е връчен надлежно на К.. Въззивният съд е
приел за несъстоятелно и възражението, че паспорта е бил представен, предвид
факта, че е представен едва на гишетата и то на съвсем различни служители.
Изложил е подробни мотиви за липсата на предпоставки, за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.
Правилно в
обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се
установява, че касаторът е нарушил нормата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР,
като за неизпълнение на посоченото задължение е предвидена санкция – чл. 257
ал. 1 от ЗМВР.
Основното
възражение на касатора е, че въззивният съд неправилно е приел, че са налице
отегчаващи вината обстоятелства и не е приложил правилно разпоредбата на чл. 27
ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав на съда намира, че установената от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина. От събраните относими и допустими доказателства е извел правилен извод за съставомерност на извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал.4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Разпоредбата на чл. 257 ал.1 ЗМВР предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му в случаите, когато то не представлява престъпление, с налагане на глоба от 100 до 500 лева.
Безспорно даденото от полицейския служител разпореждане към К.К., което е било задължително за него, при действието на императивната разпоредба на ал. 4 на чл. 64 ЗМВР, не е изпълнено.
К. се е държал арогантно и въпреки, че няколко пъти му е дадено полицейско разпореждане за проверка, същият не е предоставил личните си документи. Това е съзнателно действие, което препятства осъществяването на контролни и превантивни функции, възложени от ЗМВР на полицейските служители.
Правилни са изводите на въззивният съд, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, а напротив. Видно от приложеното по преписката съобщение от 06.01.2022 г. от Началник смяна „Летищна сигурност“ на борда на самолет, извършващ полет от Лондон до Варна е имало буйстващ пътник, който е отказал да носи защитна маска по време на полета, съгласно заповед на министъра на здравеопазването. Тези факти се потвърждават и от Докладна записка от 07.01.2022 г. от мл. експерт В.. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че лицето е нарушавало реда и е отказвало да спазва общоприетите противоепидемични мерки. Напълно се споделят изводите на районен съд, че за да се постигнат целите на наказанието, същото следва да се наложи в максимален размер, именно по този начин може да се въздейства на нарушителя възпиращо и предупредително.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не са налице твърдените касационни основания и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът определя
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в настоящото
производство е депозирано писмено становище от юрисконсулт, не е осъществено
процесуално представителство в съдебно заседание и делото не е с фактическа и
правна сложност.
На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Варна, девети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 579/26.04.2022г. по АНД № 562/2022 г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА К.С.К.,
ЕГН **********, от гр. Варна да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР
сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.