Р Е Ш Е Н И Е
№ 2134/23.11.2023г.
Град Пловдив, 23.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 2378 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ срещу решение № 1202
от 04.07.2023 г., постановено по АНД № 2395 по описа на Районен съд Пловдив за
2023 година, с което е отменено наказателно постановление № 22-1030-009805 от
26.01.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Пловдив, с който на Х.Н.Н.,
ЕГН **********,***, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 950 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, поради което се
иска отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя се отхвърли
като неоснователна, като му се присъдят разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради
следните съображения:
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай не е установено по
несъмнен начин, което МПС е извършило процесното нарушение независимо от
представената от сектор „Пътна полиция“ справка, което съмнение според съда
следва да се тълкува в полза на жалбоподателя.
Решението е
неправилно.
Основателно е
възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон. При постановяване на решението си
първостепенният съд неправилно е преценил събраните доказателства. Въпреки наличието
на безспорни доказателства за използването на АТСС от одобрен тип и преминало
задължителната проверка в БИМ, за използването на което на 03.10.2022 г. е
съставен задължителния протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., районният съд е направил
необоснован и противоречащ на събраните доказателства извод за липса на категорични
доказателства за извършено от водача на МПС с рег.№ РВ2604СР нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
Към датата на извършване на нарушението – 03.10.2022 г.
– е приета нова Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. (изм., ДВ, бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.) за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, с която е преодоляна констатираната в мотивите на тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС празнота в
правото и е налице детайлна нормативна уредба на правилата за използване на
мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и
процедура, регламентираща действията на контролните органи при използването на
технически средства, която в настоящия случай е спазена, видно от приложената
административнонаказателна преписка. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението и такъв протокол в случая е съставен и е
наличен. Този протокол е официален писмен документ, който се ползва с
материална доказателствена сила, която не е оборена при доказателствена тежест
на нарушителя. Съответно първостепенният съд е бил длъжен да се съобрази с
материалната доказателствена сила на протокола и приложената към него снимка,
която съответства като място, време, посока на задействане и номер на статично
изображение с данните, съдържащи се в протокола, които еднозначно сочат, че
нарушението е извършено именно от водача на МПС с рег.№ РВ2604СР.
Основателно в този смисъл е
възражението на касатора, че наличието на друг автомобил на снимката не
разколебава извода за извършителя на нарушението, тъй като АТСС засича скоростта
на автомобила, който попада на пресечната точка между хоризонталните и
вертикалните маркери на изображението и в случая това е МПС с рег.№ РВ2604СР.
Използваното АТСС е с лазерен радар с функция за автоматично разпознаване и
изписване на номера на МПС на нарушителя в реално време, видно и от изисканото
от първостепенния съд „Ръководство за работа със СПУКС от
потребителите-оператори“. Съответно наличието на друг автомобил в близост до
заснетия не може да доведе до съмнение относно МПС, извършило заснетото
нарушение на правилата за движение.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, издадено от
компетентен орган, в писмена форма съобразно изискванията на чл.57 ЗАНН и при
спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, по безспорен начин са установени
нарушителят (декларация от 13.12.2022 г. от собственика на МПС и свидетелство
за управление на Х.Н.) и нарушението, като не са налице основания за прилагане
на хипотезата на чл.28 ЗАНН предвид охраняваните обществени отношения и
високата обществена опасност на нарушението.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден ответника да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1202 от 04.07.2023 г.,
постановено по АНД № 2395 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 22-1030-009805 от 26.01.2023 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР Пловдив, с който на Х.Н.Н., ЕГН **********,***, на основание
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
950 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.Н.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.