№ 27
гр. Варна, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20233100601558 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба от И. Х. С. чрез защитника му адв. Д.Д.
срещу присъда № 20, постановена от РС-Провадия на 25.05.2023 г. по НЧХД № 306/2022 г.
С нея подс. С. е осъден за престъпления по чл.146 ал.1 НК и чл.130 ал.1 НК и му е наложено
общо наказание при условията на чл.23 ал.1 НК – „пробация“ с прилагане на
задължителните пробационни мерки за срок от 6 месеца: задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител. Уважена е претенцията на гражданския ищец Ж.М. за обезщетяване
на причинените му неимуществени вреди в размер на 1000 лева и е отхвърлена за
горницата до 3000 лева. В тежест на осъденото лице са възложени направените по делото
разноски.
С въззивната жалба се иска съдът да образува въззивно производство по нея, без да е
формулирано друго искане.
В съдебно заседание защитникът на жалбоподателя моли за постановяване на
оправдателна присъда. Излага доводи, че показанията на св. М.М. и на св. К.М. са
неправилно ценени и като дадени пристрастно съдържат неточности, които оборват
обвинението, а показанията на св. Й.П. били възприети в различен смисъл от този, в който
били дадени. Поддържа се, че на инкриминираната дата е имало повишаване на тон и викане
между подсъдимия и частния тъжител, но нямало данни да са казани унизителни или обидни
думи.
1
В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез повереника си моли за
потвърждаване на присъдата и за присъждане на разноски.
Настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Частният тъжител Ж. М. живеел заедно със св. М.М. в къща в град Провадия, на ул.
„********. В двора на имота М. отглеждал кучета, които използвал за лов. Животните били
отделени в самостоятелна постройка, която била покрита и нямали свободен достъп навън.
В съседство до къщата на М. живеел подсъдимият И. С., заедно със св. Н.М. и със
семейството на зет си – св. В.П.. Гаражите на М. и С. се намирали един до друг като върху
гаража, собственост на частния тъжител, бил изграден комин, който се ползвал главно от
подсъдимия. В миналото двамата често имали спорове, породени от отглеждането на
кучетата.
През месец март 2022 г. едно от кучетата починало внезапно, за което св. М.М.
изразила съмнения пред общи им познати, че отговорен е съседът ѝ – подсъдимият С..
На 26.04.2022 г. в следобедните часове св. М.М. била извън дома си и се срещнала
случайно със св. Н.М.. Между двете възникнал спор по повод твърденията на св. М.М., за
които тя обяснила, че са провокирани от предхождащото поведение на подсъдимия към
кучетата – хвърлял бутилки, пиратки и други предмети и многократно ги заплашвал, тъй
като му пречили. Двете се разделили като св. Н.М. се насочила към дома си и отправила към
св. М.М. думите „ще видиш какво ще стане като кажа на И., че се съмняваш, че той ти е
отровил кучето“.
В това време частният тъжител бил пред своя гараж, подпрян на паркирания си на
улицата автомобил, а в двора му бил св. Т.Т.И., който му помагал в работата на двора.
Приближавайки къщите, св. Н.М. започнала да крещи на Ж. М. „махай кучетата“, а той
отговорил, че няма да го направи. Чувайки виковете, подсъдимият, който бил в своя двор,
излязъл навън и започнал да се кара с частния тъжител като изрекъл „Мамката ти да еба“.
Взел една керемида от намиращата се в близост до вратата му купчина и посегнал да удари с
нея частния тъжител по главата, който вдигнал дясната си ръка, за да се предпази.
Керемидата го ударила по ръката, счупила се от удара като при падането си парчетата
ударили Ж. М. по ребрата и бедрото на десния крак. Частният тъжител му казал, че ще го
осъди, на което подсъдимият отговорил „ще ми осъдиш голия хуй“. Ядосан от случилото се,
Ж. М. се качил върху своя гараж и започнал да руши комина върху него, за което използвал
чук. Подсъдимият го попитал защо го руши, на което получил отговор „Ей така“, опитал се
да го убеди да спре, но Ж. М. продължил със събарянето. След като коминът бил разрушен,
св. Т.И. почистил отпадъците.
Свидетел на случилото се била св. К.М., която живеела в съседство – срещу къщата
на подсъдимия. Чувайки виковете на съседите си, св. излязла от дома си и видяла
2
подсъдимия да взима една от керемидите и да нанася удар с нея по частния тъжител, при
който керемидата го ударила по ръката, а след като се счупила на две, парчетата го ударили
по ребрата и по дясното бедро. Свидетелката чула подсъдимия да казва на частния тъжител
„ей сега ще ти еба майката“, а след отправеното му предупреждение, че св. Ж. М. ще го
осъди, му казал „ще ми осъдиш онази работа“. Св. К.М. отишла при частния тъжител и
видяла пораженията от нанесения удар –кръв по засегнатите ребра и по ръката му.
Свидетелят Т.И., който се намирал в двора на къщата на Ж. М., чул, че Ж. М. и И. С.
се карат, обидите, които подсъдимият отправил към частния тъжител, както и звук от
счупена керемида. След това излязъл при тях видял, че там е и жената на подсъдимия – св.
Н.М., видял счупената керемида на улицата и нараняванията по реброто и ръката на М..
Свидетелят В.П., който живее в къщата на подсъдимия на съпружески начала с
дъщеря му твърди, че по време на инцидента се е намирал в таванската стая и е чул, че
двамата мъже се карат заради кучетата на частния тъжител и се обиждат. Посочва, че не е
излязъл, а е гледал отгоре и видял как ръкомахат, едновременно с това и че е бил на
балкона, но не изцяло, а се бил надвесил, след което твърди, че е излязъл, но едва след като
чул, че се карат.
Свидетелят Й.П. живеел на същата улица като след къщата му се намирала тази на
подсъдимия, а след нея – къщата на частния тъжител. Св. посочва, че по време на инцидента
отивал към гаража си, за да вземе рамки за пчели, които отглежда, и забелязал, че съседите
му се карат. Посочва, че не е чул защо са се карали и какво са си казали, не видял да се
приближават или удрят един друг и не обърнал внимание дали на улицата или в близките
дворове има някой.
В своите обяснения подсъдимият посочва, че на инкриминираната дата бил в двора
си, когато жена му се прибрала и казала на частния тъжител, който стоял подпрян на
автомобила си, „нали обеща да преместиш кучетата“, на което М. реагирал остро, започнал
да крещи, показал среден пръст на св. Н.М. и я напсувал. В отговор подсъдимия сочи, че
напсувал М. и двамата започнали да се карат, след което се прибрал заедно със св. Н.М..
Отрича да е нанасял удари по частния тъжител като твърди, че от негова страна му бил
нанесен такъв с чука, който ползвал, за да разруши комина.
Когато се прибрала в дома си, св. М.М. видяла наранявания по ръката, ребрата и
крака на Ж. М..
Изготвената съдебно-медицинска експертиза установила, че на 26.04.2022 г. Ж. М.
получил кръвонасядания и ожулвания в областта на дясната мишница, гръдния кош,
кръвонасядане в областта на дясното бедро, контузия на пояса. В своята съвкупност
травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че
подсъдимият И. С. е извършил престъпления по чл. 130, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК, който
настоящият съдебен състав също споделя.
3
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на защитника от досежно
оценката на събраните гласни доказателства по следните съображения: Показанията, дадени
от св. К.М. съответстват в пълна степен на изложените от частния тъжител твърдения и се
подкрепят и от показанията на св. Т.И., който макар да не е видял нанасянето на удара с
керемидата, е чул звука от счупването , отправените обиди и непосредствено след това е
видял нанесените наранявания. От събраните доказателства се установява, че св. Т.И. е бил
в двора преди инцидента и е имал преки впечатления от физическото състояние на частния
тъжител непосредствено преди него. Възприемането на пораженията по тялото на Ж. М. и
на звука от счупената керемида подкрепят, макар и косвено, твърденията на частния
тъжител и съответстват на показанията на св. К.М. като по идентичен начин установяват
случилите се събития. В този смисъл съдът не прави различен извод въз основа на тези
доказателства.
Съдът счита, че не е налице пропуск при анализа на показанията, дадени от св. Й.П..
От същите се установява, че свидетелят е възприел протичащ конфликт, тъй като по това
време е отивал към гаража си, чул е подсъдимия и частният тъжител да говорят на висок
тон, но не е задълбочил вниманието си нито в това какво точно си казват, нито имало ли е
други лица в близост, а както посочва, „отидох 2-3-5 минути да са, вземах си рамките за
пчели и това беше“. Съдът не споделя доводите на защитата, че липсата на възприятие у
свидетеля на нанесен удар е еднозначно с липсата на такъв предвид това, че впечатленията
на Й.П. са добити единствено поради обстоятелството, че е бил навън и е чул високия говор,
през което време се е занимавал със своите дворни работи и не е наблюдавал действията им.
След преценка на показанията на св. В.П. съдът намира, че те не допринасят
съществено за изясняване на значими за процеса обстоятелства. От противоречието в
показанията на свидетеля не може да се изведе категоричен извод за местоположението и
видимостта му по време на инцидента. Въззивният съд намира, че проверяваният съд е дал
правилна оценка на показанията му, предвид наличието на родствена връзка между
свидетеля и подсъдимия.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че подсъдимият И. С.
е причинил телесни увреждания на Ж. М., както и че е осъществил действия в негово
присъствие, които са унизителни за честта и достойнството му, с което е осъществил
съставите на престъпления по чл. 130, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК.
Относно твърденията за наличие на основания за прилагане на чл. 130, ал. 3 от НК
/реторсия/, съдът намира, че в хода на НЧХД № 306/2022 г., образувано по частна тъжба от
Ж. М. /предмет на настоящата въззивна проверка/, не са навеждани твърдения за нанесени
на И. С. телесни повреди. Данни за наличие на нанесен му удар с чук се съдържат в
обясненията на подсъдимия, но оплаквания не са наведени. Съдът намира за необходимо да
посочи, че дори такива да са изложени, реторсията може да се приложи след съвкупната
преценка на всички събрани доказателства по делото и след установяване на релевантните
обстоятелства, както и на наличието на предпоставките за това, а именно причинените леки
телесни повреди да са еднакви по степен на увреждане. Освен, че не са били ангажирани
4
доказателства за установяване на тези обстоятелства, прилагането института на реторсията
чрез освобождаване и на двамата от наказание е възможност за съда, а не задължение,
поради което въззивният съд не счита, че да е допуснато нарушение на материалния закон в
посочения смисъл.
Предвид изложеното въззивният съд прие, че следва да потвърди
първоинстанционната присъда в наказателната й част.
При приемане и разглеждане на предявения граждански иск обаче, настоящият
състав на въззивния съд констатира нарушение, което е от категорията на съществените, а
именно: Приемането на гражданския иск в процеса е станало в проведеното на 07.11.2022
г. открито съдебно заседание. Видно от обстоятелствената част на молбата, с която този иск
е предявен /л.34-35/, в резултат на виновно и противоправно деяние на подсъдимия частният
тъжител бил претърпял увреждане – временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, както и неимуществени вреди вследствие на деянието, изразяващи се в причинени
безпокойство, стрес, влошаване на психическото здраве, уронване на доброто му име и
накърняване на човешкото му достойнство. В петитума обаче е посочено, че се предявява
граждански иск в размер на 3000 лева, представляващ обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане от 26.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деликта до
окончателното плащане, предвид извършените от подсъдимия престъпления по чл. 130, ал.
1 и чл. 146, ал. 1 от НК. Така формулирана претенцията за обезщетяване на причинени
вреди е нередовна. Действително извършването на всяко едно от двете деяния само по себе
си би могло да причини неимуществени вреди на пострадалото лице, но с посочената
формулировка на гражданския иск те не са конкретизирани нито по основание, нито по
размер. Неясно за съда, а и за подсъдимия е, вследствие на кое от двете деяния се
претендира присъждане на обезщетение: – ако е вследствие на едното – кое от тях?, а ако е
вследствие и на двете – в какъв размер за всяко едно от тях? Произнасяйки се по така
предявения граждански иск, първоинстанционният съд е допуснал нарушение, което не
може да бъде отстранено от въззивния съд. Предвид горното, присъдата следва да се
обезсили в частта, с която районният съд се е произнесъл по гражданския иск и делото да се
върне за разглеждане на гражданско правната претенция за обезщетение, от друг състав на
първоинстанционния съд.
Относно искането за присъждане на разноски въззивният съд намира, че присъденият
размер от 1040 лева представлява сбор от сумите - 600 лева за образуване и водене на
частно наказателно производство по чл. 130, ал. 1 от НК и 440 лева за подаване на
граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди /видно от представения договор за правна защита и съдействие/. Последица от
обезсилването на присъдата в гражданскоправната част, налага нейното изменение в
частта на присъдените разноски. Такива не следва да се присъждат в полза на частния
тъжител и за двете инстанции. Отделен е въпросът следвало ли е да се присъди адвокатско
възнаграждение за предявяване на гражданския иск в целия претендиран размер, с оглед
5
частичното уважаване на претенцията.
Воден от гореизложеното и на осн. 334 т. 1, 3 и 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Присъда № 20/25.05.2023 г., постановена по НЧХД № 306/2022 г. по
описа на Районен съд – Провадия в частта, с която подсъдимият И. Х. С. е осъден да плати
на Ж. П. М. сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
26.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен гражданския иск за
горницата до 3000 лева и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане
от друг състав в тази му част.
ИЗМЕНЯ Присъда № 20/25.05.2023 г., постановена по НЧХД № 306/2022 г. по описа
на Районен съд – Провадия в частта, с която подсъдимия И. Х. С. е осъден да плати на Ж.
П. М. сумата от 1040 лева, представляваща адвокатски хонорар като отхвърля искането за
разликата над 600 лева до претендираните 1040 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Х. С. да плати на Ж. П. М. сумата от 600 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и
отхвърля искането за разликата над 600 лева до претендираните 1000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20/25.05.2023 г., постановена по НЧХД № 306/2022 г.
по описа на Районен съд – Провадия в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6