№ 10
гр. П., 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101287 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК.
Ищцата – Р. Б. Ш., с постоянен адрес в гр. П., ул. „М.“ № 36, ЕГН **********,
твърди, че с ответника са родители на непълнолетното дете В. С.а Ш., ЕГН
**********. Пояснява, че детето е родено от тяхно съвместно фактическо съпружеско
съжителство, но понастоящем двамата са разделени. Изтъква, че притежава
необходимия капацитет да упражнява родителските права спрямо детето и
местоживеенето му да бъде при нея, на посочения й адрес. Смята, че на бащата трябва
да се определи режим на лични контакти със същото (от 10:00 ч. до 17:00 ч. на всеки
трети неделен ден от месеца) и той следва да бъде осъден да му заплаща месечна
издръжка за бъдеще време (от 380 лв.). Иска постановяване на съдебно решение, с
което визираните въпроси да бъдат разрешени.
Ответникът – П. С. С., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 100, ЕГН
**********, не изразява становище.
Съдът приема следното:
1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на детето за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):
1.1. Относно родителските права и местоживеенето:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо
1
ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен
важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
Върховния съд, които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК
(вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от
критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, макар
изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други
обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого от
родителите да живее детето и кой от тях да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение
№ 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в
съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото
охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният
облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и
възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия
на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти,
формиращи спецификата на казуса.
Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглежданата
хипотеза предполага съобразяването им на фона на данните, съдържащи се във
формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В
нея се включват гласните доказателствени средства (показанията на разпитаната
свидетелка Виолета Ш.-С.а), събраните писмени доказателства, социалният доклад,
представен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., изслушването на майката
по чл. 59, ал. 6 СК и изслушването на детето по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.
Анализът на така очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават
съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание
за фактическите констатации, че:
- Детето В. С.а Ш. е на 15 години.
- Страните в производството са неговите майка и баща, като двамата не са
сключвали граждански брак, а са живеели в условията на фактическо съпружеско
съжителство, но от около 8 години са разделени.
- След като ищцата и ответникът са се разделили, тя и детето живеят
заедно както в гр. В., К. И., така и в гр. П., прекарвайки около половината време от
календарната година в едното населено място и съответно в другото. В К. И. ищцата
разполага с къща, а в гр. П., ул. „М.“ № 36 – с апартамент, които се ползват свободно
от нея и от детето.
- Ответникът разполага с жилище, което ползва в гр. П., но основно
пребивава в Р. Ф., където е трудово ангажиран и е установил връзка с друга жена, с
която живее на семейни начала.
2
- В жилищата, ползвани от ищцата, са създадени нормални битови
условия, които позволяват отглеждането на детето.
- Детето учи в училище в К. И., като в съботните дни посещава и
българско училище там. Владее свободно български и испански език. На практика
всички ученически ваканции прекарва в Р. Б., а също така през около месец, два с
майката се връщат в гр. П., за по няколко дни.
- Личните отношения между страните не са влошени и помежду им има
запазена комуникация по проблемите, отнасящи се до самото дете. То също общува с
бащата безпроблемно – чрез ежеседмични телефонни обаждания, а когато двамата са в
Р. Б., се виждат и лично.
- И майката, и бащата са трудово ангажирани, като нейният месечен доход
е около 3 500 лв., докато за неговия няма фактически данни. Няма доказателствена
информация някой от тях да разполага с имущество, от което да генерира
допълнителни приходи.
- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се
отбележи, че не се констатира те да са част от лоша социална среда, която да влияе или
да би могла да повлияе отрицателно на самото дете.
- Ищцата заявява категорично желание да упражнява родителските права
спрямо детето и то да продължи да живее при нея.
Гореизложеното, преценено на фона на критериите, от които е детерминирано
решаването на проблема за упражняването на родителските права по чл. 127, ал. 2 СК,
мотивира извода, че упражняването им спрямо детето В. Ш. трябва да бъде възложено
на майката и местоживеенето му да бъде при нея, на адреса й в гр. П., ул. „М.“ № 36.
Ищцата действително притежава родителски капацитет и възможности, за да осигури
нормални условия (включително и битови) за неговото правилно физическо,
психическо и емоционално израстване.
1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се
предоставя упражняването на родителските права:
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на
ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на
ВКС). Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност
детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители
(вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС). Решението на съда в
тази насока не е обвързано по никакъв начин от исканията и предложенията на
3
родителите, защото приоритетен е именно интересът на детето (вж. Решение № 218 от
03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., III г. о. на ВКС).
Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на
фактическите положения, установени по делото, включително възрастта на детето,
както и добрата емоционална връзка между него и бащата, са база за формиране на
режима на лични контакти между тях по следния начин:
- от 17:00 ч. на всеки първи петък от месеца до 17:00 ч. в неделя на същата
седмица, с преспиване;
- 25 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката,
а при липса на такова – в периодите от 01 до 15 юли и от 22 до 31 август на
съответната календарна година;
- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до
18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
- за В.денските празници, в четна година – от 10:00 ч. на В.и петък до 18:00
ч. на В.и понеделник (понеделник след неделята на Възкресение), с преспиване.
1.3. Относно издръжката за бъдеще време:
За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.
1 СК).
Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а
възможностите на задълженото лице – от доходи му, имотното състояние и
квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд).
Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на
отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката,
като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о.
на ВКС)
При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С
Постановление № 359 от 23.10.2024 г. на Министерския съвет на Р. Б., обнародвано в
бр. 90 от 25.10.2024 г. на ДВ, сегашният размер на минималната работна заплата
(считано от 01.01.2025 г.) е 1 077 лв., при което минималната издръжка на едно дете е
269,25 лв. (1/4 от 1 077 лв.).
При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде
доставяна на детето В. Ш., трябва да бъдат взети предвид: неговата възраст;
4
произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да
удовлетворява; липсата на конкретни данни за по-особени потребности, изискващи по-
високо финансово обезпечаване, които да са с ежемесечен характер; материалните
възможности на родителите; фактът, че те са в активна трудоспособна възраст
(майката е на 41 години, а бащата – на 45 години), без сведения за здравословни
проблеми; липсата на данни за техни алиментни задължения към други субекти.
Изяснените фактически и правни положения са опора да се приеме, че
месечната издръжка, която бащата трябва да предоставя на детето, следва да се
фиксира на исковата сума – 380 лв. Нужно е да се приеме, че бащата има възможност
да поеме изплащането на тази издръжка, по повод на което е важно да се добави, че
той, въпреки задължаването му от съда да ангажира доказателства за доходи и за
имотно състояние, не е изпълнил това задължение, без никакви уважителни причини,
което обуславя прилагането на последиците по чл. 161 ГПК, при преценката на
материалните му възможности. Относно вменяването на коментираното задължение е
необходимо да се подчертае, че при определяне на издръжката на ненавършило
пълнолетие дете съдът е длъжен служебно да изясни релевантните обстоятелства, за
което страните са длъжни да съдействат (по аргумент от чл. 7, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
3, т. 3 ЗЗДет и с оглед постановките, възприети в мотивите към т. 1 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Началният момент на издръжката, присъждана по чл. 127, ал. 2 СК, принципно е
от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от 11.11.2015 г. по гр. д.
№ 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013
г., IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото разрешение, е
свързана с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК представлява част от
мерките относно упражняването на родителските права, когато родителите не могат да
разрешат този въпрос помежду си. Ето защо тази издръжка се определя още като
служебна и е предназначена за положение, при което спорът за родителските права е
окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от други правила (чл.
127, ал. 3 и чл. 149 СК). По сегашното дело обаче не е била определяна издръжка за
бъдеще време като привременна мярка, а в исковата молба изрично е поискано
присъждането на издръжката от деня на образуването на делото – 19.08.2024 г., поради
което това искане подлежи на уважаване.
2. По съдебните разноски и държавната такса, дължима във връзка с
присъдената издръжка:
Никоя от насрещните страни не е релевирала искане за съдебни разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока (по аргумент за противното от
правилото на чл. 81 ГПК).
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, за издръжката,
5
присъдена в полза на детето, която бащата дължи, същият трябва да заплати
съответната държавна такса, чиято парична величина е 547,20 лв.
3. По предварителното изпълнение на решението:
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение подлежи на
предварително изпълнение, в частта му за присъдената издръжка.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето В. С.а Ш., ЕГН **********, на майката Р. Б. Ш., с постоянен адрес в гр. П., ул.
„М.“ № 36, ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката,
на посочения й адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето В. С.а Ш., ЕГН
********** и бащата П. С. С., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 100, ЕГН
**********, в следния смисъл:
- от 17:00 ч. на всеки първи петък от месеца до 17:00 ч. в неделя на същата
седмица, с преспиване;
- 25 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката,
а при липса на такова – в периодите от 01 до 15 юли и от 22 до 31 август на
съответната календарна година;
- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до
18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28
декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
- за В.денските празници, в четна година – от 10:00 ч. на В.и петък до 18:00
ч. на В.и понеделник (понеделник след неделята на Възкресение), с преспиване.
ОСЪЖДА бащата П. С. С., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 100, ЕГН
**********, да заплаща на детето В. С.а Ш., ЕГН **********, действащо лично и
чрез неговата майка Р. Б. Ш., с постоянен адрес в гр. П., ул. „М.“ № 36, ЕГН
**********, месечна издръжка от 380 лв., считано от образуването на делото –
19.08.2024 г., до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
6
ОСЪЖДА П. С. С., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 100, ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по бюджетната сметка на
Районен съд – гр. П., сумата от 547,20 лв., представляваща държавната такса,
дължима по делото, във връзка с издръжката за бъдеще време, присъдена в полза на
детето В. С.а Ш..
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му за издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7