Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
27.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 401 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 7.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 24750/ 2015 г. на Софийски
районен съд, ГО, 165 състав, е отхвърлен предявеният от Р.В.Б. /ЕГН **********/
срещу Т.В.Б. /ЕГН **********/ иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за
окончателен на сключен между страните на 8.10.2008 г. предварителен договор за
замяна на недвижими имоти, като погасен по давност. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Р.Б. е осъдена да заплати на ответницата Т.Б. сумата 391.04 лв.-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.В.Б. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за обявяване на сключения между страните на 8.10.2008
г. предварителен договор за замяна на недвижими имоти за окончателен на
основание чл.19, ал.3 ЗЗД, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Т.В.Б. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено.
Предявен е иск с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от Р.Б. конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД като
неоснователен, поради погасяването му по давност- чл.272 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.19, ал.1 ЗЗД предварителният договор за сключване на определен
окончателен договор, за който се изисква нотариална форма, трябва да се сключи
в писмена форма, като трябва да съдържа и уговорки относно съществените условия
на окончателния договор /чл.19, ал.2 ЗЗД/. Съобразно задълженията си по чл.363 ГПК в производството по обявяване на сключения предварителен договор за
окончателен съдът следва да установи също, че продавачът по предварителния
договор е собственик на имота и че са налице законовите изисквания за
прехвърляне на собствеността.
В
настоящия случай е налице действителен предварителен договор за прехвърляне на идеални
части от недвижими имоти /земеделски земи/, сключен на 8.10.2008 г. между ищцата
Р.В.Б. и ответницата Т.В.Б. /с нотариална заверка на датата и подписите на
страните/, който съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор /чл.19, ал.2 ЗЗД/. При спазване на регламентираната в чл.9 ЗЗД
договорна автономия между страните е уговорена замяна на идеални части от общо
четири недвижими имота- земеделски земи в землището на гр. Банкя, кв. Вердикал
/две ниви, ливада и иглолистна гора/, като е предвидено сбъдване на следното
условие за сключването на окончателен договор помежду им: „подаване на
заявление за оттегляне на подадена от Р.Б. жалба срещу решение № 7830/ 2001 г.
на СРС, 53 състав, и прекратяване на гр.д.№ 4146/ 2007 г. на СГС, ВО, ІV- В
състав“.
Видно
от събраните по делото писмени доказателства /вкл. книжата по приложеното в
цялост гр.д.№ 7830/ 2001 г. на СРС, 53 състав/, по гр.д.№ 7830/ 2001 г. на СРС,
53 състав, образувано по искове за делба на недвижими имоти, е постановено
второфазно делбено решение на 21.07.2006 г., с което е извършено разпределяне
по реда на чл.292 ГПК /отм./ на допуснатите до делба недвижими имоти, при което
всеки от 11- те участващи в делбения процес съделители е получил в дял определен
имот или имоти, като в дял на страните по настоящото дело Т.В.Б. и Р.В. К./Б./ са
поставени: на първата- ЛИВАДА № 48009 от 1.142 дка в землището на кв. Вердикал,
гр. Банкя, м.“Чешма“, и НИВА № 14011 от 3.001 дка в землището на кв. Вердикал,
гр. Банкя, м.“Гьоловете“, а на втората- НИВА № 12043в от 3.100 дка в землището
на кв. Вердикал, гр. Банкя, м.“Полето“, и иглолистна ГОРА № 32004 от 1.037 дка
в землището на кв. Вердикал, гр. Банкя, м.“Костени могили“, които именно имоти
са предмет на сключения на 8.10.2008 г. предварителен договор за замяна на
недвижими имоти.
На
10.11.2008 г. е постановено второинстанционно решение по гр.д.№ 4146/ 2007 г.
на СГС, ІV- В въззивен състав, образувано по жалба на съделителя Валентин
Стефанов Митов, с което цитираното решение на СРС, 53 състав е оставено в сила.
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване- съгласно Определение
от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 1857/ 2009 г. на ВКС, І ГО, и съответно е влязло в
сила на 20.05.2010 г.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
401/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Като
доказателство по настоящото дело е приложено заявление на Р.Б., постъпило в
съдебната канцелария на 8.10.2008 г. /датата на сключване на процесния
предварителен договор/, с което „на основание чл.264, ал.1 ГПК“ същата е
оттеглила въззивната си жалба срещу постановеното по гр.д.№ 7830/ 2001 г. на
СРС, 53 състав второфазно делбено решение. По повод това изявление на страната е
постановено прекратително определение по чл.203 ГПК /отм./ от СГС, ІV- В
въззивен състав по гр.д.№ 4146/ 2007 г. в о.с.з. на 30.10.2008 г. Не се твърди
от страните това определение да е било обжалвано, нито са налични такива данни
и доказателства по приложеното делбено дело- № 7830/ 2001 г. на СРС, което
налага приемането на извод, че същото е влязло в сила на 7.11.2008 г. /страната
е присъствала в посоченото о.с.з., поради което и срокът за обжалване по
отношение на нея е започнал да тече на 31.10.2008 г. и е изтекъл на 6.11.2008
г. /четвъртък, присъствен ден/.
Предвид
горното, при събраните в процеса доказателства въззивният съд намира, че макар
и валидно сключен и произвел съответно правно действие, процесният
предварителен договор от 8.10.2008 г. за прехвърляне чрез замяна на идеални
части от недвижими имоти не може да бъде обявен за окончателен по реда на
чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като искът за обявяването му за окончателен е предявен
след изтичане на предвидения в чл.110 ЗЗД 5- годишен давностен срок. Сбъдването
на визираното в договора материално- правно условие /модалитет/, според което
ищцата по настоящото дело Р.Б. е следвало да подаде заявление за оттегляне на
подадената срещу второфазното делбено решение по гр.д.№ 7830/ 2001 г. на СРС,
53 състав, жалба, и въз основа на него да е постановено частично прекратяване
на гр.д.№ 4146/ 2007 г. на СГС, ВО, ІV- В състав, обосновава извод за начало на
давностния срок на 7.11.2008 г., който към датата на подаване на исковата молба
по настоящото дело- 8.05.2015 г., е вече изтекъл. Поради това и потестативното
право на ищцата да претендира обявяване на сключения на 8.10.2008 г.
предварителен договор за окончателен е погасено, съответно искът й по чл.19,
ал.3 ЗЗД като погасен по давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Искът
по чл.19, ал.3 ЗЗД е конститутивен и по отношение на него се прилага общата
погасителна давност от пет години. Съгласно нормата на чл.114 ЗЗД давностният
срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск на всяка от
страните да иска сключване на окончателен договор. Когато в предварителния
договор е уговорен срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по
чл.19, ал.3 ЗЗД се поражда с настъпване /изтичане/ на срока, в който е следвало
да се сключи окончателният договор, а когато не е уговорен срок, правото на иск
се поражда от момента на сключване на предварителния договор. Когато
предварителният договор не съдържа срок или условие, погасителната давност за
предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД започва да тече от момента на
сключването му или от момента, в който купувачът е получил владението- в
случай, че същото е получено на по- късен етап от сключването на предварителния
договор /в този смисъл: Решение от 28.09.2011 г. по гр.д.№ 1055/ 2010 г. на
ВКС, ІІІ ГО; Решение № 72 от 06.03.2012 г. по гр.д.№ 443/ 2011 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО;
Решение № 170 от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 3957/ 2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени
по реда на чл.290 ГПК, Решение № 204/ 08.05.2006 г. по гр.д.№ 1196/ 2005 г. на
ВКС, ІІ ГО/.
Погасителната
давност е период от време, през който носителят на правото бездейства.
Давностните срокове като период от време се определят с начален и краен момент,
те са установени от закона, който определя началният им момент. Началото на
давностния срок- според чл.114 ЗЗД, е свързано с изискуемост на вземането, а когато
вземането е правото да се иска сключването на окончателен договор на основание
чл.19, ал.3 ЗЗД, то произтича от сключен между страните предварителен договор с
определени от закона- чл.19, ал.2 и ал.1 ЗЗД съдържание и форма. От съдържащите
се в договора уговорки следователно зависи моментът, в който задължението
трябва да бъде изпълнено. Когато е уговорен срок, правото възниква с
настъпването или изтичането на срока и съгласно чл.114 ЗЗД от този момент
започва да тече погасителната давност. Когато не е уговорен срок, всяка от
страните може да упражни правото си по чл.19, ал.3 ЗЗД от момента на
сключването на предварителния договор и следователно съгласно чл. 114 ЗЗД от
този момент- сключване на предварителния договор, започва да тече погасителната
давност. Когато в договора е предвидено сбъдването на определено условие,
предпоставящо сключването на окончателен договор, какъвто е настоящият случай,
то давностният срок започва да тече от момента на сбъдването на това условие.
Неоснователен
е доводът на въззивницата, че към момента на сключване на предварителния
договор страните по него не са били собственици на недвижимите имоти- предмет
на замяната, и че са придобили права върху тях едва при влизане в сила на
второфазното делбено решение на 20.05.2010 г., откогато според нея започна да
тече приложимият давностен срок. Правата на страните върху имотите- предмет на
делбата по гр.д.№ 7830/ 2001 г. на СРС, 53 състав, са съдебно признати с влязло
в сила делбено решение от І- ва фаза на съдебната делба /решение от 9.04.2002
г., влязло в сила към 21.07.2006 г./, поради което и влизането в сила на
второфазното делбено решение е ирелевантно за сключването на окончателен
договор за замяна на идеални части от тези имоти. Напротив- при влизане в сила
на цитираното второфазно делбено решение по чл.292 ГПК /отм./ съделителките Р.Б.
и Т.Б. вече се легитимират като индивидуални собственици на посочените имоти в
тяхната цялост, поради което и сключването на окончателен договор за замяна на
идеални части от тях, освен, че би било напълно безпредметно, не би могло да
доведе до ликвидирането на съществуваща върху тези имоти съсобственост или
наследствена имуществена общност, а ще доведе до създаването на нова такава. Аргумент
в подкрепа на горното се извежда и от установената по приложението на чл.19,
ал.3 ЗЗД непротиворечива практика на ВКС, според която когато предмет на
предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот са бъдещи вещи, същите следва
към момента на сключване на окончателния договор да са съществуващи и да
Л.3 на Реш. по гр.д.№
401/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
принадлежат към имуществото на прехвърлителя-
с оглед осъществяваната към този момент както от нотариуса, така и от съда в
производството по чл.19, ал.3 ЗЗД /арг. чл.363 ГПК/ материална проверка на
правото на собственост /Решение № 485/ 01.10.2009 г. по гр.д.№ 4774/ 2008 г. на
ВКС, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. За течението на давностния срок
по чл.110 ГПК, обаче, кога правото на собственост е придобито от прехвърлителя
по предварителния договор е ирелевантно.
При
тези съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
съществото на спора обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва
да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, но
искане за присъждането на разноски от същата не е заявено, поради което и
такива с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7.08.2018
г., постановено по гр.д.№ 24750/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.