Р Е Ш Е Н И Е
№ 1607/10.10.2023г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Недялка Петкова като разгледа докладваното
от съдия Ингилизов адм. дело № 1048 по описа за 2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 211 от Закона за министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано
по жалба на Ц.М.И., ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.А. срещу Заповед
ЧР-03-21/30.03.2023г. на Министъра на правосъдието, с която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателя - лекар по дентална медицина в Затвора Пловдив.
В жалбата се излагат аргументи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорвания административен акт, както и
постановяването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и при неспазване на установената форма и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че дисциплинарно наказващият орган неправилно е приел, че
деянието съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ЗМВР
и че не са налице достатъчно и категорични доказателства, че жалбоподателят е
извършил процесното нарушение. Сочи се, че при издаването на акта не са
спазени, посочените в ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарното наказание.
Заповедта се твърди да е издадена при липса на задължителни реквизити – ЕГН на
нарушителя и при липса на фактически и правни изводи, установени с релевантни
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
А., който поддържа жалбата и моли да се отмени издадената заповед като
неправилна и незаконосъобразна, претендира разноски по делото. Представя писмена
защита.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител юрк. Ч., в писмено становище и в съдебно заседание по делото,
сочи аргументи за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно Заповед № ЧР-05-73 от 18.03.2015г., издадена от Министъра
на правосъдието д-р Ц.М.И. е назначен за
държавен служител на длъжността „лекар по дентална медицина“ в Затвора –
гр.Пловдив, II категория.
Със Заповед № Л-2566/05.10.2022г. на основание чл. 205,
ал. 2 от ЗМВР, издадена от началник на Затвора – Пловдив е назначена комисия,
която да извърши проверка за изясняване на постъпили данни в бюлетин №
182/04.10.2022г. за произшествия, значими събития и актуални за системата
въпроси, отнасящи се за д-р Ц.М.И.. В докладна записка от
05.10.2022г. от началника на затвора до главния директор на ГДИН е отразено, че
изнесеното в бюлетина от 04.10.2022г. касае служител на Затвор Пловдив д-р Ц.И., за който е
установено, че на 04.10.2022г. е извикан в Четвърто РПУ при ОД на МВР Пловдив
за снемане на показания и даване на обяснения за проведен разговор и подаден от
него сигнал на тел. 112 за поставена бомба в Затвора в гр.Бургас. Установеното
е потвърдено с докладна записка от д-р И., в която същият сочи, че на
04.10.2022г. около 04:00ч. е позвънил на тел.112, тъй като е имал задух, астматичен
пристъп и е употребил алкохол. И. твърди в докладната записка, че няма спомен
за проведения по телефона разговор. Същия ден, около 15ч, бил извикан от
служители на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив да даде показания и обяснения по
случая.
Във връзка с предложение с рег. № 5145 от 05.10.2022г. от
началника на Затвора – Пловдив в което е посочено, че са налице първоначални
данни за извършено от д-р Ц.И. нарушение по чл.203, т.13 от ЗМВР (деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ЗМВР,
уронващи престижа на службата), е издадена Заповед № ЧР-0368/11.10.2022г. на
Министъра на правосъдието (л.75) за образуване на дисциплинарно производство
срещу инспектор д-р Ц.И., назначен е дисциплинарно разследващ
орган – комисия в състав: председател и четирима членове, като е наредено
дисциплинарното производство да приключи в срок до 4 месеца от образуването му
със становище на дисциплинарно разследващия орган относно наличието на
отговорност на служителя, което да се докладва на министъра на правосъдието,
ведно със събраните в производството доказателства. Със същата заповед е
наредено временно да бъде отстранен от длъжност д-р И., за срок от 2 месеца,
както и да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие,
считано от датата на запознаване със заповедта. Според положен върху посочената заповед
подпис жалбоподателят се е запознал със заповедта на 13.10.2022г.
При извършената в дисциплинарното производство проверка е
констатирано следното:
Във връзка действия по събиране на доказателства от
страна на дисциплинарно разследващия орган с Постановление № 12024/07.12.2022г.
на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив е отказано предоставяне на
информация по процесния случай, с оглед образувано досъдебно производство № 475
от 2022г. по описа на 04 РПУ на ОД на МВР Пловдив срещу неизвестен извършител,
което се сочи да е на ранен етап и разгласяването на материалите по ДП би
нарушило възможността за обективното решаване на случая. Снети са писмени
обяснени по случая от лицето, което е заявило, че се е обадило на телефон 112 в
следствие на влошеното му здравословно състояние, породено от астматичен
пристъп. Същият не отрича да е давал обяснения в 04 РПУ като сочи, че няма ясни
спомени от случилото се. С оглед така установеното дисциплинарно разследващият
орган в обобщена справка вх. № 908/17.01.2023г. е отправил предложение до
Министъра на правосъдието спрямо служителя да бъде потърсена дисциплинарна
отговорност като му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 1 (една) година. Същият е уведомен за изготвената обобщена справка лично на
04.01.2023г., видно от отбелязване върху същата. В становище по чл. 207, ал. 12
от ЗМВР (л. 60) дисциплинарно разследващият орган е изложил резултатите от
извършените от него действия и е отправил до Министъра на правосъдието предложение
за налагането на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 (една) година
на служителя.
В хода на дисциплинарното производство от началника на Затвора
Пловдив е отправено предложение (вх.№ 20351/09.12.2022г.) до Министъра на
правосъдието за удължаване на срока на отстраняването от длъжност на д-р И..
Предложението е върнато, със становище, че „е регистрирано в деловодството на
ГДИН на 09.12.2022г. (петък) в 16:40 часа, т.е. два работни дни преди изтичане
срока на временното отстраняване от длъжност на инспектор д-р Ц.И., поради
което е невъзможно да бъде изготвен проект на заповед и подписването му до
13.12.2022г. от органа, образувал дисциплинарното производство“.
Видно от писмо на л. 59 по делото Министърът на
правосъдието е разпоредил на дисциплинарно разследващия орган: да събере
допълнителни доказателства, спазвайки срока указан в т.58 от Правила за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на и дисциплината и дисциплинарната практика в ГДИН и ГД Охрана и
териториалните им служби към Министерството на правосъдието (Правилата); да квалифицира
извършеното деяние, съобразно установените факти и обстоятелства и да посочи
разпоредбите, които са нарушени; на основание чл.59 от Правилата при промяна в
правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание, да се
изготви допълнително становище, да се връчи покана на инспектор д-р Ц.М.И. за
запознаване с новото становище и за даване на писмени обяснения, адресирани до
министъра на правосъдието.
В хода на производството по събиране на доказателства с
постановление от 22.02.2023г. на прокурор при РП Пловдив (л. 45) е уважена
молба на началника на Затвора – Пловдив, като на същия са предоставени
материали, касаещи случая, а именно писмени обяснения от д-р Ц.И., 2 бр.
докладни записки по преписка вх.№ 441р-11680/2022г. по описа на 04 РУ на МВР
Пловдив и писмо от началник РЦ 112 – гр.Кърджали.
На 01.03.2023г. до Министъра на правосъдието е постъпила
обобщена справка вх.№ 3652, изготвена от дисциплинарно разследващия орган, в
която са описани следните факти: На 04.10.2022г. са отразени пет на
брой сигнала до ЕЕН 112 в часовия диапазон 02:11 часа 03:11 часа (разговори
между 15 секунди и 2 минути), от телефонен номер ***, като в четири от
сигналите няма представяне на лицето, а в един се е представило като „Г.“.
Телефонният номер е предоставен от служителя Ц.М.И. - лекар по дентална
медицина в Затвор гр. Пловдив II - ра категория в централата на затвор Пловдив
като номер за контакт със същият при извънредни ситуации. В докладна записка от
служител на 04 РУ на МВР – Пловдив, който е работил по преписката е установено,
че служителят И. не е отрекъл за това, че сам е позвънил на ЕЕН 112 и не е
предоставял телефона си на друго лице същата вечер. От същия телефонен номер
инсп. И. съобщава, че има нужда от линейка, полиция и пожарна, защото имал
затруднено дишане и умирал, потвърдил също така, че бил пиян. В дадени в хода
на производството писмени обяснения от И., същият сочи, че действително се е
обадил на телефон 112, заради влошено здравословно състояние, породено от
астматичен пристъп, не отрича че е давал обяснения в 04 РУ на МВР Пловдив. Въз
основа на тези данни е прието е от дисциплинарно разследващия орган, че с
действията си И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във връзка с
чл.15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД Охрана и
ГДИН, което се сочи да е съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. В тази връзка
е предложено на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволенение“.
На 24.02.2023г. му е връчена лично покана за запознаване с обобщената справка
като му е определен 24-часов срок за даване на допълнителни обяснения или
възражения по същата. В обяснение вх. № 3654/01.03.2023г. (л. 29), отправено до
председателя на разследващата комисия д-р Ц.И. сочи, че обаждането на тел.112,
което е извършил на 04.10.2022г., е предизвикано от влошеното му здравословно
състояние, вследствие на неколкократно приемане на медикаменти, липса на
подобрение и състояние на паника. Твърди, че не е имал умисъл да съобщава за
бомба, но поради посочените причини съзнанието му е бил замъглено и няма ясен
спомен извършеното от него. Изказва съжаление за постъпката си, като посочва, че
в състояние на нормално съзнание никога не би извършил подобно деяние и е изпълнителен
и дисциплиниран служител.
На 30.01.2023г. била издадена
оспорената Заповед № ЧР-03-21 на Министъра на правосъдието, съгласно която, на
основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 във връзка с чл.203, т. 1, т.
13, чл.204, ал.1 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение,
считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е
обективирано, че дисциплинарно наказващият орган е приел фактите и обстоятелствата,
констатирани от дисциплинарната комисия, извършил е оценка на събраните
доказателства, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение
на държавния служител по време на службата и дадените от него писмени
обяснения. Заповедта е връчена лично на адресата ѝ на 10.04.2023г.
По делото е приета, без възражения, административната
преписка по издаване на оспорвания акт. Към същата са представени Заповед №
ЛС-04-4 от 02.01.2017г. на министъра на правосъдието и утвърденият със същата
Етичен кодекс за поведение на държавните служители от ГД Охрана и ГДИН.
От страна на ответния административен орган по делото е
приложена Заповед ЧР-05-57 от 17.02.2021г., издадена от зам.министъра на
правосъдието, с която е утвърден класификатор на длъжностите за държавните
служители в ГДИН и териториалните ѝ служби по чл.19, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС
и § 79 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, както и самият класификатор.
По искане на ответната страна по делото е представено
копие от личното кадрово досие на д-р Ц.И..
От Районен център 112, гр.Кърджали е изискана и
представена по делото справка за получени сигнали на ЕЕН 112 в периода от
01.06.2022г. до 04.10.2022г. от телефонен номер *** с информация за подадени сигнали от посочения телефонен
номер на 11.08.2023 г. в 22:00:58 часа и в 22:46:07 часа, на 03.09.2022 г. в
03:56:39 часа и в 04:32:01 часа, на
04.10.2022 г. 5 повиквания в 02:11:45 часа, 2:33:24 часа, 2:34:44 часа,
02:35:52 часа, 03:11:26 часа, ведно с един брой СД, съдържащо аудиозаписи на
посочените сигнали.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Реализирането на дисциплинарна
отговорност спрямо служителите на МВР се осъществява съгласно процедурата
разписана в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията).
Оспорената заповед е издадена в
предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.210,
ал. 1 от ЗМВР, респ. чл.62 от Инструкцията. В нея дисциплинарно наказващият
орган е посочил жалбоподателя като извършител на нарушението и подробно е
описал мястото, времето и обстоятелствата на неговото извършване. В изпълнение
на разпоредбата на чл.210 от ЗМВР в административния акт са посочени
подробно доказателствата, въз основа на
които е установено нарушението. Възражението, направено с жалбата, че в
заповедта не е посочен ЕГН на адресата ѝ е неоснователно, тъй като
липсата на ЕГН в акта по никакъв начин не налага съмнение по установяване на
самоличността на служителя – негов адресат, респ. не накърнява правото му на
защита. Видно от съдържанието на нормата на чл.210 от ЗМВР посочването на ЕГН
на извършителя не е задължителен реквизит в заповедите от вида на процесната.
При издаването на обжалваната
заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е
образувано със заповед на министъра на правосъдието, който е компетентен орган
съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е определен 4-месечен срок за
приключване на дисциплинарното производство, съгласно чл.205, ал.6 от ЗМВР.
Съгласно чл.207, ал.7 от ЗМВР
за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, която заедно с всички
материали по производството се предоставя за запознаване на държавния служител,
срещу когото се води дисциплинарното производство. В случая в рамките на
проведеното дисциплинарно производство, действително от дисциплинарно
разследващия орган е изготвена обобщена справка вх.№ 908/17.01.2023г. (л. 65),
с която на дисциплинарно наказващия орган се предлага на жалбоподателя да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 (една) година, а в
последствие, след разпореждане от страна на дисциплинарно наказващия орган за
събиране на допълнителни доказателства, разследващата комисия е изготвила и му
е представила обобщена справка вх.№ 3652/01.03.2023г. (л. 33), с която предлага
на същото лице да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Оспорваната в настоящото производство заповед е издадена на 30.03.2023г., т.е.
тридесет дни след запознаване на министъра на правосъдието с обобщената справка
от 01.03.2023г. и доказателства към нея.
В конкретния случай, според
съда, сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР са спазени. Това е така, тъй като
деянието, за което жалбоподателят е наказан дисциплинарно е осъществено на
04.10.2022г., поради което от неговото извършване до датата на издаване на
оспорената заповед – 30.03.2023 г., не е изтекъл двугодишният срок по
посочената разпоредба, приложим при тежки нарушения на служебната дисциплина,
каквото нарушение е налице и в разглеждания случай – арг. от чл.203, ал.1, т.13
от ЗМВР. Не е изтекъл и двумесечният срок, който тече от откриване на
нарушението. Според чл.196, ал.1 от ЗМВР то се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая обективните и
субективни признаци на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 194, ал.2,
т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР - са описани в изготвената от разследващата комисия
обобщена справка с вх.№ 3652, с която дисциплинарно наказващият орган се е
запознал на 01.03.2023г. Следователно двумесечният срок изтича на 01.05.2023
г., а оспорената заповед е издадена преди това – на 30.03.2023 г. Настоящият
съдебен състав счита, че така разписаната в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г. процедура по налагане на дисциплинарно наказание е била спазена в
производството по издаване на обжалвания акт. Меродавния момент, в който
дисциплинарно наказващия орган се е запознал всестранно и пълно с резултатите
от извършеното дисциплинарно разследване и събраните в дисциплинарното
производство доказателства, въз основа на които да вземе решение за реализиране
на дисциплинарна отговорност на лицето е именно датата, на която му е
предоставена обобщената справка, а именно 01.03.2023г. Това е така, тъй като в
същата са обективирани резултатите от разпреденото на дисциплинарно разследващия
орган допълнително събиране на доказателства, въз основа на които е променено
правното основание, респ. вида на предвиденото дисциплинарно наказание и това
обстоятелство, с което дисциплинарно
наказващия орган се запознава първоначално при постъпването при него на тази
обобщена справка - вх.№ 3652/01.03.2023г. В този смисъл е спазен и срокът,
посочен в т.58 от Правила за организацията и дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в ГДИН и ГД „Охрана“ и териториалните им служби/звена към министъра на
правосъдието.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че така коментираната обобщена справка е
изготвена извън срока определен в заповедта за образуване на дисциплинарното
производство. Посоченото обстоятелство не съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до неангажиране на дисциплинирана
отговорност на служителя, тъй като в чл.209, т.3 от ЗМВР изрично са посочени
при изтичане на кои срокове дисциплинарно производство не се образува, респ. се
прекратява. В случая сроковете по
чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, както се посочи по-горе, не са изтекли.
В мотивите
на оспорваната са посочени нарушените от жалбоподателя разпоредби, а именно –
чл.5, чл. 15 и чл. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН
и ГД Охрана, както и разпоредбите, съставляващи правното основание за налагане
на дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното
правоотношение за изпълняваната държавна служба - чл. 194, ал. 2, т. 4, във вр.
с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
В заповедта са изложени
подробни мотиви защо органът счита, че престижът на службата е накърнен, а
именно – в Бюлетин № 182/04.10.2022г. е изнесена информация за получения от
лицето сигнал за поставена бомба, което е действие е станало известно на
служители на ГДИН, на Районна прокуратура и на 04 РУ на МВР Пловдив. Мотивите
на административния орган, че поведението на жалбоподателя е укоримо и
несъвместимо с етичните правила за поведение се подкрепят от редицата
доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство, от писмените
обяснения дадени от самия нарушител, както и от събраните в хода на настоящото
съдебно производство доказателства. Няма как да се приеме и другото възражение,
изложено в жалбата, че не са събрани достатъчно данни, че д-р Ц.И. е извършител
на нарушението, тъй като в досъдебното производство е водено срещу неизвестен
извършител. В случая срещу служителя е образувано и проведено дисциплинарно
производство, по реда на ЗМВР, завършило с издаване на оспорвания
административен акт, а отделно от него срещу същото лице е образувано досъдебно
производство (ДП № 475/2022г.). Видно е от писмените доказателства събрани в
това дисциплинарно производство безспорно е установено, че именно д-р Ц.И. е
осъществил действия по подаване на сигнали до телефон 112 от предоставения му
служебен телефон, респ. е извършил действия против етичните норми, които е бил
задължен да спазва, бидейки служител в ГДИН. На част от аудиозаписите,
съдържащи се на приложеното по делото CD, лицето ясно се представя като
инспектор И. от Затвора в гр.Пловдив, а и в писмените си показния И. не сочи да
не е извършвал обаждания до ЕНН в процесния период. Според съда, въз основа на събраните
доказателства, органът е приложил правилно материалния закон.
Разпоредбата на чл.194, ал.2,
т.4 от ЗМВР предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неспазването на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От своя страна
текстът на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР гласи, че тежки нарушения на служебната
дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, са деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата.
В оспорената заповед като
нарушени са посочени чл. 5, чл. 15 и чл. 17 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в ГД „Охрана“ и в ГДИН. Текстът на т. 5 от Етичния кодекс
предвижда, че държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме. От своя страна чл.15 и чл.17 от същият кодекс
гласят, че държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява и насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си. Според съда, в настоящия случай извършването на деянието, за
което жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички събрани
доказателства, приобщени в хода на дисциплинарното производство. От същите се
установява, че жалбоподателят на 04.10.2022г. е извършил обаждания до ЕЕН 112
като е предал невярно повикване за тревога, а именно съобщение за поставяне на
взривни устройства. В мотивите на оспорената заповед конкретните деяния са
подробно описани като място, време и обстоятелства, при които са извършени.
Съдът намира, че описаното в заповедта поведение на жалбоподателя представлява
сериозно нарушение на етичните правила за държавната служба в ГДИН. Системното
подаването на неверни данни до ЕЕН 112, за което са събрани достатъчно доказателства,
както в дисциплинарното производство, така и в настоящото съдебно такова безспорно
уронва етичните норми, регламентиращи действията и поведението държавните
служители на служба в ГДИН. Посоченото поведение на служител очевидно е от
естество да намали авторитета на институцията в която работи или до доведе до
загуба на общественото доверие към същата. Вярно е, че видно от приложеното по
делото кадрово досие на жалбоподателя, при изпълнение на службата му на същият
са поставяни много добри оценки за изпълнение на служебните му задължения, вкл.
и по критерия – познаване и прилагане на нормативните актове, регламентиращи
дейността на организационната структура и функциите на заеманата длъжност. Това
обаче е изцяло ирелевантно и в голяма степен противоречащо с извършената от
него противоправна дейност, за която му е наложено процесното дисциплинарно
наказание. В случая тежестта на установеното дисциплинарно нарушение е такава,
че надделява над посочените в писмената защита на жалбоподателя обстоятелства за
награждаването му за изпълнение на
служебните му задължения, поради което тези постижения не могат да доведат до
извод за налагане на друго по-леко дисциплинарно наказание. Освен това, при
установените тежки нарушения несъвместими с етични правила, съчетани с уронване
престижа на службата, налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е
задължително, съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Предвид изложеното
настоящият състав счита, че в настоящия случай, от обективна и субективна
страна, е осъществен съставът на така посочената разпоредба, което обуславя налагането
на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и съответно прекратяване на
служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
По изложените съображения
оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна, поради което подадената
срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определя в размер на 100 (сто) лева. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да
се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на Министерство на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Ц.М.И., ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.А. срещу Заповед ЧР-03-21/30.03.2023
г. на Министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
на инспектор – лекар по дентална медицина в Затвора в гр.Пловдив, II категория.
ОСЪЖДА Ц.М.И., ЕГН **********
*** да заплати на Министерство на правосъдието, сумата от 100
(сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: