№ 17458
гр. С., 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110128139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу В. Д. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Д. Б. дължи на
„Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 2 674,25 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законната лихва за период от 20.02.2025 г. до изплащане на вземането; 323,34 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г.; 88,91 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2025 г. до
изплащане на вземането; 19,02 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022
г. до 14.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 05.03.2025г. по ч.гр.д. № 10221/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Б. Г.“ № 11, ет. 3, ап. 5, която не била заплатена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в
забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава предявените искове. Прави искане по реда на чл. 241 ГПК за разсрочване на
задължението.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
1
становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с
източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 2 674,25 лв. за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Б. Г.“ № 11, ет. 3, ап. 5.
От представените по делото доказателства се установява, че на 30.07.2025 г. между
„Топлофикация С.“ ЕАД и В. Д. Б. е сключено споразумение, по силата на което ответната
страна признава задълженията си, предмет на настоящото производство и се задължава да
заплати на ищеца цялата сума на 12 вноски, от които единадесет в размер на 293 лв., а
последната в размер на 296,13 лв., за периода от 30.08.2025 г. до 30.06.2026 г.
Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представените платежни нареждания за
кредитен превод се установява, че на 30.07.2025 г. в полза на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД
е била заплатена сума в размер на 1200 лв. (преведената сума е 1209,60 лв., но от тях 9,60
лв. е такса за извършения банков превод), а на 19.09.2025 г. – сума в размер на 293 лв., т.е.
общо 1493 лв.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
На следващо място, в проведеното на 25.09.2025 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца изрично признава правнорелевантното
обстоятелство, че с извършеното от ответника плащане до момента са погасени 1088,53 лв. –
главници за топлинна енергия и дялово разпределение; 342,36 лв. – мораторни лихви върху
главниците, както и 62,11 лв. – разноски за държавна такса в заповедното производство,
поради което остават неплатени единствено главница за топлинна енергия, ведно със
законната лихва, разноски за държавна такса в исковото производство и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Ето защо, при съобразяване на разпоредбите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
незаплатена е останала сумата в размер на 1674,63 лв. (2763,16 – 1088,53) – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 20.02.2025 г. до
изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за държавна такса за исковото производство в размер на 194,86 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50
лв. за заповедното производство и 100 лв. за исковото производство, т.е. общо 344,86 лв.
По искането по чл. 241 ГПК:
Ответната страна В. Д. Б. е направила искане за разсрочване на изпълнението на
решението. Въпреки, че не представя декларация за имотното си състояние, съдът счита, че
няма пречка да уважи искането й по чл. 241 ГПК, което е процесуално допустимо.
При определяне размера на сумата, която ответната страна следва да изплаща месечно,
съдът съобрази, че същата е в пенсионна възраст, поради което задължението следва да бъде
разсрочено, като В. Д. Б. следва да заплаща месечно сумата от 201,94 лв., за срок от 10
месеца.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б. Г.“ №
11, ет. 3, ап. 5, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, сумата в размер на 1674,63 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 20.02.2025 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.03.2025г. по ч.гр.д. № 10221/2025 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1674,63 лв.
до пълния предявен размер от 2 674,25 лв.; за сумата от 323,34 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г.; за сумата от
88,91 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
20.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 19,02 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 14.02.2025 г., като
погасени чрез извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б. Г.“ № 11, ет. 3, ап. 5, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 344,86 лв. – разноски за производството пред
СРС.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница и разноски, ведно с припадащата се законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, като ПОСТАНОВЯВА В. Д. Б., ЕГН **********, да заплаща
на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 201,94 лв. месечно, за срок от 10
месеца, като всяка вноска е платима до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от
месеца, следващ месеца, през който решението влезе в законна сила (за първата месечна
вноска) до окончателното плащане на задълженията, ведно с дължимата законна лихва до
изплащане на главницата.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3