О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 642
06.12.2019 г.
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Росица Стоева
като изслуша докладваното Р. Манкова ч.гр. д. № 420 по описа
за 2019 г. , и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на Г. О. П. от гр. Б. против определение № 650 от 27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 434/2019г. на Сливенския окръжен съд, с което поради процесуална недопустимост е оставена без разглеждане жалбата му против действия на ЧСИ Г. Г., рег. № ***, изразяващи се в отказ да бъде вдигнат запор на банкови сметки на длъжника, като жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя съдебни разноски от 300 лв. Твърди се, че атакуваният акт на съдебния изпълнител е обжалваем, попада в обхвата на чл.435, ал.2 ГПК, тъй като се иска отмяна на изпълнително действие – запор върху парични вземания на длъжника към трето лице. Обжалването е посочено като допустимо и в обясненията на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК. Заявено е още, че на длъжника не може да бъде отречено правото да обжалва действие, съставляващо свръхобезпечение, съобразно принципа на съразмерност по чл.442а ГПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на жалбата против действията на съдебния изпълнител.
Взискателят К. М. А. от с. К., Я. област е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и претендира същата да бъде оставена без уважение. Изложени са съображения в подкрепа на мотивите в атакувания съдебен акт.
Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По същество, обжалването е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постанови атакуваното определение, решаващият съд е изложил съображения, че с жалбата на длъжника се атакува действие на съдебния изпълнител – отказ да вдигне обезпечителни мерки, което не попада в кръга на обжалваемите такива, очертан с разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач, отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.
В разглеждания казус се касае за жалба на надлежно легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, което изпълнява първото условие за допустимост на обжалването по чл. 435, ал. 2 ГПК.
Второто изискване на цитираната разпоредба се отнася до точно определени от закона конкретно посочени хипотези, в които се допуска обжалване. Такива в случая не са налице. В жалбата на Г. П. не се съдържат твърдения, сочещи на законовите хипотези за допустимост на обжалването. Възраженията на жалбоподателя са против отказ на ЧСИ да вдигне наложено обезпечение, което действие на съдебния изпълнител не е включено в законовия обхват на обжалваемите пред съда действия.
Въвеждайки ограничения в обжалването, законодателят е изходил от становището, че действията на съдебния изпълнител са обжалваеми само по отношение на същинското изпълнение. При така възприетата ограничителна уредба на обжалването в действащия ГПК, са заложени очаквания за по-бърз и ефективен изпълнителен процес. Възприетият от законодателя подход на лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите по обжалване действията на съдебния изпълнител. Следва да се отбележи, че по този начин не се засягат интересите на длъжника, с оглед предвидената по чл.441 ГПК отговорност на съдебния изпълнител за вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, включително и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
В предвид изложените съображения, атакуваното определение е правилно, като съобразено с доказателствата по делото и приложимия закон. Изложените там мотиви са подробни и изчерпателни и се споделят напълно от настоящата инстанция. Жалбата на длъжника Г. П. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. О. П. от гр. Б. против определение № 650 от 27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 434/2019 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: