О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
17.11.2021 г.,
гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа
докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 1098 по описа на съда за 2021 година
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по депозирана от ДЗЗД „ЛИДО – 3“*, представлявано от управителя П.Г.П., жалба против Заповед № 1896 от 28.10.2021 г. на Кмета на Община Хасково. С жалбата е направено и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
С обжалваната по делото заповед, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, е наредено на „Лидо - 3“ ДЗЗД, ЕИК: *********, да премахне незаконосъобразно поставените преместваеми обекти: маси за консумация със столове и чадъри (стационарен) с обща площ 26.68 кв.м., находящи се на западния и северния тротоар на ***.
След изправяне на констатираните нередовности, жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е редовна. Налице са положителните условия, съответно липсват пречките, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба по чл. 159 от АПК. Жалбата е подадена срещу акт, който може да бъде оспорен съдебно, от лице с правен интерес от оспорването. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ - заповедта е съобщена на 29.10.2021 г., видно от приложената разписка, а жалбата срещу нея е подадена на 01.11.2021 г. С оглед наличието на редовна и допустима жалба, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, да се разпредели доказателствената тежест между страните, като съдът се произнесе и по направените с жалбата искания.
По направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, по което съдът дължи незабавно произнасяне, следва да бъде посочено, че искането е допустимо. Същото е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес - чл. 147, ал. 1 от АПК. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 217, ал. 2, вр. ал. 1, т. 11 от ЗУТ - подадена жалба срещу заповедта.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения:
В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 от АПК), приложимата разпоредба на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ предвижда, че жалбата не спира изпълнението на процесната заповед, освен ако съдът разпореди друго - чл. 217, ал. 2 от ЗУТ. В съответствие с чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда нови обстоятелства по чл. 166, ал. 2 от АПК - такива, които да са се осъществили след издаването на акта, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно.
Тоест в хипотезата, когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение, само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за наличието на тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя.
Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Какви са били мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 от АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти, а в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК преценката на органа е върху наличието на обстоятелствата, които допускат предварителното изпълнение. Двете разпоредби по никакъв начин не се съотнасят и предпоставките им не се намират в каквото и да било съотношение.
В случая жалбоподателят аргументира особеното си искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта с твърдението че административният орган не се е мотивирал защо е необходимо това предварително изпълнение, тоест в случая нито се твърдят, нито от приложените доказателства се установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорената заповед, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. В случая допуснатото предварително изпълнение е било предвидено от законодателя и изрично допуснато въз основа на текста на чл. 217, ал. 1 от ЗУТ, поради което не е било необходимо неговото мотивиране. С оглед на изложеното, неоснователното искане следва да бъде отхвърлено.
Неоснователно е и искането за спиране на производството по делото до произнасянето на РС – Хасково по посочените административни дела с наказателен характер, доколкото не са налице данни решенията по тези дела да имат значение за правилното решаване на настоящия спор.
С оглед потвърждаване на надлежната активна процесуална легитимация по делото, на жалбоподателя следва да бъде указано да представи писмени доказателства, установяващи легитимния представител на дружеството и ако същото се представлява от двамата съдружници заедно, то Надежда Милева Петкова следва изрично да заяви дали поддържа жалбата и потвърждава извършените до момента процесуални действия.
Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 163 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател: „Лидо - 3“ ДЗЗД, Код по БУЛСТАТ: *********, ***, адрес за призоваване: ***, чрез управителя П.Г.П..
Ответник по жалбата: Кмет на Община Хасково.
УКАЗВА на ответника, че в 14-дневен срок от получаването на препис от настоящото определение може да представи писмен отговор по оспорването и да посочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи за себе си благоприятни последици.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.01.2022 г., от 10:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя да представи до датата на насроченото съдебно заседание писмени доказателства, установяващи легитимния представител на дружеството и ако същото се представлява от двамата съдружници заедно, то Надежда Милева Петкова следва изрично да заяви дали поддържа жалбата и потвърждава извършените до момента процесуални действия.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1896 от 28.10.2021 г. на Кмета на Община Хасково.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за спиране на производството по делото.
Определението, в частта му по чл. 166, ал. 3 от АПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението до страните. В останалата му част, определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: