Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../21.11.2023 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКИ СЪД, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година в състав, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
При секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д. № 70 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искове на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, правоприемник в резултат на
вливане на заличения търговец „У.Ф.“ ЕАД, ЕИК ******, за признаване за
установено по отношение на „М.Г.“ АД, ЕИК ******, както следва: че дължи на основание чл. 422 ГПК вр. чл.327 ТЗ сума от 278 387,31 лева, съгласно
споразумение за разсрочване на задълженията от 20.06.2018 г. с нотариална
заверка на подписите, ведно със законната лихва считано от 11.10.2018г, а на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 5 490,86 лева –
лихва за забава плащането на главницата за периода 01.08.2018г – 10.10.2018г, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №65758/2018 г. по описа на СРС, 30-ти състав.
Ищецът твърди,
че е кредитор на ответното дружество по силата на споразумение за разсрочване
на задълженията от 20.06.2018г, договор за факторинг №
FDR000507/05.10.2012г и Анексите към него, по силата на които придобива
вземанията на „П.“ АД/в несъстоятелност/ срещу „М.г.“ АД, произтичащи от
фактури №№ **********/31.10.2017г, **********/05.11.2017г, *********/03.11.2017г,
**********/10.11.2017г, **********/25.12.2017г на обща стойност 278 387,31 лева.
Със сключване на споразумението ответникът признава съществуването на
вземанията, обективирани в издадените от „П.“ АД /в
несъстоятелност/ ЕИК****** фактури, че доставките по тях са извършени, тяхната
изискуемост, че са прехвърлени на ищеца с договора за факторинг
и че за прехвърлянето е уведомен надлежно от доставчика. Въз основа на
споразумението по заявление на кредитора е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 65758/2018 на СРС, 30 състав.
Ответникът „М.г.“
АД, в срока за отговор оспорва исковете, като твърди, че са налице противоречия
в твърденията на ищеца относно правното основание на предявените искове – дали
това е споразумението с нотариална заверка на подписа или договора за факторинг. Според ответника исковете не могат да бъдат
основани на споразумението, тъй като то не представлява спогодба по смисъла на
чл. 365 ЗЗД. За да е налице такава, следва страните да са направили взаимни
отстъпки за избягване на бъдещ правен спор между тях, а в процесния
случай само е отсрочено изпълнението на задълженията. Счита, че източник на
съдебно предявеното вземане е договора за факторинг
сключен между праводателя на ищеца и „П.“ АД/в
несъстоятелност/. Последният е сключен на 05.10.2012г, а прехвърлените вземания
възникват след октомври 2017г. При това положение счита договора за факторинг за нищожен, тъй като негов предмет могат да бъдат
само съществуващи вземания, но не и бъдещи такива. Оспорва качеството на ищеца
на кредитор по предявените вземания като твърди, че с договор за реверсен факторинг цедираните вземания по неплатените фактури или по частично
платените фактури са прехвърлени обратно на „П.“ АД /в несъстоятелност/, за
която цесия е надлежно уведомен от последния на 16.10.2018г. Оспорва исковете
по размер като твърди, че в молбата за присъединяване на ищеца като кредитор в
производството по несъстоятелност спрямо „П.“АД /в несъстоятелност/, е
посочено, че на последния е платено за придобиване на вземанията спрямо
ответника сумата от 200 000,00 лева, а не претендираните
283 888,17 лева, с оглед на което се прави извод, че с предявените искове
ищецът цели да се обогати неоснователно за сметка на ответника. Твърди да е
налице и надвишаване на лимита на авансираните плащания от страна на фактора,
което счита, че влече нищожност на договора за факторинг.
В допълнителната
искова молба ищецът „У.Ф.“ ЕАД поддържа, че основанието на исковете е споразумението
за разсрочване на задълженията от 20.06.2018г. Оспорва твърденията, че с „П.“
АД /в несъстоятелност/ е сключен договор за реверсен факторинг, както и че това се установява от Споразумението
за Е-факторинг. В производството по несъстоятелност е
претендирана различна сумата, спрямо претендираната с процесните
искове, тъй като съгласно договора за факторинг и
анексите към него „П.“ АД /в несъстоятелност/ отговаря солидарно за
задълженията на платците, какъвто е и ответника, по издадените фактури, до
размера на авансовите плащания, т.е. отговорността на доставчика е до авансово
платените суми, а отговорността на платеца (ответника) е за цялото цедирано вземане. Твърдяната нищожност на договора поради
липса на предмет не е налице, тъй като естеството на договора за факторинг и в частност риска от събиране на вземанията,
предполага вземанията да не са още възникнали или поне да не са станали все още
изискуеми към сключването му. Възражението за лимитите по договора за факторинг счита за неотносимо,
тъй като това касае вътрешните отношения между ищеца и доставчика „П.“ АД / в
несъстоятелност/.
С допълнителния
отговор ответникът поддържа възраженията направени с отговора на допълнителната
искова молба. Поддържа възражението си за съществуване на договор за реверсен факторинг, за което
счита, че свидетелстват решение № 304/21.12.2018 г. по в. т. д. № 549/2018 г.
по описа на АС – Варна и решение № 398/22.05.2018 г. по т.д. 1210/2017 г. по
описа на ОС – Варна. От представените решения се установява, че при достигнат
лимита за финансиране на доставчика, се налагало сключване на договор за реверсен факторинг, за да се
прехвърлят обратно на доставчика цедираните, но
неплатени задължения, за да продължи действието на договора за факторинг. Оспорва споразумението като нищожно поради липса
на кауза съгласно чл. 26, ал.2 ТЗ. Поддържа се и възражението за нищожност
поради липса на предмет, като се допълва, че бъдещите вземания са неопределяеми
към сключване на договора и поставени в зависимост от волята на трети лица, а
не такива с ненастъпил падеж. Оспорва се и твърдението на ищеца, че
отговорността на доставчика и платеца е различна, като се посочва, че съгласно
т.24 и т.25 от Анекс №27/28.01.2016г доставчикът е солидарно задължен с
платците спрямо фактора за всички негови вземания, включително лихвите, таксите
и комисионните, от където следва, че отговорността им е еднаква. След като
отговорността е еднаква и в производството по несъстоятелност факторът твърди,
че вземането му от „П.“АД /в несъстоятелност/ е в размер на 200 000.00
лева, такъв е размер и на задължението на ответника. Ако се приеме, че дългът
следва да е в размер на 283 000,00 лева, това ще доведе до неоснователно
обогатяване на фактора за сметка на платеца, тъй като последния не е авансирал
към доставчика такава сума. Релевира и възражение за
неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД от страна на ищеца спрямо трето за спора лице
- „П.“ АД /в несъстоятелност/ като се иска осъждането на ищецът да заплати на „П.“
АД /в несъстоятелност/ разликата над авансираната сума 200 000,00 лева, до
която искът срещу „М.г.“ АД бъде уважен.
Третото лице
помагач на страната на ответника „П.“ АД /в несъстоятелност/ не взема отношение
по предявените искове.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
По предявените
искове в тежест на ищеца е да докаже: пораждането и изпълнението на доставките
сключени между „П.“ АД /в несъстоятелност/ и „М.г.“ АД по описаните в исковата
молба фактури, че в резултат на тези договорни отношения на „М.г.“ АД са
доставени стоки на стойност 278 387,31 лева, че вземането за цената на
доставените стоки е прехвърлено на „У.Ф.“ ЕАД съгласно договора за факторинг №FDR000507/05.10.2012г и Анексите към него, че ответникът
като платец по задълженията е уведомен за прехвърлянето на вземанията от
доставчика.
В тежест на
ответника е да докаже, възраженията си за нищожност на договора за факторинг; сключването на договор за реверсен
факторинг между „У.Ф.“ ЕАД и „П.“ АД /в
несъстоятелност/, съгласно който процесните вземания
са прехвърлени от „У.Ф.“ ЕАД на „П.“ АД /в несъстоятелност/, уведомяването му
от страна на ищеца за извършеното прехвърляне на вземанията, евентуално способ
за погасяване на задълженията.
Съдът е признал
за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че „П.“ АД
/ в несъстоятелност/ и „М.г.“ АД са в трайни търговски отношения, в
изпълнението на които на „М.г.“ АД са доставени от „П.“ АД /в несъстоятелност/
стоки на стойност 278 387,31 лева с ДДС, за които са съставени фактури №№
**********/31.10.2017г, **********/05.11.2017г, *********/03.11.2017г,
**********/10.11.2017г, **********/25.12.2017г, които не са платени към
доставчика. Съществуването на вземанията се установява и от изслушаното
заключение на ССЕ (л.641-646, неоспорено от страните), съгласно което фактурите
са осчетоводени при ответника, включени са в ДДС дневниците му, по тях е ползван
пълен данъчен кредит и има опити за неговото погасяване чрез плащане и
прихващане. Осчетоводяването на фактурите представлява извънсъдебно признание
за съществуване на договорните отношения, за които те са съставени. Признанието
на неизгодния факт се подкрепя и от споразумението от 20.06.2018г за отсрочване
на дълга, където също се признава съществуване на задължение по процесните фактури на стойност 278 387,31 лева.
Следователно по
делото се установява възникването и съществуването на вземанията предмет на
споразумението от 20.06.2018г за отсрочване породени между „П.“ АД / в несъстоятелност/ и „М.г.“ АД.
По делото няма
спор, че вземанията за цената на стоките доставени от „П.“ АД /в
несъстоятелност/ на „М.г.“АД са прехвърлени на „У.Ф.“ ЕАД с договора за факторинг №FDR000507/05.10.2012г и Анексите към него, което
налага изследване на възраженията на ответника за неговата валидност.
Една от
характеристиките на договора за факторинг е именно
възможността кредитор по едно вземане да прехвърли правата си по него в полза
на фактора за неговото събиране, по които признаци ненаименования договор се
доближава до договора за цесия. За разлика от цесията по ЗЗД, вземанията по
договора за факторинг са поначало само парични
(резултата от отношения касаещи доставка на стоки или услуги). А от функциите
му да финансира дейността на доставчика и да се поеме риска от неплащането на
задълженията по прехвърлените вземания, се приема, че предмет на факторинга, за разлика от цесията на вземания по ЗЗД,
поначало са бъдещи вземания на доставчика или поне такива, с отложен падеж за
плащане към момента на неговото сключване / решение №
94/10.07.2014 г. по търговско дело № 3643/2013 г. на II TO на ВКС/. Ето
защо обстоятелството, че към сключване на договора за факторинг
/05.10.2012г/ вземанията по процесните фактури се
явяват бъдещи такива или с ненастъпил падеж, не влече недействителността му на
това основание. Следва да се посочи и че процесния договор
за факторинг от 05.10.2012г и Анексите към него разкриват
характеристиките на едно рамково споразумение, целящо да уреди общо правата и
задълженията между фактора и доставчика, а конкретно прехвърлените вземания са
предмет на отделни договори за цесия. В частност за отношенията с М.г. АД е
сключен Анекс №18/27.05.2015 (л.94), а за всяко едно от вземанията установени
от процесните фактури, в изпълнение на уговорените
права и задължения в рамковото споразумение, доставчикът „П.“ АД /в
несъстоятелност/ подава информация към фактора за: конкретното вземане от „М.г.“АД,
предоставя доказателства за установяване на неговото съществуване и размер,
точното му изпълнени от страна на доставчика, изявление за прехвърля не на правата
по него за получаване на стойността на доставената стока или услуга, заедно с
уведомление към платеца за прехвърлянето на вземането към фактора (л.182-л.213).
Ответникът в
настоящото производство, който е платец по фактурите, без да е страна по
правоотношението породено от договора за факторинг и с
оглед относителния му характер, може да черпи само най-общи възражения за
валидността му, съществуването на прехвърлените вземания и надлежното му
уведомяване за цесията. Той не може да упражнява правата на доставчика по
договора и да възразява срещу размера на уговорената цена за придобиване на
прехвърлените с факторинга права, нито тези на
фактора, касаещи размера на финансиране на дейността на доставчика (лимитите,
до които фактора е приел да кредитира доставчика, по отношение на който и да е
от другите платци).
Въз основа на
споразумението от 20.6.2018г, съдържащо признанието на ответника за получаване
на уведомленията за прехвърляне на вземанията към „У.Ф.“ ЕАД от доставчика „П.“
АД /в несъстоятелност/, съдът приема, че „М.г.“ АД е уведомен надлежно за
прехвърлянето на вземанията най-късно на датата на подписване на споразумението
от 20.06.2018г. Следователно най-късно на тази дата цесията сключена в изпълнение
на договора за факторинг и анексите към него проявява
транслативния си ефект и прехвърля вземанията в патримониума на новия кредитор – фактора, спрямо който
ответника се задължава да плати в срок до 31.07.2018 г. След уведомяването за
цесията съгласно чл.99, ал. 4 ЗЗД изпълнение към предишния кредитор в лицето на
доставчика „П.“ АД /в несъстоятелност/ е непротивопоставимо
на фактора. Нещо повече, след като платеца признава цесията и се съгласява с
нея, по аргумент от чл.103, ал. 3 ЗЗД той не може да извърши прихващане на
задължението със свое вземане към предишния кредитор. Ето защо установеното от
заключението на ССЕ прихващане, извършено от ответника с насрещни негови вземания
към доставчика „П.“ АД /в несъстоятелност/ на 31.01.2019г в размер на
149 009,90 лева, нямат погасително действие по отношение на фактора. По
делото не се установява и съществуване на договор за реверсен
факторинг, по силата на който вземанията да са
върнати в патримониума на доставчика „П.“ АД /в
несъстоятелност/, като това не може да се приеме за установено нито от
представените съдебни решения описани в отговора на допълнителната искова
молба, нито от уведомлението до ответника от доставчика „П.“ АД /в
несъстоятелност/. Решенията представени с отговора касаят отношения между други
лица и предвид относителния характер на съдебните решения не разпростират
действие в процесното производство. По отношение на
уведомлението следва да се посочи, че след като то не изхожда от фактора, който
е кредитор по вземането към този момент, то не поражда и действието предвидено
в чл.99, ал. 4 ЗЗД.
С оглед
изложеното искът за главницата е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
Вземането за
главницата става изискуемо на 01.08.2018г съгласно сключеното между страните
споразумение. За периода от 01.08.2018г– 10.10.2018г,
върху главницата от 278 387,31 лева се натрупват законна лихва в размер на 5 490,86
лева (определен с електронния калкулатор на НАП). Ответникът не твърди и не доказва
способ за погасяване на задължението, следователно и иска за мораторна лихва е доказан по основание и размер, и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода
на спора, право на разноски има само ищеца, като освен за исковото производство
съдът следва да му присъди и разноските за заповедното производство. За
исковото производство ищецът доказва разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за ССЕ в общ размер на 15039,30 лева, а за заповедното
адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 9 277,56 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че „М.Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес: ***, дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище ***, пл. „******“ № 7, както
следва: основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ сумата
от 278 387,31 лева, съгласно споразумение за разсрочване на задълженията
от 20.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите, фактури №№
**********/31.10.2017г, **********/05.11.2017г, *********/03.11.2017г,
**********/10.11.2017г, **********/25.12.2017г, договор № FDR000507/05.10.2012
г. и Анексите към него, ведно със законната лихва считано от 11.10.2018г до
окончателното плащане, а на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 5 490,86
лева – лихва за забава плащането на главницата за периода 01.08.2018г – 10.10.2018г, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №65758/2018 г. по описа на СРС, 30-ти състав.
ОСЪЖДА „М.Г.“ АД, ЕИК ******
да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 15 039,30
лева - разноски за исковото производство и сумата 9277,56 лева – разноски за производството по частно гр. д. №
65758/2018 г. на СРС, 60 състав, за която е издаден изпълнителен лист.
Решението е
поставено при участие на „П.“ АД /в несъстоятелност/ като трето лице-помагач на
страната на ответника „М.Г.“ АД, ЕИК ******.
Решението може
да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа на страните.
СЪДИЯ: