РЕШЕНИЕ
№ 4070
гр. Варна, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110109986 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от **** срещу „*** иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
19.00 лева, платена на 23.04.2020г. без основание такса за възстановяване на ел. захранване
на обект на потребление находящ се в гр. *** с клиентски № ***, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се поддържа, че процесната сума е платена без основание.
Сочи, че ответното дружество не генерира разходи при прекъсване и възобновяване на
електрозахранването, както и че не съществува законово или договорно основание за
събиране на сумата. Твърди се, че клаузата, която предвижда заплащане на такава такса,
противоречи на чл.122-124 ЗЕ, които не предвиждат като условие за възстановяване на
снабдяването да се заплаща такса от потребителя. Сочи, че е налице ограничаване на правата
на потребителя, произтичащи от закон и нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
2 ЗЗП, както и по смисъла на чл.143, т.18 ЗЗП. Излага, че при наличие на договор между
дружеството и потребителя следвало да се докаже неизпълнение на задълженията, виновно
поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер. Потребителят бил
поставен в неравноправно положение като се позволявало на доставчика да изисква
предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за
възстановяване на снабдяването. Такива клаузи били неравноправни, а доколкото не били
индивидуално договорени били нищожни. Налице било нарушение на колективните
потребителски интереси по чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП с наличието на клаузи във вреда на
потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на потребителите
при търговията с електрическа енергия по чл. 2, ал. 2 ЗЕ. По изложените съображения моли
предявения иск да е уважен. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Излага, че прекъсването
на електрозахранването е изцяло вследствие на виновното изпълнение на договорните
задължения от страна на абоната, който е просрочие повече от 20 дни заплащането на
1
задължения по издадени фактури. Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП, ответното дружество
има право да поиска от „*** да прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия, ако битов
клиент е в просрочие с 20 дни в изпълнение задължението си за плащане на текущите си
задължения. Съгласно чл. 37 от ОУ ответното дружество изисква възстановяване на преноса
след отпадане на основанията за прекъсването му. В тази връзка се сочи, че
възстановяването се извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща
всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на продажбата, изискващо
технически изпращане на екип от служители на адреса на потребление. Тези разходи се
сочи, че не се реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди въпросната такса да има характер
на мрежова услуга, поради което и на основание чл. 28, ал.1 от ПТЕЕ цената на мрежовите
услуги се заплаща на крайния снабдител. Акцентира, е съобразно ОУ такса се събира не за
възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия /
продажбеното правоотношение/. Оспорва клаузата на чл. 37 от ОУ да противоречи на чл.
122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 от ЗЗП. Твърди, че таксата е предвидена в ценоразпис,
който е публичен и всеки абонат е запознат със съдържанието му. Клаузата се сочи да
въвежда реализиране на гражданска отговорност по повод виновно неизпълнение на
договорно задължение и затова не съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък
ограничава правата му по ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2 от ПЕЕЕПП е предвидена
възможност в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат
писмено заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в случая не
е подавано. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: че е в договорни отношения с ответника, както и че е заплатил процесната
сума като такса за възстановяване на ел. захранването.
В тежесет на ответника е да докаже, че плащането е станало на валидно правно
основание и има право да задържи сумата.
Като безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване са отделени
с доклада по делото, че страните са в договорни отношения за доставка на ел. енергия за
имот в гр. ***; ищецът е заплатил претендираната сума чрез свой представител.
При липсата на спор, че страните са обвързани от облигационно правоотношение –
договор за доставка на ел. енергия, както и че процесната сума от 19,00 лв. е платена, съдът
намира, че спорният въпрос е правен- валидни ли са клаузите от ОУ на ответника, въз
основа на които е събрана сумата.
Съдът намира, че между страните към момента на плащане на процесната сума- 2020
г. са действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., които са представени от ответника,
като пряко значение за спора има чл.21 от тях. В чл.21, ал.1 от същите е предвидено „***
изисква от „*** възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването
се възстановява след като последния заплати на „*** всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06
от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа
енергия на ***, влезли в сила на 07.09.2014 г. Именно в тези общи условия относим се явява
цитирания от ответника чл.37 от същите, съгласно ал. 1 от който „**** изисква от „***“ АД
възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсването. Продажбата на електрическа енергия се възстановява след като клиентът
заплати на „**** цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи
за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия.
Доколкото обаче ОУ приети през 2014 г. са отменени, приложение намират ОУ от
2007 г., които съдът следва да обсъди. Именно за приложение на същите е съобщението на
ел. сайта на ответника, че след отмяната на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. и Решение №
2
ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от Комисията за енергийно и водно
регулиране и влизането в сила на нови Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е***, дружеството ще прилагат в отношенията с клиентите си
действалите преди 07.09.2014 г.
Съдът намира, че приложения чл.21, ал.1 от ОУ, в който е предвидено ***Д изисква
от „*** възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на
основанията за прекъсването, а когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването
се възстановява след като последния заплати на „***всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването противоречи на чл. 122-124 ЗЕ.
Предвиденото изискване в ОУ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора и в нормите на ЗЕ. Съгласно
чл. 123, ал. 1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на ел. енергия имат право да преустановят временно снабдяването
с ел. енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за
продажба на ел. енергия, вкл. при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с ел. енергия. Според
разпоредбата на чл. 124 ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването, т. е. предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не
се сочи друго условие за възстановяването, освен отстраняване причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл клаузата е
неравноправна по см. на чл. 143, т. 2 Закона за защита на потребителите, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
С решение № 125/7.08.2015г по т. д. № 990/2015г на ВКС-I ТО се е прозинесъл по
този въпрос по аналогичен случай. Прието е, че ОУДПЕЕ на "Е. В. Н. "ЕАД, вкл. чл. 34, ал.
1 в частта "... и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване
на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина"; чл. 41, ал. 4
са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като цитираната клауза противоречи на чл.
122-124 ЗЕ. Ответното предприятие няма правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването и затова такава
такса не му се следва.
Наред с изложеното съдът съобразява и това, че дори да са били извършени някакви
разходи от доставчика по повод възстановяване ел. снабдяването, неплащането дължимите
сметки не може да бъде условие за отказ да се възстанови ел. снабдяването на клиента.
Предвид наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика, при
уреждане на спорните отношения е необходимо да има както доказано виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
Възможността предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на ел. захранването, както за едностранното определяне на техния размер,
прави клаузата на чл. 34, ал. 1 в посочената част неравноправна на осн. чл. 143, т. 18 ЗЗП,
тъй като дава възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди /в този смисъл Решение № 125/7.08.2015г по т. д. № 990/2015г на ВКС-I
ТО/. След като коментираната клауза се явява неравноправна и при положение, че не е
уговорена индивидуално, същата се явява нищожна на осн. чл. 146 ЗЗП. / така Решение №
1244 от 30.10.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1249/2019 г./
Съгласно пар.1, т.8 от ДР на ПТЕЕ "Мрежови услуги" са достъп до
електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа,
достъп до електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителна мрежа, достъп до затворена електроразпределителна мрежа и
пренос на електрическа енергия през затворена електроразпределителна мрежа и други
услуги по мрежите, определени в нормативен акт. Съгласно чл.27, ал.1 от ПТЕЕ крайните
клиенти и производителите заплащат предоставените им мрежови услуги върху
фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.
11, т. 1, 2, 3 и 3а по утвърдени от комисията и/или прилагани от съответния оператор на
3
затворена електроразпределителна мрежа цени. При така посоченото определение за
мрежови услуги и начина по който те се определят и начисляват, съдът намира, че
процесната сума не представлява изобщо мрежова услуга, противно на твърденията на
ответника. Процесната сума е начислена поради неизпълнение на задълженията на клиента,
не е остойностена във връзка с потребена от него ел. енергия и в зависимост от количеството
на последната, а по определен ценоразпис от ответника, съобразно неговите твърдения
Съдът не приема възражението на ответника, че таксата се дължи не са
възобновяване на електроподаването, а за възстановяване на продажбеното
правоотношение. Действително в ОУ от 2014 г. е било предвидено „Продажбата на
електрическа енергия се възстановява след като клиентът заплати на „*** цена съгласно
ценоразпис“, но както съдът посочи, тези ОУ не са приложими между страните. Следва да се
обърне внимание, че макар между редакцията на чл.21 от ОУ от 2007 г. и ОУ от 2014 г. да
има разлика, съдът не може да приеме съображенията на ответника, тъй като при
възстановява на електроподаването, се възстановява и продажбеното правоотношение
предмет на което е именно доставка на ел. енергия, която се осъществява при положение, че
ел. захранването е възстановено. Редакционната разлика не се отразява на същността на
клаузата, която предвижда заплащане на такса /отделно от дължимата стойност на ел.
енергия, поради незаплащането на която е прекъснато захранването/, за да се ползва отново
предоставяната от дружеството ел. енергия за действителността на която уговорка съдът
изложи доводи.
При изложеното предявения иск е основателен и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
Предвид изхода право на разноски има ищецът
Ищецът е направил искане за присъждане на такива и е представил доказателства за
заплащане на д.т. в размер на 50 лв., както и адвокатско възнаграждение от 400 лв.
заплащането на което е доказано от представен по делото договор за правна защита и
съдействие, с характер на разписка в частта на изявлението на страните, че уговореното
адвокатско възнаграждение е заплатено, или общо сумата от 450,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е*** със седалище и адрес на управление: гр. В*** ДА ЗАПЛАТИ на
***, съдебен адрес: гр. **** на онс. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 19,00 лева, платена без
основание на 23.04.2020г. такса за възстановяване на ел. захранване на обект на потребление
находящ се в гр. ***, с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***
съдебен адрес: гр. *** сумата от 450,00 лв. – разноски в настоящото съдебно производство
основания чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4