Определение по дело №717/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл.435 от ГПК.

Образувано по жалба на „Ф.” О., длъжник по изп.д.№ 26/ 2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд, гр. Кърджали. Депозираната жалба е насочена против отказа на ДСИ да намали размера на претендирания по изпълнителното дело адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателите. В жалбата се излагат съображения, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен. В този аспект се изтъква, че на 05.03.2012 г. длъжникът получил призовка за доброволно изпълнение на задължение от 1096.04 лв. – 973.67 лв. - съдебни разноски по гр.дело № 1942/2010 г. на КРС и 122.37 лв. държавна такса по изпълнителното дело.Твърди се, че на 27.03.2012 г. длъжникът платил, но при представяне на документите за изплатените задължения му било връчено друго съобщение за дължима сума в размер още на 1080.00 лв. за адвокатско възнаграждение по 6 бр. адвокатски пълномощни за договорено възнаграждение от шестимата взискатели по делото. Жалбодателят твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно завишен чрез механично умножаване броя на взискателите по размера на адвокатското възнаграждение за всеки отделен човек и че при размер на задължението от 973,67 лв., сумата за адвокатското възнаграждение е повече от самото задължение, а именно 1080,00 лв. Жалбодателят моли да бъде отменен отказа на ДСИ при РС, Г., и да бъде намален размерът на договореното между взискателите и техния пълномощник възнаграждение по изп. дело в размер на 1080.00 лв.,като неоснователно и прекомерно завишен и не съответстващо на действителната правна и фактическа сложност на делото.

Ответниците по жалбата, взискатели по изпълнителното дело, М. Ш., А. П. З. като наследници на Р. К. З., Н. С. З., З. С. С. и Н. К. К., чрез процесуалния си представител са депозирали възражения. В тях изтъкват, че депозираната жалба следва да бъде оставена без разглеждане или да бъде отхвърлена.Излагат доводи и в двата аспекта.

Държавният съдебен изпълнител е изпълнил задълженията си по чл.436, ал.3 от ГПК и е изложил мотивите си относно обжалваното му действие. В тях изтъква, че депозираната жалба е недопустима, защото в производството отсъствало искане за намаляване на адв.възнаграждение и не бил постановен акт, който да подлежи на обжалване.

Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното :

По бланково заявление, депозирано от действащия лично и само за себе си взискател Р. К. З. от гр. К., придружено с изпълнителен лист, изд. по гр.д. № 1942/2010 г. по описа на КРС, е образувано на 10.02.2012 г. изпълнително дело № 26/2012 г. по описа на ДСИ при РС,Г.. Длъжник по делото е „Ф.” О., Г., а предметът му е събиране на парично вземане в размер на сумата от 604.67 лв.- разноски за първа инстанция и сумата от 369 лв., съставляваща разноски за въззивна инстанция. В цитирания изпълнителен лист е посочено, че сумите следва да бъдат платени освен на взискателя З., така и на лицата Н. С. З., З. С. С. и Н. К. К.,Б. Х. П. и С. Х. П.. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника „Ф.”О., чрез управителя К.К. на 05.03.2012 г. В последствие на 19.03.2012 г. адв. Д. Д., в качеството му на пълномощник на Р. К. З., С. З., З. С. С., Н. К. К., Б. Х. П. и С. Х. П., е депозирал молба, с която е предложил три кумулативни начина на изпълнение по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК. Към молбата са приложени 6 бр. договори за правна помощ и съдействие. Договорите са сключени поотделно между адв. Д. и всеки от взискателите Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Н. К. К., Б. Х. П. и С. Х. П. Договорите носят дата -09.02.2012 г. и са с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в „завеждане и защита по изп.дело”. Договорената сума по всеки от договорите е в размер на 180 лв. с ДДС.

На 25.04.2012 г. длъжникът „Ф.” О., Г., действащ чрез управителя си К.К., с наименована молба с вх.№ 455 , след като уведомява ДСИ, че е заплатил всички задължения по делото,е оспорил размера и обосновката търсените от него допълнително суми за разноски по изпълнението, вкл. и за адвокатско възнаграждение на взискателите в общ размер от 1080 лв. с искане да бъдат намалени същите. ДСИ с ненаименован акт от 27.04.2012 г., връчен на длъжника на 07.05.2012 г.,се е произнесъл като изрично е отказал да намали оспорваните от длъжника суми, произтичащи от такси и разноски по изпълнението.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Жалбата, стояща в основата на настоящото производство съдът намира за допустима. И това е така защото с така постановения на 27.04.2012 г., макар и ненаименован, но мотивиран акт ДСИ се е произнесъл и изрично е отказал да намали размера на оспорваните от длъжника дължими суми, вкл. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв. Т.е. цитираният акт обективира отказ на ДСИ, който подлежи на обжаÙване в настоящото производство. С оглед допустимостта на жалбата следва същата да бъде разгледана и по същество относно нейната основателност. В този смисъл в производството беше установено, че всеки от шестимата по делото взискатели Р. К. З., С. З., З. С. С., Н. К. К., Б. Х. П. и С. Х. П., поотделно, е сключил с адв. Д.Д. договор за правна помощ и съдействие с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в „завеждане и защита по изп.дело” с договорената сума по всеки от договорите в размер на 180 лв. с ДДС. Така договорената сума изхождайки от предмета на всеки сключен договор предполага по смисъла на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения - възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 100 лв., и по чл.10, т.2 за водене на изп.дело -50 лв. / 1/2 от дължимото се по чл.7, ал.2,т.1 от наредбата/, ведно с дължимия се ДДС от 30 лв. върху общата сума от 150 лв. по смисъла на §2а, предл.последно от наредбата. В този смисъл обаче беше установено, че изпълнително дело № 26/2012 г. по описа на ДСИ при РС, Г., с длъжник „Ф.” О., Г. и с предмет - събиране на парично вземане е образувано лично и само за себе си от взискател Р. К. З. с бланково заявление. Т.е. при образуване на изп.дело нито на взискателят Р.Загорова, а още по-малко на останалите взискатели им е предоставена правна помощ от процесуалния им представител за това образуване на изпълнително дело. Т.е предвиденото в разпоредбата на чл.10, т.1 от наредбата, възнаграждение за образуване на изпълнително дело от по 100 лв. за всеки от взискателите, не се следва, защото такава правна услуга на взискателите не им е предоставена в производството. Що се касае до предвиденото по смисъла на чл.10, т.2 от цитираната наредба, възнаграждение в размер на 50 лв./чл.10,т.2, във вр. с чл. 7,ал.2,т.1/ се следва и при това за всеки отделен взискател, доколкото се установи в производството, че процесуалният представител на всеки от взискателите от тяхно име и за тяхна сметка е предприел и извършил действия с цел удовлетворяване на дължимото се по изпълнителното дело парично вземане. Дължи се също върху сумата от 300 лв. / 6 Х 50 лв./ по смисъла на §2а от наредбата, и ДДС в размер на 60 лв.

Или казано с други думи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите по изп. д. № 26/2012 г. по описа на ДСИ възлиза на общата сумата от 360 лв. с ДДС / или 6 Х 60 лв. за всеки от взискателите/ и този размер е дължим от длъжника по това изпълнително дело. Като е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до реално дължимият се размер, ДСИ е извършил едно неправилно действие. Постановил е един незаконосъобразен отказ. Прочие в този смисъл следва обжалваният отказ да бъде отменен, като бъде намален размера на определения от ДСИ адвокатски хонорар от 1080 лв. с ДДС на реално дължимите се 360 лв. с ДДС.

Ето защо Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд, Г., обективиран в ненаименован акт от 27.04.2012 г. по изпълнително дело № 26/2012 г., да намали размера на договореното между взискателите Р. К. З., С. З., З. С. С., Н. К. К., Б. Х. П. и С. Х. П., всеки поотделно и процесуалния им представител, съгласно шест договора за правна помощ от 09.02.2012 г., адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 26/2012 г. по описа на ДСИ при РС, Г., от общия размер от 1080 лв./6Х180лв.с ДДС/ на действително дължимия размер от 360 лв. с ДДС /6Х60 лв. с ДДС/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.