№ 453
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500646 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. Л., ЕГН: ********** от гр.*, ул. ** № 1, ет.2,
ап.10 против определение № 262835/04.12.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по
гр.д. № 7221/2020г. С това определение съдът е допуснал обезпечение на исковете,
предявени от СТ. П. П., ЕГН: ********** от гр.** ж.к.*** вх.А против Г. Д. Л. с правно
основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86 от ЗЗД – за връщане на сумата от 5 000 лева,
представляваща главница по договор за заем от 22.03.2017г., за заплащане на лихва за забава
в размер на 1855,57 лева, начиная от 23.03.2017г. до 16.11.2020г. и за заплащане на законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението чрез
налагане на запор върху вземането на Л. към Общинско предприятие „Социално
обслужване“ – гр.Поморие, признато с изпълнителен лист , издаден по гр.д. № 240/2019г. на
Районен съд – Поморие, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20207040400790 на ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 в КЧСИ до размера от 6855,57 лева.
В хода на първоинстанционното производство Л. подава отговор на искова молба, в
който прави искане и за отмяна на допуснатото обезпечение. Л. твърди, че претенцията на
ищцата произтича от договор между нея и майка му, че е безработен и няма средства за
издръжка. Отделно от това, изразява съмнение, че подписът, положен под документа, с
който ищцата установява вземането си, не е негов.
Ответната страна – С.П. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на частната жалба. П. твърди, че не са налице предпоставките за отмяна на
обезпечението. Същата посочва, че вземането е частично секвестируемо и съдебният
изпълнител е този, който ще прецени какъв остатък е несеквестируем.
Като взе предвид фактите по делото и твърденията на страните, съдът намира за
установено следното:
ФАКТИ:
Предявени са два кумулативно обективно съединени иска:
иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД – за връщане на сумата от
1
5 000 лева, представляваща главница по договор за заем и
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на лихва за забава в размер
на 1855, 57 лева, начиная от 23.03.2017г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното връщане на сумата.
Договарянето и предаването на сумата е установено с писмен документ. Изпратена е
нотариална покана за връщане на сумата на 08.11.2019г.
С определение № 262835/04.12.2020г. Районен съд – Бургас допуска обезпечение на
предявените искове чрез налагане на запор върху вземането на Л. към Общинско
предприятие „Социално обслужване“ – гр.Поморие, признато с изпълнителен лист , издаден
по гр.д. № 240/2019г. на Районен съд – Поморие, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20207040400790 на ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 в КЧСИ до
размера от 6855,57 лева. В мотивите на определението съдът посочва, че са изпълнени
предпоставките на чл.391, ал.1, т.1, вр. чл.389, ал.1 от ГПК, а именно: исковете са
допустими; същите са вероятно основателни; налице е обезпечителна нужда, т.е. без
обезпечението ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
бъдещото решение и предложената обезпечителна мярка е подходяща.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е инкорпорирана в отговора на исковата молба и е подадена от
ответника в исковото производство преди същият да бъде уведомен за наложения запор.
Оплакването в отговора по чл.131 от ГПК отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от
ГПК, поради което следва да се възприеме като процесуално допустимо.
Разгледано по същество, оплакването е неоснователно.
Според чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата на решението и ако: 1.
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция в
определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
Според чл.391, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът може да задължи ищеца да представи парична или
имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал.1, т.1. Размерът на гаранцията
се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи,
ако обезпечението е неоснователно. Следователно, за да се допусне обезпечение на иска, е
необходимо да са изпълнени кумулативно следни предпоставки: 1. предявеният иск да е
допустим; 2. предявеният иск да е вероятно основателен и 3. да е налице обезпечителна
нужда. Според мотивите на т.5 от ТР № 6/14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС преценката за
вероятна основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения
и подкрепящите ги писмени доказателства /чл.391, ал.1, т.1 от ГПК/. Когато ищецът не
разполага с убедителни писмени доказателства, се представя гаранция в определен от съда
срок при условията на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Процесуалният закон задължава съда да
допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а
вероятната му основателност може да се базира и на изразената от ищеца готовност да внесе
гаранция за евентуалните вреди, които ответникът би претърпял ако обезпечението е
неоснователно /чл.393, ал.3 от ГПК/. В процесният случай, районният съд е приел, че
предпоставките за обезпечаване на исковете са изпълнени и обезпечителната мярка „запор“
върху вземането по изпълнително дело № № 20207040400790 на ЧСИ Иванка Миндова с
рег.№ 704 в КЧСИ е подходяща. Изводите на съда са правилни.
Обезпечителното производство представлява самостоятелна форма на защита на
граждански права. Неговата цел е да гарантира, че ще се осъществят правните последици от
решението, с което завършва исковото производство. В обезпечителното производство
съдът извършва проверка на твърденията в молбата / исковата молба и доказателствата към
2
нея и преценява допустимостта на претенцията, вероятната й основателност,
обезпечителната нужда и адекватната на тази нужда обезпечителна мярка. Ако писмените
доказателства не са достатъчни, за да обосноват вероятната основателност на иска, съдът
може да допусне обезпечението при условията на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК като задължи
молителя да представи парична гаранция.
В конкретния случай исковете са допустими. От представените по делото документи
се установява, че спорната сума е предадена на ответника. Последният е поканен да върне
сумата през 2019г. При това положение, може да се заключи, че ищецът е установил с
убедителни писмени доказателства твърденията, въведени в исковата молба и не е
необходимо да представя гаранция по чл.180 и чл.181 от ГПК. Налице е и обезпечителна
нужда, тъй като реализацията на защитаваното субективно материално право ще се
затрудни значително поради липсата на доходи за длъжника. Поисканата обезпечителна
мярка съответства напълно на обезпечителната нужда. Доводите за частична
несеквестируемост на вземането, са неоснователни. В обезпечителното производство съдът
няма правомощието да прецени характера на вземането – секвестируемо или не. Това може
да направи съдебният изпълнител след като събере необходимите за тази цел доказателства,
а ответникът може да се брани чрез обжалване на действията по принудителното
изпълнение.
Като е достигнал до аналогични изводи, районният съд е постановил правилно
определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в
жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262835/04.12.2020г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр.д. № 7221/2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3