№ 458
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501209 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
275739/28.05.2021г. на БРС от Н. ЮР. П. с ЕГН - ********** с адрес за призоваване
Затвора-Бургас против Решение № 260730/17.05.2021г. по гр.д.№ 6/2021г. на РС-
Бургас, с което е отхвърлена молбата му за промяна на личното име на молителя от Н.-
А. на Н.-А. М..
Решението се обжалва като неправилно. Твърди, че с постановения отказ за
исканата промяна на личното му име грубо са погазени неговите човешки и
граждански права да носи името което де факто притежава. Навежда, че името М. му е
дадено при извършеното му църковно кръщене, с това име се чувства духовно свързан,
тъй като то е и името на неговия ангел пазител. Твърди, че всички го познават с името
М., с това име е известен в обществото и че се подписва освен с името Н. А. и с името
М.. Желае личното име М., освен в кръщелното му свидетелство да бъде вписано и в
официалните му лични документи.
Моли, решението да бъде отменено, а молбата по чл.19 ЗГР съответно да
бъде уважена, като се допусне исканата промяна на личното име, като към личните му
имена Н.-А. се добави и личното име М..
Въззиваемата страна Община-Бургас, редовно уведомена не представя
писмен отговор по така постъпилата въззивна жалба.
Контролиращата страна РП-Бургас, редовно уведомена представя за с.з.
писмено становище по жалбата, с което оспорва същата като неоснователна. Посочва,
че до момента районният съд в различни производства е допуснал промени на имената
на молителя, в резултат на които към момента той вече се именува Н.П.. Счита, че
добавянето на още едно име към личното име на въззивника е продиктувано от изцяло
лични мотиви, които законът не допуска да бъдат определящи.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните и въведените във
връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по молба на Н.-А. Ю. П. с ЕГН-
**********, с която на осн.чл.19, ал.1 от ЗГР се иска добавяне и на личното име М..
Посочва, че желанието му е продиктувано от това, че е приел католическата вяра и е
бил покръстен с това име. Твърди, че е известен с него в обществото. Представя
свидетелство за кръщене. Сочи гласни доказателства.
Заинтересованата Община-Бургас не е взела становище по молбата.
Контролиращата Районна прокуратура-Бургас е изразила становище за
неоснователност на молбата, тъй като не са налице предпоставките на чл.19, ал.1 ЗГР,
още повече, че по молби на молителя, имената му са многократно променяни и е имал
възможност при предходно производство да поиска и настоящата промяна.
От събраните по делото доказателства се установява, че молителят е
придобил българско гражданство с указ № 2/05.01.1994г. на Президента на Република
България.
До момента съгласно приложени съдебни решения от различни съдебни
състави четирикратно е била допускана промяна на рождените имена на молителя
К.А.П., като към настоящия момент същият се именува Н.-А. Ю. П.. С настоящата
молба се иска нова промяна чрез добавяне към личните имена и на името М.. Видно от
приложено кръщелно свидетелство от 13.05.2019г., издадено от Западнокаполическа
църква молителят е вписан с имената Н.-А. М. Ю. П.. От разпитания по делото
свидетел Т.Д. се установява, че двамата са приятели и са в една общност, знае, че
молителят се е кръстил с името М. и че пише молбите си с имената Н.-А. М.. Твърди в
показанията си, че някои от надзирателите се обръщат към него с името М., а
останалите лица, с които принудително съжителства, както и свидетеля се обръщали
към молителя с названието „шефе“.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил молбата като неоснователна, тъй
като не се установява наличието на предпоставките на чл.19 ЗГР.
Решението е правилно.
Напълно се споделят изводите на БРС, че името представлява постоянно
словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата
индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица,
поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на
важни обстоятелства, каквито в случая не се установяват. За да гарантира
обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да се допуска
единствено при наличие на определени предпоставки и това да става само по съдебен
ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на заинтересованото лице, без да са
налице достатъчно значими основания за това. В същия смисъл е и константната
практика на съда, отразена и в решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г. на
ВКС, ГК, ІV Г. О., където е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1
от ЗГР са онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в
обществото, включително и с държавните институции; тези важни обстоятелства не
трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 12- чл. 18 от ЗГР, и на
други императивни разпоредби на посочения закон. Аналогично е разрешен въпросът и
в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1164/2009 г. на ВКС, ГК, ІV Г. О. –
2
предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които
правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.
Настоящият случай не попада в посочените хипотези, допускащи промяна поради
наличието на хипотезата на чл.19, ал.1 ЗГР.
За разглеждания спор е ирелевантно какви са настоящите религиозни
вярвания на молителя, който е български гражданин и следва да съобразява
действащият правен ред в страната. Вписването на допълнително име към имената на
молителя в представеното църковно кръщелно свидетелство, не може да бъде
възприето от съда като "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Не
на последно место имената на лицата –лично, бащино и фамилно се определят по
правилата на чл.12 – чл. 18 от ЗГР и представляват постоянно словесно обозначение на
физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и
отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде
променяно само по изключение. Както бе посочено по-горе до настоящия момент по
молба на въззивника по реда на чл.19 ЗГР са допуснати четири промени в
имената/лични и фамилни/ на лицето, с което е постигната промяна в неговата
индивидуализация и идентификация.
По изложените съображения доводите във въззивната жалба, са изцяло
неоснователни.
Поради съвпадане правните изводи на първата и настоящата инстанция,
въззивният съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди.
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260730/17.05.2021г., постановено по
гр. дело № 6/2021г., по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3