О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260845 13.10.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 6210 по
описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК.
Ищецът Е.Т.М. твърди, че срещу него били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за цена на водоснабдителни услуги,
както следва 580,02 лв. главница и 57,59 лв. обезщетение за забава от
31.07.2011г. до 31.01.2014г. Изпълнителният лист бил издаден на 29.04.2014г., а
изпълнителното делото образувано на 02.02.2018г. от държавен съдебен
изпълнител. В молбата за образуване взискателят изрично бил посочил, че
дължимите към него суми са 431,88 лв. остатък от главница и 33,11 лв. остатък
от лихва за забава за периода 31.07.2011 – 31.01.2014г. Ищецът поддържа, че
предвид характера на вземането то се погасява с кратка тригодишна давност.
Същата била изтекла в периода от издаването на изпълнителния лист до образуване
на изпълнителното дело. Предвид това се иска да бъде установено, че сумата
предмет на изпълнението не се дължи.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД поддържа,
че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че още преди образуване на
изпълнителното дело не 29.09.2016г. било
сключено с длъжника споразумение за разсрочване на задълженията. Това
споразумение обхващало и сумите предмет на заповедта за изпълнение, поради
което представлявало признание от страна н длъжника, което прекъсва давността.
След сключване на споразумението длъжникът направил общо 10 вноски по него, но
след това преустановил плащанията, поради което и било образувано
изпълнителното дело.
Съдът намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че в полза на дружеството
ответник е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №2982/2014г. на Пловдивския
районен съд относно следните суми: 570,02лв. главница, 57,59 лв. лихва за
периода 31.07.2011г. – 31.01.2014г., законната лихва, ведно със законната лихва
върху главницата от 24.02.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 125
лв. деловодни разноски /лист 6/.
Установява се от представеното към отговора на
исковата молба споразумение, че на 29.09.2016г. между ищеца и ответника по
делото е било постигнато съгласие за разсрочване на задължението / лист 19/.
Страните приели, че задължението на Е.М. по фактури за периода от 29.04.2008г.
до 13.09.2016г. възлиза общо на 1989,25 лв. Същото било разсрочено на
петнадесет вноски, които следвало да се издължат ежемесечно в периода от
29.09.2016г. до 30.11.2017г. Установява се от приложеното частно гражданско
дело 2982/2014г. на ПРС и издадената по него заповед по чл.410 ГПК, че
вземането относно главницата от 570,20 лв. по изпълнителният лист описан
по-горе, било за периода от 09.05.2011г. до 20.01.2014г. От това следва, че
споразумението обхваща и вземанията, по които е бил издаден изпълнителният
лист.
На 02.02.2018г. ответното дружество
подало молбата по която ДСИ образувал против ищеца изпълнително дело № *******.
В молбата взискателят изрично посочил, че претендира неизплатен остатък от
вземането по изпълнителния лист, възлизащ на 431,88 лв. относно главницата,
33,11 лв. - мораторна лихва и 125 лв. деловодни разноски / лист 62/.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че плащания по образуваното
изпълнително дело не са постъпвали, но вземането предмет на изпълнителния лист
е било погасено чрез плащания осъществени на касата на дружеството ответник във
времето от 29.09.2017г. до 22.01.2019г. Тоест към момента на образуване на
настоящото производство – 16.04.2019г. сумите предмет на иска са били заплатени
от длъжника.
При така установено съдът намира, че
направеното от ответното дружество възражение за недопустимост на предявения
иск е основателно.
Искът по чл.439 ГПК е отрицателен
установителен. Интересът от воденето му е свързан с възможността длъжникът да
предотврати принудителното изпълнение, като предяви правопогасяващи факти,
настъпили след влизане в сила на акта, с който вземането е било установено.
Интересът от този вид защита, съществува доколкото вземането не е било вече
събрано или заплатено от длъжника в хода на изпълнителното производство. След
събиране на сумите предмет на изпълнението, за длъжника не съществува интерес
от водене на иск по чл.439 ГПК. Това е така защото при уважаването му не би
могла да бъде постигната ефективна защита. Длъжникът би могъл да претендира
събраните или платени доброволно суми като недължимо платени в хипотезата на
чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т. 1
на Постановление на пленума на ВС 1/79.
Доколкото интересът от защита е
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск за която съдът
следи служебно, при установяване на неговата липса в хода на производството,
исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството –
прекратено като недопустимо.
Съобразно чл. 78, ал.4 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 202 лв., от които 102 лв.
за съдебна експертиза и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Е.Т.М. ЕГН ********** с
адрес ***, съдебен адрес ***, ***, адв. С.М. против „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.
Пловдив, бул. Шести септември №250, за признаване на установено, на осн. чл.439,
ал.1 ГПК, че ищецът не дължи сумите 431,88 лв. – остатък от главница; 33,11 лв.
– остатък от лихва за забава за периода от 31.07.2011г. до 31.01.2014г., за
които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2982/2014г. по описа на Пловдивския
районен съд и е образувано изп. дело № ******. по описа на ДСИ при Пловдивския
районен съд, поради погасяване по давност.
ПРЕКРАТЯВА гр.
д. № 6210/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Е.Т.М. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.4 ГПК, сумата 202 лв. /двеста и два лева
/, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД