РЕШЕНИЕ
№ 1891
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20205330111328 по описа за 2020 година
Ищецът И. В. П. е предявил срещу „Примекс АВГ” ООД обективно
кумулативно съединени осъдителни иска, както следва: 1) за заплащане на
трудово възнаграждение за месеците март, април, май и юни 2020 г. в общ
размер на 2520 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата -
правно основание чл. 128 т.2 КТ, 2) за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата неплатеното трудово възнаграждение за месеците март,
април, май и юни 2020 г. за периода 30.04.2020 г. – 03.09.2020 г. в общ размер
на 0,72 лева.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор от №
******** г., по силата на който ищецът заемала длъжността „********”.
Между страните била постигната договорка месечното трудово
възнаграждение на ищецът да възлиза на 630 лева, което било дължимо в края
на месеца, следващ отработените дни.
Посочва се, че на ****** г. трудовото правоотношение между страните
1
било прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ. Към този момент на ищеца
било не били изплатени дължимите трудови възнаграждения за месеците
март, април, май и юни 2020 г.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Примекс АВГ” ООД, с който се взима становище за неоснователност на
предявения иск. Признава се, че между страните е действало трудово
правоотношение за периода 01.10.2019 г. – 18.06.2020 г., въз основа на трудов
договор № ********* г., прекратен на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ на
******г. Посочва се че всички претендирани трудови възнаграждения са
изплатени от ответника на ищеца по банков път по предоставена от
последния сметка в А.. Излагат се доводи, че дължимата сума за трудово
възнаграждение на ищеца, дължими съобразно броя работни дни, дни в
отпуск и болничен, след приспадане на удръжки за осигурителни вноски
възлиза на 961,11 лева. Трудовото възнаграждение било изплатено в срок не
по-късно от два месеца от датата, на която е начислено, съобразно чл. 16 ал.1
раздел IV от Вътрешните правила за работната заплата на ответника, поради
което не се дължи обезщетение за забава.
Поради изложеното моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 128 т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че е действало трудово правоотношение
за периода 01.10.2019 г. – 18.06.2020 г., въз основа на трудов договор от*****
г., прекратен на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ на ******* г.
По силата на посочения трудов договор, ищeцът е заемал при ответното
дружество длъжност „***********“.
2
От изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се изяснява, че начисленото ТВ на ищeцa за периода на действие на
трудовия договор ( месеците март, април, май и юни 2020г. ) е в нетен размер от
961,11 лв.,. За горепосочения период, на ищеца е изплатена нетна сума за трудови
възнаграждения изцяло по разплащателна сметка в ТБ А., чийто титуляр е ищеца.
Работодателят е осъществил съответните удръжки за осигуровки и данък върху
доходите на физическите лица, като не са начислени суми за обезщетение за забавено
плащане, тъй като такова липсва, съобразно вътрешните правила за изплащане на
работната заплата. За да достигне до тези изводи, вещото лице е съобразило приетите
по делото платежни документи , разплащателни ведомости, болнични листове, молби
за отпуск и самият трудов договор.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за
пълно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
По делото се установи съществуването на трудово правоотношение между
страните през процесния период. В приложение на установената от чл. 8, ал. 2 КТ
презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема,
че за същия период ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения,
включително задължението си да престира работна сила. Следователно, за същия
период за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да
начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ се изяснява, че цялото
дължимо трудово възнаграждение за периода на действие на трудовия договор е
своевременно заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с който се
претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца трудово
възнаграждение за процесния период следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
мораторна лихва върху главницата за трудово възнаграждение:
Доколкото главната претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ бе
отхвърлена, то явно е, че в патримониума на ищцата не възниква и вземане за
3
акцесорната такава. Предвид това, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с който
се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума., представляваща
обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за процесния
период следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора по предявения иск, ответнто дружество на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК има право на сторените разноски, които се равняват на 500 лева
изплатен адвокатски хонорар.
Доколкото ищецът по първоначално предявените искове е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството, то всички други разходи следва да
останат в тежест на бюджета на Съдебната власт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. П., ЕГН ********** срещу „Примекс
АВГ” ООД, ЕИК ***** искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на
в общ размер на 2520 лева, представляваща начислено, но неизплатено брутно
трудово възнаграждение за месеците март, април, май и юни 2020 г. . и сума в
размер на 0,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение за за месеците март, април, май и юни 2020 г. г., дължимо за
периода 30.04.2020 г. – 03.09.2020 г.
ОСЪЖДА И. В. П., ЕГН ********** да заплати на „Примекс АВГ” ООД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 500 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство, съобразно
отхвърлената част от първоначално предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
4