№ 1241
гр. Варна, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110103621 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК
**********, гр. София срещу Р.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1
ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания, както следва:
1./ за сумата от 6 675, 36 лв., претендирана като непогасена на падежа – 25.09.2020г.
главница по договор за потребителски кредит № **********/25.08.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
2./ за сумата от 1 811, 82 лв., претендирана като възнаградителна лихва за времето от
25.04.2019г. до 25.09.2020г.;
3./ за сумата от 2 064, 36 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва от 25.04.2019г. до 15.10.2020г., за които суми е издадена заповед №
261202/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13830/2020г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че страните по делото са обвързани от правоотношение
по договор за потребителски кредит № **********/25.08.2017г., по силата на който
“Т.Б.А.Б.” ЕАД, е поел задължение да предостави на Р.П. сумата от 10 000 лв., а
потребителят да върне в срок до 25.09.2020г. на равни месечни анюитетни вноски усовената
главница от 10 000 лв., сумата от 1 200 лв., представлявата такса за оценка на риска, която се
финансира от кредитора и възнаградителна лихва в размер на 33, 75 %.
Поддържа се, че потребителят не е обслужвал договора за потребителски кредит, като
на падежа – 25.09.2020г. дължи наред с главницата, възнаградителната лихва и обезщетение
за забава, съизмеримо със законната лихва.
1
Правният интерес от предявяване на установителните искове се обосновава с
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.П. оспорва предявените искове по основание и
размер. Признава сключването на договор за потребителски кредит, но оспорва да е
получавал от кредитора сумата от 10 000 лв., респ. в негова тежест да е възникнало
задължение за връщането й, наред с останалите допълнителни вземания.
Релевират се възражения за нищожност на договор за потребителски кредит №
**********/25.08.2017г., на осн. чл. 22 ЗПК, както следва:
1./ поради непредставяне и неподписване на общи условия, неразделна част
отправоотношението, съобразно чл. 11, ал. 2 ЗПК;
2./ непредставяне на стандартен европейски формуляр, изискуем по чл. 5, ал. 2 ЗПК;
3./ отсъствие на изискуемото по чл. 10 и чл. 11 ЗПК съдържание, вкл. размера, броя,
периодичността и датите на плащанията, съобразно погасителен план. Изготвения
погасителен план не дава представа на съотношението между главница и възнаградителна
лихва;
Релевирано е възражение за нищожност на уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва и ГПР, поради нарушаване на закона и добрите нрави.
Оспорва се дължимостта на сумата от 1 200 лв., представляваща такса за оценка на
риска, която клауза е нищожна, на осн. чл. 16 ЗПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 261202/30.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 13830/2020г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски
кредит № **********/25.08.2017г., сключен между кредитора “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК
********** и потребителя Р.П. /л. 5/, по повод подадено на 23.08.2017г. искане – декларация
за потребителски кредит /л. 8/.
Със сключване на договора, кредиторът е поел задължение да предостави под
формата на заем сумата от 10 000 лв., а потребителят да върне общо 17 954, 84 лв., която
включва освен усовената главница, възнаградителна лихва от 33, 75 % и сумата от 1 200 лв.,
представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на подписването му, финансирана
от търговеца, която подлежи на връщане с дължимите месечни вноски, на равни месечни
вноски всяка в размер на 498, 75 лв. с падеж 25 – то число в срок до 25.09.2020г.
Посоченият в договора ГПР вълиза на 48, 54 %.
С полагането на подпис в договора, г-жа П. е декларирала, че преди сключването на
правоотношението, е получила от кредитора своевременно, безвъзмездно, на хартиен
носител и на български език необходимата информация във формата на „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация“ за сравняване на различни
2
предложения и за вземане на информирано решение /чл. 25.13.1/, поради което
възражението за нищожност на договора, се явява неоснователно.
Редакцията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 59 от
29.07.2016г./ към деня на сключване на правоотношението – 25.08.2017г. поставя следните
изисквания към формата и съдържанието му, на които договор за потребителски кредит №
**********/25.08.2017г., отговаря:
1./ договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв по вид,
форма и размер шрифт – не по-малък от 12 в екземпляр за всяка една от страните – чл. 10,
ал. 1 ЗПК;
2./ договорът е изготвен на разбираем език по чл. 11, ал. 1 и съдържа: дата и място на
сключване /гр. Варна, 25.08.2017г./; вида на предоставения кредит /под формата на заем/;
идентификационни данни на потребителя и кредитора; срокът на договора /до 25.09.2020г./;
общият размер на кредита и условията за усвояването му /17 954, 84 лв., усвоен по банкова
сметка/; лихвеният процент от 33, 75 %; ГПР – 48, 54 %; условията за издължаване на
кредита, включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който план в случая е
инкорпориран в самия договор, както и останалите условия, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 12
до т. 27.
Обстоятелството, че във всяка погасителна вноска не е посочена частта от главницата
и възнаградителната лихва, която потребителят дължи на кредитора, не води до нарушение
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Известно е, че първоначално потребителят заплаща
по-голям размер на възнаградителната лихва от месечната погасителна вноска, а след това
главница.
В конкретния случай, неразделна част от договора, не са общи условия, с каквито
кредиторът не разполага, тъй като всички условия, са обективирани в самото
правоотношение. Отделно от изложеното, отсъствието на общи условия към договора, не е
сред основанията за неговата нищожност, посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, дори тогава, когато
те са неразделна част от него.
Уговорката за заплащане на възнаградителната лихва от 33, 75 % не е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът й ненадхвърля петкратния размер
на ОЛП.
ГПР по кредита не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове, определена с ПМС на Република България и в него не са включени
разходите, посочени в чл. 19, ал. 3 ЗПК, видно от неоспореното заключение на допуснатата
ССчЕ, поради което възражението за нищожност, по чл. 19, ал. 5 ЗПК, е неоснователно.
Еднократната такса за оценка на риска, която се финансира от кредитора и подлежи
на връщане от потребителя, не е нищожна. В т. 6 от искане – декларация за потребителски
кредит, предхождащо сключване на правоотношението, г-жа П. е декларирала своето
съгласие еднократната такса за оценка на риска да бъде финансирана от банката и върната
от потребителя с всяка месечна вноска.
В случая, г-жа П. е получила и сумата от 1 200 лв., част от главницата,
представляваща такса за оценка на риска, която с оглед поетите задължения, е следвало да
върне на кредитора.
3
Въз основа на така изложеното, съдът приема, че при сключване на договор за
потребителски кредит № **********/25.08.2017г. са били спазени императивните
изисквания на чл. 10 и чл. 11, ал. 1, вкл. и т. 11 и чл. 19 ЗПК, поради което същият е
действителен.
Банковата сметка на г-жа П. е заверена със сумата от 11 200 лв. на 25.08.2017г., факт,
установен от заключението на ССчЕ, с което следва да се приеме, че кредиторът се явява
изправна по правоотношението страна, а възражението на потребителя, че не е получил
сумата за неоснователно.
Г-жа П. не само е получила сумата от 11 200 лв., но същата е върнала на кредитора
част от задължението си в размер на 9 490, 43 лв., факт, също установен от изготвеното
заключение. Видно от Приложение № 4, неразделна част от заключението г-жа П. е
обслужвала редовно кредита до 28.02.2019г. След тази дата до окончателния падеж –
25.09.2020г., ответникът е извършил едно плащане на 01.06.2020г., с което е погасил
задължението си със сумата от 1 000 лв.
В деня на настъпване на окончателния падеж - 25.09.2020г., дължимата от г-жа П.
главница възлиза на 6 675, 36 лв., а възнаградителната лихва за периода от 25.04.2019г. до
25.09.2020г., е 1 811, 82 лв., които не се твърди да са погасени чрез плащане, поради което
исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК, следва да бъдат уважени в
претендираните размери.
Наред с посочените суми потребителят дължи на кредитора и обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва, на осн. чл. 15.1 вр. чл. 9.4 от договора върху цялата
просрочена сума или върху сбора от главница и възнаградителна лихва, възлизаща на 1 273,
08 лв. за времето от 25.04.2019г. до 15.10.2020г. до който размер претенцията следва да бъде
уважена.
За разликата над присъдената сума от 1 273, 08 лв. до претендираната в размер на
2 064, 36 лв., искът по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора, в полза на ищеца “Т.Б.А.Б.” ЕАД, следва да се присъдят
разноски за уважената част, възлизащи на 555, 96 лв. за настоящото производство, а за
производството по ч.гр.д. № 13830/2020г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 241, 45
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За отхвърлената част от претенциите, ответникът Р.П. има право на разноски в размер
на 18 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. СТ. П., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от
6 675, 36 лв. /шестхиляди шестстотин седемдесет и пет лева и тридесет и шест ст./,
представляваща непогасена на падежа – 25.09.2020г. главница по договор за потребителски
кредит № **********/25.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК – 29.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1 811, 82 лв. /хиляда осемстотин и единадесет лева и осемдесет и две ст./,
представляваща възнаградителна лихва за времето от 25.04.2019г. до 25.09.2020г. и сумата
4
от 1 273, 08 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева и осем ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 25.04.2019г. до 15.10.2020г., за
които суми е издадена заповед № 261202/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13830/2020г. на
Районен съд – Варна по предявените от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу
Р. СТ. П., ЕГН **********, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу Р.
СТ. П., ЕГН **********, ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД за
разликата над присъдената сума от 1 273, 08 лв. до претендираната от 2 064, 36 лв.,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 25.04.2019г. до
15.10.2020г., за която е издадена заповед № 261202/30.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. №
13830/2020г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Р. СТ. П., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 797, 41 лв. /седемстотин деветдесет и седем
лева и четиридесет и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от която 555, 96 лв. за настоящото производство, а за производството по ч.гр.д. №
13830/2020г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 241, 45 лв., на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Р. СТ. П.,
ЕГН **********, ********** сумата от 18 лв. /осемнадесет лева/, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5