№ 1923
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
**0243110113473 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от П. Д. П., ЕГН
*******, с постоянен адрес: гp. ******* и А. П. П. ЕГН **********, с адрес с.
******* срещу О. В., адрес: гp. *******.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.2, ал.1, т.7 от ЗС да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че О. В., адрес: гр. ******* не е собственик на ПИ с
кадастрален идентификатор № ******* по KK и KP на гp. Варна, одобрени
със Заповед № РД 18-1897 от 27.11.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 1710
кв.м., находящ се в с.*******“, предназначение на земята: земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория: пета, при граници на имота ПИ:
*******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******.
В исковата и уточнителната молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Ищците твърдят, че на 16.04.2024г. ответната страна — О. В. е
съставила Акт № **** от 16.04.2024г. за частна общинска собственост, с който
е бил актуван като общинска собственост следният недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор № ******* по KK и KP на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД18-1897 от 27.11.2018г. на ИД на АГКК, с плoщ от
1
1710 кв.м., местност „*******“, предназначение на земята: земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория: пета, при граници на имота ПИ:
*******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******.
Твърдят, че актът за частна държавна собственост е съставен след
подадена от ищеца П. Д. П. молба — декларация за признаване правото и на
собственост по чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС по отношение на процесния ПИ,
за предоставяне на информация за имота по отношение наличието или
липсата на платени данъци.
Твърдят, че AOC е съставен в нарушение на материалния закон,
доколкото процесния имот не попадал в посочените като основания за
придобиване на имота по смисъла на закона.
След издаването на удостоверението от МДТ при О. В. било подадено
заявление от 13.12.2023г. за заверка на молба декларация по обстоятелствена
проверка, от О. В..
В отговор на инициирана от ищеца процедура по снабдяване с
нотариален акт по реда на чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС и отправеното от него
запитване за липса или наличие на съставени актове за държавна или
общинска собственост по отношение гореописаният имот, О. В. издала
удостоверение с peг.№ ******* 006ВН от 29.05.2024г., според което в О. В.
има съставен AOC № ***** от 16.04.2024г. и вписан с Акт № ***, том ***,
дело ****, вх. Peг.№ **** от **.**.2024г. на Сл. Вписвания — Варна към Aг.
по Вписванията.
Твърдят, че ищците са владели и владеят за себе си процесния ПИ
повече от 20 години, преди това имотът бил владян от техните праводатели.
Твърдят, че О. В. никога не е владяла имота.
Преди ищците имотът бил владян от бащата на А. П., П. П. П. и от
дядото на ищеца П. П. П., покойник към настоящият момент. Владението
върху имота било осъществявано непрекъснато, необезпокоявано, явно,
несъмнено и продължило повече от 50-години давностно владение по
отношение на процесния недвижим имот, като към своето владение ищецът
А. П., присъединявал и владението на — П. П. П. и П. П. П..
Дядото на ищеца А. П. — П. П. П. владял процесния имот от 70-те
години на 20-ти век. От този момент дядото на ищеца, респективно
2
родителите му П. П. и Д. А. П., и до настоящият момент ищцата и съпругът и
А. П. П. ползвали и владели свободно, явно и необезпокоявано от никого
процесния имот.
Ищците, а преди това техните праводатели повече от 50 години
полагали грижи за поддръжката и почистването на имота. До смъртта на
дядото на ищците, те помагали за обработването и поддържането на имота.
След смъртта на наследодателя на ищците, те продължили да поддържат и
обработват мястото, да го орат и засаждат с зърнени култури с цел да
изхранват животните, които гледали за лично ползване. Към момента на
подаване на исковата молба, имотът бил засаден със слънчоглед и предстояло
събиране на реколтата. Имота не бил ограден с цел комасиране, с останалите
имоти и да бъде достъпен за селско стопанска извън габаритна техника, а
именно Трактор, комбайн и др.
През годините по отношение на процесния имот не били извършвани
отчуждителни или каквито и да били други сделки с този имот, нито пък
същият бил отчуждаван по законоустановения ред от държавата или
Общината, респективно, ищецът и неговите наследодатели не били
уведомявани от Общината или държавата за предстоящи или започнали
отчуждителни процедури.
Имотът не бил заявяван за възстановяване, тъй като не е била отнемана
нито юридическата, нито фактическата власт върху него. Процесният имот,
никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за
него не важала забраната по чл. 86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ,
нито ограничението по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. По отношение на процесния
имот не е била приложима разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тьй като в
приложното му поле попадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок и в този смисъл останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС,
ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ.
Процесният имот не попадал в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, запазил
е статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на ищците и
от последните в реални граници, то спрямо имота не се прилагало нито
3
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
общината не можела да го придобие по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ/в т. см.
решение №427/21.07.2009 г. по гр.д.N.3255/ 2008 г. на BKC, 11 г.о.; решение
N.21/04.02.2011 г. по гр.д N.1327/2009 г. на BKC; решение № **49/04.07.2011 г.
по гр.д.№ 621/2010 г. на BKC- по чл.290 от ГПК/.
Актът за частна общинска собственост нямал правопораждащо
действие, по apг. от чл.5, ал.3 от 3OC, поради което цитираните в него като
основание законови разпоредби не установявали фактическия състав на
придобито право на собственост.
Първата от двете норми, предвиждала, че общинска собственост са
имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, а
съгласно разпоредбата на §42 от П3P и ЗИД на 3OC застроените и незастроени
парцели и имоти-частна държавна собственост, определени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането
в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общинните. Следователно, за да се приемело, че процесният
имот е придобит от О. В. по силата основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС вр. §42 от
П3P и ЗИД на 3OC, то следвало преди това имотът да е бил държавна
собственост, каквито данни не били налице.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от редовно уведомения ответник по делото.
В него се излага, че предявеният иск бил недопустим поради липса на
правен интерес. Твърденията на ищците, че са придобили собствеността върху
процесния имот в резултат на придобивна давност било недоказани.
Процесният имот не можел да се придобие по давност от ищците, тъй като
според разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност
не се зачита и започва да тeчe от деня на влизането на разпоредбата в сила
(22.11.1997г.). Според константната съдебна практика ако
възстановяването следва влизането в сила на разпоредбата, давността
започва да тече от възстановяването до завършване на административното
производство по възстановяване на собствеността, давност не тече.
4
В настоящия случай процесният имот бил придобит („възстановен") от
О. В. с Решение № 492/17.06.2008г., от който монент нататък е било възможно
да тече придобивна давност за него. По отношение на държавните и общински
имоти придобивна давност не тече от 25.03.1941г. до 01.06.1996г. и от
31.05.2006г. до 07.03.2022г., поради което и към момента необходимия
десетгодишен давностен срок не е изтекъл.
В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е допустим, то той бил
неоснователен.
Твърди се, че общината се легитимирала като собственик на процесния
имот с Акт за частна общинска собственост №- ****/*******г., вписан в СВ-
Варна под № ***, Т. ***, дело № ***/***г.
Съгласно чл.2, ал.1, т.7 от 3OC, общинска собственост са имотите и
вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг
начин, определен в закон. В настоящия О. В. била собственик на имот на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.45 от ППЗСПЗЗ - земеделски земи
от общинския поземлен фонд (алтернативно чл. 19, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ - земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица
или държавата).
Съгласно чл.45 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и
общински поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по
З.****. Така установените земи се индивидуализират в плана по чл. 18г от
ППЗСПЗЗ по техните: граници, върху които собствеността се възстановява по
реда на § 4 от П3P на ЗСПЗЗ; съществуващи на терена стари реални граници;
възстанови на терена стари реални граници; нови реални граници с план за
земеразделяне. След влизане в сила на плана по чл.18г и на основание влезлия
в сила план за земеразделяне общинската служба по З.**** постановява
решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях (чл.27 от
ППЗСПЗЗ). Това решение се признава за индивидуален административен акт с
конститутивно действие, което се проявява с приключване на процедурата по
възстановяване на собствеността.
Процесният имот бил възстановен с Решение № 492/17.06.2008r. на
ОСЗ-Варна в съществуващи стари реални граници на община ****, тъй като
5
към момента на възстановяване имота попадал в територията на община ****.
Към датата на съставяне на АЧОС имота попадал в пределите на О. В.,
съответно бил собственост на О. В..
Алтернативно твърди, че О. В. била собственик на имота по силата на
чл. 19, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като имота бил земеделска земя
по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, която не била притежание на граждани,
юридически лица или държавата. За имота не било подавано заявление за
възстановяване от граждани или юридически лица и същият не е установен
като част от държавния поземлен фонд, поради което изцяло отговарял на
нормативно установените условия да е общинска собственост.
Ищците не можели да придобият имота въз основа на придобивна
давност, тъй като не бил изтекъл 10 годишния давностен срок, който би могъл
да започне да тече от завършване на административната процедура по
възстановяване на имота – 17.06.2008г. Но предвид мораториума за
придобиване по давност на държавни и общински имоти давността не била
текла до 07.03.2022г.
Оспорва твърдението на ищците, че те и техните праводатели са
владели, подържали и обработвали имота.
Иска се прекратяване на делото, в евентуалност отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищците чрез процесуалния си
представител подържат предявените искове на сочените в исковата молба и
уточнителните молби основания.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани, по съображения,
изложени в отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение с рег. № АУ120*******_006ВН от 29.05.2024 г. на
6
Кмета на О. В., ведно с Молба-декларация от П. Д. П. от 13.12.2023г., Скица
на ПИ №*******/27.11.2023г. на СГКК - гр. Варна и Характеристика на
имота, Удостоверение с рег. № МД-Т******* от 30.11.2023г. на Дирекция
„Местни данъци", Удостоверение от Областна администрация № ОП-24-9400-
369(1)/18.06.2024 г., Удостоверение от О. В. №
АУ120219ВН_006ВН/29.05.2024 г., Преписка по съставяне на АОС №
****/16.04.2024 г. се установява, че ищцата П. П. инициирала производство
за снабдяването си с констативен нотариален акт по отношение придобиване
по давност на собствеността върху Поземлен имот с идентификатор №
******* по KK и KP на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД18-1897 от
27.11.2018г. на ИД на АГКК, с плoщ от 1710 кв.м., местност „*******“,
предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория: пета, при граници на имота ПИ: *******, ПИ *******, ПИ *******
и ПИ *******. Във връзка с това О. В. й издава Удостоверение с рег. № МД-
Т******* от 30.11.2023г. на Дирекция „Местни данъци“, в което е посочено, че
процесния имот не е деклариран от ищцата П. и представлява земеделска
земя, която на основание чл.10, ал.3 от ЗМДТ не подлежи на облагане с данък
върху недвижимите имоти.
В издаденото Удостоверение от Областна администрация № ОП-24-
9400-369(1)/18.06.2024 г. е посочено, че за имота няма съставен акт за
държавна собственост, но в издаденото удостоверение от О. В. от 29.05.2024г.
е посочено, че за имота има съставен акт за общинска собственост № ***** от
16.04.2024г. и вписан с Акт № ***, том ***, дело ****, вх. Peг.№ **** от
**.**.2024г. на Сл. Вписвания — Варна към Aг. по Вписванията.
В издадената Скица на ПИ №*******/27.11.2023г. на СГКК - гр. Варна
и Характеристика на имота е посочено, че имота е с неидентифициран
собственик, като е посочено Решение № 492/17.06.2008г. на ПК по чл.17, ал.1
от ЗСПЗЗ, чл.27 от ППЗСПЗЗ. Имотът е земеделски, с начин на трайно
ползване нива, при категория на земята при неполивни условия – 5.
В издадено Удостоверение от О. В. № АУ120219ВН_006ВН/29.05.2024
г. е посочено, че за процесния имот няма данни за извършено отчуждаване и
възстановяване по ЗВСОНИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. За имота е съставен Акт за
общинска собственост № ***** от 16.04.2024г. и вписан с Акт № ***, том
***, дело ****, вх. Peг.№ **** от **.**.2024г. на Сл. Вписвания — Варна към
7
Aг. по Вписванията.
Имотът бил възстановен на неидентифициран собственик с Решение №
492/17.06.2008г. на ПК по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ, чл.27 от ППЗСПЗЗ.
Имотът бил записан съгласно ЦМ като земи по чл.19 с Решение №
6/26.11.1992г.
Процесният имот е актуван като общинска частна собственост с Акт за
общинска собственост № ***** от 16.04.2024г., като правно основание е
посочено – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.
Видно от Решение № 492/17.06.2008г. на ОСЗ Варна за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земераздвляне в землището на с.Констатиново по чл.27 от ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на неидентифициран жител на с.*******
на 51 земеделски имота, като под № 47 е посочена процесната нива.
По преписката по издаване на Акт за общинска собственост № *****
от 16.04.2024г. липсват данни имота да е бил отчуждаван и след това по
отношение на него да е провеждана реституционна процедура.
Имота не фигурира в предадените на О. В. протоколи с имоти по чл.19
от ЗСПЗЗ. В регистъра на имотите е посочено, че процесния имот е земя по
чл.19 от ЗСПЗЗ с документ Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост в стари реални граници
№6/26.11.1992г.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че територията, в която попада
процесния имот е определена като територия за възстановяване на
собствеността в съществуващи стари реални граници.
Върху картата на възстановената собственост процесният имот се
индивидуализира като поземлен имот с № ** от масив **, т.е ПИ *******.
Относно собствеността върху имота съдържащите се данни в регистрите
предоставени от ОСЗ гр. Варна са противоречиви: Първо в регистъра на
имотите (стр. 3 от Приложение № 4) изработен от Кооперация „****“ в
качеството на собственик е записана Община **** с рег. № **** и начин на
възстановяване в реални граници; Второ. В регистъра съдържащ пълната
история на процесния имот за периода от 26.11.1998г. до 26.06.2008г.
(Приложение 5) в качеството на бивш собственик е записан рег. № **** - с.
8
******* на основание решение по чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - № 6 от
26.11.1992г възстановяване на собствеността в стари реални граници издадено
от ОСЗГ - Варна В качеството на настоящ собственик е записан
„НЕИДЕНТИФИЦИРАН" рег. № **** на основание решение по чл. 27 от
ППЗСПЗЗ № 492 от 17.06.2008г. — възстановяване на правото.
В АЧОС ****/16.04.2024г. в качеството на обект за собственост е
записан поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта на с. ******* -
*******. Същият е идентичен с поземлен имот № ******* по картата на
възстановената собственост за землището на с. ******* общ. Варна, обл.
Варна записан в т. 47 от Решение № 492/17.06.2008г. на ОСЗ Варна.
Съгласно предоставената от ОСЗ гр. Варна отговор, преди
колективизацията процесният имот е бил земеделска земя, но няма данни да е
бил включван в ТКЗС, ДЗС или други обединедния. Процесният имот не е
предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР. По информацията
предоставена от ОСЗ гр. Варна няма данни имота да заявяван за
възстановяване. Процесният поземлен имот с идентификатор ******* по
кадастралната карта на с. ******* идентичен с поземлен имот № ******* по
картата на възстановената собственост за землището на с. ******* общ.
Варна, обл. Варна не съставлява поземлен имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Съображенията за това са следните: В кадастралния регистър на остатъчния
фонд по начин на възстановяване за землището на с. ******* по състояние
към 14.11.2008г. (Приложение № 6) за имотите със записан титул за
собственик „ЗЕМИ ПО ЧЛ. 10 ОТ ЗСПЗЗ" процесният имот не фигурира като
имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В протоколното решение № 6 от 10.12.2009 г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ (Приложение № 8) създадена със Заповед
№ РД 09-253 от 01.12.2008 г., изменена със Заповед № РД 09-167 от 12.10.2009
г. изменена със Заповед № РД 09-176 от 04.11.2009 г на Директора на ОД
„З.****" гр. Варна ОСЗ Варна, одобрено със Заповед № РД 09-190 от 14. 12.
2009 г. (Приложение № 7) процесният имот също не фигурира, като имот по
чл. 19 от ЗСПЗЗ. В приложеното към кориците на делото и цитирано в
отговора на ответника решение № 492/17.06.2008г. на ОСЗ Варна, в качеството
на собственик не е записан „ЗЕМИ ПО ЧЛ. 19 ОТ ЗСПЗЗ" с рег. № ****, а
„НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК“ с рег. № ****.
Към настоящия момент процесният имот е обработваем, не е ограден,
9
използва се за земеделски нужди и в него няма застрояване.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.2, ал.1, т.7 от ЗС да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че О. В., адрес: гр. ******* не е собственик на ПИ с
кадастрален идентификатор № ******* по KK и KP на гp. Варна, одобрени
със Заповед № РД 18-1897 от 27.11.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 1710
кв.м., находящ се в с.*******“, предназначение на земята: земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория: пета, при граници на имота ПИ:
*******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******.
В тежест на ищците е да установят наличие на правен интерес от
предявения иск – започнатата от тях процедура за придобиване на имота по
давност.
В тежест на ответникът е да докаже, че е собственик на процесния имот
на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.45 от ППЗСПЗЗ, в евентуалност
на основание чл. 19, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
От приобщените по делото молба декларация от ищцата П. П. за
снабдяването й с констативен нотариален акт за придобиване по давност на
процесния имот и издадените й по нейна молба удостоверения от О. В. и
Областен Управител Варна се установи, че ищцата П. е започнала процедура
за издаване на констативен нотариален акт за придобиване по давностно
владение на процесния имот. Издаденият от О. В. Акт за общинска
собственост № ***** от 16.04.2024г. след изискване на информация от
ищцата във връзка със съставяне на кна за процесния имот се явява пречка за
провеждане на процедурата по чл.587 от ГПК, което обосновава и правния
интерес на ищците от предявения иск. По отношение на процесния имот не
съществува пречки за придобиването му по давност. По делото не се доказа
имотът да е бил държавна или общинска собственост, за да е приложима
забраната на чл.86 ЗС и мораториума, наложен с § 1 ДР ЗС, обявена за
противоконституционна с Решение № 3/24.02.2022г. на КС, Обн., ДВ, бр. 18
от 4 март 2022 г. Не се установяват и пречките визирани в чл.5, ал.2 от
ЗВСОНИ и чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ От това произтича и правния интерес на
10
ищцовата страна от предявения иск.
Ответникът не успя да докаже, че е собственик на процесния имот ex
lege на основание чл.45 вр. с чл.27 от ППЗСПЗЗ или на основание чл.19 от
ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл. 45 от ППЗСПЗЗ е приложима само в случай, че
земеделска земя собственост на държавата преди образуване на ТКЗС, ДЗС и
другите, образувани въз основа на тях селскостопански организации е била
кооперирана, като след влизане в сила на ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване.
Това възстановяване следва да бъде извършено с решения по чл. 18ж, ал. 1 или
по чл. 27 ППЗСПЗЗ, които имат конститутивно значение. В случая ответникът
не доказа, процесния имот да е бил държавна собственост, която да е била
кооперирана и след това възстановена. Напротив от писмените доказателства
по делото и приетата СТЕ се доказа, че процесният имот не е бил включван в
ТКЗС, ДЗС или други подобни организации, по отношение на него не е имало
реституционни претенции съответно същия не е бил възстановяван.
Издаденото Решение № 492/17.06.2008г. на ОСЗ Варна, възстановява
собствеността върху процесния имот на неидентифициран собственик, жител
на с.*******, а не на О. В., друга община или държавата. Поради това О. В. не
е станала собственик на процесния имот ex lege на основание чл.45 вр. с чл.27
от ППЗСПЗЗ.
О. В. не е станала собственик на имота и на основание чл.19 от ЗСПЗЗ.
От коментираните по делото писмени доказателства и СТЕ се установи, че
спорния имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като не е бил
одържавяван за включването му в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации,
съответно не може да бъде включен във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в
ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, което юридически не е отнето,
но фактически владението върху него е отнето, като обособи обекта, върху
който се възстановява това право като установи съществуващите реални
граници, или ги възстанови, /когато това е възможно/, а когато старите
граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в
същата местност, върху които да се възстанови собствеността. Случаят с
процесният имот не е такъв.
11
Предвид гореизложеното О. В. не доказа, че е собственик на процесния
имот, което обосновава основателността на предявения иск.
По разноските
СтранитеИшцата и ответинка Л. са направили искане за присъждане на
разноски. Предвид изхода по делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
разноски се дължат на ищците. Според списъкът с разноски от ищците и
доказателствата за сторените разноски от тях те са следните: 53 лева държавна
такса, 33 лева – преписи от исковата молба за вписване, 10 лева – такса за
вписване на исковата молба, 1500 лева за адвокатски хонорар. На ищците
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1596 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. с чл.2,
ал.1, т.7 от ЗС в отношенията между П. Д. П., ЕГН *******, с постоянен
адрес: гp. ******* и А. П. П. ЕГН **********, с адрес с. ******* срещу О. В.,
адрес: гp. *******, че О. В., адрес: гр. ******* НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПИ с
кадастрален идентификатор № ******* по KK и KP на гp. Варна, одобрени
със Заповед № РД 18-1897 от 27.11.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 1710
кв.м., находящ се в с.*******“, предназначение на земята: земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория: пета, при граници на имота ПИ:
*******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******.
ОСЪЖДА О. В., адрес: гp. *******, да заплати на П. Д. П., ЕГН
*******, с постоянен адрес: гp. ******* и А. П. П. ЕГН **********, с адрес с.
******* сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 1596
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12
13