РЕШЕНИЕ
№ 1996
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110115430 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба „Ц.“ ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * срещу „Е. С.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите от:
-7418.37 лв., представляваща заплатена такса пренос ниско напрежение,
формирана както следва: 1663.98 лв. по фактура № **********/ 07.08.2019 г.;
1541.90 лв. по фактура № **********/ 09.09.2019 г.; 1464.28 лв. по фактура №
********** лв.; 1472.12 лв. по фактура № **********/ 06.11.2019 г.; 1276.09
лв. по фактура № **********;
-1911.12 лв., представляваща заплатена такса достъп средно/ ниско
напрежение, формирана както следва: 428.67 лв. по фактура № **********/
07.08.2019 г.; 397.23 лв. по фактура № **********/ 09.09.2019 г.; 377.23 лв. по
фактура № ********** лв.; 379.24 лв. по фактура № **********/ 06.11.2019
г.; 328.75 лв. по фактура № **********, ведно със законната лихва върху
горепосочените главници, считано от предявяване на исковата молба в съда
до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на
месопреработвателно предприятие, находящо се в с. * *, общ. * *.
Дружеството е собственик на ТП (трафопост), тип „Б“ – 1 х 400 кVА,
електропроводно отклонение 20 кV и кабелно захранване НН – 1 кв.
Границата на собственост между съоръженията на страните е определена като
1
мястото на прикачване на електропроводното отклонение за ВТП към
електропроводното отклонение с. * * за електропровод 20 кV „П.“ до ТП № 3,
с. * * с диспечерско наименование „Ц.“, където е монтирано СТИ, отчитащо
потребените количества ел. енергия. Електрическата енергия, консумирана в
имота на ищеца се пренася чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV.
Кабелната линия и трансформаторния пост са собственост на ищеца, и през
процесния период са поддържани от него. Посредством тези съоръжения
имота на ищеца и сградите в същия са присъединени към
електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД. За процесния период, без
основание, от страна на ответника са фактурирани такси за пренос и достъп
ниско напрежение, които суми са заплатени от ищеца. Начислената от
ответника такса за пренос за ниско напрежение, а не за средно, е в разрез с
установените нормативни правила.
Ответникът – „Е. С.“ АД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който изразява становище за недопустимост на иска поради липса на
надлежна процесуална легитимация на страните, а в условията на
евентуалност – и за неговата неоснователност. Възразява относно нивото и
начина на присъединяване на съоръженията, за в обекта, за мястото на
монтиране на СТИ, а също и за вида на предоставените мрежови услуги. В
рамките на разглеждания период не е налице нормативна възможност за
освобождаване от задължението за заплащане на таксата за ниско
напрежение. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендират се и
разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от писмо от 30.06.1999 г. от „Е.“ – район В. Т., е разрешено ел.
захранване на обекта на ищеца „* * * *“ в с. М. с., като ищецът е уведомен, че
за целта следва за негови сметка и нужди да проектира, изгради и
експлоатира мачтов трафопост 20/04 KV. В същото писмо се посочва, че
въздушното захранване на предвидения за изграждане ВТП следва да стане
посредством въздушно електропроводно отклонение от ел. проводното
отклонение за с. М. с. на ел. 20 KV „П.“. В същото писмо е отразено, че за
граница на собствеността да се счита мястото на прикачването на
електропроводното отклонение за „ВТП“ към електропроводното отклонение
с. М. с. на ел. 20 KV „П.“.
В становище от 03.10.2000 г. относно условията за присъединяване на
обект към ел. мрежа, подписано от управителя на „Е. – Г. О.“ ЕАД, е
посочено, че инвеститор за изграждане на съоръженията за присъединяване е
потребителят „Ц.“ ООД гр. В. Т., а за граница на собствеността да се счита
мястото на прикачването на електропроводното отклонение за „ВТП“ към
2
електропроводното отклонение с. М. с. на ел. 20 KV „П.“.
Видно от НА №*, том *, рег. №*, дело №*/*г. от * г., вписан в С. в. гр.
В. Т. с вх.рег.№*/ * г., ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с
площ от * кв.м, представляващ парцел * от масив * по парцеларния план на
стопанския двор на с. М. с., област В. Т., район „О.“, при граници: парцел *,
масив *, парцел *, масив *, ведно с изградените върху този имот:
производствен обект, представляващ месопреработвателно предприятие с
обща застроена площ от * кв.м., както и трафопост със застроена площ от *
кв. м.
На * г. от Д. к. е. в. р. е издадена лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-138-07 за дейността „разпределяне на
електрическа енергия“ на ответното дружество, с търговско наименование
към него момент „Е. - п. М.“ АД.
На * год. между „Е. – П. М.“ АД и „Ц.“ ООД (потребител) е сключен
договор за достъп към електроразпределителната мрежа относно стопански
обект с аб. № *, кл. № *, находящ се в с. М. с., обл. В Т., срещу заплатена от
потребителя цена. По отношение на този обект, на същата дата, между
същите страни е сключен за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа. Видно от съдържанието на първото
съглашение, между страните е постигнато съгласие относно понятието
„достъп“ - правото за използване на преносната и/или разпределителна мрежа
за пренос на електрическа енергия при условия определени в Правилата за
условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи. В договора за пренос е прието
консумираната активна електрическа енергия да се измерва със средства за
търговско измерване, разположени в местата за измерване, определени в
съответствие с действащото законодателство.
От заключението на вещото лице К.М. по съдебно-техническата
експертиза, се установява следното: електрозахранване на абоната "Ц. "ООД в
с. М. с. се осъществява чрез линия/ електропровод/ от ж.р. № 10 на въздушна
електропроводна линия (ВЕЛ) "П." - 20kV до трафопост 20/ 0,4kV, тип "Б" и
след преобразуването на съответната апаратура монтирана в трафопоста, се
подава напрежение на обектите му - 0,4kW; СТИ отчитащо доставяната на
абоната ел. енергия е монтирано в група с токов трансформатор (ТТ) 300/5 в
трафопост №3 на ниската страна - 0,4кV; доставянето на количеството
електроенергия не се е измервало правилно; СТИ е трябвало да се монтира с
напреженов трансформатор и токов трансформатор към високата страна на
трансформатора или към Ж.Р. стълб, от който започва отклонението на
средно напрежение към обекта; процесният обект е с разрешение за работа от
19.02.2003 г.; разрешение за ел. захранване на процесния обект в с. М. с. след
изграждане на мачтов трафопост 20/0,4kV е дадено още на 30.06.1999 г.; на
03.10.2000 г. предоставено Становище за условията за присъединяване на
обект към ел. мрежа: обект "* * * *" - "М. с." кв.* парцел * -стопанска
3
дейност, потребител 1; доставяната до трафопоста на процесния обект ел.
енергия Ср. Н. се доставя по линията въздушно ел. проводно отклонение от
ел. проводно отклонение за с. М. с. на 20kV "П."/ от Ж.Р. № 10 на BEX "П." -
20kV до трафопоста 20/0,4kV тип Б/; трафопостта се намира в границите на
имота на процесния абонат и е включен в описаният в НА № * от * г.
недвижим имот; в случай, че СТИ се монтира на реалната граница на
собственост, то тогава то ще отчита изцяло потребяваната от абоната ел.
енергия, включително загубите от пренасяне и трансформиране; процесният
обект може да работи само с напрежение до 0,4kV/ 380V/; не е възможно, а и
е забранено за този тип обекти да се подава Ср.Н.
От заключенията на вещото лице П.И. по съдебно-икономическа
експертиза, се установява следното: по издадените 5 бр. фактури, за периода
от 07.08.2019 г. до 06.12.2019 г., са извършени плащания от ищеца „Ц." ООД,
ЕИК: ********* за 14116,76 лв., както следва:№ ********* от 07.08.2019 г. с
извършено плащане на 15.08.2019 г. на сума от 3178,62 лв., № ********* от
09.09.2019 г. с извършено плащане на 17.09.2019 г. на сума от 2954,26 лв., №
********* от 07.10.2019 г.с извършено плащане на 15.10.2019 г. на сума от
2784,25 лв., № ********* от 06.11.2019 г. с извършено плащане на 15.11.2019
г. на сума от 2791,03 лв. и № ********* от 06.12.2019 г., с извършено
плащане на 13.12.2019 г. на сума от 2408,60 лв. общо за 14116,76 лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД.
По отношение на допустимостта:
Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК,
констатира, че предявения иск е процесуално допустим. Този извод се налага,
до колкото процесуалната легитимация на страните се определя от
твърденията на ищеца в исковата молба. В случая, ищецът сочи, че е носител
на материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия
между тях правен спор, за разлика от материалната легитимация, която се
определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по
която съдът се произнася със съдебно решение. В този смисъл легитимацията
на страните съответства на твърденията за наличие на извършено от ищеца
плащане към ответното дружество на цена за доставка на електроенергия и за
пренос на същата по цени за ниско напрежение, без последната услуга да е
осъществена предвид границите на собственост на електрическите
съоръжения, представляващи кабелна линия 20 кV и трансформаторен пост,
собственост на ищеца, които твърдения са достатъчни до обусловят извод за
допустимост на инициираното исково производство.
По отношение на основателността:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
4
установи факта на извършено плащане към ответника на търсените суми.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за
фактуриране на цената на пренос по разпределителната мрежа на ниско
напрежение и остойностяване количеството потребена от ищеца ел.енергия
по цени на ниско напрежение, а също и че процесния обект е присъединен
към електропреносната мрежа на ниво ниско напрежение.
Не се спори, страните са съконтрагенти по договори за достъп и пренос
на ел. енергия по електроразпределителната мрежа.
Безспорно установен е, въз основа на данните от заключението по
съдебно – счетоводната експертиза, кредитирано като обективно и
компетентно изготвено, и факта на извършено плащане на търсените суми от
ищеца към ответното дружество.
На следващо място – установено по делото е, че ищцовото дружество е
собственик на процесното съоръжение ТП.
Спорен между страните е въпросът за наличие на основание за
ответника да получи начислените такси за услугите „достъп средно/ниско
напрежение“ и „пренос ниско напрежение“.
Съгласно чл. 18б, ал. 3 Правилата за търговия с електрическа енергия
/ДВ бр.59/ 28.07.2009 г., отм./ и чл. 26 ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия /ДВ бр.64/ 17.08.2010г, отм. с ДВ бр.66/ 26.07.2013 г./ е
въведено изрично задължение за потребителите на ел. енергия, присъединени
към ел. разпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само
цената на ел. енергията, но и също цената за достъп до ел. разпределителната
мрежа и цената за пренос по ел. разпределителната мрежа. В този смисъл за
потребителя е налице задължение за заплащане на такса за пренос на ел.
енергия.
В настоящата хипотеза, между страните не се спори, че на 30.06.1999 г.
на ответното дружество е издадено разрешение за ел. захранване на
процесния обект. Същото е издадено в съответствие с действащите към този
момент норми за присъединяване към електроенергийната система, визирани
в чл. 4 от Закона за електростопанството на РБ от 1975г. Разрешението е
издадено за срок от две години, т. е. съобразено е и правилото на чл. 5, ал. 3
от ПП на цитирания закон.
Съобразно представените писмени доказателства и заключението по
съдебно – техническата експертиза, кредитирано като обективно и
компетентно изготвено, процесният обект е с издадено разрешение за
ползване от 19.02.2003 г., т. е. при действието на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност и издадената въз основа на същия Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, приета с ПМС № 76/9.05.2000г (обн. ДВ
бр.34/2000). Производственият обект на ищцовото дружество вече е
присъединен към електроенергийната мрежа и на същото е осигурявана ел.
5
енергия. Процесният случай е попада в хипотезата на чл.29 от Наредбата,
препращаща към хипотезата на чл.28, ал.1, т.3. Границата на собствеността на
съоръженията е определена правилно и това е било мястото на
присъединяване на ЕПО 20 KV, собственост на ищцовото дружество към
ЕПО със същото напрежение - собственост на ответното дружество,
осъществено при стълб № 10 - собственост на ЕРП-дружество. СТИ е
монтирано в ТП № 3, за да бъде достъпно за потребителя и за да отчита на
ниво ниско напрежение.
Видно от приобщения по делото лиценз, ответното дружество е
лицензиран оператор от 2004г. и по силата на сключени договори при общи
условия за пренос на ел.енергия, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г.
на ДКЕВР, през Е.М. на „Е. П. М.", между страните по спора са налице
облигационни отношения за пренос на ел.енергия от този момент. В
последващ момент, на 06.11.2013 г., между страните са сключени договори за
достъп и за пренос на ел.енергия през ЕРПМ-собственост на „Е. П. М."АД. В
двата договора е уговорено между страните, че срокът им е до 31.12.2013 г.
Предвидено е още автоматично продължаване за всяка следваща календарна
година, в случай, че никоя от страните не е поискала писмено неговото
прекратяване. По този начин, правоотношението между страните е
автоматично подновявано за всяка следваща година при същите условия, вкл.
и през процесния период.
В случая, приложение следва да намерят нормите на чл. 117 и чл. 118
ЗЕ ( ред. ДВ бр.54/ 2012). В същите е предвидено, че разпределителното
предприятие присъединява нови клиенти при условия, които са
конкретизирани в специална Наредба. Към този момент вече е признато право
на небитовите клиенти да изграждат за своя сметка и да придобиват
съоръжения за средно напрежение, които да обслужват само техен обект, а
достъп до вече наличните мрежи се предоставя при условия на
равнопоставеност на ползвателите на съответната мрежа. Измерването на
доставената енергия следва да се осигури от оператора на мрежата,
пренасяща доставката според заявения избор на клиента, на мястото,
посочено в специалните правила, приети от регулатора (чл.120, ал.2, 3 и 4
вр.чл.83, ал.1, т. 6 ЗЕ).
Приложими към момента на сключване на договорите са нормите на
действалата до 04.04.2014 г. Наредба № 6/ 9.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, издадена въз основа на чл.116, ал.7
ЗЕ, отменена с приемането на Наредба № 6/2014 (обн. ДВ бр.31/4.04.2014).
С § 3 ал. 1 от ПЗР от Наредба № 6/ 2004г. са уредени заварените случаи
към момента на влизането й в сила, като изрично е указано, че „за
потребители, които към момента на влизане в сила на Наредбата, приета с
ПМС № 76/ 9.05.2000г (ДВ бр.40/2000г), са присъединени към ел. мрежа, за
предоставена мощност и категория по осигуреност на електроснабдяването,
6
се приемат размерът на работната мощност и категорията по осигуреност на
електроснабдяването, указани в молбата за разрешение на мощност до
съответния клон на "Н. е. к." - ЕАД, или в договора за продажба на
ел.енергия. Тази норма е приложима в настоящата хипотеза, до колкото е
налице присъединяване към ел.мрежа вече е налице.
Без заявка за промяна на доставката на консумираната до този момент
енергия ниско напрежение, не е налице задължение за разпределителното
предприятие да съобразява нужда от монтиране на ново СТИ в понижаващата
напрежението уредба след точката на присъединяване. По делото липсват
данни за подобни действия от страна на дружеството - ищец. Съобразно
заключението по изготвената съдебно – техническа експертиза, през
процесния период 2019 г., СТИ е монтирано в имота на ищеца, в трафопост,
собственост на ищцовото дружество/, като измерването се осъществява на
ниво ниско напрежение. Посочено е, че потребяваната ел.енерегия в
предприятието е само ниско напрежение.
Към момента на присъединяването на обекта на ищеца към
електропреносната мрежа, при спазване на всички нормативни изисквания,
границата на собственост на ел.съоръжения при присъединяване на обекта
към ел. мрежа е правилно определена и правилно е определено мястото на
измерване на ниво ниско напрежение. Към датата на сключване на договорите
от 2013 г., границата на собственост на ел. съоръженията при
присъединяване, е непроменена. Мястото на измерване също е правилно
определено - чрез поставяне на СТИ, което се монтира в ел. уредба на
потребителя до или на границата на имота му, съгл.ал.4 на чл.29 от Наредба
№ 6/2004 (в ред. от 2008г), в случаите по ал.1 и ал.2, сред които попада
настоящия.
При подаването на заявлението за достъп до електропреносната мрежа,
при първо сключване на договора, за конкретния клиент е посочено заварено
средство за измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално
проектираното табло за отчитане на ниско напрежение, намиращ се в
трафопоста на ищеца. При така заявена доставка, мрежовият оператор е
възприема преноса на продаваната енергия през стопанисваната от него
мрежа, предоставената за достъп на страните по договора за продажба,
именно до мястото, позволяващо отчитане на ниско напрежение в заварените
налични съоръжения. По делото не са налице данни за уговаряне на доставка
на средно напрежение до съоръженията, позволяващи трансформация на
енергия за сметка на потребителя, което е свързано и с проучване
техническата възможност за отчет на входа, а не на изхода на
трансформаторното съоръжение и остойностяването на потреблението с
измервателен уред на средното напрежение.
Към момента на договарянето - 06.11.2013г. положението на обекта е
заварено като присъединен такъв на ниво ниско напрежение. За да бъде
третиран потребителят като консуматор на средно напрежение е било
7
необходимо да се изпълнят процедурите по съгласуване и проектиране на
присъединяване на средно напрежение по изрично заявление (чл.4-7 от
Наредба №6/2004) и съответно изграждане на нужните нови съоръжения.
Данни за заявена от ищеца промяна в определяне мястото на измерване, за
релевирания период, не са налице. При данни, че консумираната в обекта на
ищеца ел.енергия, необходима за функционирането на
месопреработвателното предприятие, е само с ниско напрежение, неправилно
остойностяване на предоставените мрежови услуги, не е в състояние да
обоснове ангажиране на отговорност на ответника. Ето защо, заплащането на
цената за достъп средно/ ниско и пренос ниско напрежение, определени от
КЕВР за процесния период, е дължимо от ищеца. В този смисъл са и Решение
от 29.10.2021г. по гр. дело № 1767/ 2021г. на Окръжен съд – Варна, Решение
от 26.11.2021г. по гр. дело № 1760/ 2021г. на Окръжен съд – Варна, Решение
от 07.01.2022г. по гр. дело № 809/ 2021г. на Окръжен съд – Варна.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на претенцията,
поради което и същата следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 860 лв., представляваща извършени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ц.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: * срещу „Е. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
* иск за заплащане на сумите от: 7418.37 лв. (седем хиляди четиристотин и
осемнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща заплатена
такса пренос ниско напрежение, формирана както следва: 1663.98 лв. по
фактура № **********/ 07.08.2019 г.; 1541.90 лв. по фактура № **********/
09.09.2019 г.; 1464.28 лв. по фактура № ********** лв.; 1472.12 лв. по
фактура № **********/ 06.11.2019 г.; 1276.09 лв. по фактура № ********** и
1911.12 лв. (хиляди деветстотин и единадесет лева и дванадесет
стотинки), представляваща заплатена такса достъп средно/ ниско
напрежение, формирана както следва: 428.67 лв. по фактура № **********/
07.08.2019 г.; 397.23 лв. по фактура № **********/ 09.09.2019 г.; 377.23 лв. по
фактура № ********** лв.; 379.24 лв. по фактура № **********/ 06.11.2019
г.; 328.75 лв. по фактура № **********, ведно със законната лихва върху
горепосочените главници, считано от предявяване на исковата молба в съда
до окончателното им изплащане, на основавание чл. 55, ал. 1 предложение
първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ц.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * да
заплати на „Е. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата
8
от 860.00 лв. (осемстотин и шестдесет лева), представляваща извършени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9