№ 843
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500814 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД
ЕИК: *********, чрез пълномощника адв.Д.Д., против определение №392
от 12.01.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 12741/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ХIV гр.с., с което са обезсилени издадените по
делото срещу длъжника КР. БР. С. заповед № 7504 от 31.08.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
4717 от 01.09.2021 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност
на обжалваното определение, като се иска отмяната му.
Ответната страна по жалбата - КР. БР. С., ЕГН: **********, чрез
пълномощника си по делото адв.М.Н. Н., в писмен отговор оспорва
същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№ 12741/2021г. по описа на Районен
съд- Пловдив, е образувано по подадено от „УниКредит Булбанк“ АД
1
ЕИК: *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните
длъжници Г. В. Г., ЕГН: ********** и КР. БР. С., ЕГН: **********. Същото
е било уважено и съдът е издал поисканите от заявителя заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Тъй като срещу заповедта е било
подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника КР. БР. С., ЕГН:
**********, с разпореждане №23770 от 23.11.2021г. първоинстанционният
съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като го е предупредил, че при
непредставяне на доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението е било
получено от заявителя на 06.12.2021г. и тъй като същият не е
представил доказателства, че е предявил иск за установяване на
вземането си против длъжника в указания му 1-месечен срок, изтекъл на
06.01.2022г., с обжалваното в настоящото производство определение
съдът е обезсилил издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Така постановеното определение е правилно и следва да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК искът за установяване
на вземането се предявява в едномесечен срок от получаване на
съобщението, а съгласно ал.5 когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва
заповедта за изпълнение. Като доказателство по смисъла на чл. 415, ал. 4
ГПК може да послужи, както адресирано до заповедния съд заявление,
придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й
в регистратурата на съда или данни за изпращането й по пощата, така и
нарочно съдебно удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е
образувано исковото производство. Срокът за представяне на доказателствата
съвпада със срока за предявяване на иска - един месец от датата на
уведомяване на заявителя за постъпилото възражение на длъжника по чл. 414
ГПК и неговото пропускане е основание по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване
на заповедта. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда,
включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ
2
конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е
достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 5 ГПК.
Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с
предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съда, както
и да събира данни за датата на депозирането й. Сроковете по чл. 415, ал. 4 и
5 от ГПК са преклузивни и спазването им ангажира служебната преценка на
съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК.
В случая от представените писмени доказателства се установява, че
искът е бил предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, но няма спор, че
по заповедното производство не са били представени доказателства от
заявителя за предявяването му в указания 1-месечен преклузивен срок,
изтекъл на 06.01.2022г. Съгласно практиката на ВКС, посочена от
първоинстанционния съд в обжалваното определение и задължителните
указания, дадени в т.2 на Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК
на ВКС, в които изрично е посочена настоящата хипотеза, когато
законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на
определен факт, съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът
се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната,
която не е изпълнила процесуалните си задължения.
Ето защо и при положение, че заявителят не е представил в
указания му срок доказателства за предявяване на иска, то
първоинстанционният съд правилно е обезсилил издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Предвид горното обжалваното определение следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
С оглед неоснователността на частната жалба и направеното от
ответната страна искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й
заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по същата в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №392 от 12.01.2022г. постановено
3
по ч.гр.д.№ 12741/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХIV гр.с.,
с което са обезсилени издадените по делото срещу длъжника КР. БР. С.,
ЕГН: **********, заповед № 7504 от 31.08.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 4717 от 01.09.2021 г.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, да заплати на
КР. БР. С., ЕГН: **********, сумата от 300 лева- разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4