Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                    260004/7.1.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На четиринадесети декември две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Кр.Кръстев

 

Секретар: Ф. Апостолова,

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1833 по описа за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-002561/19.08.2020год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“ упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на В.Т.А. ЕГН ********** ****e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за първото и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени издадените АУАН и НП, като изтъква семейно битови причини за това. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, за него се явява и редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, като я доразвива.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.  Моли за юристконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е  неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 20.07.2020 г., около 14.45 часа в гр. Шумен по бул. „С. Велики“ до строймаркет „Г.“ в посока ул. Дедеагач“, жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № Н 31 44 ВС. Пред магазин строймаркет „Г.“ същата предприела маневра движение назад, като предварително не се убедила, че пътят зад управляваното от нея МПС не е свободен и удря паркирания там лек автомобил „Субару“ с рег. № Н 86 21 ВТ, собственост на свид. Н.Н. с което става причина за възникване на ПТП. След настъпване на ПТП-то, жалбоподателката не остава на място, за да установи щетите от настъпването му, а продължава движението си, като напуска ПТП-то. Малко след това от магазина излиза собственика на удареното МПС и след като вижда пораженията по него, се връща в магазина и моли управителя му да видят по видеокамерите, как е станало това. След изглеждане на записите Н. вижда, как настъпва произшествието, както и номера на автомобила който го причинява. Обажда се на тел 112 и остава на място до пристигането на служители на МВР гр. Шумен.

На място пристигат служителите на КАТ - свидетелите С. К. и Й.Ж.. Установили, че на местопроизшествието го няма другия участник и по регистрационния номер, който им бил съобщен от свид. Н., започнали издирването му. Около 18.00 часа същия ден успели да влязат във връзка с жалбоподателката и я поканили следващия ден да се яви в КТ гр. Шумен, за доизясняване на възникналата предния ден ситуация.

На 21.07.2020г. жалбоподателката се явила в КАТ гр. Шумен, извършен е бил оглед на лекия и автомобил и след като било установено какво точно се е случило предния ден и бил съставен АУАН сер. АA бланкетен № 266488 от 21.07.2020г., като актосъставителя сметнал, че е нарушен чл. 40 ал.1 и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателката подписала акта без възражение. Не се е възползвала от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирала писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно постановление № 20-0869-002561/19.08.2020год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“ упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на В.Т.А. ЕГН ********** ***8 e наложено административно наказание „глоба“в размер на 20 лева за първото и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за второто нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С.К.К., Й.Ж.Ж., С.Б.С. и Н.Н.Н..

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К.К., Й.Ж.Ж., С.Б.С. и Н.Н.Н., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Свидетеля Н.Н. лично е възприел извършването на нарушението от прегледания от него видеозапис на камерата за станалото ПТП, като е категоричен, че автомобилът му е бил паркиран в зоната на паркиране до магазина и процесния автомобил е извършил нарушението, след което е напуснал произшествието. Показанията на този свидетел и другите са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на двата автомобила, отразяващи, че по тях действително има нарушения в цялостта им изразяваща се в охлузвания и надрасквания, които спомагат за цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателката действително е извършила визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че тя е извършила визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същата е управлявала лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № Н 31 44 ВС и при движението си назад е блъснала лек автомобил „Субару“ с рег. Н 46 21 ВТ, като с това е причинила ПТП и след това го е напуснала.

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП се предвижда наказание „глоба“ от 20 лв. за водач, който наруши правилата за движение назад. Тази наказателна разпоредба се прилага за извършено нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗДвП. Нарушението се реализира от водач на МПС, който преди да започне движение назад е длъжен да се убеди , че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, какъвто е настоящия случай – причинено ПТП.

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца  и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Тази наказателна разпоредба се прилага за извършено нарушение на чл. 123 ал.1 т.2. Това нарушение се реализира, когато водачът на ППС, който като участник в пътно транспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, какъвто е настоящия случай не уведоми компетентната служба при МВР. За това нарушение административно-наказващия орган е наложил малко над минималните възможни наказания имайки предвид приложената по делото справка на нарушител от региона.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.

            С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД МВР гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да се присъди в тежест на жалбоподателката В.Т.А., която сума следва да се заплати.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-002561/19.08.2020год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, с-р. „Пътна полиция“ упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН чл. 183 ал.2 т.11 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на В.Т.А. ЕГН ********** **** e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за първото и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за второто нарушение.

ОСЪЖДА В.Т.А. ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв.., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: