Р Е Ш Е Н
И Е
№ 970 07.07.2017 година гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд
гр.Бургас
XLI
граждански състав
в публично съдебно
заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в следния
състав :
СЪДИЯ:
ЯНА АТАНАСОВА
С участието на секретаря
Илияна Гальова
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова
гражданско дело № 710 по
описа за 2015 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на А.И.И., с ЕГН: **********,
от гр.Б., със съдебен адрес:***, представляван от адв. М.П., срещу ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 32890 - гр.Бургас, с адрес за призоваване: гр.София 1092,
ул.”Дякон Игнатий” 3, Министерство на отбраната. Твърди се, че ищецът е бил на
военна служба в поделение 22480 и 32920. За времето на служене ищецът
претендира неизплатена сума в размер на
17 047.00 лева (седемнадесет
хиляди четиридесет и седем лева), представляваща:
I. Стойността на
неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца
извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл.194, ал.1 от ЗОВСРБ /нов/ и по
чл.152, ал.6
от ПКВС /отм./ за периода от 01.11.2001 година до 10.10.2013 година (144
месеца) в размер
общо на 432 дни (четиристотин
тридесет и два) или 3456 часа (три
хиляди четиристотин
петдесет и шест), в следствие на полагащите му се и неизползвани почивки след
изпълнявано от него дежурство по график и други в ответните поделения на ВМС
към
Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно формирование 32920 -
Бургас, 22480 - Бургас и ответното военно формирование 32890 - Бургас, общо на
стойност
от 13 478.40 лева (тринадесет
хиляди четиристотин седемдесет е осем лева и четиридесет
стотинки), ВЕДНО със законната лихва
върху главницата от датата на входиране на
исковата ми молба до окончателното изплащане на сумата. Конкретизирано по
месеци
стойността на неизплатеното му трудово възнаграждение за положения от ищеца
извънреден труд, за превишаване продължителността на служебното време с 3 дни (три)
или 24 часа (двадесет и
четири) месечно, в следствие на неизползвани почивки след
изпълнявано от него дежурство по график и други в ответните поделения на ВМС
към
Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно формирование 32920 -
Бургас, 22480 - Бургас и ответното военно формирование 32890 - Бургас е в
размер на 93.60
лева (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки) за всеки месец от процесния
период от
01.11.2001 година до
10.10.2013 година (144 месеца), КАКТО и мораторна лихва в размер на 1000 лева (хиляда) за всяко
закъснение по месеци от датата на падежа (1-во число на месеца, следващ месеца,
през който е трябвало да му бъде изплатено съответното възнаграждение) до
датата на завеждане на исковата молба върху дължимите му и неизплатени трудови
възнаграждения за периода от 01.11.2001 година до 10.10.2013 година (144
месеца) включително, с начален момент (падеж) - 01.01.2002 година. Конкретизирана по
месеци исковата претенция на ищеца за мораторна лихва е в размер на 6.94 лева (шест лева деветдесет и четири
стотинки), с начален момент (падеж) - 01.01.2002 година и периодите на
мораторната лихва както следва: 01.01.2002г. - 06.02.2015г. (датата на
входиране на исковата молба), 01.02.2002г. - 06.02.2015г., 01.03.2002г. -
06.02.2015г.,
01.04.2001 г. -
06.02.2015 г. и т.н.;
II. Разликата от неизплатеното му основно месечно
възнаграждение общо в размер
на 2418.60 лева (две
хиляди четиристотин и осемнадесет и два лева и шестдесет стотинки)
за периода от 12.05.2009 година (с приемането на новия ЗОВСРБ) до 31.12.2012
година (43
месеца и половина), ВЕДНО със законната
лихва върху главницата от датата на входиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Конкретизирана по
месеци
разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение на ищеца е в размер
на 55.60
лева (петдесет и пет лева и шестдесет стотинки) месечно, ведно с
мораторната лихва до
датата на завеждане на исковата молба в размер на 150 лева (сто и петдесет) за всяко
закъснение по месеци от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца,
през
който е трябвало да му бъде изплатено съответното възнаграждение/ до датата на
завеждане
на исковата молба върху дължимите му и неизплатени трудови възнаграждения за
периода
от 12.05.2009 година до 31.12.2012 година. Конкретизирана по месеци исковата ми
претенция за мораторна лихва е в размер на 3.45 лева (три лева четиридесет и пет
стотинки), с начален момент /падеж/ - 01.07.2009 година и периодите на мораторната лихва
както следва: 01.07.2009г. - 06.02.2015г. (датата на входиране на исковата
молба),
01.08.2009г. - 06.02.2015г., 01.09.2009г. - 06.02.2015г., 01.10.2009г. -
06.02.2015г. и т.н.
Сумите се претендират от ответника, защото
поделенията, в които е служил ищеца нямат самостоятелна банкова сметка ***.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответника, който счита предявените претенции за недопустими и
неоснователни.
Предявените искове са с
правно основание чл.194, ал.3 във вр. с чл.195, ал.3 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ респективно чл.203, ал.3 от
ЗОВСРБ /отм./ във вр. с чл.158, ал.2 от Правилника за кадровата военна служба
/ПКВС/ и чл.250, ал.1, изречение 2-ро от ЗОВСРБ /отм./, чл.212, чл.227, ал.1 и
чл.199 от ЗОВСРБ – по отношение на претенцията за заплащане на извънреден труд,
както и чл.212 ЗОВСРБ вр. чл.128 КТ – по отношение на иска за заплащане на
трудово възнаграждение, както и чл.86 ЗЗД – по отношение на иска за обезщетение
за забавено плащане.
В съдебно заседание на 09.06.2017г.
е прието изменение на претенциите по размер, както следва:
- Оттеглени са исковите
претенции както следва:
Исковата претенция за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с увеличение за положен
извънреден труд за периода от 01.11.2001г. до 30.06.2003 год., или 20 главници
(20 месеца), всяка от по 93.60лева или общо на стойност 1872.00 лева (хиляда
осемстотин седемдесет и два), ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване
на исковете.
Исковата претенция за
мораторна лихва върху оттеглените главници за периода 01.11.2001 година до
30.06.2003 година или 20 акцесорни претенции (20 месеца), всяка от по 6.94 лева
или общо в размер на 138.80 лева (сто тридесет и осем лева и осемдесет
стотинки), като първата оттеглена акцесорна претенция е с период от падежа й
01.01.2002 г. до датата на входиране на исковата
молба, а последната - е с период от падежа й 01.08.2003г. до датата на
входиране на исковата молба.
Исковата претенция за
заплащане на неизплатената му разлика от основното му месечно възнаграждение за
периода от 12.05.2009 година до 31.01.2012 година или 32,5 главници (32,5
месеца), всяка от по 55.60 лева или общо на стойност 1807.00 лева (хиляда
осемстотин и седем лева), ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на исковете.
Исковата си претенция за
мораторна лихва върху оттеглените главници за периода от 12.05.2009 година до
31.01.2012 година или 32,5 акцесорни претенции (32,5 месеца), всяка от които по
3.45 лева или общо в размер на 112.10 лева (сто и дванадесет лева и десет
стотинки), като първата оттеглена акцесорна претенция е с период от падежа й
01.07.2009 г. до датата на входиране на исковата молба, а последната - е с
период от падежа й 01.03.2012 г. до датата на входиране на исковата молба.
На основание чл.214,
ал.1, изр.3 ГПК от съда беше допуснато и изменение на исковите претенции на
ищеца, както същите се считат за предявени както следва: за сума общо в размер на 15214.80 лева (петнадесет хиляди
двеста и четиринадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща: стойността на неизплатеното му възнаграждение за положения извънреден
труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност
на служебното време по чл.194, ал.1 ЗОВСРБ /нов/ и по чл.152, ал.6 от ПКВС
(отм.) за процесния период от 01.07.2003 година до 10.10.2013 година или 124
главници (124 месеца) в размер общо на 2716 часа (две хиляди седемстотин и шестдесет) или 339,5 дни (триста тридесет и девет дни и половина) общо
на стойност 7269.09 лева (седем хиляди двеста шестдесет и девет лева и девет стотинки) за
процесния период, ВЕДНО със законната лихва от датата на завеждането на иска - 06.02.2015 година до окончателното й
изплащане; мораторна лихва върху тази сума общо в размер 7237.05 лева (седем хиляди
двеста тридесет и осем лева и шестдесет стотинки); стойността на неизплатената
на ищеца разлика от основното му месечно възнаграждение общо в размер на 560.60 лева (петстотин и
шестдесет лева и шестдесет стотинки) за периода от 01.02.2012 година до
31.12.2012 година (11 месеца), ВЕДНО със законната лихва от датата на завеждането на иска -06.02.2015 година до окончателното й
изплащане; мораторната лихва върху тази сума общо в размер на 148.06 лева (сто четиридесет и
осем лева и шест стотинки).
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
На 29.10.2001г. ищецът е бил
назначен на длъжност „електротехник” в поделение на МО със Заповед на
командира, а именно в Поделение 22480 – Бургас със звание „матрос”. В
последствие с допълнително споразумение срокът на договора му за военна служба
е бил продължаван. През 2008г. в следствие на извършени организационно – щатни
промени, И. е бил преназначен на същата длъжност в друго поделение на ВМС, а
именно във ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 - гр.Бургас. Една година по - късно същият
е бил преназначен на длъжност „трюмен машинист на ракетен картер” в същото
поделение, а през 2011г. отново преназначен на длъжност „трюмен машинист” в
„Тюмно отделение” във ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 22480 - гр.Бургас.
Със Заповед №
ЛС-01-34/07.10.2013г. на Командира на военното формирование договорът на
ищеца за кадрова военна служба е бил прекратен и той е бил освободен от военна
служба и зачислен в запаса, а със Заповед от 10.10.2013г. е бил
отчислен от списъчния състав на ответното формирование, като на ищеца са били
начислени парични обезщетения за прослужени 11 години кадрова военна служба в
размер на 11 084.70 лева на основание чл.227, ал.1 ЗОВСРБ; на
основание чл.224, ал.1, т.1 ЗОВСРБ парично обезщетение за неизползван вещеви
лимит пропорционално на прослуженото време в години - 145.39лв.; както и
еднократно парично доволствие за униформено облекло от 440 лева съгласно чл.227,
ал.5 ЗОВСРБ. Следователно за процесния период е било налице служебно
правоотношение между страните.
В случаите, когато за положен труд над
установената месечна продължителност на служебното време (каквато е службата
при дежурство до 24 часа), за който по принцип се дължи компенсация чрез
осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата
продължителност на служебното време за месеца, когато до прекратяване на
правоотношението положената от военнослужещия при увеличено работно време
служба при дежурства не е компенсирана, трудът следва да бъде заплащан като
извънреден труд /в този смисъл Решение №439 от 01.07.2010г. на ВКС по гр.д. №
1733/2009г., III г.о., ГК; Решение №127 от 18.05.2011г. на ВКС по гр.д.
№1123/2010г., III г.о., ГК и др./. Следователно, при хипотезата на положен труд
над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки по
реда на чл.152, ал.4, т.5 от ПКВС до прекратяване на служебното правоотношение,
служебното време, отработено над нормата, в съответствие с чл.152, ал.6 от
ПКВС, следва да се заплаща като извънреден труд. В случая не се касае до
същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а до приравнен на него
труд, чието възмездяване се дължи ”като извънреден труд” в случай на прекратяване
на правоотношението преди компенсирането му с почивка – чл.136а, ал.5 КТ.
Претенцията на ищеца касае точно такъв вид вземане.
За
установяване на броя часове положен труд/служебно време над определената
месечна продължителност по чл.152, ал.6 ПКВС (отм.) и продължителност
на служебното време по чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ (отм.) и чл.194, ал.2
ЗОВСРБ, които към момента на прекратяване на правоотношението не са били
компенсирани с дължимата почивка, е назначена съдебно-икономическа експертиза.
Тя е дала отговори на всички поставени въпроси, т.е. съдът ще гради изводите си
въз основа на така изготвеното и прието експертно заключение. Според
експертизата общата фактическа продължителност на служебното време на ищеца за
периода от 01.11.2001г. до 10.10.2013г. възлиза на 35128 часа. Нормативно
определената продължителност на служебното време в часове за периода от 01.11.2001г.
до 10.10.2013г. е 31276 часа. Следователно положеният извънреден труд от ищеца И.
за периода от 01.11.2001г. до 10.10.2013г. е разликата между фактическата
продължителост на служебното време /35128 часа/ и нормативно определената
продължителност на служебното време /31276 часа/, която е в размер на 2716
часа. Ето защо, вещото лице е изчислило, че общо за процесния период от 01.11.2001г.
до 10.10.2013г. сумата за дължимите и неизплатени възнаграждения за положен
извънреден труд е в размер на 7269.09 лева. В съответствие с експертизата е и
направеното от ищеца изменение на исковата претенция като размер и период.
Следователно изчислената от вещото лице сума от 7269.09 лева е сумата, която се
следва на ищеца, поради факта, че от негова страна е положен труд над
установената месечна продължителност на служебното време, който труд не е
компенсиран с почивки. Доколкото вече такава компенсация е невъзможна, поради
прекратяване на служебното правоотношение, то следва извод, че тези дежурства,
положени в повече от нормалното работно време, трябва да бъдат заплатени като
положен извънреден труд. Вземането на ищеца се доказва по основание и размер.
По възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането.
Същото е
неоснователно. Съдът счита, че
изискуемостта на вземането на кадровия военнослужещ за възнаграждение за
положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран
с почивки не настъпва през месеца, следващ месеца на полагането му. Напротив,
следва да се счете, че началният момент, от който вземането става изискуемо и
започва да тече погасителната давност е моментът на прекратяване на служебното
правоотношение. Погасителната давност за едно вземане не може да започне да
тече преди то да е възникнало, като в този смисъл е и Решение № 427 от
3.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 503/2010г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл.290 ГПК, макар по повод на служебно правоотношение по друг закон.
Изводите на съда са в насока, че когато в хода на отношенията между страните
едно вземане се транформира в друго, за нововъзникналото вземане започва да
тече нова давност от деня на трансформацията. До момента, в който между
страните съществува служебното правоотношение, то служителят би могъл да бъде
компенсиран с почивка, а тази възможност престава да съществува от момента на
прекратяването на служебното правоотношение. Ето защо, правото на компенсиране
с почивка се трансформира във вземане на военнослужещия като за извънреден труд
и същото възниква от момента на прекратяване на служебното правоотношение, тъй
като от този момент нататък компенсация с почивка не е обективно възможно да
бъде извършена. Това вземане се погасява с тригодишна давност, която започва да
тече от датата на прекратяването на служебното правоотношение. В този смисъл
са следните съдебни актове: Решение № 427/03.11.2011г. на ВКС по гр.д. №
503/2010г., IV г.о., Решение № 183/02.07.2010г. по гр. дело № 3626/2008г. на
ВКС, Решение № 183 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 3626/2008 г. на ВКС, І г.о.,
Определение № 1599/20.12.2011г. на ВКС по гр. дело №785/2011г., IV г.о.,
ГК, Определение на ВКС по гр.д. № 5452/2015г.,
както и Решение № 127/17.11.2016г. на БОС по в.гр.дело № 1615/2016г., Решение №
113/13.12.2016г. на БОС по гр.дело № 1429/2016г. и Решение № 109/14.12.2016г.
на БОС по в.гр.дело № 1412/2016г. С част
от тези решения е прието, че нито ЗОВС (отм.), нито ПКВС (отм.) са
предвидили възможност, че ако дължимата компенсация чрез почивка
/намалено работно време/ не е била разрешена/определена за реално ползване в
следващия месец, това да може да стане само по искане от военнослужещия.
Предвид специфичните задължения на военнослужещия, нормата на чл.136а, ал.4 от КТ е неприложима. Ето защо, доколкото вземането за извънреден труд е възникнало
от момента на прекратяване на служебното правоотношение, следва извод, че
вземането на ищеца не е погасено по давност. Това е така, защото прекратяването
на правоотношението е настъпило на 10.10.2013г., а искът е предявен на 06.02.2015г.,
т.е. тригодишният давностен срок не е изтекъл.
Както беше
установено по - горе, полаган е бил извънреден труд за периода от 01.11.2001г.
до 10.10.2013г.,
който е на стойност 7269.09 лева. След като вземането
не е погасено по давност, следва да се постанови решение, с което ответното
военно формирование се осъди да заплати на ищеца И. посочената сума, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за
присъждане на лихва за забава.
Предвид
факта, че вземането за възнаграждение за положен труд над нормативно
определения размер на служебното време е възникнало към момента на прекратяване
на служебното правоотношение, то и обезщетение за забава в размер на
мораторната лихва върху възнаграждението следва да се дължи от датата на
прекратяване на служебното правоотношение до датата на завеждането на исковата
молба - това е периодът 10.10.2013г. – 06.02.2015г. Няма никаква правна логика
лихвата за забава да се начислява от месеца, следващ месеца, в който са
полагани дежурствата, както е изчислило вещото лице. След като вземането за
главницата става изискуемо от прекратяване на служебното правоотношение, то
оттогава тече и периодът на забавата. За този период вещото лице не е изчислило
размера на лихвата, тъй като е нямало поставена такава задача. Ето защо, съдът
по реда на чл.162 ГПК извърши собствени изчисления на лихвата, при което
установи, че за периода от 10.10.2013г. – 06.02.2015г. тя възлиза на 981.56 лева.
Следователно се дължи лихва за забава само в този размер. Следва решение, с
което ответникът се осъди да заплати на ищеца лихва за забава от 981.56 лева за
посочения период, като се отхвърли иска за горницата до 7237.05 лева, както и
за периода от 01.07.2003г. до 09.10.2013г.
По
отношение на претенцията за заплащане на разликата между
неизплатеното основно месечно възнаграждение на ищеца и действително
изплащаното,
районният съд счита, че искът е изцяло неоснователен. Съгласно разпоредбата
на чл.212 от ЗОВСРБ военнослужещите
имат право на основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им
военно звание и степента в обхвата на военното звание, като размерите на
основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определят с акт на Министерския
съвет по предложение на министъра на отбраната /редакция на разпоредбата от
влизане на закона в сила през 2009г. до изменението с ДВ, бр.98 от 2016г./.
Според ал.3 на същата разпоредба базата за определяне размера на основното
месечно възнаграждение за най - ниската длъжност се определя ежегодно със
закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение
се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:1. за офицери - не
по-малко от 2,3; 2. за офицерски кандидати и сержанти - не по-малко от 1,75; 3.
за войници (матроси) - не по-малко от 1,6. Следователно размерите на
възнагражденията за посочения период от 01.05.2012г. до 31.12.2012г. се
определят и съответно се изменят с акт на Министерския съвет. В случая обаче за
този период не е постановяван такъв акт, с който да се повиши заплатата на
ищеца. Ето защо, липсва основание за
присъждането на по - висок размер на възнаграждението. Ищецът има право само на
такъв размер на възнаграждение, който му е бил определен по надлежния законов
ред. След като няма акт на МС, в полза на И. не е възникнало правото да
получава по - високо възнаграждение. Искът е неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен. Оттук е неоснователен и акцесорният иск за присъждане на мораторна
лихва върху главницата, поради което и той подлежи на отхвърляне.
По разноските.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 648 лева.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 138 лева за юрисконсултско възнаграждение и 593.40 лева разноски за изготвена съдебно – икономическа експертиза.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 330.03 лева
върху уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон
Игнатий“ 3 да заплати на А.И.И., с ЕГН: **********, от гр.Бургас, със съдебен
адрес:***, сумата 7269.09 лева
/седем хиляди двеста шестдесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща
стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически отработеното от ищеца
служебно време над месечната продължителност на служебното време,
некомпенсирано с почивки, за периода от 01.07.2003г. до 10.10.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба - 06.02.2015г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон
Игнатий“ 3 да заплати на А.И.И., с ЕГН: **********, от гр.Бургас, със съдебен
адрес:***, сумата от 981.56 лева /деветстотин
осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ мораторна лихва върху
уважения размер на главницата, съставляваща сбор от възнагражденията за
фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност
на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.07.2003г. до
10.10.2013г., начислена за периода от 10.10.2013г. – 06.02.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 981.56 лева до 7237.05 лева, както и за периода от
01.07.2003г. до 09.10.2013г.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.И.И., с ЕГН: **********,
от гр.Бургас, със съдебен адрес:***, за осъждане на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон
Игнатий“ 3 да му заплати сумата от 560.60
лева /петстотин и шестдесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение за периода от за
периода от 01.02.2012 година до 31.12.2012 година (11 месеца), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата
молба – 06.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.И.И., с ЕГН: **********,
от гр.Бургас, със съдебен адрес:***, за осъждане на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон
Игнатий“ 3 да му заплати сумата от 148.06
лева (сто четиридесет и осем лева и шест стотинки) обща мораторна лихва
върху главницата от 560.60 лева, представляваща разликата от неизплатеното
основно месечно възнаграждение за периода от 01.02.2012 година до 31.12.2012
година (11 месеца).
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ
32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“Дякон
Игнатий“ 3 да заплати на А.И.И., с ЕГН: **********, от гр.Бургас, със съдебен
адрес:***,
сумата от 648
лева /шестстотин четиридесет и осем лева/
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.И.И., с ЕГН: **********, от
гр.Бургас, със съдебен адрес:***, да заплати на ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част
от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес
гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3, сумата от 138 лева
/сто тридесет и осем лева/ - съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение и 593.40 лева
/петстотин деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/ - разноски за
изготвена съдебно – икономическа експертиза.
ОСЪЖДА ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част
от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес
гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ 3, да заплати по сметка на Бургаския районен съд
сумата от 330.03 лева /триста и тридесет
лева и три стотинки/ държавна такса върху размера на уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Яна Атанасова
Вярно с оригинала:
И.Г.