№ 506
гр. Шумен, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Х.а
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Х.а Гражданско дело №
20223630102717 по описа за 2022 година
Производство по чл.200, ал.1 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по исковата молба от М. М. Е. с
ЕГН ********** с адрес с. ****, общ***, обл. *****, чрез пълномощника си адв. Б. Я. от
АК-*****, със съдебен адрес гр.*****, ул.“****“ № 18, ет.2 срещу ДП
“***********************“ Секция Шумен с адрес гр.Шумен, *****, № 1, представлявано
от инж.-*******.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи като машинист на СЖМ към
„***********************“ от -**/**/****г. На **/**/****г. около 19.20 ч. изпълнявал
задълженията си на жп гара Каспичан Четвърти коловоз. Моторния влекач, управляван от
него бил в покой, като чакал закачането на вагони към него. В кабината на локомотива се
намирал колегата му С. *** (неправилно посочен като С.), като ищецът бил в задната част на
платформата. Машинистът на другия локомотив 07-065, който трябвало да извърши маневра
и да закачи вагоните, не успял да намА скоростта и се блъснал в локомотива на ищеца.
Ищецът изхвръкнал от удара и паднал на релсите, като нямал спомен за инцидента. Бил
свестен от колегите си, като изпитвал силни болки в гръдния кош и имал задух. С линейка
бил откаран в МБАЛ Шумен, където поради тежко политравматично състояние бил оставен
на лечение в Хирургично отделение на болницата. В резултат на злополуката получил
множество наранявания, а именно: „Контузия на главата, изразяваща се в разкъсно –
контузна рана и сътресение на мозъка. Контузия на гръдния кош, изразяваща се във
фрактура на първа ребрена дъга вдясно, фрактури на V и VI леви ребра, предимно с
разместване. Контузия на паренхима в долния дял на левия бял дроб. Хемопневмоторекс в
лява гръдна половина. Подкожен емфизем в ляво. Контузия на крайниците, а именно
фрактура на горната фаланга на палеца на дясната ръка в областта на основата. Изкълчване
1
на лявата акромиоклавикуларна става.“ Посочените травми са довели до трайно
затрудняване в движението на снагата, обусловено от счупените ребра с разместване за срок
по-голям от един месец, а именно средно два месеца, при благоприятно протичане на
оздравителния процес; разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от
развилия се пневмо и хемоторакс, протекъл със задух и изискващ оперативно лечение;
трайно затрудняване в движението на десния горен крайник, обусловено от счупване на
фаланга на десния палец за срок по-голям от един месец, средно за месец и половина при
благоприятно протичане на оздравителния процес; трайно затрудняване в движението на
левия горен крайник, обусловено от изкълчване на лявата ключично-лопаткова става за срок
по-голям от един месец, средно за два месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес.
По време на оздравителния процес търпял непрестанни болки, периодични прегледи,
операция и манипулация на засегнатите части от тялото му. Не можел да става без чужда
помощ първите месеци, трябвало да бъде обездвижен, не можел да спи от болки и приемал
обезболяващи. Чувствал се безполезен, депресиран и безсилен. След проведените
рехабилитации се възстановил, но продължавал да изпитва билки и неприятни изтръпвания.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за
нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
претърпяната от него на **/**/****г. трудова злополука по време на изпълнение на
служебните си задължения в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените от ищеца разноски в производството.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответното дружество, като в отговора се прави възражение за местна неподсъдност, като
компетентния съд следвало да е Шуменски районен съд. Сочи се, че иска е допустим, но
неоснователен, като се моли за отхвърлянето му изцяло. Не се оспорва обстоятелството, че
са били нАце вАдни трудовоправни отношения между страните и че инцидентът е трудова
злополука. Описва се подробно фактическата обстановка по време на инцидента. Прави се
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се посочва, че докато чакал
прикачването с локомотива ищецът при грубо нарушаване на правилата за безопасност,
установени с инструкция на работодателя, вместо да се намира в кабината на влекача, се
намирал в задната част на платформата, без да е нАце необходимост от това, именно защото
маневрата се извършвала в тази част на влекача. Посочва се, че е нАце съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като при осъществяване на трудовите си
задължения, същият е допуснал груба небрежност. В условията на евентуалност се сочи, че
искът е частично основателен, като размерът му е прекомерно завишен. Така също се
твърди, че ищецът е получил застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в резултат
на злополуката, както и обезщетение от НОИ, като следва да се присъди разликата между
полученото и определеното от съда. Претендират се разноски.
2
Ищецът не се явява лично в съдебно заседание, като същият се представлява от адв.
Б. Я. от АК – *****. Поддържа се исковата молба, като в хода на съдебните прения и в
представените по делото писмени бележки се обосновава основателността на иска и се моли
за уважаването му изцяло.
В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт *****, която поддържа
писмения отговор. В пледоарията си посочва, че искът е неоснователен и недоказан. Счита
за доказано твърдението, че ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на
задълженията си, като в условията на евентуалност моли съда да намА значително размера
на претенцията, както и да приспадне изплатените обезщетения от НОИ и от
застрахователното дружество. В писмената защита доразвива доводите си изложени в
съдебно заседание.
Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните,
за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, а и видно от представения Трудов договор
от **/**/****г. и Допълнително споразумение № ************г., ищеца бил назначен в
ответното дружество и изпълнявал длъжността „*/*/*/*/ (началник влак), с място за работа
*********
Страните не спорят, че на **/**/****г. ищецът изпълнявал служебните си
задължения, като заедно с колегата му – свид. С. *** управлявА моторен влекач ***** по
направление Горна Оряховица – Синдел. На гара Каспичан им било наредено да изчакат на
четвърти коловоз, с цел извършване на маневра, с която към техния моторен влекач
следвало да се прикачи друга машина – Локомотив 07-065 и след това да отпътуват към гара
Синдел. По време на извършване на маневрата моторния влекач ***** бил в покой, като
свид. *** се намирал в кабината на влекача, а ищецът след започване на маневрата застанал
върху задната част на платформата, извън кабината на моторния влекач. Приближавайки
към моторния влекач обаче локомотив 07-065 не намалява своята скорост, като се удря във
влекача. При удара ищецът паднал от платформата на земята, отстрани на четвърти коловоз.
На помощ му се притичат свид. *** и още няколко служители, намиращи се в района и го
пренасят в района на гаровия площад. Извикан бил екип на Спешна помощ и двамата
машинисти били откарани с линейка в МБАЛ – Шумен. След преглед свид. *** е освободен,
като ищецът е настанен на лечение в болницата. За злополуката била подадена Декларация
за трудова злополука с Вх.№ ****-**-** от **/**/****г. от ответника до НОИ като в нея
били отразени нараняванията на ищеца – четири счупени ребра, счупен палец на дясна ръка,
контузия в областта на главата, вследствие на удара при падането на земята. Било
извършено и вътрешно разследване от работодателя, приключило с Окончателен доклад на
специАзираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния
транспорт към Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията от **/**/****г. (находящ се на лист 68-93 от гр.д. № ***/****2г. на РС-Айтос).
Видно от представеното по делото Удостоверение № **/******** от **/**/****г. на
НОИ ищецът бил в отпуск по временна нетрудоспособност за периода от **/**/****г. до
3
**/**/****г., като му било изплатено обезщетение в размер на общо 3387.05 лв.
Постъпило е и Заявление от ЗЕАД „*/************“, за обстоятелството, че за
претърпяната трудова злополука на ищецът е изплатено обезщетение в размер на 433.10 лв.,
като е приложено и преводно нареждане от **/**/****г.
Представени са и копие на страница от книга за периодичен инструктаж на двамата
машинисти, които удостоверяват с подписите си, че такъв е проведен на **/**/****г. На
**/**/****г. служителите *** и Е са попълнили и подписА инструктаж за конкретните
задачи и действия, които извършват този ден, включително и „да се внимава при качване и
слизане от машината, при извършване на маневрени дейности в района на гарите и при
движение между гарите“. По делото са приложени и Длъжностна характеристика за
длъжността, заемана от машиниста, връчена му лично на **/**/****г., както и Работна
процедура РП 2.62 - Инструкция за работа на машиниста на РССМ и Работна процедура РП
2.55 – 08 – Инструкция за техническите изисквания, експлоатация и поддръжка на релсовите
самоходни специАзирани машини.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, заключението
по която е прието от съда, като компетентно, обосновано и пълно дадено. Видно от
неоспореното от страните заключение, ищецът е получил следните травматични
увреждания, а именно съчетана травма на главата, гръден кош и крайници. Вещото лице е
описало поотделно контузиите, както следва: 1. Контузия на главата - една разкъсноконтузна
рана на главата, както и сътресение на мозъка; 2. Контузия на гръдния кош – Фрактура на
първа ребрена дъга в дясно. Фрактури на V и VI леви ребра, предно, с разместване.
Контузия на паренхима в долния дял на левия бял дроб. Хемопневмоторакс в лява гръдна
половина. Подкожен емфизем в ляво. 3. Контузия на крайниците – фрактура на горната
фаланга на палеца на дясната ръка в областта на основата. Изкълчване на лявата ключично-
лопаткова (акромиоклавикуларна) става. Контузиите са получени по механизма на удар или
натиск, причинени от действието на твърди предмети и е възможно да бъдат получени по
начина отразен в исковата молба. Посочени са отделните граници на възстановителния
период за всяка контузия поотделно и като цяло в резултат на получените травми ищецът е
бил временно нетрудоспособен в продължение на 75 дни, като болката е била най-силна
през първите две-три седмици от травмата. Към настоящия момент ищецът е клинично
здрав, като неблагоприятни последици за здравето му за в бъдеще, свързани с травмата, не
се очакват. Отчита се в експертизата, че е възможна понякога поява на непостоянна
болезненост или дискомфорт в лявата гръдна половина или в увредените крайници при
промяна на времето, прекомерно физическо натоварване на крайника и др.
В производството са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Х И А –
вуйчо на ищеца, свид. С. Х. *** – колега на ищеца и присъствал по времето на инцидента,
свид. Е. Н. С. – пряк ръководител на машинистите и свид. И. М. Х. – служител в БДЖ.
Свид. А е придружавал ищеца през време на престоя му в болницата, като в
последствие се е грижил и за него в домашни условия. Разказва за впечатленията си от
4
състоянието на ищеца в първите дни от болничния му престой, като същият плачел,
изпитвал болки и не можел да диша. Направили му дренаж на белия дроб, който му
помогнал. Бил изписан на 15 ден, като в този период вуйчо му стоял в болничната стая и му
помагал за всичко, хранел го и му помагал да става. След два месеца започнал да се
обслужва сам, а дотогава се грижили за него двамата му вуйчовци, съпругата му и синът му.
Към момента бил спокоен, спял добре, но се пазел да носи тежко и не вършил къщна работа.
Свид. *** дава обяснения как е протекла маневрата между локомотива и
управлявания от тях моторен влекач. Обясненията му кореспондират изцяло с описания в
исковата молба механизъм на произшествието, което настъпило поради високата скорост, с
която локомотива ги приближил и ги ударил. Не си спомня момента на удара и къде е бил
колегата му през това време дА вътре в кабината на влекача или отвън. След удара намерил
ищецът паднал с гръб към четвърти коловоз. Не може да посочи при каква скорост следва да
се извърши маневрата, както и къде следва да стоят машинистите през време на
провеждането й, но е категоричен, че прикачването на машините се извършва от машинист,
маневрен стрелочник от екипа на машината, която е в движение и приближава тази, която е
спряла. Потвърждава, че принципно по време на прекачване трябва да са в кабината, както и
че в този ден са си направили инструктаж.
Свид. С. е ръководител звено техническо поддържане и е пряк ръководител на ищеца
и свид. ***. Впечатлениета му са в вследствие на проведените разговори с двамата и техни
колеги, очевидци на инцидента. Дава принципни разяснения за начина, по който се
извършват маневрите, като за инцидента посочва, че е имало вътрешно разследване и всичко
е отразено в доклада на комисията, която го е извършила. Твърди в показанията си, че
задълженията на машинистите на влекача при извършване на маневрена дейност, в
конкретния случай ищеца и колегата му, са да бъдат в машината и за изчакат
приближаващата машина, която има задължението да извърши самото прикачване.
Свид. Х. по време на инцидента е бил ръководител движение в гара Каспичан, като
също не е пряк очевидец на инцидента. Свидетел е единствено на докарването до перона на
ищеца от неговите колеги и транспортирането му с линейка към болницата, като описва и
действията които е извършил като ръководител в района на гарата след инцидента.
Съдът кредитира разпита на всички свидетели по делото, като безпротиворечиви и
кореспондиращи със останАте събрани по делото доказателства, отчитайки родствената
връзка и служебната им зависимост със страните по делото.
Съдът,след преценка на представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено от правна страна следното:
По основателността на иска: За основателността на иска по чл.200, ал.1, предл.първо
от КТ в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване нАчието на
трудова злополука, причинно-следствената връзка между настъпилото увреждане и
злополуката, периода на временна нетрудоспособност и размера на претендираното
5
обезщетение. Ответникът от своя страна следва да докаже въведените в писмения отговор
твърдения за допуснатата груба небрежност от ищеца, допринесла за трудовата злополука,
както и получените от ищеца обезщетения и техните размери.
С доклада по делото са обявени за безспорни обстоятелства нАчието на
трудовоправно отношение между страните, нАчието на трудова злополука настъпила на
**/**/****г., както и че по време на настъпването на злополуката ищецът е стоял в задната
част на платформата на моторния влекач.
Страните не спорят също относно механизма на настъпване на произшествието
описан в исковата молба, а именно, че на **/**/****г. при извършване на маневра на
железопътна гара Каспичан, четвърти коловоз намиращият се в покой моторен влекач
*****, управляван от машинисти в екип състоящ се от ищеца и свид. *** е ударен от
локомотив 07-065, който не намАл скоростта си, с оглед свързването на машините. Не се
оспорва и че травматичните увреждания на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента. От страна на ответника не се оспорва и периода на временната
нетрудоспособност. Изложеното, освен, че не се оспорва от страните, се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и приетата и неоспорена
от страните съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно изложеното, съдът намира, че са нАце предпоставките за ангажиране на
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ, като следва да се направи преценка на
въпроса относно дължимите неимуществени вреди. Съдебната практика константно приема,
че при обезщетяване на вредите по чл.200 от КТ приложение намират общите правила на
отговорността при непозволено увреждане.
Относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобразява Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, което не е изгубило
силата си към момента и съдебната практика на ВКС в многобройни решения, постановени
от състави по чл.290 от ГПК – Решение № 121 от 15.11.2017г. по гр.д. № 5321/2016г. на
ВКС, III г. о., Решение № 28 от 24.04.2020г. по т.д. № 374/2019г., II т. о. В тях се приема, че
при обсъждането на въпроса за обезщетението, съдът съобразява изискванията на чл.52 от
ЗЗД. Предвид, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, то следва да се
направи преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
В настоящия случай това са установените по делото факти, които обуславят и са от
значение за размера на неимуществените вреди, а именно - характерът и интензитета на
увреждането, начинът на настъпването му и обстоятелствата, при които е настъпило,
причинените неудобства в ежедневието на ищеца, неговата възраст и прогнозата за
възстановяването му. В случая се касае за съчетана травма на глава, гръден кош и горни
крайници, като при лечението на което е била необходима и оперативна намеса - вкарване
на интеркостален катетър за дренаж и инжекция в гръдната кухина. Ищецът първоначално е
претърпял интензивни болки и страдания, след което същите са отзвучА. Периода на
временната нетрудоспособност е от **/**/****г. до **/**/****г., видно от Удостоверение №
6
**/******** от **/**/****г. По дефиниция временната трудоспособност се възстановява, а
възстановителния период следва да се отчете при определяне размера на обезщетението. В
болничния период, продължил от **/**/****г. до 28.10.2019г. ищецът е претърпял силни
болки, като се е налагало да бъде обслужван в болницата от близък. В следоперативния
период дискомфорта и неудобствата за ищеца са продължили още около месец - два,
предвид счупването на горната фаланга на десния палец, който ограничавал хватателната
функция на ръката, поради болезненост, както и изкълчването на лявата лопатка,
причиняваща болезненост в лявата раменна става. Същевременно обаче неоспорената от
страните експертиза заключава, че към момента ищецът е клинично здрав и движенията му
са възстановени в пълен обем. По данни на ищеца към момента същия работи при същият
работодател. Гореизложеното води до извода, че е нАце напълно възстановяване на
травматичното увреждане, като животът на ищеца се е върнал в нормалния си ритъм.
С оглед установените множество увреждания, периода на възстановяване - над три
месеца, възрастта на ищеца - 48 години към датата на злополуката, претърпените физически
и психически страдания и неудобства, които включват физически болки, затруднения при
придвижването, стрес, обичайната продължителност на психологическите и емоционални
преживявания, вследствие на инцидента, съдът намира, че претендираната сума от 30 000
лева е справедлив размер на обезщетението за физическите болки и психическите страдания.
По възражението за съпричиняване: Отговорността на работодателят за заплащане на
обезщетение по чл.200 от КТ е безвиновна, като частично отпадане на тази отговорност е
уредено в хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ при допускане на груба небрежност от пострадАя
допринесла за злополуката. За понятието „груба небрежност“ липсва легална дефиниция,
като в съдебната практика се приема, че груба небрежност е нАце, когато пострадАят е
съзнавал и предвиждал неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят
или че ще ги предотврати. Няма спор, че не всяко нарушение на правилата за здравословни
и безопасни условия на труд представлява груба небрежност, а само това нарушение, което
е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В този смисъл са Решение №
79 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. дело № 673/2012 г., IV г. о., Решение № 977 от 14.01.2010г.
на ВКС по гр.д. № 298/2009г., ІV г. о. и Решение № 18 от 18.02.2012г. на ВКС по гр. д. №
434/2011 г. на ІІІ г. о. , Решение № 186 от **/**/****г. на ВКС по гр.д. № 246/2019г., III г.о.
Съдът намира, че от установената по делото фактическа обстановка може да се
формира извод за нАчие на груба небрежност от страна на пострадАя в посочения смисъл
на понятието. В случая по време на извършваната маневра ищецът напуснал кабината на
моторния влекач и стоял върху платформата, като след удара с прикачващия се локомотив
№ 07065 паднал на земята. С действията си нарушил чл.36 от Инструкция за работа на
машиниста на релсовите самоходни специАзирани машини-РССМ (находяща се на лист 49
от гр.д. № ***/****2г. на РС – Айтос), указващ, че прикачването по време на маневра се
извършва от машинистите на прикачващото се возило, в случая локомотив № 07065. В чл.13
на Инструкцията е посочено, че е забранено напускането на РММС от машиниста, освен в
7
две изключения – когато машината е гарирана на собствен коловоз и когато е гарирана на
гаров коловоз по указание на дежурния ръководител движение на съответната гара. Със
започването на маневрата обаче, съдът намира, че изключенията в чл.13 от Инструкцията не
действат, като е действала общата забрана за напускане на РММС. Така с действията си,
ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Този извод следва и от
нараняванията получени от свид. С. *** - стоял в кабината на влекача през време на
маневрата, които са били леки и на следващия ден е бил на работното си място, докато
ищецът е получил множество травматични увреждания вследствие падането му на земята.
Следва да се отбележи и че ищецът е служител при работодателя още от 1991г., като в
длъжностната му характеристика е описано, че следва да се запознае с посочените по-горе
инструкции и правилници за работа.
Гореизложеното обосновава извода, че трудовата злополука е съпричинена от страна
на пострадАя, като съпричиняването е 50 %. Така от определеното от съда обезщетение от
30 000 лв. следва да се приспадне процента на съпричиняването и по този начин се формира
обезщетение от 15 000 лв.
По възражението на ответника за приспадане на заплатеното застрахователно
обезщетение и обезщетението от НОИ, съдът намира следното: Прекият причинител,
работодателят и застрахователят отговарят на различни основания, но за едни и същи вреди.
С оглед защита на интереса на увредения той разполага с право да предяви искове срещу
всеки от тях, но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях погасява
задълженията на другите. В този смисъл са и Решение № 230 от 12.07.2011г. по гр.д. №
1907/2009г., IV г.о., Решение № 354/03.08.2010г. по гр.д. № 714/2009г., IV г.о. , Решение №
1024/19.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 1193/2006г., I г.о. Основен принцип застъпен в закона и
в съдебната практика е, че за едни и същи вреди пострадАят не може да бъде обезщетяван
два пъти. Затова работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди,
за които не е присъдено обезщетение на пострадАя. В този смисъл е Решение № 9 от
02.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 1144/2017г., III г.о.
В случая от доказателствата по делото се установи, че на ищецът е изплатено
обезщетение от ЗЕАД „*/************“ в размер на 433.10 (лист 71 от делото) за трудовата
злополука претърпяна от него на **/**/****г. Заплатеното на ищеца от застрахователя
обезщетение за същите вреди, претендирани и по настоящото дело, следва да се вземат
предвид при разрешаването на спора. Така размерът на определеното съда обезщетение се
намалява с изплатеното и става 14 566.90 лв.
По възражението на ответника за приспадане на заплатеното обезщетението от НОИ:
По въпроса дА когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от
трудовата злополука неимуществени вреди се приспада полученото обезщетение за
временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ има постановена съдебна
практика. В Решение № 149 от 13.01.2021г. на ВКС по гр.д. № 4301/2019г., III г.о. се сочи,
че законът не предвижда намаляване на обезщетението да се извършва само в случаите на
предявени претенции по имуществени вреди, като разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ
8
намира приложение и при предявяване и само на неимуществени вреди. В този смисъл е
Решение № 77 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2017 г., IV г. о. и Решение № 227 от
25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о. Поради това размерът на
обезщетението от 14 566.90 лв. следва да бъде намалено със сумата от 3387.05 лв.,
представляваща обезщетение за временна неработоспособност за периода от **/**/****г. до
**/**/****г.
Поради всичко изложено дотук, съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение в
размер на 11 179.85 лв., като искът в останалата си част до пълния предявен размер от
30 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за законна лихва: Както беше посочено, по – горе
съдебната практика при приложението на чл.200, ал.1 от КТ е, че приложение намират
общите правила на отговорността при непозволено увреждане, включително и принципа
обезщетенията да са лихвоносни от момента на настъпване на вредата, а именно
**/**/****г. – датата на настъпване на трудовата злополука, причинила съответното
увреждане. В настоящия случай лихвата следва да се присъди върху сумата от 11 179.85 лв.,
представляваща присъденото обезщетение.
По отношение на разноските в производството за ответника: Ищецът, чрез
процесуалния си представител претендира с исковата молба направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие (на лист 4 от гр.д. № ***/****2г. на РС-Айтос) е вписано, че договореното
възнаграждение от 1500 лв. е заплатено в брой от ищеца. Поради това ответника, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 559 лв., представляваща разноски за
процесуално представителство, съразмерно с уважената част на иска.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на служителя - ищец, то работодателя - ответник следва да понесе направените разноски в
производството, съразмерно на уважената част на иска. Ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на ШРС и съдебните разноски в общ размер на 621.60 лв., от които 174.41
лв. за възнаграждение за вещо лице и 447.19 лв. държавна такса върху уважената част на
иска.
По отношение на разноските, които следва да заплати ищецът: Доколкото настоящото
производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и
разноски по производството, включително за назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки
че предявения от него иск по чл.200, ал.1 от КТ е уважен частично не дължи заплащане на
държавна такса и разноски по делото, но дължи разноски на другата страна за процесуално
представителство. Ответника претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение, като
съдът определя такова на основание чл.23, т.1, предл.трето от Наредба за заплащане на
правната помощ в размер на 250 лв.. Ищецът дължи на ответника съдебни разноски по
възнаграждението в размер на 156.83 лв., съобразно с отхвърлената част на иска.
9
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДП„***********************“, Регионално поделение
****************, с адрес гр.Шумен, *****, представлявано от инж. -******* на основание
чл.200, ал.1, предл.първо от КТ да заплати на М. М. Е. с ЕГН ********** с адрес с. ****,
общ***, обл.*****, със съдебен адрес гр.*****, ул.“****“ № 18, ет.2, чрез адв. Б. Я. от АК-
***** сумата 11 179.85 лв. (единадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет и
пет стотинки), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие трудова злополука, претърпяна от ищеца на
**/**/****г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на
злополуката – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.200, ал.1, предл. първо от КТ за над сумата от 11 179.85 лв. до пълния му
предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ДП„***********************“ да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен сума в общ размер на 621.60 лв.
(шестстотин двадесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна
такса и възнаграждение за вещото лице, съобразно уважената част от иска, както и 5 лв.(пет
лева) при евентуално издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДП„***********************“ да
заплати на М. М. Е. с ЕГН ********** сумата от 559лв.(петстотин петдесет и девет лева),
представляваща заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. М. Е. с ЕГН ********** да заплати
на ДП„***********************“ сумата от 156.83 лв. (сто петдесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки), съобразно с отхвърлената част на иска.
ОстанАте разноски по делото остават за сметка на държавата.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10