№ 9255
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110136493 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 187011/30.06.2023 г., уточнена с молба вх. №
307348/31.10.2023 г. на „............. ЕАД, ЕИК ............, срещу наследниците на П. М. П., ЕГН
**********, починал на 29.10.2019 г., както следва: Т. И. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН
**********, Ж. П. П., ЕГН **********, и наследниците С. Н. Б., ЕГН **********, починала
на 28.12.2010 г., како следва: М. А. А., ЕГН **********, с която са предявени при условията
на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност следните суми: 1./ сумата
от 245,32 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 31.08.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ..............., 2./ сумата от 5,62 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г. , ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 30.06.2023 г., до окончателното плащане, 3./ сумата от 76,32 лева – мораторна
лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 12.06.2023 г., и 4./ сумата от 1,78
лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 16.07.2020 г. – 12.06.2023 г., при
следните квоти: 1/9 – за Т. И. П., 1/9 – за Д. П. П., 1/9 – за Ж. П. П., и 6/9 – за М. А. А..
В исковата молба ищецът излага, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през
исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението
на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки
отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за
заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия
период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след
изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
1
ответницата Т. И. П., лично и в качеството на пълномощник по смисъла на чл. 32, т. 2 ГПК
на Д. П. П. и Ж. П. П., с който не се оспорват предявените искове. Поддържа се, че са
погасили изцяло задълженията си, като представят доказателство за извършено плащане в
полза на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника М. А. А., с който не се оспорва предявените искове. Поддържа се, че е погасил
изцяло задълженията си, като представя доказателство за извършено плащане в полза на
ищеца.
С оглед изявленията на страните и процесуалното поведение на ответника, с проекта
на доклад, обективиран в определение № 12507/21.03.2024 г. и обявен за окончателен без
възражения на страните в проведеното на 15.05.2024 г. открито съдебно заседание, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените
вземания.
С определение № 12507/21.03.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219
ГПК, „............. ООД като трето лице-помагач на ищеца „..............” ЕАД.
С писмена молба вх. № 100897/27.03.2024 г. ищецът признава, че действително е
получил плащане от ответниците в общ размер на 458,36 лева, с което се явяват изцяло
погасени вземанията предмет на исковете. Претендира да му бъдат присъдените дължимите
разноски за процесуално представителство в исковото производство, доколкото плащането е
извършено след завеждане на делото.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 12507/21.03.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 15.05.2024 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от
фактическите състави на предявените искове са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване. Така, в хода на процеса между страните не се спори, че през
исковия период от 01.05.2019 г. – 31.08.2020 г. те са били обвързани от договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот – апартамент № 8,
находящ се в гр. .......... за който при ищцовото дружество е открита партида с абонатен №
..................... Не се спори, че в рамките на посочения период ищецът е доставил топлинна
енергия за имота в количество на стойност, съответна на начислената цена на потреблението
в размер от 245,32 лева, както и че е извършвано дялово разпределение съобразно
нормативните изисквания, цената на която услуга възлиза на сумата в размер на 5,62 лева.
Страните не спорят също, че ответниците не са погасили задълженията си за заплащане на
дължимите суми в срока, предвиден в приложимите към договорното правоотношение
Общи условия на топлопреносното предприятие, поради което в полза на продавача са
възникнали и вземания за мораторна лихва в предявените размери и за сочения от него
период на забава.
От страна на ответниците е заявено оспорване на вземанията единствено с
2
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Видно от представените като
писмени доказателства 3 броя фискални бонове от 09.02.2024 г./л. 92 - 94/ и фискален бон от
08.03.2024 г., на каса на ищцовото дружество е била платена сумата в общ размер на 458,36
лева. Платената сума покрива изцяло търсените от ищеца суми по главните и акцесорни
искове, като ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него се явяват
погасени в пълния им размер начислените за исковия период задължения по партидата на
процесния имот, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба до датата на плащането и дължимата за разглеждане на исковете държавна
такса. Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявените вземания
е основателно, поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне поради
извършеното плащане на дължимите суми в хода на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответниците е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, те следва да понесат отговорността за направените от ищеца разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт в общ размер от 100,00 лева, определено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Отговорността за разноски следва да бъде поета съобразно квотата на всеки ответник, както
следва: по 11,11 лева от Т. И. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН **********, Ж. П. П., ЕГН
**********, и 66,67 лева от М. А. А., ЕГН **********.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............. ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. ............., срещу Т. И. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН **********, Ж. П.
П., ЕГН **********, и М. А. А., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при условията на разделност следните суми: 1./ сумата от 245,32 лева –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода 01.05.2019 г. – 31.08.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...............,
2./ сумата от 5,62 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г. , ведно със законната лихва
върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2023
г., до окончателното плащане, 3./ сумата от 76,32 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 15.09.2020 г. – 12.06.2023 г., и 4./ сумата от 1,78 лева – мораторна лихва
върху втората главница за периода 16.07.2020 г. – 12.06.2023 г., при следните квоти: 1/9 –
за Т. И. П., 1/9 – за Д. П. П., 1/9 – за Ж. П. П., и 6/9 – за М. А. А., като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. И. П., ЕГН ********** , да заплати на „............. ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
сумата в размер на 11,11 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по гр. д. № 36493/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, да заплати на „............. ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
сумата в размер на 11,11 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по гр. д. № 36493/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Ж. П. П., ЕГН **********,да заплати на „............. ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
сумата в размер на 11,11 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по гр. д. № 36493/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********,да заплати на „............. ЕАД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
сумата в размер на 66,67 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по гр. д. № 36493/2023 г. на СРС, 29 състав.
Решението е постановено при участието на „............. ООД като трето лице-помагач на
ищеца „..............” ЕАД.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4