№ 20
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101452 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка
с чл. 107 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Постъпила е искова молба от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, чрез
пълномощник адв. Р.Д., срещу ЮР. Д. Н. от ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от
ГПК, за установяване на вземания: 1894.70 лева – главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия и 40.38 лева – лихва за забава.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се намира в облигационни
правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са
общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а
от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Изтъква се, че съгласно тях
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
01.08.2020 г. до 20.02.2021 г., а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел. енергия по издадени от ищеца фактури.
Посочва се, че ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-
17/01.07.2013 г. Дружеството е доставяло на ЮР. Д. Н., с електроснабден имот, находящ се в
1
***, с ИТН ***, ел.енергия за периода от 01.08.2020 г. до 20.02.2021 г., за което е издало
отделни фактури, с посочени в тях конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура № ********* от 30.09.2020 г., на стойност 127.97 лева, за периода
21.08.2020 г. - 20.09.2020 г.;
2. Фактура № ********* от 31.10.2020 г., на стойност 138.91 лева, за периода
21.09.2020 г. - 21.10.2020 г.;
3. Фактура № ********* от 31.08.2020 г., на стойност 124.18 лева, за периода
01.08.2020 г. - 20.08.2020 г.;
4. Фактура № ********* от 30.11.2020 г., на стойност 319.01 лева, за периода
22.10.2020 г. - 20.11.2020 г.;
5. Фактура № ********* от 31.01.2021 г., на стойност 435.91 лева, за периода
22.12.2020 г. - 21.01.2021 г.;
6. Фактура № ********* от 28.02.2021 г., на стойност 292.98 лева, за периода
22.01.2021 г. - 20.02.2021 г.;
7. Фактура № ********* от 31.12.2020 г., на стойност 455.74 лева, за периода
21.11.2020 г. - 21.12.2020 г., или обща стойност главница по неплатени фактури – 1894.70
лева.
Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред, като според чл. 19, ал. 8 от Общите условия,
неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума.
Посочва се още, че на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд-Ловеч, по което е образувано
ч.гр.дело № 734/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение. Изтъква се също, че в
съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, която съдържа
всички претендирани и посочени по-горе фактури, като по всички тях до момента на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на
длъжника не е постъпило.
Ищецът посочва също, че съгласно действащото законодателство има право и е
начислил и лихвата за процесния период, както следва: 5.69 лева за периода от 20.10.2020 г.
– 29.03.2021 г. за фактура № *********; 5.01 лева за периода от 20.11.2020 г. – 29.03.2021 г.
за фактура № *********; 6.47 лева за периода от 22.09.2020 г. – 29.03.2021 г. за фактура №
*********; 8.69 лева за периода от 22.12.2020 г. – 29.03.2021 г. за фактура № *********; 4.85
лева за периода от 20.02.2021 г. – 29.03.2021 г. за фактура № *********; 0.81 лева за периода
2
от 20.03.2021 г. – 29.03.2021 г. за фактура № *********; 8.86 лева за периода от 20.01.2021 г.
– 29.03.2021 г. за фактура № *********, или обща сума лихва за забава – 40.38 лева, считано
от 22.09.2020 г. до 29.03.2021 г.
Така посочените вземания са присъдени в издадената Заповед за изпълнение, но тъй
като същите били оспорени от страна на длъжника, чрез подаване на възражение, ищецът
предявява настоящия установителен иск и моли за постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че длъжникът ЮР. Д. Н. по издадената Заповед за изпълнение му
дължи следните суми: 1894.70 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 01.08.2020 г. до 20.02.2021 г. и 40.38 лева - законна лихва за забава,
считано от 22.09.2020 г. до 29.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендира присъждане и на разноските по заповедното и настоящото
производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който не отрича задълженията си към ищеца, предмет на настоящия иск. По-конкретно е
заявил, че след извършена от него обстойна проверка в информационен център на „ЧЕЗ
България“, предлага спогодба относно задължението му към ищеца, при условията на
разсрочено плащане, тъй като се намира в много тежко финансово състояние.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
писмена молба, пълномощникът му адв. Р.Д., моли за произнасяне на решение при
признание на иска, по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК. Заявява, че спогодба може да бъде
договорена след влизане на решението в законна сила. Поддържа искането и за присъждане
на направените разноски в двете производства съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът, редовно призован, също не се явява и не е изразил друго становище по
делото.
Установява се, че по повод подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 2258/15.04.2021 г., от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
е било образувано ч.гр.дело № 734/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал
Заповед № 402/16.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
длъжника ЮР. Д. Н., ЕГН **********, за сумата 1 935.08 лева, от която: главница в размер
на 1894.70 лева и 40.38 лева - лихва за периода от 22.09.2020 г. до 29.03.2021 г., ведно със
законната лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането, както за разноските по делото:
38.70 лева – държавна такса и 63.00 лева – адвокатско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: за
ползвана ел. енергия за периода от 01.08.2020 г. до 20.02.2021 г., от длъжника, с клиентски
№ ***, с адрес на електроснабдения имот: с. Пресяка, ул. „Стефан Караджа“ 1.
Тъй като длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу издадената
3
заповед за изпълнение, заповедният съд, с Разпореждане № 1025/16.06.2021 г., е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 107 от ЗЕ.
Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките
за произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, тъй като в
отговора си ответникът, предлагайки спогодба за разсрочено плащане, фактически е признал
иска, а ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение
при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
В съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да укаже
в мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като по аргумент от
тази разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви по въпроса съществува ли
спорното право по същество. Относно разсрочване на изпълнението, такова би било
възможно по споразумение между кредитора и длъжника след влизане в сила на настоящото
решение, включително при условията на чл. 454 ал. 1 от ГПК, в хода на евентуално
образуваното изпълнително производство, както е предложил и ответникът в отговора си.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло предявеният
установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с
чл. 107 от ЗЕ.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, съгласно
представения списък и доказателства за извършването им, а именно: 87.09 лева – държавна
такса и 113.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо разноски: 200.09 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 38.70
лева – държавна такса и 63.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 101.70 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 107 от ЗЕ, по отношение на ЮР. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***
че дължи на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1784, район "Младост", бул. "Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно,
4
следните суми: 1894.70 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет
стотинки/ – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
01.08.2020 г. до 20.02.2021 г. за електроснабден имот, находящ се в ***, ИТН ***, и 40.38
лв. /четиридесет лева и тридесет и осем стотинки/ – лихва за забава, считано от 22.09.2020 г.
до 29.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /15.04.2021 г./ до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 402/16.04.2021 г. по ч.гр.дело № 734/2021 г. по описа на
Районен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА ЮР. Д. Н., с горните данни, да заплати на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"
АД, с горните данни, сумата 200.09 лв. /двеста лева и девет стотинки/, представляваща
разноски в настоящото исково производство, както и сумата 101.70 лв. /сто и един лева и
седемдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза
на ищеца "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД:
***
BIC: ***, при Банка „Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
734/2021 г. по описа на РС-Ловеч, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5