О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 12.12.2018 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на дванадесети
декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като
разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр.д.№ 538 по описа за 2018 г. на съда
и за да се
произнесе съобрази:
Подадена е частна жалба №11136/26.10.2018
г.от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, срещу разпореждане №3043/01.10.2018 г. по гр.д. №1945/18 г. на ЛРС, с
което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
относно претендираното вземане за неустойка и
такса за експресно разглеждане на документи и за извънсъдебно събиране.
Посочва,че атакуваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е неправилно. Изтъква, че целта на
производството по чл. 410 от ГПК е бързина, съдът не проверява дали вземането
съществува, а и заявлението отговаря на
изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 ГПК, каквото е изискването на чл.410 от ГПК. Твърди, че в закона липсва
препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се
прилагат доказателства за установяване на вземането, тъй като целта на
производството е само да се провери дали вземането е спорно. Конкретизира, че
съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на
Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения
следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК. Жалбоподателят заявява,
че същността на процесните разходи и такси за извънсъдебно събиране е в
съответствие с предвиденото в чл.10а, ал.1 от ЗПК, като те се дължат на виновно
неизпълнение от страна на заемателя на основното му
договорно задължение. Обсъжда действието на чл. 10,ал.1, т.1 от ЗПК, съобразно кято законодателят е предвидил възможност за начисляване на
разходи и изрично ги е изключил от годишния процент на разходите по кредита. По
отношение на претендираната неустойка, в жалбата се заявява, че тя е уговорена
в съответствие с чл. 92,ал.1 от ЗЗД.Посочва се, че предвид уговорената клауза
по договора, неустойката е резултата от виновно неизпълнение на длъжника и има
санкционираща функция и обезщетява вредите за кредитора.Обсъжда Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д.
№1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Развива позиция ,че се дължи и такса за експресно
разглеждане на документите съгласно чл.
10,ал.1 от ЗКП. Посочва, че дължимостта и следва да се обсъжда също в
евентуален исков процес, не да се преценява от заповедния съд.В заключение
изтъква, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя
факти за установяване на едно спорно вземане, основателността на което ще бъде
изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. Като краен извод е
заявено, че заповедният съд е превишил своите правомощия по преценката и
обсъдил обстоятелство, което е извън предмета на проверка. Моли да бъде
отменено разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде
издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл.
410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 17.10.2018г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба
е подадена на 24.10.2018 г. и след като е спазен законовоустановения срок, производството
е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По заявление №10008/28.09.2018 г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения"ООД-София против Д.К.М. са претендирани сумите 400.00 лева -
главница, 70.16 лева – договорна лихва за периода от 08.10.2017 г. до
05.06.2018 г., 189.00 лева – такса за експресно разглеждане на документи,
189.00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 12.09.2017
г. до 05.06.2018 г., 195.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране,
38.77 лева – лихва за забава за периода от 09.10.2017 г. до 20.09.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Формирани са облигационни
отношения /по твърдението в заявление
№10008/28..09.2-18 г./ между Д.К.М. и „Вива
кредит" ООД по договор за кредит №5382119/08.09.2017 г. за сумата от 400,00 лв., и лихва от 70.16 лева или общо дължима сума от
470.16 лева на девет месечни вноски. Твърди се, че на 05.08.2018 г. длъжникът е
следвало да изплати цялата сума по кредита.Посочено е,че длъжникът е уведомен чрез
уведомително писмено с обратна разписка на 04.05.2018 г. за извършена цесия
между заемодателя и заявителя.Излагасе в заявлението,
че при просрочие на задължението кредитополучателят е
длъжен да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство в тридневен
срок. При непогасяване на текущото си задължение, длъжникът е задължен да
представи обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, но поради
неизпълнение на тази клауза дължи неустойка в размер на сумата 189 лева за времето от 12.09.2017 г. до 05.06.2018 г.
Съгласно договора заявителят изтъква, че е уговорено заемателят
да заплати разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземане, в случая в
размер на сумата 195 лева. Претендира се и плащане на сумата в размер на 189
лева такса за допълнителна услуга-експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема.Ловешки районен съд е произнесъл разпореждане
№3043/01.10.2018 г. по гр.д. №1945/1 г. на ЛРС, с което е отхвърлено искането
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно 189.00 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 189.00 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 12.09.2017 г. до
05.06.2018 г. и 195.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, а в
останалата част е уважил искането.
Съдът приема, че претенцията на заявителя за заплащане на
сумата 189.00 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 12.09.2017 г. до 05.06.2018 г. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на
задълженията си и в казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за
договорна неустойка.Една от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да
гарантира точното изпълнение на задължението. С оглед уговорения размер,
неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено. Същевременно тя
обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за
него. Настоящата инстанция обаче съобрази,че страните са уговорили неустойка за
непредоставяне на поръчителство от длъжника в три дневен срок след просрочие на дълга и намира, че по естеството си тази сума
не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Следователно
при действие на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК процесния договор в частта за
неустойката е нищожен.
Ловешки окръжен съд
преценява, че сумите в размер на 189.00 лева –
такса за експресно разглеждане на документи и 195.00 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране не се дължат от длъжника. В
императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се
изисква. Предвид твърденията на заявителя съдът установява,че към момента на
сключване на договора за кредит претендираната сума за експресно обслужване на
кредита 189 лева е била фиксирана по
размер, значително надвишава размера на този вид такси и по същество,
съставлява почти половината от главницата и цели недължима облага на кредитора.
Втората сума за извънсъдебно събиране на дълга от 195 лева е обусловена от
забава на плащане и също е фиксирана по
размер към момента на сключване на договора. Следователно тези суми не попадат
в хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.Механизмът на тяхното формиране навежда
извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на
основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора и в
тези му части. Възражението на жалбоподателят, че дължимостта на сумите следва
да се преценява в исковото производство е несъстоятелно, тъй като заповедният
съд анализира претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на
обхвата на неговата дейност в заповедното производство.
Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции относно
неоснователност на искането по заявление №10008/28.09.2018 г. по чл. 410 ГПК на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД против Д.К.М. в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 189.00 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 189.00 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 12.09.2017 г. до
05.06.2018 г. и 195.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране са идентични и атакуваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3043/01.10.2018 г. по гр.д.
№1945/18 г. на Ловешки районен съд, в атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.