Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, първи
състав в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди и деветнадесет и първа година в състав:
Районен съдия:
Евелина Карагенова
При секретаря Венка Миланова, като
разгледа докладването от съдията Гр. Д. №
600 по описа за 2020 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България гр.София чрез юрисконсулт Н.М. по предявени установителени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.86 от ЗЗД срещу М.Б.И. *** по
издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧгД № ***/2020г на ПРС. Въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А клон България гр.София е образувано Чгрд.№***/2020г. по описа на ПРС
и е издадена заповед по чл.410 от ГПК като е постъпило възражение от длъжника, че не дължи сумите по заповедта.
В указания срок е депозирана искова молба от заявителя . В нея се твърди,че на
07.02.2018г между страните е
сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS *** за сумата от 20000лв. която да се връща
за срок от 120месеца до 05.02.2028г с месечни вноски от по 384.33лв. съгласно погаситилен план.
Сумата е преведена по лична банкова сметка ***, посочена в
договора за кредит. Длъжникът преустановил
плащането на вноските на 05.06.2019г като е погасил 15 месечни вноски.
Ищецът твърди, че на основание чл.5 от договора
при просрочване на 2 или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната вноска- от 05.07.2019г вземането е станало
предсрочно изискуемо като е изпратено уведомление на до длъжника. Моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че послединия му дължи
сумите 19111.78лв. главница по договора,
13314.18лв. възнаградителна лихва от 05.06.2019г до 05.02.2028г, 821.09лв.
мораторна лихва от 05.07.2019г-16.07.2020г и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане.
Предявява в условията на
евентуалност ако съдът приеме, че
ненадлежно е обявена предсрочната изискуемост на кредита преди депозиране на
заявлението в съда и осъдителни искове
за същите суми. Претендира за напарвени по заповедното производство и по
настоящото производство разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва договора поради неспазване на императивните изисквания на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК като са посочени абсолютни стойности на лихвения процент
и ГПР без да е разписана методиката за формирането им В подписания договор не са посочени в достатъчно ясна
степен общия размер на кредита, лихвения
процент, ГПР, дължими такси. В договора
не е указан начина на усвояване на сумата. Не е посочена методиката на
изчисляване на ГПР, не е посочена стойността на печалбата. Твърди,че клаузите на
договора не са договорени индивидуално,
а договорът е бланков с предварително определени от ищеца договорни клаузи и ответникът е поставен в неравноправно
положение съгласно Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. Твърди,че липсват
доказателства относно изчисляване на
размера на претендираната възнаградителна лихва и лихвата за забава:по периоди, върху какъв
размер са начислени. Твърди,че липсват
доказателства документът „последна покана“да е изпратен и получен от ответника
и че не е налице предсрочна изискуемост на кредита.Документът „последна покана“
не удостоверява предсрочната изискуемост на кредита. По отношение на
евентуалните искове твърди,че не е отправено изрично уведомление до длъжника
относно предсрочнат изискуемост на кредита. В извлечението по кредита не е
посочен размера на усвоената главница, лихвения процент, просрочените вноски,
дължимите суми по пера и твърди,че този документ не удостоверява подлежащо на
изискуемост вземане. Моли съда да отхвърли
главните искове и евентуалните искове. Претендира за направени разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени обекивна съединени установителни искове по чл.415 ал.1
вр.чл.422 от ГПКврчл.240 ЗЗДи чл.9 от ЗПК и евентуално съединени осъдителни
искове по чл.240от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК.
Липсва спор, че е
сключен Договор за потребителски потребителски
паричен кредит PLUS ***/07.02.2018г между страните. Предмет на исковете е
установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение,
като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и
главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника, усвояването на кредита и
факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на
претендираното вземане по неговите отделни пера. По делото се установи
безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит
(ЗПК).
Съдът като
взе предвид представения договор договор
от 07.02.2018г намира, че същият
съдържа всички изискуеми
реквизити: посочени са страните по договора, посочен е размера на
кредита:20000лв., такса ангажимент, погасителните вноски:120бр, размер на
месечни погасителни вноски от по
384.33лв. както и общата стойност на плащанията: 46119.60лв., посочен е ГПР в размер на 15.90% и лихвения процент от
13.91%. Представен е погасителен план с първа падежна дата 05.03.2018г и
последна падежна дата 05.12.2027г.
Длъжникът е посочил негова банкова
сметка, ***иента. Представено е извлечение от сметка, от което е видно, че длъжникът е
заплатил 15 месечни вноски общо сумата 5811.96лв. или 12 месечни вноски от по
384.33лв. и след двумесечно забавяне още 3 месечни вноски от по 400лв. Видно от
представена по делото справка за разнесени плащания дължимата главница по
кредита е 18967.78лв., дължима главница
застраховка от 150лв., размер на възнаградителна лихва 13539.86лв.На длъжника е
изпратена покана уведомление, че последният е прекратил прлащането на 05.06.2019г и че вземането е
обявено за предсрочно изискумо, тъй като е просрочил 2 или повече месечни
вноскси. Длъжникът е уведомен, че дължи
19117.78лв. главница, 13539.86лв. договорна лихва, 202.61лв. обезщетение
за забава. Писмото е изпратено по
куриер и е поличено от баба на длъжника: С.М.на 27.08.2019г на адреса, посочен
от длъжника в договора.
По делото
е допусната ССчЕ и вещото лице дава заключение, че кредитът е за сумата от
20000лв като сумата от 19300лв. / след приспадане на такса ангажимент от 700лв./ е приведена по
банковата сметка на длъжника на 07.02.2018г по лична негова банкова сметка ***,
за което има издадено платежно нареждане.
След
обявяването на кредита за предсрочно изискуем , са извършени плащания от
длъжника на 2 вноски от по 384.40лв. на
30.10.2019г, на 26.11.2019г и една вноска
от 390лв. на 27.12.2019г или общо
1158.66лв., от които са погасени 225.68лв. договорна лихва и 933.05лв.
законна лихва.
По ЧГрД№ ***/2020г
на ПРС е издадена заповед №197/28.07.2020г , с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумите: 19117.78лв. главница по договор за потребителски
заем от 07.02.2018г, 13314.18лв. възнаградителна лихва от 05.06.2019г до
05.02.2028г, 821.09лв. мораторна лихва от 05.07.2019г-16.07.2020г и законна
лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане, както и 715.06лв. направени
разноски. Длъжникът е подал възражение, че не дължи посочените в заповедта суми
и в указания от съда срок заявителят е предявил настоящите искове пред съда. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по заповедното производство и тези, предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и
производството се явява допустимо.
По
отношение на основателността на предявените обективно съединени установителни
искове:
По отношение
основанието на вземанията и размера на дълга, видно от подписания то двете
страни договор, в същия са налице ясни уговорки за размера на заетата сума,
възнаградителната лихва и другите разноски. Ответникът е
усвоил сумата по договора и е започнал плащането на определените с погасителния
план месечни вноски като е забавил последните три платени от него вноски и е
спрял да плаща вноски след петнадесетата
платена от него вноски. По делото не е въведен спор по валидността на
изявленията на страните по сключване на договора Спори се по делото относно
валидността на договора за кредит с възражение за сключването му в нарушение на
чл.11, ал.2 ЗПК, водещо до недействителност на основание чл.22 от ЗПК. Съдът не
констатира процесният договор да препраща към Общи условия на първоначалания
кредитор и процесните вземания да се основават на подобни клаузи, които
ответникът не е подписал, напротив, ответникът е подписал и се е съгласил с с всичко, уговорено в договора, включващо
общи условия, погасителен план. В този смисъл възражението на
ответника се явява неоснователно касателно договора за кредит в неговата цялост. Съдът
не намира, че се касае до наличие на неравноправна клауза на договора.
По
отношение на предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира, че изпратената
покана на длъжника макар да е
наименувана само „покана“ изразява безусловно и точно изразено изявление на ищеца, че е обявяна кредит а за
предсрочно изискуем поради просрочване
на 2 или повече месечни вноски като е посочено, че ответникът е прекратил
плащането на 05.06.2019г. Поканата е получена от бабата на ответника. На
основание и чл.5 от договора вземането е станало изискуемо в пълен размер
поради просрочване на 2 или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноски или на 05.07.2019г.
Поканата е изпратена на 12.08.2019г и е получена от близък на длъжника на 27.08.2019г. Съдът намира, че считано от
27.08.2019г следва да се счита кредита
за предсрочно изискуем- преди подаване на заявлението в съда.
Предвид, че заповедното производство срещу него е образувано на по-късна дата,
то съдът намира, че предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, а именно обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, са били налице преди
образуване на заповедното производство.
За да се прецени каква част от кои
задължения по договора са погасени следва да бъде обсъдена изискуемостта и
ликвидността на всяко от тях. Неплатената
главница по кредита е 18967.78лв. В заявлението по чл.410 от ГПК и в иска по
настоящото дело е посочена главница 19111.78лв. В нея е включена освен
неплатената главница по кредита, така и 150лв.
– 2 бр от по 75лв. застраховки по кредита. Последната сума не следва да
се включва в претендираната главница по сключения договор за кредит, тъй като
представлява друго, отделно перо,
непосочено както в заявлението по чл.410 от ГПК и издаданата заповед, така и в
настоящото исково производство. Следва да бъде уважена като дължима сума главница по кредита сумата, която е действително и
само такава, именно 18967.78лв.Върху
тази главница следва да се дължи и законна лихва, считано от подаване на
заявлението в съда-23.07.2020г до окончателното изплащане, като претенцията за
главница за разликата до 19111.78лв. и
претенцията за законна лихва от
23.07.2020г върху разликата от 18967.78лв. до 19111.78лв. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По
отношение на договорната (възнаградителна) лихва: Възнаградителна е лихвата,
която представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата
на уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи наред с главното
задължение и при точно изпълнение на главния дълг. Съгласно т.2 от Тълкувателно
Решение № 3
от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. уговореното възнаграждение
за ползване за последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост не
се дължи. С волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът
иска изпълнение веднага на основното задължение по договора, а именно връщане
на заетата сума, поради което искането за изпълнение може да се кумулира с
искане за обезщетение за забава. В настоящия случай предсрочната изискуемост е
обявена на лицето на 27.08.2019г
или възнаградителна лихва следва да се дължи за периода от 05.06.2019г.
до 27.08.2019г.
и видно от приложената
справка от ответника , както и от
таблица от заключението на вещото лице е
в размер на 645.07лв./ сбор от сумите
216.11лв., 215.03лв. и 213.93лв./. Видно от посоченото по-горе, с
допълнителните плащания от ищеца след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, е погасена сумата от 225.68лв. или след приспадане на тази сума
следва да бъде уважена сума за договорна/възнаградителна лихва в размер на
419.39лв.
По отношение на обезщетението за забава:
Мораторната лихва се дължи наред с главното задължение, но само при забава в
изпълнението на главния дълг. Съгласно т.2 Тълкувателно Решение № 3 от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. изпълнението на задължението на
длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост - 27.08.2019г.
до плащане на вредите на кредитора от неизпълнение (в случая до подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда -24.07.2020г) подлежат на обезщетяване. Предвид
приетото в ТР на ОСГТК на ВКС, то съдът би следвало да присъди мораторната лихва за
горепосочения период,
но заявителят и е претендирал като
крайна дата -дата преди подаване на заявлението, а именно 16.07.2020г и съдът
следва да отчете именно тази дата. Претендира се мораторна лихва от 821.09лв.
за период 05.07.2019г-16.07.2020г. Периодът на изчисляване на мораторна /законна/
лихва следва да е от 27.08.2019г. до 16.07.2020г.и върху непогасената главница
по кредита следва да е 1712.37лв. Видно
от изложеното по-горе с допълнителните плащания от ищеца след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, е погасена сумата от 933.05лв законна
лихва или след приспадане на тази сума
следва да бъде уважена сума за договорна/възнаградителна/ лихва в размер на
779.32лв. Претенцията на ищеца за срока от 05.07.2019г до 27.08.2019г и до
пълния размер от 821.09лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан
Изходът на спора и
искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното
производство
съобразно уважената част от исковете. Съобразно даденото разрешение
в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство. По делото
следва да се присъдят сторените разноски за заповедното производство съобразно
вземанията, които са приети за установени в настоящото производство.Претендираните
вземания по заповедното производство и по настоящото дело са в размер на
33247.05лв., а уважените са в размер на 20166.49лв.Направените разноски по
заповедното производство от заявителя са 715.06лв. Съобразно уважената част от
исковете следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 433.73лв. По
настоящото дело ищецът е направил
разноски както следва по
представен списък по чл.80 от ГПК: 682.22лв. платена ДТ, 120лв платен депозит
за вещо лице. Същият е представляван от юрисконсулт като съда определя
възнаграждение в размер на 100лв за процесуално представителство на основание
чл.78 ал.8 от ГПК и в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Така
определеният размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на
ищеца съобразно уважената част от иска. Общо ищецът е
направил 902.22лв. разноски по настоящото дело. Съразмерно уважената част от
исковете следва ответникът да му заплати сумата от 546.75лв.
Ответникът също
има право на заплащане на разноски от ищеца съразмерно отхвърлената част от
исковете съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК. По настоящото дело ответникът е направил разноски от 1530лв.
адвокатско възнаграждение и 240лв. платен депозит за вещо лице или общо 1770лв.
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно отхвърлената част от исковете следва ищецът да му заплати
сумата от 696.38лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в
полза на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег №*** чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон
България с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост4“, Бизнес Парк София,
сграда 14, предсатвлявано от Д. .Т Д.-зам управител, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ от М.Б.И. с ЕГН ********** ***,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит PLUS -***/07.02.2018г,
по силата на който се дължат суми в следните размери: 18967.78лв
/ осемнадесет хиляди деветстотин шестдесет и седем
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща непогасена гланница
по договора, ведно със законната лихва от 23.07.2020г до окончателното
изплащане, 419.39лв/четиристотин и
деветнадесет лева и тридесет и девет стотинки/ възнаградителна лихва за
периода 05.06.2019г. до 27.08.2019г. , 779.32лв. / седемстотин седемдесет и
девет лева и тридесет и две стотинки/ мораторна лихва за периода
27.08.2019г-16.07.2020г като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до 19111.78лв., претенцията за
законна лихва от 23.07.2020г върху
разликата от 18967.78лв. до 19111.78лв. , претенцията за възнаградителна лихва
за периода от 05.06.2019г
до 05.02.2028г до пълния размер 13314.18лв., претенцията за мораторна лихва за срока
от 05.07.2019г до 27.08.2019г и до пълния размер от 821.09лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Б.И. с ЕГН ********** *** да заплати на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег №*** чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон
България с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост4“, Бизнес Парк София,
сграда 14, предсатвлявано от Д.Т. Д.-зам управител сумите 433.73лв.
/четиристотин тридесет и три лева и седемдесет и три стотинки/ по заповедното производство по ЧГрД№ ***/2020г
на ПРС и 546.75лв./
петстотин четиридест и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ направени
разноски по настоящото дело съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3
от ГПК „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег №*** чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон
България с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост4“, Бизнес Парк София,
сграда 14, предсатвлявано от Д.Т.Д.-зам управител да заплати на М.Б.И. с
ЕГН ********** *** “
сумата 696.38лв. /шестотин деветдесет и шест лева и тридесет
и осем стотинки/ направени разноски по настоящото дело съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН