№ 156
гр. Стара Загора, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501670 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.1 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител
Р.И.М.-Т.-управител, действащ чрез адв.Ж.Д. – взискател в производството
по изп.д.№ 20167640400291 на ЧСИ А.П., с рег.№ 764 в регистъра на КЧСИ и
район на действие при Старозагорския окръжен съд, срещу постановление от
15.07.2021 г. за прекратяване на изпълнителното производство.
Твърди се, че постановлението е незаконосъобразно, т.к. не е била
налице хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, предвид че взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия преди изтичането на
предвидения в закона двугодишен срок с подадена по пощата на 05.09.2018 г.
молба..
Претендира се отмяна на обжалваното постановление за прекратяване
на изпълнителното производство.
Насрещната страна – длъжникът М.Ц.П., е депозирал писмено
възражение в законоустановения срок, наименувано отговор, с което е
оспорил жалбата като като неоснователна.
Изложил е доводи, че е налице основанието по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
за прекратяване на изпълнителното производство, т.к. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години след
образуването на делото считано до 07.09.2018 г.
Претендира оставяне на жалбата без уважение и присъждането на
1
направените в настоящото производство разноски.
Прави искане за спиране на принудителното изпълнение до
произнасянето на съда по жалбата.
В депозираното от ЧСИ А.П. писмено обяснение по чл.436, ал.3 от ГПК
не изразява конкретно становище относно основателността на жалбата.
Старозагорският окръжен съд, след като обсъди изложените в
жалбата и възражението твърдения на страните и провери обжалваното
действие на ЧСИ по изп.д.№ 20167640400291 на ЧСИ А.П., с рег.№ 764 в
регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен
съд, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изп.дело № 20167640400291 на ЧСИ А.П. е образувано по молба от
07.09.2016 г. на взискателя „Е.М.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от
11.06.2016 г., издаден по ч.гр.д.№ 1160/2016 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с който е разпоредено М.Ц.П. да заплати на „Е.М.“ ЕООД сумата
от 1052,21 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.03.2016 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лв. - разноски.
С молбата на взискателя е поискано извършването на справки относно
наличието на сключени трудови договори от длъжника и евентуалното
налагане на запори върху трудовите възнаграждения или върху пенсия.
На 10.09.2018 г. в канцеларията на ЧСИ А.П. е входирана под № 2536
молба от „Е.М.“ ЕООД, датирана с дата 05.09.2018 г., с която е поискано
извършването на справки относно наличието на сключени трудови договори
от длъжника и притежавани от него банкови сметки и евентуалното налагане
на запори върху трудовите възнаграждения или върху пенсия и банкови
сметки, както и налагането на запор на банковата му сметка в „Б.Д.“ ЕАД.
От представените с жалбата писмени доказателства – известие за
доставяне (лист 7) се установява, че тази молба е била подадена по пощата на
10.09.2018 г., т.к. и двете пощенски клейма за предаването от подател и на
получател на пощенска станция-Казанлък са с дата 10.09.2018 г., независимо
че на самото известие в горния десен ъгъл е посочена дата 05.09.2018 г.
ЧСИ А.П. е извършила поисканата справка за банкови сметки на
длъжника и с разпореждане без дата е наложила запор върху банковата
сметка на М.Ц.П. в „Б.Д.“ ЕАД.
Третото задължено лице - „Б.Д.“ ЕАД, е получило запорното съобщение
на 02.11.2018 г., а на 12.11.2018 г. е подало отговор, с който е уведомил ЧСИ,
че запорът е отразен, но е трети поред.
На 07.02.2020 г. в канцеларията на ЧСИ А.П. е входирана под № 509
молба от „Е.М.“ ЕООД, датирана с дата 06.02.2020 г., с която взискателят е
поискал извършването на справки относно наличието на сключени трудови
договори от длъжника и притежавани от него банкови сметки и евентуалното
налагане на запори върху трудовите възнаграждения или върху пенсия и
банкови сметки, а при липса на секвестируеми доходи от трудов
договор/пенсия и актуални банкови сметки, насрочването на опис на движими
вещи в дома на длъжника.
2
ЧСИ А.П. е извършила поисканата справка за банкови сметки на
длъжника и с разпореждане без дата е наложила запор върху банковата
сметка на М.Ц.П. в „У.Б.“ АД.
Третото задължено лице - „У.Б.“ АД, е получило запорното съобщение
на 10.03.2021 г., а на 15.03.2021 г. е подало отговор, с който е уведомил ЧСИ,
че признава вземането, върху което е наложен запорът; няма претенции на
други лица върху същото вземане; няма наложени запори от други съдебни
или публични изпълнители, НОИ, АМ; дължимите суми не могат да бъдат
преведени, поради липсата на свободен авоар; по запорираната сметка М.Ц.П.
получава трудово възнаграждение.
На 08.07.2021 г. длъжникът, чрез пълномощник-адвокат, е подал в
канцеларията на ЧСИ А.П. молба с искане за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
С обжалваното постановление от 15.07.2021 г. ЧСИ е приел, че е налице
хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и е прекратил производството по
делото.
Постановлението е било съобщено на „Е.М.“ ЕООД на 27.07.2021 г., а
на 09.08.2021 г. е депозирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е допустима, т.к. е
подадена срещу подлежащо на съдебен контрол действие на частния съдебен
изпълнител, от процесуално-легитимирана страна, в предвидения законов
срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата се преценява за неоснователна по
следните съображения:
Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
В този случай прекратяването настъпва ipso iure (по силата на закона) и
постановлението на съдебния изпълнител, с което прекратява производството
само констатира настъпването на юридическият факт.
Вложената от законодателя в тази норма идея представлява израз на
хипотезата, при която взискателят се е дезинтересирал от образуваното по
негов почин изпълнително производство, което като динамичен фактически
състав също се развива по негова воля. За да е налице тази законова хипотеза
следва взискателят да не е поискал извършването на действия на
принудително изпълнение за период от време по-дълъг от две години.
Този период от време представлява процесуален преклузивен срок,
който има значение единствено за прекратяване на образуваното и висящо
изпълнително производство, т.е. се отнася до възникналите процесуални
правовоотношения, но не погасява материалното право на взискателя и след
изтичането му може да бъде образувано ново изпълнително производство.
Процесуалният преклузивен срок не тече в хипотезата, когато по искане
на взискателя е приложен способ на принудително изпълнение, който се
3
реализира в продължителен период от време и води до реалното събиране на
вземането му.
В настоящият случай посоченото основание за прекратяване на
изпълнителното производство е налице, т.к. видно от хода на производството
и предприетите по делото изпълнителни действия е налице изтекъл
двугодишен срок между първоначалната молба за образуване на
изпълнителното производство, която дори не съдържа конкретен начин на
изпълнение (способ на принудително изпълнение) съобразно изискванията на
чл.426, ал.2 от ГПК, и последващата я молба от взискателя с искане за
извършване на изпълнителни действия, входирана в канцеларията на ЧСИ
А.П. на 10.09.2018 г.
Неоснователно поради недоказаността си е твърдението на
жалбоподателя, че молбата е била подадена по пощата на 05.09.2018 г., т.к.
същото се опровергава от пощенските клейма на известието за доставяне на
„Български пощи“.
С изтичането на двугодишния срок от образуване на изпълнителното
производство прекратяването му е настъпило по силата на закона, поради
което ирелевантни за наличието на основанието по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК се
явяват обстоятелствата, че през 2020 г. взискателят е подал друга молба, в
която е поискал извършването на изпълнителни действия (отново
неконкретизирани, а дефинирани под отглагателно условие), както и че
съдебният изпълнител е продължил да извършва действия на принудително
изпълнение с налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в
„У.Б.“ АД.
По изложените мотиви жалбата на „Е.М.“ ЕООД срещу
постановлението от 15.07.2021 г. за прекратяване на изпълнителното
производство се преценява за неоснователна, поради което следва да се
остави без уважение.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има насрещната участвала
в процеса страна – длъжникът М.Ц.П., но поради липсата на представени
доказателства за реално направени разноски, такива в настоящото
производство не се присъждат.
Относно искането на М.Ц.П. за спиране на принудителното изпълнение:
Това искане е неоснователно, т.к. в настоящото производство липсва
процесуална възможност за спиране на принудителното изпълнение по
искане на насрещната страна по жалбата.
Освен това при прекратяване на производството, макар и с невлязъл в
сила акт на съдебният изпълнител, не следва да е налице принудително
изпълнение, което да бъде спирано, предвид че съдебният изпълнител вече се
е десезирал от реализирането на такова изпълнение и не разполага с
компетентност да продължава извършването на изпълнителни действия.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
4
Старозагорски Окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си
представител Р.И.М.-Т.-управител, действащ чрез адв.Ж.Д. – взискател в
производството по изп.д.№ 20167640400291 на ЧСИ А.П., с рег.№ 764 в
регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен съд,
срещу постановление от 15.07.2021 г. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване пред по-горестоящ
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5