№ 686
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Алексиева
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20211100107587 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. СТ. против
„ЕОС М.“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 30.04.2012 г. издадени по ч.гр.д. № 6141/2013 г. по
описа на Варненски районен съд, ищецът е осъден да заплати на „Ю.Б.“ АД
сумата от 25957,55 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г.,
Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г., договор за поръчителство
от 19.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението-29.04.2013 г., договорна лихва от 4 675,63 евро за периода от
21.03.2012 г. до 25.04.2013 г., такса в размер на 196,29 евро, както и сторените
разноски 2 469,51 лв. Поддържа се, че въз основа на издадения изпълнителен
лист и по молба на банката на 30.05.2013 г. е образувано изпълнително дело
№ 20137110400299 на ЧСИ Д.П.-Я., район на действие ВОС. Твърди се, че
възможността на взискателя да събира вземането си от ищеца по
принудителен ред, е погасена по давност. Твърди се, че последното
1
изпълнително действие е извършено на 22.06.2013 г., като след тази дата в
продължение на две години не са извършвани никакви изпълнителни
действия. Твърди се, че изпълнението е прекратено по силата на закона на
22.06.2015 г. Поддържа се още, че ответното дружество е придобило
вземането по заповедта въз основа на сключен на 29.03.2019 г. с банката
договор за покупко-продажба на вземания
Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение
на ответника, че ищeцът не му дължи сумата от 25957,55 евро, представлява
главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия
плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс №
2/20.02.2012 г., договор за поръчителство от 19.11.2007 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението-29.04.2013 г.,
договорна лихва от 4675,63 евро за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.,
такса в размер на 196,29 евро, поради погасяването им по давност.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В.Й., надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора.
Оспорва предявения иск като недопустим и изцяло неоснователен, тъй като
твърденията в него са неправилни и необосновани.
Твърди, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е било образувано изпълнително дело № 299/2013 г. по описа на ЧСИ
Д.З., но към настоящия момент не е налице висящо изпълнително
производство. Поддържа се неоснователност на позоваването на интерес,
породен от съществуването на изпълнителния лист, тъй като сам по себе си
изпълнителният титул не застрашава по какъвто и да било начин правната
сфера на длъжника. Твърди, че към настоящия момент ответникът не е страна
по изпълнително производство.
Претендира недопустимост на иска и относно разноските.
Твърди, че приложимата давност в случая е общата петгодишна, която е била
прекъсвана. Оспорва ищцовото твърдение, че последното изпълнително
действие е извършено на 22.06.2013 г. Поддържа се, че на 29.04.2015 г.
взискателят е депозирал молба с искане за опис и оценка и публична продан,
а на 27.04.2017 г. отново е входирана молба с посочен способ. Твърди още, че
ТР 2/2013 г. се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение
2
на висящите към този момент изпълнителни производство. Твърди, че в
настоящия случай е приложимо Постановление на ПВС № 3/1980 г.
Моли съда да прекрати производството по делото, евентуално да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В допълнителна искова молба, подадена в срока по чл.372 от ГПК ищецът.
Оспорва възраженията на ответника, като твърди, че към момента на
предявяване на исковата претенция изпълнително дело № 20137110400299 на
ЧСИ Д.П.-Я., район на действие ВОС е не само висящо, а по него са
предприемани изпълнителни действия в условията на прекратено
„перемирано“ производство. Поддържа, че недължимостта на процесните
суми се претендира на основание новонастъпили обстоятелства след
приключило заповедно производство, а именно погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност. Оспорва всички възражения на
ответника във връзка с основателността на исковата претенция по
съображения, които подробно излага в допълнителната искова молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор, който поддържа всичките си възражения и искания.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си чрез своя процесуален
представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от
ГПК.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител, не изразява
становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приобщеното към доказателствата по делото копие от изпълнително дело
№ 20137110400299 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. с рег.№ 711, район на действие:
Окръжен съд-Варна, се установява че същото е образувано на 30.05.2013 г. по
молба на „Ю.Б.“ АД срещу „Бо-груп“ ООД, Б. Г. СТ. и Н.А. С.а, за
принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 30.04.2013 г.,
3
издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 30.04.2013 г. по ч.гр.д. № 6141/2013
г. по описа на Варненски районен съд, както следва: сумата от 25 957,55 евро,
представлява главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г.,
Анекс № 2/20.02.2012 г., договор за поръчителство от 19.11.2007 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението-29.04.2013 г.,
договорна лихва от 4675,63 евро за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.,
такса в размер на 196,29 евро, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 2 469,51 лв.
Молбата е редовна и съдържа посочване на изпълнителен способ за
принудително изпълнение.
След образуване на делото по същото са извършени следните изпълнителни
действия:
На 10.06.2013 г. съдебният изпълнител е наложил запор на сметките на
длъжника Б.С. в „Обединена българска банка“ АД.
На 17.06.2013 г. съдебният изпълнител е наложил запор на сметките на
длъжника Б.С. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
На 19.06.2013 г. съдебният изпълнител е наложил запори на сметките на
длъжника Б.С. в „УниКредит Булбанк“ АД и др.
На 24.01.2014 г. и 29.04.2015 г. взискателят е подал молби с искане за
пристъпване към принудително изпълнение чрез посочените в молбите
изпълнителни способи. Такава молба е подадена и на 27.04.2017 г.
С постановление от 15.05.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис и
оценка на движимите вещи, собственост на Б. Г. СТ. и др.длъжници.
Определени са дължимите от взискателя такси. Няма доказателства
взискателят да е заплатил дължимите такси, а с протокол от 27.06.2017 г.
принудителното изпълнение опис и оценка на движими вещи е отложено,
поради неявяване на страните.
На 12.06.2017 г. длъжникът Б.С. е превел по изпълнителното дело сума в
размер на 1059,83 лв.
С постановление от 10.07.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Б.С.. Определени са
4
дължимите от взискателя такси, които са платени на 03.08.2017 г. Запор е
наложен на 14.09.2017 г., на която дата е връчено запорното съобщение на
работодателя Межджик Флейм ЕООД.
На 05.12.2019 г. ответникът ЕОС М. ЕООД е подал молба по изпълнителното
дело с искане да бъде конституиран като взискател в качеството му на частен
правоприемник по договор за цесия, сключен с Банката-първоначален
взискател. В молбата е посочен изпълнителен способ. С постановление от
10.12.2019 г. ответникът е конституиран като взискател и са определени
дължимите от него такси във връзка с поискания способ за принудително
изпълнение. Таксите не са внесени от новоконституирания взискател, а по
молба на ищеца и с постановление от 03.12.2020 г. производството по
изпълнителното дело е прекратено, поради настъпила перемция.
Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от
правна страна предявения иск по чл. 439 ГПК.
С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване.
Искът е процесуално допустим, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти.
От доказателствата по делото се установява, че на 01.07.2013 г. /първият
работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ на длъжника Б. Г.
СТ., ПДИ е връчена редовно при условията на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от
ГПК. Срокът за възражение е изтекъл съответно на 15.07.2013 г. и считано от
5
16.07.2013 г. заповедта е влязла в сила по отношение на този длъжник.
Уведомлението е залепено на постоянния и настоящ адрес на длъжника,
съобразно справка извършена от съдебния изпълнител в НБД Население на
30.05.2013 г.
От тази дата-16.07.2013 г. и спрямо длъжника Б. Г. СТ. е започнала да тече
новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено
нещо. За срока на давността- Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК.
По същество на предявените искове.
Предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е образувано на 30.05.2013
г., първият въпрос на който следва да се отговори е: тече ли погасителна
давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по
отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос е
отговорено с Решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 1609/19 г.
на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и с Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика, съобразно която
съдебните състави на ВКС са приели, че когато се касае до първоначално
приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния
тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея
други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата
правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред.
6
От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт,
обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на
настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно
действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл.
14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.
За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината,
така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015
г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
(според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна
давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на
изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
В конкретния случай и от изброените по-горе хронологично действия на
взискателя се установява, че давността за вземанията на ответника е
започнала да тече от 16.07.2013 г., когато издадената заповед по чл.417 от
7
ГПК е влязла в сила и не е текла до 26.06.2015 г., до която дата е било
валидно разрешението дадено с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд. Като преди датата 26.06.2015 г., когато постановлението е
обявено за загубило сила, перемция по делото не е настъпила, тъй като
течението на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнало да
тече с образуване на изпълнителното дело на 30.05.2013 г. и е прекъснато с
молбата на взискателя от 29.04.2015 г., т.е. преди датата 30.05.2015 г., с която
е поискано налагане на запор/възбрана на притежаваното от длъжниците
имущество, включително и запор на трудово възнаграждение, с насрочване на
опис и изнасяне на публична продан на притежаваните от тях вещи, за
извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома и офиса на
длъжниците. В този смисъл невярно е твърдението на ищеца, че с тази молба
е поискано и са посочени изпълнителни способи само спрямо другия
солидарно отговорен длъжник.
След датата 26.06.2015 г. перемпцията е без правно значение за прекъсването
на давността. Както е посочено по-горе, тя е имала значение при действието
на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело.
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника-ищец след
26.06.2015 г. е извършено на 14.09.2017 г., когато е наложен запор върху
вземането му за трудово възнаграждение. Към тази дата вземанията на
ответника не са били погасени по давност, тъй като давността е започнала да
тече отново от 26.06.2015 г. и течението й е било прекъснато на основание
чл.116, б.“в“ от ЗЗД с предприетото действие за принудително изпълнение на
14.09.2017 г.
Последното валидно изпълнително действие е извършено на 14.09.2017 г.,
след която дата по процесното изпълнително дело няма надлежно извършени
изпълнителни действия, нито признание на вземането от длъжника - ищец.
Давността по отношение на този длъжник не е прекъсвана с предприемане на
изпълнителни действия спрямо другите длъжници, не е прекъсвана и на
15.07.2017 г. и на 05.12.2019 г., защото посочените в тези молби на взискателя
8
изпълнителни способи не са приложени, поради невнасяне от взискателя на
определените му от съдебния изпълнител такси.
Съобразно практика на ВКС, обективирана в Решение № 48/14.07.2016 г., т.д.
№ 404/2015 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, срокът за прекратяване
на изпълнителното производство по перемция започва да тече от последното
валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид
различните изпълнителни правоотношения и след неговото изтичане може да
бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.
А на основание чл. 125 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу
един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите
съдлъжници.
Ето защо извършените изпълнителни действия спрямо другия солидарен
длъжник, с които е прекъсвана давността, са без правно значение и последици
спрямо длъжника- ищец.
С оглед на горното считано от последното валидно изпълнително действие
осъществено на 14.09.2017 г. е започнала да тече новата петгодишна давност,
която към датата на приключване на съдебното дирене-08.03.2022 г. не е
изтекла. Същата следва да изтече на 14.09.2022 г., в случай че не бъде
прекъсната от кредитора.
Следователно и към датата на предявяване на исковата претенция 24.11.2020
г., както и към настоящия момент сумите не се погасени по давност, поради
което и предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските в процеса.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК във
връзка с чл.37 от ЗПП, претендирано своевременно от ответника с отговора на
исковата молба.
Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. Г. СТ., ЕГН **********,
гр.Варна, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр.Варна, ул. ****, офис срещу „ЕОС
9
М.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър,
Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. **** отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК за признаване в отношенията между страните, че Б.
Г. СТ., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД ,ЕИК **** сумата от
25957,55 евро /двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и седем евро и
петдесет и пет евроцента/, представляваща главница по договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г.,
Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г., договор за поръчителство
от 19.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението-29.04.2013 г., договорна лихва от 4675,63 евро /четири хиляди
шестстотин седемдесет и пет евро и шестдесет и три евроцента/ за периода от
21.03.2012 г. до 25.04.2013 г., такса в размер на 196,29 евро /сто деветдесет и
шест евро и двадесет и девет евроцента/, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Б. Г. СТ., ЕГН **********, гр.Варна, ж.к. ****, със съдебен адрес:
гр.Варна, ул. ****, офис да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „ЕОС
М.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър,
Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. **** сумата от 200 лв. /двеста лв./ разноски
направени по делото пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10